В отговор на запитване, препратено по компетентност от дирекция „ОУИ" и постъпило с писмо, вх. №... по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите, се изразява следното становище:

1. ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА ЗА ДАНЪЧНИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ В ЕООД.

С вписването на едно лице в търговския регистър,като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.

В този смисъл, независимо от прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ .....", неговите задължения за данъци и осигурителни вноски, възникнали до датата на вписване на продажбата, остават дължими от физическото лице.

Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 2 от ЗОДФЛ, където изрично е визирана лична отговорност за данъка върху доходите на физическите лица, на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съгласно които задълженията за внасяне на осигурителни вноски на едноличния търговец, когато упражнява трудова дейност, са лични.

Наред с личната отговорност на физическото лице в чл. 43, ал. 2 от ЗКПО е предвидена солидарна отговорност за правоприемника на предприятието на едноличния търговец.

Съгласно цитираната разпоредба при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, правоприемникът отговаря солидарно за задълженията на отчуждителя до размера на получените права.

При реализирането на солидарната отговорност на правоприемника следва да се индивидуализират следните елементи:

1.1. Обхватът на отговорност на правоприемника

По силата на чл. 43 от ЗКПО правоприемникът отговаря за всички задължения по този закон, възникнали до момента на прехвърляне на предприятието и произтичащи както от граждански сделки, така и за задълженията по ЗКПО, възникнали в резултат на дейността на едноличния търговец.

Условието, регламентирано в чл. 15, ал. 3 от ТЗ, „ако няма друго споразумение с кредиторите", което законодателят е предвидил като отрицателна предпоставка за възникване на солидарната отговорност, е неприложимо при задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, възникнали до момента на прехвърлянето, доколкото разпоредбата на чл. 190 от ДОПК изключва възможността за постигане на споразумение относно прехвърляне на публичните задължения и вземанията на лицата от държавата.

1.2. Обемът на солидарната отговорност на правоприемника

Правоприемникът на предприятието ще отговаря за задълженията на праводателя до размера на получените права.

Този извод се налага както от разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗКПО., така и от правилата на правоприемството, съгласно които правоприемникът отговаря за задълженията на своя праводател до размера на получените права.

В конкретния случай, използваното в чл. 15, ал. 3 от ТЗ и в чл. 43, ал. 2 от ЗКПО понятие „получените права" при прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец следва да се тълкува в смисъл на всички имуществени права в патримониума на предприятието, към които не се включват задълженията.

2. ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

Наред със солидарната отговорност в чл. 16а от ТЗ е предвидено задължение за правоприемника да управлява отделно преминатото върху него търговско предприятие на едноличния търговец за срок от шест месеца от прехвърлянето.

Обобщавайки гореизложеното, счита се, че при прехвърляне на предприятие приобретателят....." ЕООД ще отговаря за възникналите до момента на прехвърлянето на предприятието задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, непогасени от ЕТ.....", до размера на получените права.

3. ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ ОТ ЕТ „..." В КАПИТАЛА НА....." ЕООД

Във връзка с поставения в запитването въпрос, препратен ло компетентност с писмо до Дирекция „Данъчна политика", касаещ прилагането па Закона за счетоводството (ЗСч), се уточнява следното: В общия случай прехвърлянето на предприятие на ЕТ по чл. 15 от ТЗ представлява бизнескомбинация „придобиване" съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.

Съгласно изискванията на Счетоводен стандарт (СС) 22 „Отчитане на бизнес-комбинации", когато едно предприятие придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие, е налице бизнескомбинация „придобиване".

В СС 22 няма изискване и двете предприятия, участващи в операцията, да бъдат юридически лица, поради което прехвърлянето на нетни активи от ЕТ попада в обхвата на бизнескомбинация „придобиване".

Също така, следва да се има предвид и счетоводният принцип за предимство на съдържанието пред формата, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч, съгласно който сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.

В тази връзка, прехвърлянето на предприятие на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ следва да се отрази счетоводно според икономическата същност на операцията, а именно прехвърляне на нетни активи, без да се отдава значение на обстоятелството, че предприятието, което прехвърля нетните активи, е ЕТ, а не юридическо лице.

С оглед на гореизложеното придобитите нетни активи на „..," ЕООД в резултат на прехвърляне на предприятието на ЕТ „..." по реда на чл. 15 от ТЗ следва да се осчетоводят и представят в ....." ЕООД съгласно изискванията на СС 22.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: (П)
М. МУРГИНА