Характерът на работата, т.е. "трудовите задължения", които работникът или служителят изпълнява по време на командироването, са тези, определени в трудовия му договор и съответно в длъжностната характеристика.

Съгласно §3 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон - ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по-малко от 0,0035 лв. на всеки пропътуван километър. Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба.

От цитираната разпоредба е видно, че условието за заплащане на не по-малко от 0,0035 лв. на всеки пропътуван километър е наличието на дейност, при която служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект). При наличието на това условие, вместо командировъчни дневни пари се заплаща "на всеки пропътуван километър". Вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, като в този случай се заплащат и квартирни пари по условията на същата наредба.

Когато не е налице условието за прилагане на §3 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 133/93 г., но нуждите на предприятието налагат, работодателят може, съгласно чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Разпоредбата на чл. 121 КТ регламентира възможността за командироване, която е свързана с наличието на необходимост от изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната работа. Това означава, че работодателят има право при условията на чл. 121 КТ едностранно да промени мястото на работа на работника или служителя, но без да се променя характерът на работата. Характерът на работата, т.е. "трудовите задължения", които работникът или служителят изпълнява по време на командироването, са тези, определени в трудовия му договор и съответно в длъжностната характеристика. Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите, са уредени в Наредбата за командировките в страната, издадена на основание чл. 121 и 215 КТ.

Следва да се има предвид и задължението на работодателя да спазва разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, съгласно която той е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата.

При неспазване разпоредбите на трудовото законодателство от страна на работодателя, заинтересованите работници и служители имат право да сигнализират инспекцията по труда, в чиито правомощия е осъществяването на контрола за спазването му.

Министър: (n)
(не се чете)