От 1 януари 2007 г. Република България, като пълноправен член на Европейския съюз, прилага в отношенията си в областта на социалната сигурност с другите държави - членки на ЕС правилата за координация на схемите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, както и в Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71.

Регламент 1408/71 (Р 1408) е приет от Европейската общност през 1971 г. и е в сила от 1 октомври 1972 г. Неговата основна цел е да бъде гаранция за осъществяване на свободното движение на хора в рамките на ЕС. Регламент 574/72 (Р 574) е регламент за прилагане на Р 1408.

І. Териториален обхват

Регламент 1408 се прилага по отношение на:

- държавите - членки на ЕС;

- държавите от Европейското икономическо пространство – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – от 1 януари 1994 г., датата на влизане в сила на Споразумението за Европейското икономическо пространство;

- Швейцария – въз основа на изрично споразумение между Швейцария и ЕС за свободно движение на хора.

От 1 януари 2007 г. България прилага правилата за координация, съдържащи се в Р 1408 и в регламента за неговото прилагане, в отношенията си с другите 26 държави - членки на ЕС, а именно: Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Швеция, Испания, Обединеното кралство и Румъния.

На 25 юли 2007 г. е подписано Споразумение за участието на България и Румъния в Европиейското икономическо пространство и от 1 август 2007 г. Р 1408 и Р 574 се прилагат и в отношенията между България и държавите от Европейското икономическо пространство – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Предвид обстоятелството, че между Швейцария и ЕС има сключено отделно споразумение, по силата на което се прилага Р 1408, за да се прилагат правилата за координация в отношенията между България и Румъния от една страна и Швейцария от друга страна, е необходимо ЕС да разшири обхвата на това споразумение, като включи в него България и Румъния. До сключване на подобно споразумение България ще прилага в отношенията си с Швейцария Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, която е в сила от 1 декември 2007 г.

ІІ. Персонален обхват

Съгласно чл. 2, Р 1408 е приложим преди всичко спрямо наети и самостоятелно заети лица, както и спрямо членовете на техните семейства, които са или са били субекти на законодателството на една или повече държави - членки.

От 1998 г. координационният регламент е приложим и спрямо държавните служители. При прилагането на Р 1408 държавните служители се приравняват към "наетите лица".

През 1999 г. към лицата, включени в персоналния обхват на регламента, са добавени и учащите, доколкото не попадат в приложното поле на регламента като членове на семейството на наето или самостоятелно заето лице и само по отношение на здравната помощ и семейните обезщетения.

Регламент 859/2003 разширява персоналния обхват на Р 1408 и върху гражданите на трети държави, които пребивават законно в ДЧ и се движат в рамките на ЕС. От 2003 г. Р 1408 се прилага и спрямо т.нар. "граждани на трети страни" (това са лица без национална принадлежност към ДЧ на ЕС). Не всички граждани на трети страни, пребиваващи на територията на ДЧ на ЕС, автоматично попадат под координационните разпоредби. Те трябва да отговарят на следните условия:

- да пребивават законно и да бъдат осигурени в ДЧ на ЕС;

-да има елемент на движение с пресичане на граници (трансгранична ситуация).

По отношение на "гражданите на трети страни" е предвидена възможност за държавите - членки да заявят, че няма да прилагат координационните правила по отношение на тази категория лица. Такова изрично изключване е направила Дания и тя, към настоящия момент, не прилага регламента по отношение на "гражданите на трети страни". България не е направила такова изключване.

Пример 1:

Ливански гражданин с разрешено постоянно пребиваване на територията на България започва работа на 01.03.2007 г. в българска фирма. Ще бъде ли приложим по отношение на него Р 1408? Не, тъй като това лице все още не попада в трансгранична ситуация. Липсва елемент на движение с пресичане на граници, в което да участват поне две държави - членки.

Ако същият този ливански гражданин, работейки в България, за български работодател, бъде командирован в Германия, тогава лицето попада в приложното поле на регламента.

Ако бъде командирован в Дания, регламентът няма да се прилага, тъй като Дания е изключила прилагането му към граждани на трети страни.

ІІІ. Материален обхват

Координационният режим се отнася за обезщетенията, свързани със традиционните рискове в областта на социалното осигуряване. Съгласно чл. 4 от регламента, като социалноосигурителни трябва да се разбират всички законоустановени схеми, свързани с обезщетенията за болест и майчинство, обезщетенията за инвалидност, обезщетенията за старост, обезщетенията за наследници, обезщетенията за трудови злополуки и професионални болести, помощите при смърт, обезщетенията за безработица и семейните обезщетения.

Съдът на Европейските общности (СЕО) е постановил, че разликата между обезщетенията, изключени от приложното поле на Р 1408 и тези, които попадат в неговия обхват, се основава главно на съставните елементи на конкретното обезщетение, на неговото предназначение и на условията, при които то се отпуска, а не на това дали дадено обезщетение е класифицирано като социално-осигурително от съответното национално законодателство. Във връзка с прилагането на регламента, държавите - членки трябва да посочат кои обезщетения попадат в материалния му обхват. Обстоятелството, че дадено обезщетение не е включено в това посочване, не е причина то по дефиниция да остане извън приложното поле на Р 1408. Трябва да се види дали това обезщетение отговаря на основните критерии за това, което се счита за социалноосигурително обезщетение във връзка с прилагането на координационния регламент. Решаваща в този случай ще бъде евентуалната връзка с някой от традиционните рискове, изброени в чл. 4. Начинът на финансиране (с вноски или без) не определя дали обезщетението е част от социалната сигурност. Водещ критерий е дали обезщетението е право, за чието получаване всички предпоставки са определени в закон и то по начин, който изключва каквато и да било възможност за преценка за целесъобразност на отпускането на обезщетението от определен орган. т.е. веднъж щом се реализират всички условия, предвидени в закона, правото се отпуска веднага при подаване на молбата и не са възможни по-нататъшни преценки от отпускащия орган дали и в какъв размер следва да се отпусне обезщетението. Именно затова Р 1408 се определя, че се отнася само към законоустановени схеми - схеми, при които всички условия и размер на обезщетенията са заложени в нормативен акт, а не подлежат на преценка. В тази връзка пенсията за особени заслуги по чл. 91 КСО и персоналните пенсии по чл. 92 КСО не отговарят на посочените условия и са извън материалния обхват на регламента.

Социалното подпомагане като такова е изрично изключено от приложното поле на регламента – чл. 4, ал. 4. Но тъй като е трудно да се определи точно границата между социалните помощи и "истинските" социалноосигурителни обезщетения и тук на помощ идва практиката на съда, т.е. трябва да се държи сметка за връзката с някой от традиционните рискове. В случая е без значение дали конкретната ДЧ счита съответното обезщетение за част от социалното подпомагане или не. Изрично е подчертано, че за да бъде включено в приложното поле на регламента, обезщетението трябва да е свързано със субективно право, уредено в националното законодателство и предоставянето му да не зависи от преценката на компетентните органи.

ІV. Действие на Р 1408

Регламент 1408 се прилага директно, без да е необходима ратификация от парламентите на отделните ДЧ или друга трансформация във вътрешния правов ред. Той има предимство над нормите от вътрешното право, които му противоречат.

В чл. 6 от Р 1408 е посочено, че той заменя разпоредбите на всяка спогодба за социално осигуряване, обвързваща две или повече ДЧ. Дадено е право на всяка ДЧ да включи в Приложение ІІІ на регламента отделни разпоредби от сключените от нея спогодби в областта на социалното осигуряване, които остават в сила.

България е направила следните вписвания в Приложение ІІІ на Р 1408: чл. 28, ал. 1, б. "б" и т. 10 от Заключителния протокол към Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за социална сигурност; чл. 32, ал. 2 от Конвенцията по социалното осигуряване между НРБ и ФНРЮ; чл. 38, ал. 3 от Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност.

V. Принципи

Координацията на националните схеми за социална сигурност е изградена върху следните принципи:

1. Забрана за дискриминация, основана на националност

Този принцип е познат още като принцип за равно/еднакво третиране. Член 3 от Р 1408 постановява, че лицата, пребиваващи на територията на ДЧ, за които се прилага регламентът, имат същите права и задължения съгласно нейното законодателство, като нейните собствени граждани.

В практиката на СЕО този принцип се тълкува разширително, като се забранява не само явната дискриминация, основана на национална принадлежност, но и скритите форми на дискриминация, при които чрез прилагане на други разграничителни критерии на практика се постига същия резултат.

2. Определяне на едно приложимо законодателство

Основните разпоредби за определяне на приложимото законодателство се съдържат в членове от 13 до 17 от Р 1408. Целта на правните норми е да се избегнат случаи, когато дадено лице не е обхванато от законодателството на нито една държава - членка (негативен конфликт) или когато едновременно е обхванато от законодателството на две или повече държави - членки (позитивен конфликт).

За постигане на тази цел, чл. 13, ал. 1 казва, че лицето може да се подчинява на законодателството само на една ДЧ. Общата отправна точка е принципът, че лицето се подчинява на законодателството на държавата, където работи, дори ако постоянно пребивава в друга държава.

3. Защита на придобити права

Този принцип е известен още като износ на обезщетения. Това е един от основните принципи при координирането на системите за социална сигурност на ДЧ и е основа за свободното движение на работници в рамките на ЕС. В отсъствие на износ на обезщетения, работник, който се е придвижил от една ДЧ в друга ДЧ, ще загуби правата, дадени му от социалноосигурителната система на ДЧ, в която той преди това е участвал.

Основното правило за износимост на обезщетенията се съдържа в чл. 10, ал. 1 на регламента.

Съгласно цитираната правна норма, отпуснатите обезщетения не могат да бъдат намалявани, изменяни, спирани или прекратявани поради това, че лицето пребивава на територията на ДЧ, различна от тази, в която те са отпуснати.

Специални обезщетения, независещи от вноски (неконтрибутивни обезщетения): правилото е, че приложимото право при специалните обезщетения, независещи от вноски, е правото на държавата по постоянното местоживеене. Те се изплащат само на територията на държавата по постоянното местоживеене и не подлежат на износ. Условието е да са включени от ДЧ в Приложение IІа на регламента. България е включила там социалната пенсия за старост по чл. 89 КСО.

Социалната пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО не е включена в Приложение IIа на регламента, тъй като тази пенсия според Административната комисия (АК) няма характеристиките на специално обезщетение, независещо от вноски.

След 01.01.2007 г. правоимащите лица, които живеят в друга ДЧ на ЕС, имат право да получават там социалните си пенсии за инвалидност, отпуснати от България, но не и социалните пенсии за старост.

Не подлежат на износ и посочените в т. ІІІ пенсии по чл. 91 и 92 КСО, които са извън материалния обхват на регламента.

4. Запазване на права в процес на придобиване

Принципът е познат още като сумиране на придобити права. Основното правило е, че институциите на ДЧ, чието законодателство поставя придобиването на дадено право в зависимост от завършването на определени периоди на осигуряване или пребиваване, трябва да вземат предвид и периодите на осигуряване или пребиваване, които лицето е придобило съгласно законодателството на всяка друга ДЧ.

В Р 1408 това сумиране се прилага при обезщетенията за болест и майчинство, при пенсиите за инвалидност, старост и наследствените пенсии, при помощите при смърт, обезщетенията за безработица и семейните обезщетения.

Пример 2:

В Испания за придобиване на право на пенсия изискванията са: навършването на 65 години и наличие на 15 г. осигурителен стаж, а в Германия - навършването на 65 години и наличие на 5 г. осигурителен стаж. Ако един човек е навършил възрастта и е работил 14 г. в Испания и 4 г. в Германия, той не изпълнява изискванията за придобиване на право на пенсия нито съгласно испанското, нито съгласно германското законодателство. След прилагане на принципа за сумиране на осигурителни периоди, той ще има общо 18 г. осигурителен стаж и ще придобие право и на испанска, и на германска пенсия.

VІ. Приложения

Важна част от регламентите са т.нар. Приложения (Анекси).

Приложенията към регламентите дават възможност на всяка ДЧ да впише специални разпоредби, необходими за прилагането на регламента във връзка с национални обстоятелства или закони. България е направила следните вписвания в Приложенията към Р 1408 и Р 574:

Приложения към Р 1408

Приложения към Р 574

VІІ. Формуляри

За обмен на информация между компетентните институции на ДЧ се използва система от стандартизирани формуляри, които се изготвят от АК. Формулярите се означават като Е - формуляри. Те се изготвят в различна форма и размери и са еднообразни и едноезични - на официалния език на всяка ДЧ. Те са седем серии, започвайки от 00, през серия 100, 200 до серия 600. За България тези формуляри се попълват от длъжностните лица в Дирекция "Европейска интеграция и международни договори".

- Формуляр Е 001 е формуляр за съобщения и се използва при искане на информация, съобщаване на информация, искане на друг формуляр или като напомнителен формуляр;

- Серия Е 100 включва формулярите, които се използват при определяне на приложимото законодателство (Е 101 и Е 102), както и формулярите, необходими за предоставяне на парични обезщетения за болест и майчинство, както и на обезщетения в натура, част от които ще бъдат заменени от Европейската здравноосигурителна карта. Формулярите, които НОИ издава във връзка с паричните обезщетения за болест и майчинство, са: E 104 - Удостоверение, отнасящо се до сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване, E 115 - Молба за парично обезщетение при неработоспособност, Е 117 - Отпускане на парични обезщетения при майчинство и неработоспосбност, Е 118 - Съобщение за непризнаване на състояние на неработоспособност или признаване на възвърната работоспособност;

- Серия Е 200 включва формуляри за изплащане и изчисляване на пенсиите за старост, инвалидност и наследствените пенсии. Формулярите, които НОИ издава във връзка с пенсиите, са: E 202 - Проучване на молба за пенсия за старост, E 203 - Проучване на молба за наследствена пенсия, E 203 - Проучване на молба за наследствена пенсия, E 204 - Проучване на молба за пенсия за инвалидност, E 205 BG - Удостоверение за осигурителни периоди в България, E 207 - Информация за осигурителната история на осигуреното лице, E 210 - Уведомление за решение относно молба за пенсия, E 211 - Обобщение на решенията, E 215 - Административен доклад за положението на пенсионер;

- Серия Е 300 включва формуляри, свързани с обезщетенията за безработица.. Формулярите, които НОИ издава във връзка с тези обезщетения, са: E 301 - Удостоверение за периодите, които трябва да бъдат взети предвид при отпускане на обезщетения за безработица, E 302 – Удостоверение за членове на семейството на безработно лице, които трябва да бъдат взети под внимание при изчисляване на обезщетенията, серията формуляри Е 303 (от 0 до 5), които се използват при износ на обезщетенията за безработица;

- Серия Е 400 се отнася до семейните обезщетения;

- Серия Е 500 се отнася до различна по вид информация относно осигурителните периоди, установяване на самоличността и осигурителните номера на работниците и т.н.;

- Серия Е 600 се отнася до обезщетенията, независещи от вноски.

VІІІ. Основни понятия

В чл. 1 от Р 1408 са определени основните понятия, използвани в разпоредбите му:

- наето лице и самостоятелно заето лице

Определенията на понятията "наето лице" и "самостоятелно заето лице" са изложени в чл. 1, б. "а" от регламента. Те са доста сложни, но общият им смисъл е, че се включват всички лица в трудоспособна възраст, които са осигурени за един или повече от социалните рискове, обхванати от съществуващите национални схеми за наети или самостоятелно заети лица. Възможно е обаче националната схема да е създадена така, че да не може да се направи ясно разграничение между лицата в трудоспособна възраст и тези извън нея или между наетите и самостоятелно заетите лица. В такива случаи ДЧ вписва в Приложение І на Р 1408 допълнителни елементи или определения, за да отличи категориите на наетите и на самостоятелно заетите лица.

По отношение на България, към категорията "наети лица" следва да се отнесат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 КСО, а към категорията "самостоятелно заети лица" – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО.

По отношение на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО, България е направила споменатото вписване в Приложение І на регламента, като ги е определила като "самостоятелно заети лица" по смисъла на чл. 1, б. "а" от регламента;

- пограничен работник

Понятието "пограничен работник" е определено в чл. 1, б."б" от Р 1408 и означава всяко наето или самостоятелно заето лице, което упражнява професията си на територията на дадена ДЧ, но пребивава на територията на друга държава-членка, в която по правило се връща ежедневно или поне веднъж седмично. Това понятие се използва най-често във връзка с паричните обезщетения за болест и майчинство, както и с обезщетенията за безработица;

- сезонен работник

Съгласно чл. 1, ал. 1, б. "в" от регламента, понятието "сезонен работник" означава всяко наето лице, което отива на територията на ДЧ, различна от тази, в която пребивава, за да извършва там работа от сезонен характер за предприятие или работодател от тази държава за период, който в никакъв случай не може да надвишава осем месеца, и което престоява на територията на споменатата държава през целия срок на работа;

- бежанец и лице без гражданство

Тези понятия са определени в чл. 1, ал. 1, букви "г" и "д" от регламента чрез препращане съответно към член 1 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. и към член 1 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.;

- член на семейството

За определяне на понятието разпоредбата на чл. 1, ал. 1, б. "е" от регламента препраща към съответното национално законодателство;

- наследник

Съгласно чл. 1, ал. 1, б. "ж" от регламента, понятието "наследник" означава всяко лице, което е определено или признато за такова от законодателството, съгласно което се отпускат обезщетенията. Съгласно КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите;

- пребиваване

Понятието "пребиваване" (чл. 1, ал. 1, б. "з") означава обичайно пребиваване. Съгласно българското законодателство под "пребиваване" следва да се разбира: за българските граждани – местоживеенето; наличие на постоянен адрес; за чуждите граждани - постоянното или продължително пребиваване;

- престой

"Престой" (чл. 1, ал. 1, б. "и") означава временно пребиваване; за чуждите граждани в България – краткосрочно пребиваване;

- законодателство

Съгласно чл. 1, ал. 1, б. "й", понятието "законодателство" означава всички закони, подзаконови и други разпоредби, които се отнасят за клоновете и схемите на социална сигурност, включени в материалния обхват на регламента. По отношение на България, в понятието се включват всички закони и подзаконови нормативни актове, отнасящи се до държавното обществено осигуряване и задължителното здравно осигуряване;

- конвенция за социална сигурност

В понятието се включват всички двустранни или многостранни актове, които обвързват държавите - членки в областта на социалното сигурност за всички или за част от клоновете или схемите, включени в материалния обхват на регламента. По отношение на България, това са двустранните международни договори в областта на социалната политика, по които България е страна;

- компетентен орган

Понятието означава министърът, министрите или друг равностоен орган, който отговаря за схемите за социална сигурност на цялата или на част от територията на всяка държава - членка. Компетентни органи за България са министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването;

- административна комисия

На основание чл. 80 от Р 1408 се създава Административна комисия за социална сигурност на работници мигранти, състояща се от по един представител на правителството на всяка държава - членка, която при необходимост се подпомага от експертни съветници;

- институция

Понятието "институция" означава, за всяка държава - членка, органът, който отговаря за прилагане на цялото или на част от законодателството. За България НОИ е институцията, която отговаря за прилагане на законодателството, отнасящо се до държавното обществено осигуряване;

- компетентна институция

В чл. 1, ал. 1, б. "о" от регламента са дадени няколко определения на понятието "компетентна институция". Основните от тях са: институцията, при която съответното лице е осигурено в момента на подаване на заявлението за обезщетение; или институцията, от която съответното лице има право или би имало право да получи обезщетение. Българската компетентна институция по отношение на паричните обезщетения, включени в материалния обхват на регламента, е НОИ, а по отношение на обезщетенията в натура – Националната здравноосигурителна каса;

- институция по мястото на пребиваване и институция по мястото на престой

Това е институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения по мястото на пребиваване, съответно по мястото на престой на лицето, съгласно прилаганото от нея законодателство;

- компетентна държава

Компетентна държава е държавата - членка, на чиято територия се намира компетентната институция;

- осигурителни периоди

Съгласно чл. 1, ал. 1, б. "с", това са периодите, през които са внасяни вноски или периодите на трудова или самостоятелна заетост, които се определят или признават за осигурителни периоди от законодателството, съгласно което са завършени, както и всички приравнени на тях периоди;

- периоди на трудова заетост и периоди на самостоятелна заетост; периоди на пребиваване

По отношение на тези понятия регламентът препраща към съответното законодателство, съгласно което са завършени;

- обезщетения и пенсии

Понятието обхваща всички обезщетения и пенсии, включително всички техни елементи, увеличения от осъвременяване и допълнителни отчисления, както и еднократни обезщетения, които могат да се изплащат вместо пенсии, и плащания под формата на възстановяване на вноски;

- семейни обезщетения

Това са всички парични обезщетения и обезщетения в натура, които са предназначени за посрещане на семейни разходи съгласно законодателството, предвидено в член 4, ал. 1, б. "з", без посочените в Приложение ІІ специални помощи за раждане на дете или осиновяване;

- семейни помощи

Това са периодични парични обезщетения, които се отпускат изключително според броя и, по целесъобразност, възрастта на членовете на семейството;

- помощи при смърт

Понятието означава всяко еднократно плащане в случай на смърт, без еднократните обезщетения, включени в понятието "обезщетения и пенсии".

ІХ. Приложимо законодателство

Основните разпоредби за избор на законодателство се съдържат в членове от 13 до 17 от Р 1408. Целта на тези разпоредби е да се избегнат случаите, при които едно лице няма да бъде обхванато от социалноосигурителното законодателство на нито една ДЧ или когато едновременно ще се окаже обхванато от законодателството на две или повече ДЧ. От друга страна тези разпоредби не означават, че лицата автоматически придобиват право на обезщетение от системата за социална сигурност в ДЧ, на чието законодателство са подчинени. Условията за придобиване на това право са определени от националното законодателство.

Общото правило е, че законодателството на ДЧ, в която работи лицето, определя приложимото право или това е принципа lex loci laboris. Това правило се съдържа в чл. 13, ал. 2, б. "а" по отношение на наетите лица и в чл. 13, ал. 2, б. "б" по отношение на самостоятелно заетите лица.

Съществуват две изключения от правилото, че едно лице по едно и също време може да бъде подчинено на законодателството на само една ДЧ. Първото се отнася до лице, което е наето на работа на територията на една ДЧ и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга ДЧ. При тези обстоятелства лицето може да бъде подчинено на законодателството на две ДЧ. Вторият случай се отнася до лица, наети на работа като държавни служители в повече от една държава - членка, които са осигурени към специална схема за държавни служители в поне една от тези държави. В този случай държавният служител е субект на законодателството на всяка от тези ДЧ.

Разпоредбите относно приложимото законодателство се отнасят само до наети и самостоятелно заети лица. Няма такива разпоредби за членове на семейството, пенсионери или студенти. Тяхната принадлежност към схема за социална сигурност се определя от националното законодателство.

Наети лица – общо правило

Съгласно чл. 13, ал. 2, т. "а" от Р 1408, лице, наето на работа на територията на една ДЧ, е подчинено на законодателството на тази държава, а социално-осигурителните вноски се внасят в съответствие със законодателството на тази държава. Такъв е случаят, дори ако лицето пребивава в друга ДЧ, или ако регистрираното седалище или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга ДЧ.

Самостоятелно заети лица – общо правило

Съгласно чл. 13, ал. 2, т. "б" от Р 1408, лице, което е самостоятелно заето на територията на една ДЧ, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга ДЧ.

Изключения от принципа lex loci laboris

І. Командировани лица

Дял ІІ от Р 1408 съдържа множество специални разпоредби, относно изключенията от принципа "lex loci laboris", като с най-голямо практическо значение са тези, отнасящи се до командироването. Въз основа на разпоредбите за командироването, които са приложими както за наетите, така и за самостоятелно заетите лица, е възможно работещите да се изпращат за определен период в друга ДЧ, за да извършват работа за работодателя, който ги изпраща като осигуряването продължава в държавата, от която са изпратени. При самоосигуряващите се, временно дейността се прехвърля на територията на различна държава от тази, в която лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се.

Условия за командироване на наети лица

По отношение на наетите лица, в чл. 14, ал. 1, б. "а" са посочени условията, при наличието на които се счита, че е налице командироване. Съгласно този текст трябва да се касае за лице, наето на работа на територията на ДЧ от предприятие, в което обичайно работи, и да е изпратено от това предприятие на територията на друга ДЧ да извършва работа там за същото предприятие при условие, че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца, и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Ако тези изисквания са налице, по отношение на наетото лице остава приложимо законодателството на ДЧ, на чиято територия то е било наето на работа. В този случай, по искане на наетото лице или по искане на неговия работодател, компетентният орган на държавата, чието законодателство следва да остане приложимо, издава удостоверение Е 101 за приложимото законодателство, в което се посочва, че до определена дата наетото лице остава подчинено на това законодателство.

По отношение на България компетентен да издава удостоверение Е 101 бе до 1 януари 2008 година Националният осигурителен институт – Дирекция "Европейска интеграция и международни договори". От 1.01.2008 година компетентната институция за издаване на формулярите относно приложимо законодателство е Националната агенция за приходите, като исканията от работодателите или самоосигуряващите се лица следва да се отправят към териториалните дирекции на НАП. В Интернет, в електронната страница на НАП може да се намира информация относно издаване на формулярите и бланка – искане за попълване.

В случай на проверка на място от компетентните органи на приемащата държава, командированият работник трябва да е в състояние да докаже, че е социално осигурен в друга държава, и че само временно работи на територията на приемащата държава. За тази цел трябва да бъде представен документ – удостоверение Е 101. За предпочитане е Е101 да се издава преди началото на съответния период, но той може да бъде издаден по време на този период, или дори след неговото изтичане, като в този случай той може да влезе в сила със задна дата.

Работа в две или повече държави - членки

Регламентът съдържа разпоредби, уреждащи по различен начин ситуации, при които лицата обичайно работят в две или повече ДЧ, в зависимост от това дали са наети или самостоятелно заети. От своя страна разпоредбите относно законодателството, приложимо за наетите лица, се разделят на норми за лица, заети в предприятия за международен транспорт и за други наети лица.

В текстовете на чл. 13 до 17 от Р1408/71 се съдържат различни разпоредби относно:

- лица, упражняващи самостоятелна трудова заетост в две или повече ДЧ,

- дейност с прекосяване на обща граница между държави - членки,

-моряци,

-едновременно упражняване на дейности с различен характер в различни държави,

- държавни служители,

- лица, наети на работа в дипломатически мисии и консулски служби...

Изключения от разпоредбите на членове 13 до 16

Командироването може да бъде уредено и на основание чл. 17 от Р1408/71. Съгласно този текст две или повече ДЧ, компетентните органи на тези държави или определените от тях институции могат по общо съгласие да предвиждат изключения от разпоредбите на членове 13 до 16 в интерес на определени лица или определени категории лица. Държавите - членки могат да правят изключения от правилата относно приложимото законодателство, но не и от основния принцип, че дадено лице трябва да е подчинено на законодателството на една единствена държава – членка (като се имат предвид горепосочените изключения).

Прилагане на чл. 17 по отношение на безработни лица, наети на работа с частична заетост в друга държава - членка

Със споразумение по чл. 17 може да бъде определено приложимото законодателство за лица, получаващи обезщетения за безработица в държавата, в която пребивават, като същевременно са наети на работа с частична заетост в друга ДЧ. Такова споразумение може да се сключи, ако са изпълнени условията на Препоръка № 18/86 на Административната комисия.

Според Препоръка № 18/86 споразумението следва да е в смисъл, че наето лице, което получава обезщетение за безработица, трябва да е подчинено на законодателството на ДЧ, в която пребивава по отношение, както на обезщетенията, така и на вноските. Това е валидно при условие, че безработното лице получава такива обезщетения в ДЧ, в която пребивава, като същевременно работи на непълна заетост в друга ДЧ.