От изложеното в запитването е видно, че размерът на платения годишен отпуск е уговорен с колективен трудов договор. Това означава, че работникът има право на платен годишен отпуск в съответния размер, съгласно сключения колективен трудов договор, ако е член на синдикална организация - страна по договора или ако се е присъединил към него.

Начинът и редът за ползване на платения годишен отпуск са определени в Кодекса на труда (КТ). Член 173 КТ регламентира, че отпускът се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва, наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът. Според чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2 на чл. 176, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително (чл. 176, ал. 3 КТ).

Независимо от горните правила, в случай че работникът или служителят не е използвал полагаемия му се платен годишен отпуск, без значение за какъв период назад във времето се отнася той, то този отпуск "не се губи", тъй като съгласно чл. 176, ал. 4 КТ неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател.

При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателят има право да прекрати трудовия договор съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. При прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за прекратяване, т.е. дали поради пенсиониране или поради друга причина, работникът или служителят има право на обезщетение съгласно чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовия договор, през който са отработени най-малко 10 работни дни (чл. 224, ал. 2, във връзка с чл. 177 КТ).

Министър: (n)
(не се чете)