Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по (6 - или 7 - часов работен ден), се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. При въвеждане на намалено работно време се запазва определеното месечно трудово възнаграждение на работниците и служителите и другите им права по трудовото и осигурителното законодателство.

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве, се установява намалено работно време.

Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 на чл. 137 КТ имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време (чл. 137, ал. 3 КТ). При намаляване на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение (чл. 137, ал. 4 КТ).

Намалено е работното време, което има продължителност, по-малка от продължителността на нормалното работно време. Правилата за намаленото работно време имат императивен (задължителен) характер. В хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 1 КТ намаляването на работното време е свързано с условията на труд. Целта е да се намали продължителността на пребиваването в работната среда на работници и служители, които извършват определени видове работи, за да се предотврати нейното влияние върху тяхното здраве.

Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет, приета на основание чл. 137, ал. 2 от Кодекса на труда. В "Държавен вестник", бр. 103 от 23.12.2005 г. е обнародвана Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (изм. и доп. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.). Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата (6 - или 7 - часов работен ден), се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 5 от наредбата). При въвеждане на намалено работно време се запазва определеното месечно трудово възнаграждение на работниците и служителите и другите им права по трудовото и осигурителното законодателство (чл. 7 от наредбата).

Смисълът на изричните разпоредби на чл. 137, ал. 4 КТ и чл. 7 от наредбата е да се гарантират правата по трудовото и осигурителното законодателство на работниците и служителите, които работят при намалено работно време. Тези работници и служители ползват всички права на работещи по трудово правоотношение с нормална продължителност на работното време. При намаляване на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение, трудовият стаж, отпуските и другите права по трудовото правоотношение, свързани с продължителността на работното време.

Следва да се прави разлика между намалено и непълно работно време. Докато намаленото работно време има законоустановена продължителност, то непълното работно време се установява по споразумение на страните по трудовото правоотношение съгласно чл. 138 КТ или то се въвежда от работодателя при условията на чл. 138а, ал. 1 и 2 КТ. Непълно е работното време, чиято продължителност е част от продължителността на нормалното или намаленото работно време, определена в нормативен акт.

Предвид гореизложеното, правата по трудовото и осигурителното законодателство на работниците и служителите, за които е установено намалено работно време по реда и при условията на чл. 137 КТ, са идентични с правата, които имат работещите с нормална (пълна) продължителност на работното време.