Съществува разлика между понятията трудов и осигурителен стаж.

Съгласно чл. 355 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по установения начин. Трудовият стаж се изчислява от работодателя при спазване на чл. 355 от Кодекса на труда. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише придобитият от работника или служителя трудов стаж в трудовата му книжка.

Съгласно чл. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж когато е уговорено непълно работно време неговата продължителност се вписва в трудовата книжка.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при пълното, законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО за съответната професия, а когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Освен това, в чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изрично е предвидено, че осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал.1, т. 1 КСО (работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец) за времето след 31.12.2002 г., които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време.

От изложеното е видно, че при работа на непълно работно време осигурителният стаж няма да е равен на зачетения трудов стаж. В този случай, при изчисляване на осигурителния стаж се спазва принципът за пропорционалност.

Следва да се има предвид и изискването на чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която за времето след 31.12.2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово правоотношение, е равна на продължителността на трудовия стаж, в трудовата книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж." Ако в трудовата книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя.

В хипотезата за работно време с продължителност 4 часа зачетеният трудов стаж не е равен на осигурителния стаж, поради което работодателят не следва да прави вписването, съобразно чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а да издаде образец УП-3 за осигурителен стаж.

Следва да се има предвид още и разпоредбата на чл. 224 от Кодекса на труда, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. При изчисляването на обезщетението по чл. 224 КТ се има предвид само зачетеният при работодателя към момента на прекратяване на договора трудов стаж, а не и осигурителния стаж. Освен това, съгласно чл. 349, ал. 1, т. 10 КТ, в трудовата книжка се вписват и изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.