Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място (коефициент 1,143).

От запитването е видно, че в предприятието е установено сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец. В посочения в него пример с месец, в който има 23 работни дни (184 часа норма часове), служителката е работила 188 часа, като след превръщане на отработените нощни часове в дневни (с коефициент 1,143) се получават 7 приравнени часа, които следва да се прибавят към фактическите отработени 188 часа, т.е. получават се общо 195 часа. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец ще бъде налице извънреден труд, когато месечната норма работно време е превишена. За да се установи броят на часовете извънреден труд, следва от получените 195 часа (след превръщането на нощните часове в дневни), да се извади определената месечна норма часове, а именно 184 часа, т.е. получените в случая над определената месечна норма часове са 11 часа. Тези 11 часа са извънреден труд. Следва да се има предвид, че извънредните часове се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, а също така и всяко полугодие - пред Инспекцията по труда.