Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 4 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения (отм.) времето, прекарано в редовна военна служба, макар и да не се зачита за трудов стаж, се зачита при определяне правото на допълнително възнаграждение за продължителна работа.

Разпоредбата на чл. 12 от новата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която влезе в сила от 1.07.2007 г., регламентира коренно различен подход при определяне правото на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите. Съгласно § 1 от заключителните разпоредби на наредбата, за работниците и служителите, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и другите трудови възнаграждения. Поради това времето, прекарано в редовна военна служба, което е било зачетено като период, който е бил включен за определяне на допълнителното възнаграждение за продължителна работа по реда на отменената Наредба за допълнителните и другите трудови възнаграждения, се отчита в заварените случаи на § 1 от заключителните разпоредби на НСОРЗ.

За придобит трудов стаж или професионален опит се отчитат годините положен труд от работника или служителя, когато е трупал практически опит, повишавал е квалификацията, нараснали са уменията и т.н. и като цяло са подобрени качествените характеристики на работната сила. Думата "придобит" в наименованието на допълнителното трудово възнаграждение очертава трудовия стаж като време, при което съществува трудово правоотношение и през което работникът или служителят е работил. В този смисъл за определяне на трудовия стаж се следва хипотезата на чл. 351 КТ. Тъй като водещото в случая е наличието на трудово правоотношение, то приложими са текстовете на чл. 352 КТ. В този смисъл при определяне на продължителността на трудовия стаж трябва да се включи и времето, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил ефективно (почивните и празничните дни, ползваните платени отпуски, независимо от тяхното основание и начин на заплащане и други, описани в т. 1-9).