По първи въпрос:

„При възникване спор по отношение на погасителна давност - кой орган от данъчната администрация е компетентен да се произнесе и с какъв акт - дали само с разпореждане за прекратяване на принудително изпълнение на основание чл. 187, ал. 1, буква „б" във връзка с чл. 142 от ДПК и следва ли да бъде изготвено мотивирано становище към разпореждането, в случай че органът по събиране прецени, че давността е изтекла?

Ако органът по събиране прецени, че възражението е неоснователно, необходимо ли е той да се произнесе с изричен акт, преди да продължи действията по принудително събиране?"

Материалното съдържание на погасителната давност е определен срок, с изтичането на който законът свърза определени правни последици.

Основна функция на института е постигането на завършеност и определеност във времето на определени правни отношения, по-конкретно - преграждане на възможността за събиране на вземането по принудителен ред. В този ред давността погасява правото да се претендира този дълг, но не погасява самия дълг, т. е. той не се заличава.

Данъчният орган е нужно да прецени всяко погасено по давност публично вземане относно размера му, респективно разходите, свързани с неговото събиране, съответно преустановяване на събирането му, като единствената възможност ще е доброволното му плащане след изтичане на тези срокове.

Когато данъчният орган констатира изтичане на давностния срок, той следва да прекрати принудителното изпълнение с разпореждане, като в самото разпореждане изложи мотивите за неговото издаване.

Вдигат се наложените запори и възбрани.

По втори въпрос:

„Ако компетентният орган реши, че публичното вземане е погасено по давност на основание чл. 138, ал. З, какъв е механизмът за „отписване", съгласно чл. 142 от ДПК?

Във връзка с чл. 142 от ДПК следва ли да се отписват вземанията, при които е изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 140, ал. 1, ако не са предприемани действия за събиране във връзка с чл. 142 от ДПК? Следва ли да се отписват вземанията, при които е изтекъл десетгодишен давностен срок по чл. 140, ал. 2?"

Във връзка с поставените въпроси се разработват указания. След утвърждаването им ще бъдат изпратени до ТДД за изпълнение.

По третия въпрос:

„С кои действия на данъчния орган се счита, че е прекъсната давността? Прекъсва ли се с връчване на поканата по чл. 145, ал. 6 или с връчване на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 184 от ДПК?

Становището на ВАС - Решение N° 6523 от 16.08.2001 г., по въпроса е, .че давността се прекъсва със съобщение за доброволно изпълнение по чл. 184 от ДПК - извод, който следва от разпоредбата на чл. 141, ал. 2, т. З от ДПК."

ДПК определя, че давността се прекъсва с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане; с налагането на обезпечителни мерки или с предприемането на действия по принудително събиране. С връчването на покана на длъжника по чл. 1 - 5, ал. 6 не се прекъсва давността, тя се прекъсва с връчването на съобщението по чл. 184 от ДПК.

По четвъртия отправен въпрос:

„За изпълнителните дела, образувани преди влизане в сила на ДПК, с кои действия се прекъсва давността? Съобщението по чл. 17 от ЗСДВ, (което е в раздел втори „Принудително изпълнение" - прекъсва ли давността?"

Поради обстоятелството, че погасителната давност за данъчни задължения е определена с различни закони, то прекъсването на давността следва да се разглежда в зависимост от законови разпоредби, действащи към момента на извършване на процесите и действието им.

Давността се прекъсва с връчване на:

- покана по чл. 8 от ЗСДВ (ДВ, бр. 38 от 1989 г. и сл. изм.) до 26.06.1996 г.; А

- съобщението по чл. 17 от ЗСД (ДВ, бр. 26 от 1996 г. и сл. изм.) до 30.11.1999 г.

По петия въпрос:

„В случай че съобщението по чл. 17 от ЗСДВ не е реално връчено на данъчнозадълженото лице - прекъсва ли се давността? Въпросът е мотивиран от разпоредбите на чл. 6, ал. З от ЗСДВ, от които не е ясно дали всяко действие, извършено от данъчния орган, прекъсва във всеки случай, или само ако това действие е достигнало реално до знанието на данъчнозадълженото лице и има съответни доказателства."

Всяко действие на данъчния орган, предприето във връзва със събиране на данъчни вземания, трябва да бъде доказано чрез писмен документ, издаден на законово основание, връчването на съобщението по чл. 17 от ЗСДВ беше задължително условие, за да се счита, че е образувано изпълнително дело по отменения ЗСДВ.

Ако данъчнозадълженото лице не бъде открито на адреса на местоживеене или на адреса на управлението, съобщението за доброволно изпълнение по чл. 17 от ЗСДВ се връчва от данъчните органи по реда на чл. 50 и следващите от ДПК (призоваване чрез „Държавен вестник") и ако длъжникът не се яви в определения срок за получаване на съобщението, то се счита за връчено. Доказателство за този начин на връчване е публикацията на съобщението в неофициалния раздел на „Държавен вестник". Ако длъжникът е призован по описания ред, то съобщението по чл. 17 прекъсва давността.

По шестия зададен въпрос:

„При връчване на покана и съобщение за доброволно изпълнение чрез прилагане към данъчно досие, съгласно чл. 50 от ДПК, счита ли се, че давността е прекъсната?"

При наличие на определени от ДПК обстоятелства, когато съобщението по чл. 184 от ДПК не може да бъде връчено на данъчния субект, връчването се извършва чрез прилагане на съобщението към данъчното досие. Прилагането се прави след изтичането на 14-дневния срок от поставяне на съобщение на определеното за целта място в данъчната дирекция, връчването чрез прилагане към данъчно досие се извършва само в изчерпателно изброените в чл. 50, ал. 1 от ДПК случаи.

На основание изложеното връчването на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 184 от ДПК по реда на чл. 50 от същия прекъсва давност.