Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 24-00-194 от 7.05.2002 г. на ГДД

21 Nov 2003 03:24ч, видяна 1906 пъти
реклама
Относно: Прихващане срещу недължимо платени данъчни вземания и изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчен орган
Във връзка с постъпило в Главна данъчна дирекция запитване относно периода, за който се дължи лихва за просрочие в случаите, когато данъчният субект има изискуеми данъчни задължения и едновременно с това данък за възстановяване по ЗДДС:

 

По принцип правото на прихващане е субективно потестативно право, даващо възможност на носителя му с едностранно властническо волеизявление да предизвика промяна в чужда и в собствената си правна сфера.

На това право съответства правното задължение на определено лице да понесе правните последици от упражняването му.

За да реализира това субективно право, законът е поставил редица изисквания: насрещните вземания да са между едни и същи лица, да са еднородни и заместими, ликвидни и изискуеми. За прихващането на насрещни вземания, произтичащи от надвнесени или неправилно събирани данъци и други държавни вземания, общият режим на прихващането е неприложим с оглед визираното в чл. 105 от ЗЗДС. Тъй като по това прихващане едната от страните е държавата и вземанията имат публично-правен характер, законодателят е решил, че то може да се осъществи само с едностранно волеизявление на данъчния орган - чл. 112 от ДПК. Данъчнозадълженото лице има право да поиска от данъчния орган да се извърши прихващане (чл. 112, ал. 2 от ДПК; чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС), но няма нормативно основание данъчнозадълженото лице да го осъществи само, тъй като носител на компенсаторното право е само държавата, не и данъчният длъжник.

Искането за прихващане не освобождава лицето от задължението за внасяне на данъчните му задължения.

Всяко данъчно задължение е дължимо в определен в закона срок. Тъй като става въпрос за ДДС, задължението е дължимо в срока, визиран в чл. 74, ал. 1 от ЗДДС. Невнасянето на данъка в срок води до възникване на задължение за лихва (чл. 144, ал. 1 от ДПК). Вземанията за лихви от данъци като акцесорно задължение следват режима на основното задължение.

Ето защо се счита, че в случаите, когато данъчният орган е прихванал с данъчен ревизионен акт или с акт за прихващане или връщане суми, подлежащи на възстановяване срещу изискуеми данъчни задължения, лихвите, дължими от данъчния субект, следва да бъдат изчислени от датата на възникване на данъчното задължение до датата, на която същото е било реално прихванато, а не до датата, на която прихващането е могло да бъде извършено.

По отношение дължимостта на лихви от страна на данъчната администрация следва да се има предвид, че съгласно чл. 112, ал. 5 от ДПК лихви се възстановяват за недължимо внесени или събрани суми, само когато внасянето или събирането е въз основа на данъчен акт. Ако лицето доброволно, погрешно или спазвайки законови разпоредби (авансови вноски по ЗКПО) е надвнесло суми, при прихващането или връщането им от страна на данъчната администрация не се дължат лихви.

Лихви за закъснение, дължими от страна на данъчната администрация, се предвиждат в разпоредбата на чл. 77, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание в предвидените срокове, се възстановява ведно със законната лихва за закъснението. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че за възстановяване от страна на данъчната администрация на лихви е необходимо да са изпълнени следните условия:

- сумите, подлежащи на възстановяване, да представляват резултат за периода - данък за възстановяване по смисъла на чл. 76 от ЗДДС, а не да са доброволно или погрешно надвнесени суми по данък върху добавената стойност;

и

- да е установено, че данъкът без основание не е бил възстановен в предвидените срокове.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР