Във връзка с постъпило в Главна данъчна дирекция запитване с вх. № 24-28-264 от 18.06.2002 г. по проблеми със запорирани и иззети вещи, тяхното съхраняване и предаването им на Агенцията за държавни вземания, изразяваме следното становище:

 

I. По отношение налагането на запор върху движими вещи:

Запорът върху движими вещи е обезпечителна мярка, която данъчните органи налагат с цел да бъде лишен длъжникът от възможността да се разпореди с вещта, като прехвърли правото на собственост върху нея на трето лице. Длъжникът не е лишен от възможността да работи със запорираната вещ и да погасява данъчните си задължения по реда на чл. 146, ал. 2, във връзка с чл. 191 от ДКП (например: обезпечена е офсетна машина. Независимо от действието на запора, длъжникът ще продължи да работи с машината и да продава продукцията, произведена от нея, за да заплаща данъчните си задължения).

Различно е, когато у данъчния орган има основателно съмнение, че длъжникът е недобросъвестен, не желае да работи и да заплаща своевременно данъчните си задължения. В този случай запорираната вещ се изземва, за да се попречи на длъжника да предприеме неправомерни действия, като се разпореди с вещта.

Изземването не означава „отнемане".

Правото на собственост върху запорираните вещи не може да премине върху държавата по силата на съставен протокол за изземване. При изземване по реда на чл. 166, ал. 2 от ДКП за държавата възниква правото и задължението да съхранява вещта до вдигането на запора. В тези случаи държавата е само държател.

До вдигането на наложените обезпечителни мерки от данъчните органи, съответно до предаването на изпълнителното дело на АДВ, разноските по съхранението на запорираните и иззети вещи се поемат от данъчната администрация.

След изтичането на срока за доброволно изпълнение и при наличие на предпоставките по чл. 146, ал. З във връзка с ал. 1 от ДКП, преписката се предава на публичния изпълнител.

Ако обезпечените движими вещи са иззети и съхранявани от органите на данъчната администрация, след предаването на изпълнителното дело на публичния изпълнител, всички разходи по съхранението на тези вещи следва да се поемат от АДВ. Публичният изпълнител започва изпълнение върху движими вещи на длъжника и извършва действията, регламентирани от чл. 194 и сл. на ДКП, след което пристъпва към публична продан по реда на глава XIX от ДКП. Всички разноски, свързани с описване, транспортиране, оценка, пазене на вещта и разноските по продажбата, включително и разноските, направени от данъчната администрация, са за сметка на длъжника на основание чл. 200, ал. 1 от ДКП.

Разглежданият въпрос е засегнат в „Процедурите на функция „Събиране", глава II „Обезпечаване на вземанията". В процеса на изготвяне е третата редакция, в която процедурата по обезпечаване, както и процедурата за взаимодействие с АДВ ще бъдат допълнени, във връзка с Вашите практически предложения и сигнали.

II. По отношение предприетата обезпечителна мярка запор на стоки на „..." по изп. д. № ... на ДП „..." при ТДД - гр. ...:

На основание 21 от Преходните и заключителни разпоредби на ДКП, за неуредените в ДКП случаи, се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Цитираният в настоящото писмо случай попада в хипотезата, при която трето лице предявява право на собственост върху движими вещи предмет на принудително изпълнение.

Следва да направите проверка в отдел „Обжалване" дали в рамките на исковото производство пред СРС, 32-ри състав, е предявено искане за спиране на производството по принудително изпълнение от ДКП, на основание чл. 336 във връзка с чл. 316, ал. 1, буква „б" от ГПК. Ако такова искане е депозирано пред съда и спирането е постановено, запорираните стоки не подлежат на предаване на АДВ и никакви други действия по изпълнението не следва да се предприемат, докато не бъде разрешен гражданскоправният спор с влязло в сила съдебно решене и изпълнителното производство по изп. д. № ... на ДП „..." при ТДД - гр. ..., не бъде възобновено.

В случай че няма искане за спиране, следва да продължат действията по изпълнението при условията, по реда и в сроковете, предвидени в ДКП.

Препоръчваме Ви също да проверите при какви точно обстоятелства са запорирани описаните стоки. Направете справка и за това, дали по времето, когато е наложен запорът, не е имало висящо наказателно производство срещу длъжника. Възможно е същите тези стоки да са били иззети при условията и по веда на НПК като веществени доказателства.