На основание чл. 238, ал. 1 от ДПК, във връзва с прилагането на чл. 61 от ДПК (поел. изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.), даваме следните указания:

 

С разпоредбата на чл. 61 от ДПК законодателят дава право на данъчния субект да прави промени в подадена вече данъчна декларация. Промени в данъчна декларация се извършват с подаването на нова такава - чл. 61, ал. 4 от ДПК.

За да се определи правилно данъчното задължение по последна подадена декларация, същата следва да съдържа всички данни и обстоятелства, свързани с определянето му. При приемане на данъчни декларации по реда на чл. 61 от ДПК на данъчните субекти следва да се обърне внимание, че същите трябва да попълнят изцяло и коректно новата декларация, а не само коригираните данни.

В случаите, когато данъчен орган приеме декларация по реда на чл. 61 от ДПК и тя не съдържа всички данни, посочени в предходната подадена, действията на данъчния служител са съгласно чл. 57, ал. 2 от ДПК.

Законодателят е дал право на данъчния субект да прави промени във вече подадена данъчна декларация в два случая - преди изтичане на законоустановения срок за подаването на конкретния вид декларация (чл. 61, ал. 1 от ДПК) и след изтичане на този срок, но преди изтичане на законоустановения срок за плащане (чл. 61, ал. 2 от ДПК).

Няма ограничение относно броя на коригиращите декларации, които данъчният субект може да подаде в тези срокове. С всяка следваща коригираща декларация субектът се отказва от съдържанието на първата подадена декларация, предмет на корекцията. Данъчната администрация приема за достоверни данните, посочени в последната подадена коригираща декларация. Веднъж подадена, декларацията прави лицето носител на съответните права и задължения, предвидени в материалния закон.

С коригираща декларация данъчните субекти могат да правят промени, касаещи размера на определения данък (в увеличение или в намаление), данъчната основа или други данни и обстоятелства, посочени в първата подадена декларация от съответния вид.

1. Приложимост на разпоредбата на чл.61, ал. 1 от ДПК.

Съгласно чл.61, ал.1 от ДПК промени в подадена декларация могат да се направят преди изтичането на законоустановения срок за подаване на съответния вид данъчна декларация. С оглед приемането на коригиращи декларации по чл.61, ал.1 от ДПК, следва да имате предвид, че:

- когато срокът за приемане на съответния вид декларация и срокът за плащане на задължението по нея съвпадат (такива например са декларациите по чл.51 от ЗКПО и справките-декларации по ЗДДС), корекция на вече подадена данъчна декларация може да се извършва само на основание чл.61, ал.1 от ДПК, т. е. в тези случаи е неприложима разпоредбата на чл.61, ал.2 от ДПК;

- когато законоустановеният срок за приемане на декларациите по чл. 41 от ЗОДФЛ (15 април) не е изтекъл, корекция на вече подадена данъчна декларация може да се извършва само на основание чл. 61, ал. 2 от ДПК. Това е така, тъй като нормативна предпоставка за прилагането на чл.61, ал.2 от ДПК е изтичането на законоустановения срок за подаване на данъчната декларация.

Пример: Лице подава първа декларация на 10.01, в която е определен данък в размер на 100 лв. - срокът за плащане на задължението по нея е 30-дневен от подаването, т. е. 9.02. Задължението по нея не е внесено и е подадена коригираща декларация на 5.02, в която размерът на данъка е коригиран на 120 лв. Основание за подаване на коригиращата декларация ще бъде чл.61, ал. 1 от ДПК, а не чл.61, ал.2 от ДПК независимо от факта, че не е изтекъл законоустановеният срок за плащане на данъка (9.02).

На основание чл.54, ал.1 от ЗОДФЛ, срокът, в който лицата следва да заплатят дължимия по декларацията данък, е 30 дни от датата на подаване на данъчната декларация. С коригиращата декларация могат да се правят промени в декларираните данни и обстоятелства, но не може да се установява нов срок за внасяне на дължимия данък, определен от законодателя в чл. 54, ал. 1 от ЗОДФЛ. Срокът за внасяне на дължимия данък, независимо от извършените корекции на основание чл. 61 от ДПК, се определя с подаването на първата данъчна декларация, т. е. корекционните декларации не са правопораждащ юридически факт относно срока за плащане.

Когато коригиращата декларация е подадена след изтичане на срока за плащане по първата декларация, то върху надвнесения данък, определен с коригиращата декларация, се дължи лихва, тъй като по отношение на внасянето му срокът за плащане вече е изтекъл, а по отношение на размера на дължимия данък лицето вече е направило корекции.

Пример 1: Лице подава първа декларация на 10.01, в която е определен данък в размер на 100 лв. - срокът за плащане на задължението по нея е 30-дневен от подаването, т.е. 9.02. Задължението по нея не е внесено и е подадена коригираща декларация на 15.03, в която размерът на данъка е коригиран на 120 лв. Лихва се начислява върху задължението, определено с коригиращата декларация -120 лв. за периода от изтичане срока на внасяне по първата подадена данъчна декларация до момента на внасяне на задължението.

Пример 2: Лице подава първа декларация на 10.01, в която е определен данък в размер на 100 лв. - срокът за плащане на задължението по нея е 30-дневен от подаването, т. е. 9.02. Задължението по нея не е внесено и е подадена коригираща декларация на 15.03, в която размерът на данъка е коригиран на 20 лв. Лихва се начислява върху задължението, определено с коригиращата дек­ларация - 20 лв. за периода от изтичане срока на внасяне по първата подадена данъчна декларация до момента на внасяне на задължението.

2. Приложимост на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ДПК.

Съгласно чл. 61, ал. 2 от ДПК промени в подадена декларация се допускат и след изтичане на законоустановения срок за подаване на съответния вид данъчна декларация, но само ако не е изтекъл срокът за плащане на задължението. С оглед приемането на коригиращи декларации по чл. 61, ал. 2 от ДПК следва да имате предвид,че:

- относно декларациите, при които внасянето на данъка се извършва на части (такива декларации са декларациите по чл. 14, 17 и 54 от ЗМДТ - за новопридобити движими и недвижими иму­щества и по чл. 43 от ЗОДФЛ) - коригираща декларация може да се подава на основание чл. 61, ал. 2 от ДПК, само до изтичането на срока за плащане на първата дължима вноска. Това е така, тъй като в случаите, когато данъчният закон предвижда внасянето на данъка да се извършва на части, съответно е определен срок за внасянето на всяка част, срокът за плащане на данъка представлява сложен фактически състав. Сроковете за внасяне на отделните части от данъка представляват самостоятелни юридически факти и елементи на този фактически състав и тяхната съвкупност е необходимо условие за наличието на валидно правно основание за прилагането на чл. 61, ал. 2 от ДПК.

Пример: Лице започва да извършва патентна дейност през годината - м. май. Непосредствено преди започването й е подадена декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ. коригираща декларация може да бъде подадена в срока до 31 юли, когато изтича срокът за плащане на първата дължима от лицето вноска.

Аналогичен е случаят, когато се извършват корекции на декларации по чл. 14, 17 и 54 от ЗМДТ за новопридобити движими и недвижими имущества.

- относно декларациите, при които срокът за внасянето на данъка започва да тече от момента на подаването им (такива Са декларациите по чл. 41 от ЗОДФЛ), подадената коригираща декларация попада в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ДПК само в случаите, когато срокът за плащане на дължимия данък по първата подадена декларация изтича след установения в чл. 41 от ЗОДФЛ срок за подаване на годишни данъчни декларации, т. е. декларации, подадени след 15.03, за които сроковете за плащане на дължимия по тях данък изтичат след 15.04.

Данъкът по подадена коригираща декларация съгласно чл. 61, ал. 2 от ДПК следва да бъде внесен в 30-дневен срок от подаването на първата данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. При внасяне на данъка след този срок се начислява законната лихва.

Пример: Лице подава първа декларация на 10.04 - срокът за плащане на задължението по нея е 30-дневен от подаването, т. е. 10.05. Задължението по нея не е внесено и е подадена коригираща декларация на 20.04. Лихва се начислява върху задължението по коригиращата декларация за периода от изтичане срока на внасяне по първата подадена декларация до момента на плащане на задължението.

3. В случаите на подаване на коригираща декларация по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 от ДПК не е налице реализиране на фактическия състав на административнонаказателните разпоредби на материалните данъчни закони - за неподадена декларация в срок и деклариране на неверни данни.

4. Данъчни декларации, подавани при промяна на обстоятелствата, не попадат в хипотезата на чл.61 от ДПК.

5. С измененията на чл.61 от ДПК (ДВ, бр.45 от 2002 г.) се отмени ал.З на същия член, съгласно която не се считаха за укрити пропуснати данни и обстоятелства в подадена декларация, ако същите се декларират до датата на започване на данъчна ревизия. В случай че данъчен субект подаде декларация за промени в подадена вече данъчна декларация след сроковете, посочени в чл.61, ал.1 и 2 от ДПК, същата на основание чл.54, ал.З от ДПК се приема от данъчния служител, като данъчният субект се уведомява, че подадената от него коригираща декларация не е правно основание за коригиране на данъчното му задължение. Служителят, приел данъчната декларация, уведомява със служебна бележка сектор „Данъчни ревизии" и същата се прилага към досието на данъчния субект.

При поискване на копие от подадена след сроковете, определени в чл.61, ал.1 и 2 от ДПК, коригираща декларация на данъчния субект се предоставя нейно копие, като изрично се посочва върху всяка страница от декларация та, че същата не представлява валидно правно основание за определяне или коригиране на данъчните му задължения.

6. Когато данъчен орган констатира несъответствия в подадена вече декларация, тези несъответствия се отстраняват по реда на чл. 57, ал. 2 от ДПК, като хипотезата на чл. 61 от ДПК е неприложима. В тези случаи следва да се прилагат административнонаказателните разпоредби на специалните данъчни закони - за деклариране на неверни данни и обстоятелства.