УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН .......,

В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология" на Националната агенция за приходите (вх. № 24-32-345/04.12.2007 г.), Ви уведомявам следното:

Според изложеното в запитването дружеството е с основна дейност международен транспорт. Дълготрайните активи са предимно влекачи и полуремаркета. Дейността се извършва най-вече в рамките на Европа и при преминаването на границите на отделните страни се заплащат различни такси за ползване на магистрали, винетни такси и други. Издаваните документите, не съдържат наименованието и БУЛСТАТ-а на дружеството като получател, а само номера на автомобила, с който се осъществява транспорта. Във връзка с това поставяте следните въпроси:

1. За данъчни цели в коя категория активи по чл.55, ал.1 от ЗКПО следва да се отнесат влекачите и полуремаркетата?

2. След като квитанциите и билетните такси не отговарят на изискванията на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството и чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за задължителната информация, съдържаща се в първичните документи правилно ли е, предвид чл.7, ал.З и ал.4 от Закона за счетоводството, тези разходи да се осчетоводят към авансовия отчет на шофьора въз основа на международната товарителница за транспорта, пътен лист и командировъчна заповед?

При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

1. По първия въпрос

Предвид разпоредбата на чл.50 от ЗКПО, данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. петстотин лева.

На основание чл.54, ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишни данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от същия закон. Във връзка с това амортизируемите активи се разпределят в категориите, визирани в чл.55, ал.1, т. 1-7 от ЗКПО, а годишните данъчни амортизационни норми за всяка категория се определят еднократно за годината и не могат да превишават размерите, регламентирани в чл.55, ал.2 от същия закон.

При отнасянето на данъчните амортизируеми активи (в случая влекачи и полуремаркета) към дадена категория се използва на Националната класификация на продуктите по икономически дейности (НКПИД-2003), утвърдена със Заповед № РД-07-242 от 13.12.2002г. на Председателя на Националния статистически институт.

Активите, предмет на настоящото запитване, са в обхвата на продуктовата номенклатура на сектор ВМ „Превозни средства" от НКПИД-2003. Пътните влекачи за полуремаркета са позиционирани с код 34.10.44 в раздел „Автомобили, ремаркета и полуремаркета", група „Автомобили и двигатели за моторни превозни средства", клас „Автомобили и двигатели за моторни превозни средства", продуктова категория „Товарни автомобили". В същия раздел на сектора, но в група „Каросерии за автомобили; ремаркета и полуремаркета", клас „Каросерии за автомобили; ремаркета и полуремаркета", продуктова категория „Ремаркета и полуремаркета; контейнери" са дефинирани в продуктова подкатегория с код 34.20.23 ремаркетата и полуремаркетата, различни от тези тип каравана.

Предвид на горното считаме, че при определяне на годишните данъчни амортизации влекачите за полуремеркета и полуремаркетата следва да се отнесат към V категория амортизируеми активи на чл.55, ал.1 от ЗКПО с максимална годишна данъчна амортизационна норма 25 на сто

2. По втория въпрос

Счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.

Документалната обоснованост е дефинирана в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл.10, ал.2).

В контекста на горното считаме, че разходите за заплатени такси могат да бъдат признати за данъчни цели независимо, че документите, с които са отчетени не съдържат изискуемата информация по ЗСч, а само регистрационния номер на автомобила. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени пътен лист, пътна книжка или др.п., които да доказват участието на автомобила при извършването на дейността по занятие на дружеството и целта, за която е използван. В противен случай разходът няма да бъде документално обоснован и няма да бъде признат за данъчни цели, което ще доведе до увеличаване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/Мария Мургина/