УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ........,

В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология" на Националната агенция за приходите (вх. № 24-32-350/07.12.2007 г.), Ви уведомявам следното:

Според изложеното в запитването дружеството има сключен договор от 01.03.2007г. за отпечатване на ваучери за храна с фирма, която е получила разрешение от министъра на финансите за осъществяване на дейност като оператор. Дружеството е започнало предоставянето на ваучерите на работниците от месец юни 2007г., като е отчело следните разходи: за месец юни 2007г. в размер на 20 лв., за месец юли 2007г. 60 лв. В запитването се твърди, че 20 лв. от отчетените за месец юли разходи са предназначени за месец юни, но дружеството не е имало достатъчно средства да ги предостави през този период. Поставя се въпроса следва ли надвишението от 20 лв. на отчетените разходи за ваучери през месец юли да бъде обложено по реда на чл.204 от ЗКПО и дружеството да внесе данък върху разходите при условие, че всички други изисквания на чл.209 от ЗКПО са спазени. Необлагаемите 40 лв. месечно, конкретно за всеки месец ли се отнасят или са необлагаем разход в годишен аспект в размер на 480 лв.?

При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

Документално обоснованите социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите на основание чл.204, т.2, буква „б" от ЗКПО. Съгласно цитираната норма разходите за ваучери за храна са в обхвата на социалните разходи, предоставени в натура. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите се определя по реда на чл.212 от същия закон и това са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец.

Не подлежат на облагане социалните разходи в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условия визирани в чл.209, ал. 1 от ЗКПО.

Според §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

"Ваучерите за храна", съгласно §1, т.36 Допълнителните разпоредби на ЗКПО са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.

Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация, от Министерство на финансите е издадено Указание № 3/21.05.2005г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна. Въпреки, че цитираното указание е издадено при действието на отменения ЗКПО считаме, че изразеното в него становище може да бъде отнесено и към действието на новия ЗКПО в сила от 01.01.2007г.

В раздел П, т. 1 от указанието е разгледано счетоводното отчитане и представяне на получените ваучери за храна при работодателите. С оглед спазване на последователността при представяне на счетоводната методология на отчитане на сделките с ваучери при работодателите, условно са разграничени следните етапи:

-Първи етап:

Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери Счетоводното отчитане на стопанската операция, касаеща заплащането на номиналната стойност на договорените ваучери, е свързано с представяне на възникване на вземане от оператора и намаление на паричните средства на работодателя, в размер на номиналната стойност на договорените ваучери и възнаграждението на оператора.

-Втори етап:

Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа В счетоводен аспект получаването на ваучерите от работодателите следва да бъде представено като: увеличение на паричните средства, получени под формата на ваучери и намаление на вземането от оператора. В този смисъл е възможно да бъде използвана сметка с примерно наименование "Други парични средства" или друга аналогична счетоводна сметка, в зависимост от утвърдения от ръководството индивидуален сметкоплан за дейността на предприятието. Също така всяко предприятие следва да оповести, в годишния си финансов отчет, приложения индивидуален подход на счетоводното отчитане на ваучерите за храна като докладва тяхната специфика в бележките към него.

Договореното възнаграждение, което е заплатено авансово от работодателя на оператора за отпечатването на ваучерите, в счетоводен аспект представлява текущ разход, който намира отражение в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) на предприятието на работодателя. Документирането е аналогично на посоченото в раздел I от настоящото указание, а именно чрез получаването на данъчен документ при спазване изискванията на чл. 113 от ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от ЗСч.

-Трети етап:

Предоставяне на ваучерите на работниците С разпределението на ваучерите, преди тяхното предоставяне на работниците (ползватели), при работодателя възниква задължение да включи тяхната номинална стойност към размера на социалните плащания за съответния месец. В счетоводен аспект същите следва да бъдат представени като увеличение на текущите социални разходи, подлежащи на изплащане към работниците и служителите и увеличение на задълженията към персонала. Конкретното разпределение на предоставените ваучери за потребление на персонала е възможно да бъде регламентирано чрез индивидуално организиран вътрешен ред, отразяващ спецификата в дейността на всяко предприятие.

-Четвърти етап:

Изплащане на начислените ваучери в полза на работника.

Изплащането на начислените за съответния месец ваучери се осъществява чрез стандартна счетоводна статия, отчитаща намалението на задълженията към персонала и намалението на паричните средства по сметката, която отчита номиналната стойност на ваучерите.

Видно от горното, за да е налице основание за начисляване на социален разход за ваучери за храна, работодателят следва вече да е получил ваучери от оператора и да ги отчел в увеличение на паричните си средства, т.е. работодателят да притежава тези ваучери (етап втори).

Едва тогава (етап трети) работодателят е във възможност да предостави ваучерите на работниците и да извърши начисляване на текущ социален разход, които подлежи на изплащане на работниците и служителите.

Следователно не е допустимо счетоводно отчитане на социални разходи за ваучери за храна, без тези ваучери да са отпечатани от оператора и предоставени на работодателя. В тази връзка считаме, че дружеството следва да обложи с данък върху разходите по реда на чл.204, т.2, буква „б" от ЗКПО надвишението над 40 лв. на социалните разходи за ваучери за храна, предоставени на работниците за месец юли 2007г.