ТОВА Е ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ НА В-К "бАНКЕР"

ИМАШЕ БАНКИ, СЪЗДАДЕНИ САМО ЗА ДА ОТКРАДНАТ ПАРИТЕ НА ХОРАТА

Камен Тошков, бивш член на УС на БНБ и началник на управление "Банков надзор", пред Г-н Тошков, как попаднахте в банковия надзор?

- Веднага след университета започнах работа в клона на БНБ в Пловдив като четвърта степен счетоводител. По-късно станах шеф на счетоводното звено, контрольор, помощник-инспектор, инспектор, помощник-директор и накрая директор. През 1975-а се стигна дотам, че аз бях началник в клона, а вземах по-малка заплата от всичките ми подчинени. Причината бе, че нямах необходимия трудов стаж. И тогава ме взеха за ревизор в централното управление на БНБ. Започнах от най-ниската степен, докато стигна до главен ревизор в дирекция "Ревизионна". Такъв бях до момента, в който ме поканиха да стана шеф на банковия надзор.

Кой ви покани да станете шеф на банковия надзор?

- Чувал съм три версии за това. Едната е, че това е станало по идея на Емил Хърсев, който в разговор със Стоян Шукеров е обсъдил кой е най-подходящ за тази длъжност и са стигнали до моето име. Втората версия е тази, че Милети Младенов е дал идеята за мен. И третата е, че тогавашният шеф на надзора Владимир Владимиров, преди да заеме поста главен изпълнителен директор на новосъздадената Пощенска банка, ме е предложил за свой заместник. Лично аз най-много вярвам на първата версия, че Хърсев ме е избрал. По това време, става дума за началото на 1992 г., аз вече имах 25 години стаж като ревизор. При това от 1977 до 1992-ра бях правил ревизиите на "Литекс банк" в Бейрут, на Българска външнотърговска банка и на клона на "Българо-баварската банка" в Мюнхен.

"Литекс банк" ли? Тя е станала почти легенда у нас заради това, че е била учредена в Бейрут. За нея се разправят какви ли не легенди. Какво всъщност представляваше тя?

- "Литекс банк" е втората българска банка, създадена в Ливан. Първата се казва Инвестбанк. В един период благодарение на идеите на Георги Найденов за създаването на цялата търговска група "Литекс" и заради изключително благоприятни търговски отношения между България и арабските страни Инвестбанк е преструктурирана в "Литекс банк". В нея 96% от капитала е на Българска външнотърговска банка и 4% на ливанския бизнесмен Сами Марун. Банката работи много добре през първите години от съществуването си, защото обстановката в Ливан е много спокойна. Там изключително бързо се развиваше туризмът. Ливан бе свободна търговска зона като Сингапур и Тайланд. Бизнесът там растеше толкова бурно, че имаше недостиг на финансови услуги. Точно по тази причина "Литекс банк " имаше големи възможности. И не само тя. Много държави от тогавашния социалистически блок имаха свои банки там. Имаше клон на "Москоу народни банк" и на "Полска опиеки". Положението на "Литекс банк" започна да се влошава в момента, в който започнаха конфликтите в този район - сблъсъците между мюсюлмани и християни, войните, в които участваха Израел, Сирия и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на покойния вече Ясер Арафат. В тази ситуация ние нямахме място в този регион. Това бе много добре разбрано от последния управител на "Литекс банк" Чавдар Кънчев, който според мен зае най-правилната политика да свие бизнеса на банката, да ограничи загубите и да продаде активите й. Знаете, че вече като шеф на БУЛБАНК Чавдар Кънчев успешно продаде банката в Бейрут.

Тази банка финансирала ли е българския бизнес след 1990 година?

- Това просто не бе възможно, защото самата тя не разполагаше с източници на финансиране. Не можеше да привлича ресурс от местния пазар заради войната в Ливан и в региона. Имаше много висящи задължения към клиенти и затова получаваше финансови инжекции от България.

Кое бе най-голямото предизвикателство, пред което се изправихте, като станахте шеф на банковия надзор?

- Най-големият проблем бе персоналът. Хората, които заварих, бяха изключително неподготвени. Наложи се да изграждам дирекцията от нови кадри - млади хора, с познания по чужди езици, които тепърва трябваше да се учат на занаята на банковия контрол. Мога категорично да заявя, че имах доста голям успех, защото сегашният управител на БНБ Иван Искров започна работа при мен. Сегашният подуправител и шеф на банковия надзор Румен Симеонов пък бе мой заместник. Много други от моите хора, които преминаха стаж във Федералния резерв в Чикаго, сега са на отговорни позиции в банковия сектор. Тогава им казвах, че всички имат бляскаво бъдеще. Знаех, че стига да имат търпение и да научат занаята, след време ще ги глътнат като топъл хляб.

В тези години ние направихме две революции, защото от плановата държавна икономика преминахме към свободна пазарна икономика и заедно с това трябваше да изградим наново централната банка и цялата банкова система, която да отговаря на изискванията на този нов вид икономика. Знаете, че до 1990 г. имаше една Централна банка с много клонове, които обслужваха индустрията по места. Имаше и няколко отраслеви банки. А населението се обслужваше от ДСК.

Освен това през 1988 г. Базелският комитет по международни стандарти започна да публикува новите директиви, на базата на които всички банкови системи по света трябваше да преустроят дейността си и да я съобразят с едни нови изисквания за банковия надзор. Ние нямаше как да не се включим активно в този процес. Всеки шест месеца имахме срещи с представители на Базелския комитет, на които те ни проверяха докъде сме стигнали с прилагането на новите изисквания. Ставаше дума за приемането на всички онези регулации, по които банките трябваше да работят и по които банковият надзор трябваше да ги контролира.

Първите години след 1990 г. се характеризират с истински бум на нови банки. Първо всеки от клоновете на БНБ стана самостоятелна търговска банка, но има и много нововъзникнали частни банки, някои от които, като ПЧБ и "Туристспортбанк", дори започват да работят без банков лиценз. Защо БНБ допусна това да се случи?

- Първо, за тези две банки, които споменахте. Случаят с ПЧБ е много особен. Тя е създадена и започва работа, преди да има Закон за БНБ и за банките. Затова тя нямаше как да има банков лиценз при началото на своята дейност. Имаше и още такива случаи. Например имаше една "Международна банка за търговия и развитие", която се намираше в хотел "Рила" в столицата. Тя бе получила разрешение да започне работа, преди аз да стана шеф на надзора. Но знам, че лицензът й струваше 50 хил. лева. Представяте ли си. Всички тези аномалии се случиха, защото икономическото развитие изпреварваше изработването на регулациите. Създаването и приемането на Закона за БНБ се забави, защото трябваше да бъде съгласуван с МВФ и със Световната банка. За една-две години ние бяхме в нещо като регулационна дупка, защото в движение се пишеха наредбите, по които БНБ трябваше да контролира дейността на банките. По тази причина ние в надзора не разполагахме с нормативен инструментариум за ефикасен контрол върху банките. Затова изникнаха толкова много финансови институции, чиито действия нямаха нищо общо с банкирането.

Самите наредби на БНБ започнаха да се пишат по мое време след приемането на Закона за БНБ и на Закона за банките. Ние нямахме никакъв опит в това отношение. Разчитахме много на консултантите. Но... първо си спомням, че дойде да ни консултира един г-н Валори от Финландия. На него обаче животът в България много му хареса. Ходеше на конна езда и на други развлечения. Въпреки че заложените от него принципи бяха верни, самото разработване на наредбите бе много бавно. Мудно работеха и хората от Световната банка и МВФ. В крайна сметка напредъкът идваше благодарение на енергията и амбицията на Емил Хърсев. Той се бе наел да промени облика на БНБ, като заложи на принципите на независимост и изграждането на здрава регулационна рамка. Тогава поставихме основата на всички наредби, по които работи банковият сектор. Той предложи екипа, който да разработва наредбите, и той свърши много голяма работа. Един от членовете на този екип бе сегашният министър на финансите Пламен Орешарски. Но бе много трудно, защото аз лично не разполагах с никаква защита, да не говорим за някаква подкрепа от страна на държавата. Първо аз никога не съм бил член на която и да е партия. А работата, с която се занимавах, беше много рискова по онова време. Затова трябваше много да се внимава.

Сигурно си спомняте, че имаше много обвинения срещу УС на БНБ, че членовете му са готови да предоставят банков лиценз на всеки, който си плати необходимата сума за целта. Така де, обвиняваха ви, че давате лицензи срещу подкупи. Какво ще кажете сега по този въпрос?

- Ами нека направим една сметка. Имаше един момент, когато минималният капитал, който бе необходим, за да се получи банков лиценз, бе 200 млн. лева. В УС на БНБ бяхме девет човека. И ако предположим, че става дума за подкуп и деветимата би трябвало да получат пари. Е, който разполага със средства, за да плати подобен рушвет, би трябвало да е достатъчно заможен, за да направи банка за чудо и приказ. Говореха за някакви умопомрачителни суми, които не бяха по силите на който й да е от хората, които бяха тръгнали по онова време да правят банки. Те едвам събираха парите за капитала, а какво да говорим за някакви допълнителни разходи като тези, за които говорите.

И още нещо. За себе си мога да кажа следното. От 1988 г. живея в гарсониера и продължавам да живея в гарсониера. Колата ми бе "Лада" и продължава да е "Лада". Това сам го виждате. И това е положението. При мен нямаше възможност да се мине за лиценз, без да се отговаря на всички условия. И до момента се учудвам на респекта, който шефовете на някои банки имат от мен. И го отдавам единствено на факта, че те бяха наясно как аз работя.

Каква беше процедурата за даване на лицензи?

- Кандидатите за лиценз внасяха необходимите документи с молбата в управление "Банков надзор". Моите служители извършваха пълна проверка. Правеше се пълно юридическо проучване дали документите отговарят на изискванията на закона и на наредбите. Едва тогава аз внасях искането за банков лиценз в управителния съвет. Там се вземаше решение дали лицензът да бъде предоставен, или не.

Спомням си случая, когато обсъждахме лиценза на Общинска банка. Тогава бяхме осем човека, защото Любомир Христов вече бе напуснал управителния съвет. Гласовете бяха разделени по равно - четири "за" даване на лиценза и четири "против". В тази ситуация гласът на гуверньора проф. Вълчев се броеше за два. Той обаче каза, че не би могъл да раздели членовете на управителния съвет заради един лиценз и тогава Общинска банка не получи лиценз. Това стана много по-късно.

Защо толкова дълго време имаше възможност банка да се прави с капитал, който се осигуряваше с взети назаем пари?

- Практиката бе такава. Банковият надзор никога не пристъпваше към процедура за предоставяне на лиценз, без да е получил документ, че необходимите за капитала пари са внесени от учредителите по сметка в банка. Само че в повечето случаи тези пари бяха взети назаем, те стояха няколко дни по сметка и след това се връщаха на кредитора. Нямаше категорични доказателства, че тези пари принадлежат на акционерите, които искат да правят банка. И това бе недостатък.

Е, нямаше ли начин да контролирате откъде идват парите за капитала и къде отиват?

- Ще направя една съпоставка със ситуацията, в която изпаднахме с т.нар. финансови пирамиди. Възможностите да осъществим контрол на място чрез инспекции бяха нищожни. Твърдя, че не бе нито моя работа, нито на моите служители да отидат и да проверяват дали във Варна мошеници са събрали пари и са направили нещо, което функционира като банка. Това е полицейска работа. При едно от посещенията ми в Чикаго споделих с моя консултант Лорън Кейн тези проблеми и той ми каза, че те съществуват и при тях. И в САЩ паралелно с банките работят полулегални структури, предлагащи финансови услуги, но тяхното разкриване е работа на държавната администрация и на полицейското разследване. Нашата задача бе да контролираме дали се спазват изискванията на наредбите и на закона. Нищо повече.

Много от банките, които бяха създадени през първите години, обаче фалираха. Как си обяснявате това?

- Някои мои колеги смятат, че част от банките бяха създадени, за да се използват като инструмент за събиране на средства за финансиране на определени дейности и на политически структури. И аз споделям това мнение. Да не говорим, че явно е имало хора, които полагаха всички усилия, за да създадат банка с единствената цел да откраднат парите на хората, а не за да развиват финансов бизнес.

Искате да кажете, че е имало схеми да се създаде банка, за да се привлекат чрез нея парите на хората и тези пари да се дадат на определени фирми и политически партии?

- Абсолютно.

Имаше ли банки, създадени по партийна поръчка?

- Нямам категорични данни за това, но имам подозрения за повече от 80% от случаите.

Дайте един пример.

- Едно със сигурност мога да кажа. И това е, че всички структури, които създадоха банки, бяха от страна на социалистическата партия и на сродните й организации. Но не мога да кажа със 100% сигурност тази банка е на еди-коя си структура. Сигурно знаете, че по онова време имаше една широко разпространена практика сред банките, които смятаха, че като плащат на всички политически сили, ще оцелеят. Ето в това е иронията. Именно политиците затриха банките, от които получаваха пари, а техните шефове бяха изправени на подсъдимата скамейка.

Оказван ли ви е политически натиск да давате лиценз?

- Не. Не ми се е случвало. Както казах, аз никога не съм бил партиен член и по тази причина всички бяха наясно, че не могат да ми влияят по тази линия. Както и аз бях наясно, че не мога да разчитам на политическа подкрепа. В това отношение винаги съм завиждал благородно на г-жа Емилия Миланова, която стана шеф на банковия надзор след юни 1997 г., тъй като тя можеше да разчита на много сериозна политическа подкрепа, провеждайки вижданията си за осъществяване на банковия надзор и за мерките на контрол.

Е, не са ли идвали политици, които да ви молят за съдействие в полза на една или друга банка?

- В този смисъл са идвали. Дори много хора от сегашния висш политически ешелон са се застъпвали пред мен за една или друга банка. Но зад мен това бе най-малкото, което можеше да ме убеди при вземането на едно или друго решение.

А заплашвали ли са ви?

- Да, имаше заплахи. Дори не знам дали си спомняте, че през 1994 г. срещу мен бе приложено и насилие. Но не успях да установя връзка между случката и даването или отказването на определен лиценз. Не забравяйте обаче, че други мои колеги пострадаха много повече. Например хвърлиха "коктейл Молотов" и запалиха апартамента на шефа на БУЛБАНК Чавдар Кънчев и дъщеря му по чудо се спаси. На Стоян Шукеров му запалиха гаража. По този повод си спомням, че Олег Недялков, който сега е член на УС на БНБ, а тогава член на Пленарния съвет на БНБ, ми каза: "Камене, за нищо на света не бих станал шеф на банковия надзор. Чудя ти се как устояваш."

Помня, че много се ядосвахте, когато ви обвиниха за финансовите пирамиди?

- Е, как няма да се ядосвам, когато се опитаха да хвърлят цялата вина за съществуването на пирамидите върху банковия надзор, който имаше 50 човека, а всички останали държавни структури стояха отстрани и гледаха със скръстени ръце. Смешното беше, че като арестуваха шефовете на една от пирамидите, от следствието ми се обадиха, за да ми кажат, че са намерили в документацията на въпросната структура мое писмо, в което стриктно им забранявам да извършват банкова дейност. Всъщност това писмо е било един от аргументите да ги подведат под отговорност.

Вие по закон имахте ли право на контрол върху тези структури?

- Една от идеите, които обсъждахме в УС на БНБ, бе да използваме за подобен контрол Министерството на финансите, защото то имаше мрежа от поделения и хора в цялата страна. Всъщност тази идея бе моя, на Хърсев и на Бисер Славков, който по онова време бе началник на отдел, а после и заместник-министър на финансите. Бе немислимо 50 души от банковия надзор да упражняват контрол върху 3000 обменни бюра, 500 или 800 финансови къщи и около 50 банки. Ето сега виждате, че даването на разрешения за обменните бюра и финансовите къщи няма нищо общо с централната банка.

Оказа се, че когато започнаха банковите фалити, в българското законодателство нямаше правна процедура, по която една банка да бъде обявявана в несъстоятелност. Този пропуск според вас целенасочен ли беше, или бе резултат от недоглеждане?

- Знаете ли, по онова време в законодателството имаше изключително много пропуски и неточности. Според мен недостатъците на законите и в търговското правораздаване съвсем целенасочено се използваха от някои хора по високите етажи на властта. Можете ли да ми обясните как е възможно да обявиш в несъстоятелност банка, преди да си фалирал нередовните й длъжници? Безумие бе, че процедурите по несъстоятелност на предприятията започнаха едва след като техните кредитори - банките, бяха затворени. Ами нали банките изпаднаха в неплатежоспособност именно защото фирмите не обслужваха редовно или въобще не плащаха взетите заеми. При това голяма част от тези длъжници бяха държавна собственост. Би следвало активите им да са заложени като обезпечение по получените кредити. Но на практика това не бе така и се случи кредиторите да фалират преди своите длъжници.

Накрая да ви попитам за прословутия опит за сваляне на проф. Тодор Вълчев от гуверньорския пост в БНБ от 28 януари 1993-а. Как си обяснявате конфронтацията между него и Емил Хърсев?

- Прочетох какво ви е казал колегата ми Стоян Шукеров в своето интервю и до голяма степен съм съгласен с него. Има обаче една подробност. Моето убеждение е, че върху Хърсев бе упражнен политически натиск да направи този опит за сваляне на проф. Вълчев.

С каква цел?

- С цел, след като вземе властта в БНБ, да насочи политиката й в определена посока. Знаете ли, след съвещанието на седемте членове на УС на БНБ в дилингрума при Стоян Шукеров аз отидох при проф. Вълчев и му казах, че се събираме да вземем решение за отстраняването му. Той бе изключително учуден. Та, според мен, едва ли Хърсев предприе всички тези действия само заради прословутата уговорка да стане гуверньор две години след като проф. Вълчев поеме БНБ. Сигурен съм, че е имало и друга причина той да предприеме този опит за сваляне на професора. Защото, ако не беше направил това, Хърсев щеше да стане гуверньор на БНБ след време. Самият проф. Вълчев ми е казвал, че гледа на него като на свой наследник.