Производствена фирма сме. Имаме разходни норми на м-ли за всяко изделие, по които изписвам м-лите на произведените през периода изделия, а после програмата ми разпределя разходите за заплати, осигуровки, амортизации и т.н. на база на стойността на м-лите и ми дава себестойността на изделията. В друга фирма обаче ми обясниха, че този метод бил много стар, те определяли себестойността на база на продажната цена от фактурите за месеца с някакъв определен процент и общо взето не ми стана ясно точно как се получава накрая себестойност на 1-ца изделие. Моля колеги споделете вашия опит по въпроса. Аз мисля, че нашият метод е провилен, макар и доста трудоемък. Ако някой знае подходяща програма за изчисляване на себестойност, нека да каже. Благодаря предварително.

Точно по "продажната" цена не ми се струва хич удачно. Вие си определяте кой показател ще ви дава най точна представа.

Това, което вие правите е истинското счетоводство в полза на фирмата, управленските и финансовите решения. А това ,което правят колегите ти е натъкмено счетоводство и е най-масово срещаното.
Карай си така! ;)

Ами и аз като теб съм си формирала себестойността.Това не е най-правилната база,но пък доколкото ми е известно изборът на безе за разпределение на разходите е избор на счетоводителя и ръководителя.Не мисля,че има грешен вариант в случая,а по-скоро 2 различни гледни точки.

Може би колегите ви имат случай, или си мислят за взаимосвързана продукция при която според СС2 се ползва справедлива стойност.

Ние също сме производствена фирма, но също правим и извършваме и услуги. При услугите имаме два случая - с влагане на наш мателиал и с материал на клиента. Поради това, че невинаги има вложен материал не мога да използвам тази база. Разходите за РЗ, осигуровки, АО и общо-производствени р-ди разпределям на база труд - вложени часове. Проблемът е в това, че отчитането на часовете по отделните поръчки /при нас работим по поръчковия метод/ не винаги е точно поради това, че нямаме работни карти и справките, които се дават в счетоводството са непълни. Не е най-доброто, но все пак е нещо.

Яна

"разпределям на база труд - вложени часове"

Каня те на вечеря ;)

Тази база/за часовете става дума/ е една от най-добрите,според мен.

Е, nick_cave, бръмнала ми е главата от сутринта и не съм се изразила правилно, да поясня - разпределям на база отработени човекочасове. Ако така те устройва казвай час за вечерята, до довечера може да съм отбръмнала.

Яна

Устройва ме напълно ;)

Я, как нЕкои хора се Уреждат :))

Наистина разпределянето на разходите на база на продажните цени се използва при копулирана(взаимосвързана) продукция и цели натоварването на по-евтините продукти с по-малко разходи. Аз например имам производство на различни артикули по една и съща технология и за разпределянето на РЗ, осигур. и амортизации използвам произведените количества. По този начин всички артикули включват материалните разходи за съответния артикул + еднаква стойност от РЗ, осигур. и амортизации.

Разпределянето на непреките разходи на база на продажни цени, или пък на база основни материали, си остава неразрешима загадка за мен.

Ами...
Защо?

Защото ми е непоносимо сложно.

Хм
Може да има толкова бази,колкото са счетоводителите,които ги определят.Въпрос на гледна точка.Принципа след това е един и същ - формулата е една.

kuku07

Надявам се не искаш да споделиш, че различните бази водят до еднакви себестойности на отделните продукти накрая, нали? Щото ако изкривиш себестойността на една отделна поръчка и получиш невярна информация за резултата от реализацията й, какво се случва, когато ти дойде запитване за идентична такава поръчка?

незнам дали е остарял вашият метод , но ако е така значи и аз съмо старяла , защото иаз така работя

Кво значи на продажна цена? Че то по тази логика аз винаги ще продавам на печалба егати - егати манипулацията. А и в крайна сметка как ще се ориентирам колко да искам на клиента, като нямам себестойност ? Демек, аз първо продавам и после "разбирам" колко ми е стойността на единица изделие ? Иначе решението на Маша, лично според мен е най-простото, но в същото време дава сравнително добра информация :)
Е, с еднаквия труд навсякъде като кинти малко шит се получава. Щото тази дето глади ризи може да взима 5 лв на риза, а онази дето глади елементи по 0.2 лв на елемент :)

plankov

Според мен не точно така, ползват я само като база за разпределяне на непреките разходи, както някои ползват за такава база материалите. Неприемливо за мен :)

Ник кейв, а тези непреки разходи част ли са от себестойността на продукцията? Е, част са, та тогава за къв чеп ми обясняваш, че е логично да продавам нещо на някаква цена, без преди това да знам колко струва?Да не ти говоря, че има производства, дето непреките са доста повече от преките :) И тогава кво правим?

Аз визирах т 6,5 от СС2, което аз радзбирам като частен случай

Планков, приемам че си работил със себестойност на производствено предприятие, нали? Би следвало в такъв случай да ме разбираш какво пиша.

nick_cave

чак сега видях,че си ми отговорил,та...не не мисля,че себестойността ще е еднаква при различни бази.Базата за разпределение трябва да е най-адекватна за да не се изкривява себестойността.
Ако обаче разполагаме с информация само за определен брой бази ,почти нямаме избор.Това е.В повечето случаи става дума точно за цитираните бази: материали/било количествено или стойностно/ и приходите от продажби/нещо,което аз лично не харесвам/.За мен винаги е било най-добре материалите и труда в съчетание,но...така и не съм успявала да набера информация за труд така,че...

Това за база за разпределение да се вземат пазарните цени къде сте го прочели? Както споменах по-горе за взаимосварзана продукция е правилно да се прилага, но в останалите случаи по-нормално би било използването някаква друга база.

Ако става дума за разпределение на непреки производствени разходи, базата трябва да бъде факторът, влияещ в най-голяма степен върху размера на разходите. Ако делът на материалните разходи в себестойността е най-голям, непреките разходи е редно да се разпределят на базата на преките материали; ако преобладават трудовите разходи - на базата на отработените човекочасове или заплати на основните работници; ако преобладава механизираният труд - машиночасове. Не е обосновано разпределението да бъде на базата на продажната стойност на продуктите. Може да се използва комбинирана база - преки материали + преки заплати
Редно е коефициентът за разпределение да се изчислява за всяки цех поотделно. Друг възможен подход е всеки вид непряк разход да се разпределя на отделна база.

Мина

"Ако делът на материалните разходи в себестойността е най-голям, непреките разходи е редно да се разпределят на базата на преките материали"


И защо бе маце?

nick_cave , ще ми е особено приятно да видя какво е твоето мнение по въпроса тъй като очевидно не си съгласен.Мерси.

Да си чувал за разходен фактор?

Мина

Чувал съм дори, че Тотнъм в момента са на последно място, което също не ми помага да се съглася с теб.

куку007

За себестойност са се водили много дискусии навремето в този форум, сега ще изкарам бърз курс по архиварство и ще те осветля с менията си по темата ;)

nick_cave, не вярвам да ми кажеш нещо, което ще е ново за мен. Това, което писах горе, е от всеки курс по Управленско счетоводство и по-точно от калкулативното счетоводство.

Мога само да добавя, чe продажните цени, използвани като база, наистина водят до изкривяване на себестойността, както е написал по-горе друг колега, тъй като тези цени са резултат на други фактори (търсене, предлагане, инфлация и др.), а не толкова на времето за производството на продуктите и свързаните с това ресурси.

непреки производствени разходи се разпределят на база реалното използване на производствените мощности т.е. на база на реалното равнище на производството (6.4 сс2)
и тъй като доста от непреки разходи не са едни и същи през цялата година се възприема
използването на нормативен коефициент за разпределение на непреките разходи с цел да не се допускат отклонения и неточности

Супер,Ванкито.Това също е възможна база,когато можеш да определиш прекия разход за всяко изделие.

Да, това е постановката в СС 2 и МСС 2, но смисълът на понятието производствени мощности в тях е обем на производството, който може да се измери с различни показатели - човекочасове, м/ч, преки материали, пряк труд и пр.

Да добавя, че използването на нормативни коефициенти на база нормалния обем на прозводствените мощности за разпределението на постоянните непреки (общопроизводствени) разходи не е задължително, само ако предприятието разграничава непреките разходи на постоянни и променливи (най-вече за вътрешни управленски нужди), въпреки че това директно не е ясно от прочита на МСС 2.

Да, това е постановката в СС 2 и МСС 2, но смисълът на понятието производствени мощности в тях е обем на производството, който може да се измери с различни показатели - човекочасове, м/ч, преки материали, пряк труд и пр.

така е Мина

nick cave, ще се учудиш колко много фирми използват точно преките разходи за материали като база за разпределение на непреките разходи. И ако основния дял в изделието се пада на материалите, както е в България с тея ниски заплати, такава база е най-оправдана.
В шивашките фирми от леката промишленост по-често като база се използват преките разходи за труд. Основанието е, че трудът за ушиване на една пола и на едно мъжко сако е много различен. Но както писаха колегите по-горе, невинаги такава надежна информация стига до счетоводството. И все пак ако в себестойността на един костюм материалите са над 50% от разходите, най-оправдано е като база да се ползва точно преките разходи по 601. Кви са ти основанията да не ти харесва тоя подход?

PlamenIvanov

"Но както писаха колегите по-горе, невинаги такава надежна информация стига до счетоводството"


Това е повече от несериозно, извини ме.

Не съм съгласна с теб за несериозното.Ще ме прощаваш.

Простено да ти е. Амин.

Изложената от Планков концепция е логична, доколкото писаното от него е нормалната последователност на процеса - да определиш себестойност и да се ръководиш от нея при определянето на продажните цени. Но в практиката това е невъзможно и не се прави. Понеже има пазарна икономика и цените се определят от пазара, който слабо се интересува колко ти е стувало да произведеш нещо. Пазара ти дава толкова, такава цена. Освен туй счетоводно е невъзможно да се определи фактическа себестойност към момента на продажбата. Примерно, произведена е продукция на 3 март. Продадено е от нея на 4-ти, 5-ти, 6-ти март. Фактурата за мартенския ток ти идва през април. Ведомостта за мартенските заплати се изготвя в началото на април. Към 4-ти март не може да знаеш сумата на мартенските непреките разходи, които да разпределиш, независимо от базата. Да, ако правиш себестойност на поръчки, по-може, но пак е практически невъзможно. Е няма сега кат дойде клиента на 4-ти да му речеш - няма ти продам щото не ми е готова себестойността. Та се изписва продукцията по планова или нормативна себестойност или по някаква приблизителна и после се коригира резултата до фактическата.Вече много постфактум се правят анализи, оценки, ако даден вид продукция е на загуба, се анализират причините за да се вземат мерки. Но никой не може да чака счетоводството да му направи себестойност, та да реши на кви цени да продава. Не и при пазарна икономика.

Пламене,

Ти цена как би дал в такъв случай? За какви фактури за мартенски ток и мартенски заек става въпрос? Нали за да дадеш цена, си правиш една калкулация какви материали и въобще ресурси ти трябват, знаеш цените им, % печалба и така. След това сравняваш какво се е случило.

nick_cave , за съжаление набирането на информация е най-трудния процес.До този момент само съм си мечтала да използвам труда за база - виждала съм го, но така и не успях да се преборя да мога да го приложа.
Освен да ти отговоря с евала на твоето амин друго не се сещам.
И е несериозно твърдението,че си най-прав в случая.
Благодаря за вниманието.

Вие поприключвате темата май, ама аз да си кажа, че на мен ми е най-трудно да определям какъв е разходът за труд в себестойността., пък ако ми обърнете внимание, ако се сетите за какво говоря и ако решите че знаете по въпроса нещо, което сте склонни да споделите.

Много не те разбирам...

куку07

"за съжаление набирането на информация е най-трудния процес.До този момент само съм си мечтала да използвам труда за база - виждала съм го, но така и не успях да се преборя да мога да го приложа."

Маце, аз нямам вина, че работиш сред извънземни, и не можете да си канализирате информацията в предприятието, или пък да се позамисля и да взема да открия, че всъщност е моя вината?

Да речем, че сме издателство и едновременно работим върху няколко издания. Хора, които се водят на всевъзможни длъжности от група 4 (то секретари, то не знам си какви) подготвят изданието. Като е твърде възможно вече да е имало един тираж от него, но сега да се правят някои корекции. Дефакто всички длъжности във фирмата са административни. Е, как да сложа разходи за труд.

Ник Кейв точното отчитане на труда и канализирането на информацията не е ли свързано с разход на средства. Ако официалните заплати не са реални на кой му е потрябвало да се харчи за изкривено инфо.

nick_cave , съвсем не искам да изострям разговора...Мисля,че си много краен в изказванията си и с това слагам точка по въпроса.

Досещам се откъде може би идва трудността ти? Вероятно заплатите са константна величина(минималните осигуритални прагове), а производството варира. Така ли е?

куку007

Разговорът съвсем не е изострен, като изпием по едно, ще се убедиш ;)

Хахо

Разходът на средства е абсолютно и закономерно оправдан, ако искаш да знаеш къде си и какво всъщност ти се случва, друже.