КОЛЕГИ, ако не сте запознати и не сте чели едно писмо на ГДД Ви я препращам. Можете да разгледате и Решение № 12004 / 18.12.2003 г. на ВАС, което е в полза на много изгорели фирми с подобни казуси.


Във връзка с единното прилагане на материалните данъчни закони в данъчната практика Ви уведомявам за Решение на Върховния административен съд, което е в потвърждение на многократно изразявано от Главна данъчна дирекция становище в частта на прилагането на чл. 23, ал. 2, т. 21 от ЗКПО, действащ за 2001 година. Прилагам копие от писмо изх. № 96-МФ-230 от 11.04.2002 г. на ГДД.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 21 от ЗКПО за 2001 г. гласи, че финансовият резултат в хода на данъчното преобразуване се увеличава с „частта от разходите за ремонт на дълготрайните материални активи, надвишаваща съответния процент от отчетната им стойност по таблицата към чл. 22, ал. 3”.

Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗКПО са определени пределните данъчно признати годишни амортизационни норми по категории активи, определени в ал. 2 от същия член. В чл. 23, ал. 2, т. 21 от ЗКПО годишните амортизационни норми служат за база за установяване на данъчно признатия размер на отчетените разходи за ремонт. По смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗКПО такива са разходите, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране. Не са разходи за ремонт по смисъла на закона разходите за техническото обслужване на транспортните средства и машините.
При прилагането на чл. 23, ал. 2, т. 21 от ЗКПО следва да се имат предвид и постановките на счетоводното законодателство, определящи отчитането на разходи по смисъла на § 6 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч, Министерският съвет утвърждава национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан, съобразени с международните счетоводни стандарти и същия закон, които са задължителни за предприятията.

Отчитането на дълготрайните активи, начисляването на разходи за ремонт и разходи за амортизации са регламентирани в НСС 4 - Отчитане на дълготрайните материални активи. Разходите за ремонт на основание т. 11 от стандарта са определени като обхват /разходи, направени за възстановяване или поддържане на първоначално установеното ниво на ефективност на даден дълготраен материален актив/ и като характер /текущи разходи/. Съгласно т. 1.8. от НСС 4, амортизационната сума е онази част от отчетната стойност на амортизируем дълготраен материален актив, която се начислява като разход за амортизация. В стандарта изрично се установява реда, за изготвяне на амортизационните планове – по т. 8 : индивидуален амортизационен план за всеки амортизируем актив и по т. 9 : обобщен амортизационен план за годината на всички амортизируеми активи. Тоест, при спазване на счетоводното законодателство за всеки амортизируем актив ще е налице достатъчно информация за базата, която ще послужи за сравнение при прилагане на данъчните разпоредби - в частта на чл. 23, ал. 2, т. 21 от ЗКПО.

Подходът, възприемащ сравнение между начислените /данъчно признатите/ амортизации при амортизируемите активи, съответно - данъчно признатите норми при напълно амортизираните активи за всеки актив поотделно, и извършения разход за ремонт на същия актив, е нормативно обоснован както от счетоводното, така и от действащото данъчно законодателство за 2001 година.

В потвърждение на становището на ГДД е Решение № 12004 от 18.12.2003 г. на Върховния административен съд, което Ви изпращаме за сведение. Последното е повод за изготвяне на настоящото писмо, с цел единното прилагане на закона от всички структури на данъчната администрация във всички аналогични случаи. На основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от ДПК, Главния данъчен директор изготвя и дава задължителни за данъчната администрация методически указания, технологии и процедури за осъществяване на дейността й.

Приложение: Писмо № 96-МФ-230 / 11.04.2002 г. на ГДД и Решение № 12004 / 18.12.2003 г. на ВАС

С уважение,

Николай Попов,
Главен Данъчен Директор