СБОГУВАНЕ

Аз вече ще си тръгвам ....от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

Спасих те! (Или бях спасена?)
На този бряг ще те оставя.
Тук старата любов поема те,
а аз се връщам ... да се давя.

Поуки ли? - Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.

Така че ... тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

Мадлен Алгафари

малко депресиращо в този час

Ето ви нещо по-весело. Мислех дали да не го сложа в "Трудови отношения"... ;)

Гос’ине, хич не съм добре, та рекох да ви драсна
защо не съм на работа - че гледка съм ужасна
и цял съм син, та черен, а в лицето - пепеляв.
И пак късмет извадих, че съм жив. Но не и здрав!

Аз трябваше да смъкна малко тухли на земята,
че от петнайстия етаж как долу да ги мятам?
А майстора, келеш с келеш, ми рече да ги влача
на рамо чак до долу, все по стълбата! Обаче

реших - по тоя начин няма то да стане бързо.
Затуй един варел с въже там долу аз завързах
и горе го качих, но не зацепих аз, кретенът,
че пълен с тухли, той ще е по-тежичък от мене!

А после слязох долу и отвързах там въжето
и мигом изхвърчах нагоре аз като ракета!
Проклетият варел надолу падаше, когато
във въздуха се врязах в него - точно по средата!

Та, той ми счупи рамото и продължи да пада,
а аз в скрипеца горе пък нахаках си главата.
Едвам не си я счупих и увиснах, а варелът
разсипа се наполовина и… стана дебела!

Защото той олекна и по-тежкият бях аз.
Затуй надолу като камък полетях от раз!
И както цял се гърчех аз от болката зловеща,
във въздуха осъществих с варела нова среща.

Така се фраснах в него, че два зъба си избих
и цял охлузен и издран, надолу продължих.
Въжето стисках здраво все така, не се отказах!
И върху пръснатите долу тухли се размазах.

Та рекох си, от туй по-зле не може! Но съм цял!
Не можело по-зле ли? Нещо пак не бях познал…
Скрипецът горе дъното изби, и адски дъжд
от тухли върху мене се изсипа изведнъж.

Омазан в кръв, въжето пуснах аз - най-сетне сварих.
Варелът полетя и върху мене се стовари…
Ръка ми счупи. Три ребра. За малко да загина.
И днес не съм на работа - прощавайте, гос’ине.

превод Комата

Съжалявам, ако депресирам някого. За мен лично хубавият, фин стих няма как да депресира, независимо от посланието, което носи.

Но чаршафите пазят гласа й...

Неприлично разгърдена тази нощ те съблича
и те пие на части - гъсто празнично вино.
Хитра стара метреса е. Тъмнооко двулична.
Кой ли Дявол внуши й вместо мен да те има?

Да ти сваля звезди - тя го може прекрасно.
И в ръцете ти кротко да мърка. Мръсницата.
Криволичи по нейните длани опасност
и под ноктите няма любов, а измислици.

И до болка налюбена измълчава те. Мигов.
Като изгрев си тръгва. Като кратка фантазия.
Но чаршафите пазят гласа й… във викове.
Вместо мен да те има кой ли Бог ме наказа?

С. Куюмджиева

Не съм те молила...
Не съм те чакала. Не съм и молила,
отново да се връщаш в мойте дни.
Нали решихме да загърбим в спомена
живота си и нашите мечти?


Защо сега отново се прокрадваш
до белега зарастнал- пак ли да боли?!
Нима е толкоз просто... и решаваш,
че можеш да ме имаш със едно "Прости"?


А нощите, преминали в очакване...
Съня, избягал до студените стени...
За тях какво, сега ли да забравя,
или когато от сълзите загорчи?


Не се ли наранявахме достатъчно,
откривайки се сред безброй лъжи?
Кому е нужно, и защо да страдаме
в любов, която ще ни раздели?


Не съм те чакала. Не съм и молила,
отново да се връщаш в мойте дни.
За мене тази книга е затворена.
Назад не ще се върна, запомни!

:))))))))

ПОМНИШ ЛИ?
Помниш ли, как някога си тръгна?
Помниш ли, как слънцето потъна
в своя кървав ореол,
величествено и безчувствено?
Гледахме го изумени и потресени –
сякаш любовта потъваше,
отнесена
от нашето бляскаво Вчера,
оставяйки ни в мрачното Утре.
Вярвах, че никога няма да съмне
и ще е страшно без теб във тъмното,
в ада на моите чувства,
в затвора на болката.
Чаках те в спомени и сънища.
Търсих еднопосочни пътища,
които да ме отведат при теб,
без връщане.

А душата ми се късаше
на хиляди парчета
и никой не успя да я закърпи.
Тя молеше за твоето присъствие.
Искаше гласа ти,
ръцете ти,
косите ти,
очите ти.
Стъпките ти искаше да чуе:
искаше със тях да дойде утрото,
но после свикна да живее
в мрак
и да понася безразлично болката.
* * *
Е, върна се и молиш да простя.
Отдавна ти простих,
но не забравих как
слънцето потъна…
Сега не знам,
след толкова години мрак,
дали отново някога ще съмне.

Румен Ченков

Вулгарен блус

Цигара, водка, мисли разпилени,
душа на две, негледащи очи,
присвити устни, мамка му , така е,
когато не разбирам , че си ти.

Цигара , водка и сама във мрака,
върви по пътя си една мечта,
разкъсана, изгубена, нещастна,
приличаща на мен, но не жена.

Цигара, водка и шишето свършва,
душата – изтървах я сам сама,
да си поброди в тъмното на воля,
кошмарната ми - блудната душа.

Цигара, водка, думи безсловестни,
пък и да са – едва ли ги разбра,
но майната му, нека се поблъскам,
във твоята измислена стена.

Цигара, водка и душа на заем,
неверница сред бели светлини,
какво намери в мрака, че побягна,
умираща в най-тъмното се скри.

Албена Соколова

Станка Пенчева
Не мога като злато да те заровя,
като пръстен на ръката си да те нося,
пия с виното и тънка отрова –
ще дойде след мен
друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклевам –
каквото и да се случи,
не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
нашите,
осеяни от есенна шума;
не й давай глътка от своята чаша,
не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
то е мое, сега и навеки.

Нищо наше, и най-дребното –
не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
с друга никоя.


h ttp://vbox7.com/play:a31d6fad

Не те забравям

Дали забравям? Не, не те забравям.
Плета ти шал от кукувича прежда.
и гледам как отчаяно повтаря
мотива си последната надежда.

Каква любов? Съвсем ми заприлича
на реставрирана икона.
Моли й се и после се обичай.
Щом има прошка, има и виновни.

Не те забравям. Мога да разкажа
дори след месец как ще се играеш.
Тя публиката винаги ги ражда
едни такива, дето не са тайна.

Е, хубави са всички премиери!
От мен какво? Един букет коприва.
Когато върховете си сме мерили,
разбрах – високото не ми отива.

Не те забравям – дадох ти крилата си.
Назаем, вечно...Както ти харесва.
Добре че те научих да си плащаш...
Не те забравям. Връщам си ти рестото.

Яна Кременска

Мечти

Аз искам да плувам със чайките бели,
със тях да летя в висините,
да гледам зорите, косите разпилели,
да тичам със тях над горите.

Желая да литна високо в небето,
да пипна със длани звездите,
да видя оттам заблестяло морето,
да чуя как пеят вълните.

Аз искам Венера над мен да изгрее
и Марс да ми махне приветен,
над мене луната сребро да излее,
светът да проблесне заветен.

Аз искам привечер по лунни пътеки
да тичам, да чезна в тъмата,
край мене да мамят звездиците леки,
под мене да мами земята.

И пак в България искам да кацна,
да дойда по лунна пътека,
където от всичко всесилно, могъщо
най-смел и велик е човека.

Петя Дубарова

За по-свежо настроение... И нека това е поздрав за всички дами, които влизат в темата! Хубав ден, момичета, и бъдете обичани!

Писмо до Пол


Здравей Пол,

Днес е толкова розово утрото
и тревите са мокри, окъпани в пот,
и денят с лекота и с финес се разпуква,
и изглежда прекрасен самият живот...

Аз отдавна, отдавна не съм ти написала
нито ред... Ти не ми се сърди!
Бях объркана, тъжна и доста потисната.
Ти не би ме обичал такава, нали?
Ти не би го понесъл... Да знаеш, че страдам,
че зомбясвам от скука и от самота,
че нощта ме размачква във своята пазва...
(нали знаеш как много харесвам нощта).
Беше трудно. Почти се изгубих във болката
и почти... и почти не умрях от тъга.
Но душата е жилава... Свикнах и толкова!
Ето на - днес разцъфна зора!
Пол,
Животът е чудо, приятелю.
И сълзите измиват тъгата до блясък.
Всъщност това е човешкото щастие.
Досипи във часовника мъничко пясък...
Виждаш пътища, дето те водят
там, където не си и сънувал
и където по волята божия
ти си нещо и повече струваш...
(във очите си, не в очите на другите)
Пол,
аз съм истински, лудо щастлива...
Аз се чувствам свободна и хубава...
Аз съм Аз и това ми отива...
Ти ми липсваш, разбира се. Може ли
да забравя, че тебе те има...,
че копнеех по теб до безбожие,
че умирах по тебе години...

Пол,
как си ти? Порасти ли децата си.
И обикна ли майка им истински?
Сбогом, Пол!
Сбогом, стари приятелю!
И пиши.
Без адрес.
До поискване.

Мили, дедко,
Ние с чичо Петко,
От две купчини тухли
Направихме три фурни?

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак."

Висоцки

Ма съм убава, ма Гино,
чи съм и красива,
и укото ми иното
настрани утива,
Митю как ли са излъга,
да ма земи ф къщи,
уткък ма видЕ подире,
уттогиз са мръщи.
Помниш ли гу
вола татюв,
дету ма маркира,
уттогаз сиди ми дупка
и водъ събира.
Ам зъбИти ми утпреде,
гаче кон ма й ритал,
мясту за ханджийски порти
имам,
ни ма питай.
Ма съм убава, ма Гино,
и крако ми куца,
утдалечи кат ма видиш,
мязам кат на буца.
И докат са раня, сестро,
уста ни затварям -
думам, викам, ни са спирам,
гладна се устаям.
А па клюка да испусна,
покрай мен да мини,
туй ни мой да бъди, санким,
нъл ша са спумина.
Дет съм убава, ма Гино,
ма съм и работна,
сам идин кусур си имам,
ич ни съм срамотна.
Мари, и кат са пугледна,
зер, чи са исприщвам,
то от убус мира немам,
чак ни са насищам.


Ма съм убава, ма Гино,
чи съм и устата,
пък надолу кат пугледниш,
санким у краката
кату солунски диреци,
ама баш дибели,
кату седна на миндера
сейно - каца зели.
У главъта да ти кажа,
ша са апстрахираш,
то ейца от кукумяфки
вътре да събираш.
Чи и Ставри кат доби са,
баш на мене мяза,
сичката ми убус зелу
и пак са присяга.

Тъй сми убави у къщи,
кат ни слагам Митю,
на сикървата прилича
кат съдрану ситу.

брей.... нещо толкова да ме впечатли... и да се окаже на Висоцки... аз хич не го долюбвам...

МЕР, защо така с Висоцки

я, виж това Провинциалистки

- Добър ден, Пешке, къде се губиш ма, цяло лято не съм те виждала?
- Остави се, сестро, да му се не види и лятото, и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя.
- И ти ли като мене, горката, гости си посрещала?
- Да почна да ти разправям, Тодорице, то край няма. Да не дава господ никому такова нещо.
Мари аз хубаво виках едно време на наш Теня, когато беше помощник-кмет. Ти, думам му, си се заловил да обявяваш нашия град за курортен, но прави си сметката! Родът ви е голям, напълнил е цяла България, ще почнат да се точат всяка година гости, че няма бял ден да видим. И тъй излезе. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва й, миналата пак дойдоха, защото докторът им бил препоръчал три сезона подред да идват. По корем се повлякох, дорде ги отбия тази година да не идват пак. И тъкмо си мислех, че това лято ще си почина, сестро, и се домъкна братовчедка му, парясницата, от София. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Напуснала мъжа си, хубостницата му, дошла тук да се поправя нервено. И поправи се, кучката ниедна, три кила и шестстотин грама е качила за два месеца и още се поправя. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкова аз отслабвам, и колкото на нея й минава нервената болест, толкова мене ме хваща. И сега, тъй както си седя в кухнята, като ми се разиграе нервът - не зная какво върша. Онзи ден като цапардосах Цанковичината котка с дилафа, и там си остана. Теньо я зарови в купището.
- Ами аз мари, сестро, родна сестра, дето се казва, на мъжа ми, и пак до гуша ми дойде. "Вий, како, кай, сте бездетни, та рекох да доведа децата да ви развеселят къщата." Да им се не видят децата и намярата. Бива, бива, Пешо, ама то раждало, раждало, че не помислило. Пет хайдутина ми доведе и пак е в положение. Че като почнаха да се катерят по праскови, по сливи, по круши, не остана място непретършувано. Една саксийка имах с бяло мушкато, от кичестото, отскубнаха го от корен - главата им господ да отскубне!...
- Нашите пък, като се наспят като буби, станат и право в кухнята: "Оле, че ти е хубаво млякото, стринке! Колко ви е вкусно маслото, мадам!" Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят - натъпчат се като чували и хайде на разходка. А аз мия паници по цял ден и готвя. Точилката ми не излиза от ръцете. Като рекли: хубави баклави правиш, стринке, тънки баници точиш... Да им се проточат червата дано!
- Онзи ден бях прецедила доматен сок в качето, щях да го сваря за зимата, а те, просяците му ниедни, да вземат да потопят котката вътре, та да станела червена. Носовете им да почервенеят дано! Три кафени чаши ми счупиха, сестрице, и две чинии. Най ми е жал за чинията - от сватбата ми беше останала, с червени гюлове наоколо прошарена.
- Нашата хубостница пък, дордето се държеше на голямо и се против мъжете говореше, щом надкачи второто кило, и почна да си къдри косите. И сега всяка вечер я изпраща на Дона Кевина хубостникът. Да ми е бари мъж, а то! Не зная майка му, чунким, че до вчера ходеше чуждо пране да пере. И да речеш, на някаква служба че е, а той трудовак.
- Завчера, в неделя, връщам се от черква и какво мислиш, заварвам двамата дангалаци окъпали кучето в коритото на чешмата, свалили го на земята и го чешат с белия ми гребен, кокаления, дето ми го донесе Теньо от заарския панаир. Пък малките намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за черга, развили ги, изкачили ги по дърветата, окъсали зелените кратуни, провисили ги и тях и си правят градинско увеселение. Като ме блъсна една глава - до вечерта не станах от леглото. Цяла нощ ми слага Теньо оцетени кърпи на челото, та едва на разсъмване съм заспала.
- И като рекли нашите кокони: "Как лесно минава тук времето, стринке, как неусетно се изминаха два месеца!" - а не питат мене, че тия два месеца ми се сториха като две високосни години.
- Най-много ме е яд мене на наш Теньо, гдето стана причина градът ни да се обяви за курортен. Какво му е курортното толкова ма, сестро? Малачките ли и говедата, дето дигат пушилката заран и вечер, или болести няма из него? Я, на Стояна талигаджията не умря ли момчето от охтика миналата неделя? Ами Кина Узунчина, ами баба Тота, ами на Христа Пазвантина и двете момиченца не умряха ли? Целият град е пламнал от болести, а те - курортен, та курортен. И комари има, и бълхи има, и вятър духа като из фуния... Аз наш Теня има да му вършея тръне на голата глава, ама де да видим.
- Балкански въздух имало! Чунким нашата парясница не живее до Семинарията и Витоша им е до пътните врата. Келепирджийки мари, Тодорице, какъв ти въздух - келепир търсят!
- Търсят те, ама да има да земат вече. Дойде ли лятото пак, взимам си куфарите и право у тях на гости. Няма да им се обаждам никак. Да се пукнем от горещини и теснотия, цяло лято там ще седим. Да ги науча аз тях как се чеше куче с кокален гребен и как се боядисва котка с доматен сок!
- Аз да зная, че лятос ще ми се обадят с писмо, веднага ще им телеграфирам, че заминавам за Солудервент да си церя стомаха; ама не знам дали ще ми пишат, или ще се изтърсят изневиделица още след Великден. Затова съм намислила друго и онзи ден говорих с Ганя фелдшера даже. Той, нали знаеш, води на леля Пена на мъжа й сестрина дъщеря. Дойде ли май, ще го накарам да тури жълто байраче на нашата порта. Едно жълто байраче и едно обявление, че в тази къща има заразителна болест. И ще се изреждаме, сестро, всички през лятото да лежим по една неделя, та дано се отървем... Какви бяха тия гости, какво бе туй чудо!

БАБА НЕТКА
Чатке, как си ма, какво праят децата?

БАБА ЧАТКА
Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.

БАБА НЕТКА
Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!

БАБА ЧАТКА
Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.

БАБА НЕТКА
Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...

БАБА ЧАТКА
Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!

БАБА НЕТКА
Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?

БАБА ЧАТКА
Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.

БАБА НЕТКА
Не помня такова нещо, бе Чатке!

БАБА ЧАТКА
Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.

БАБА НЕТКА
Няма такова нещо!

БАБА ЧАТКА
Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!

БАБА НЕТКА
Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!

БАБА ЧАТКА
Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!

БАБА НЕТКА
Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!

БАБА ЧАТКА
Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!

БАБА НЕТКА
Котка да ти изяде мишката!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!

БАБА НЕТКА
Някоя невестулка да ти хакне кокошките!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!

БАБА НЕТКА
Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!

БАБА ЧАТКА
Лицето ти на пиксели да стане!

БАБА НЕТКА
Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!

БАБА ЧАТКА
Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!

БАБА НЕТКА
И компютъра ли?

БАБА ЧАТКА
И компютъра!

БАБА НЕТКА
Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!

БАБА ЧАТКА
Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

Не ме оставяй вън, на прага
като пътник блуден, жаден за отмора
Че тежка е раздялата със залеза
и изгрев може да не сетя скоро

Не искам вече да дружа със вятъра
да ме поднася с ледени ръце.
И дълго сбираната шепа пясък
без жал да разпилее в мъртвото море

Под цветната дъга не искам аз да мина
дори цена да има мъдростта.
Щастлив е само лудия във свойта зима
и топъл полъх само му е тя.

Не искам вече слънце да ме сгрява
лъчите му в душата не достигат.
И ражда се единствено забрава
а белите ми гълъби умират.

Не ме оставяй. Покани ме.
От стихиите храм за нас ще сътворя.
В икона жива ще пребъде любовта ни.
Не ме оставяй – блудна и сама.

бивШата :-)

Недей
Недей да сееш
ветровете в мен!
Ще жънеш после
бури безпощадни.
И вместо да заспиваш
в сън блажен,
към теб ще мятам
мълнии ужасни.
Не викай дъждовете
всеки ден!
Не предизвиквай
във очите
хиляди порои!
Че ще те грабна,
гърбом,
с прилива студен,
и ще удавя дните ти
с реките свои.
Недей искрата
да гасиш във мен!
Раздухвай силно,
но да ме разпалиш.
Че огънят угасне ли,
ще падна в плен
на студове,
превръщайки ме
в ледени кристали.

А като сте се отворили на тази тема има ли осведомени за предстаящата книга на Мадлен Алгафари?Гледах представяне в "На кафе"-приказка за свободата.Събуди любопитството ми и си мисля,че ще ми хареса книгата.Обаче нищо не мога да намеря по въпроса в чичо гугъл

прекрасна тема!!!!

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

www.vbox7.com/play:5646ce79

Любене е от Любов

Искам да те любя!
Грозно ли звучи?
Може би е грубо
в твоите очи?

Ала нека знаеш,
да не го тая,
пък дори да кажеш
"мъжка суета".

Искам да усетя
твоя дъх от близо,
като някакъв случен
полъх лек на бриза.

Тялото ти живо
с любов да обуздая,
гърдите да целувам
с косата да играя,

да докосвам с пръсти
нежната ти кожа
и на място свидно
глава си да пoложа.

Да проникна бавно
чакан и желан
в твоята утроба,
сладкия капан.

Да усетиш колко
дълго съм бленувал
ласките в самотни
нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,
две тела в едно
електрично тяло,
огнено кълбо.

Любя от "Любов" е.
На любов ухаеш.
Искам да те любя!
Искам да го знаеш!


oblak.bg10.com/erotika.htm

Само гледай

Когато димната завеса
разсее своята мъгла
и сумрака се очертае
във силуета на жена,
тогава остани далече
и само твоите очи
да гледат грешното ми тяло
и тъмнината да мълчи.

И ако бавно се събличам
във тишината на нощта,
и само лунен лъч прикрива
примамливата голота,
постой далеч и само гледай
край тебе ще се плъзне тя,
но не посягай да докоснеш
с трепереща от страст ръка.

И както с поглед ме събличаш,
без дъх останала така,
в съня ти ще се появявам -
нахална, гола и сама.
Ти само гледай, остави ме,
нетърпеливите - ръка
и устни галят мойто тяло,
а да ме гледаш обеща.

Албена Соколова

vbox7.com/play:8b2728ba&al=&vid=667743

Отиваш си

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.


oblak.bg10.com/poezia.htm

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт,
със БЕЗКРАЯ........
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам, че съм в РАЯ!
Георги Константинов

Тази вечер...

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че си толкова далече,
тъмно е в душата
от лъжи ,
но повярвай –
огънят е вечен.
Бавно,
по настръхнали стени
влажна смърт
зениците ни дебне,
тази вечер, зная, ще заспиш,
и кошмарът грозен
ще изчезне.

Ще разпръсна каменния прах,
замъглил очите на дъгата,
тази вечер, няма да си сам,
тази вечер, аз ще съм луната.

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че те нямам …
като от години,
трябва да съм нечия сега,
после,
пак без мен
ще си отидеш.

А. С.
Тази вечер...
раздел: Любовна лирикаавтор: Layla

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че си толкова далече,
тъмно е в душата
от лъжи ,
но повярвай –
огънят е вечен.
Бавно,
по настръхнали стени
влажна смърт
зениците ни дебне,
тази вечер, зная, ще заспиш,
и кошмарът грозен
ще изчезне.

Ще разпръсна каменния прах,
замъглил очите на дъгата,
тази вечер, няма да си сам,
тази вечер, аз ще съм луната.

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че те нямам …
като от години,
трябва да съм нечия сега,
после,
пак без мен
ще си отидеш.

Тази вечер...
раздел: Любовна лирикаавтор: Layla

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че си толкова далече,
тъмно е в душата
от лъжи ,
но повярвай –
огънят е вечен.
Бавно,
по настръхнали стени
влажна смърт
зениците ни дебне,
тази вечер, зная, ще заспиш,
и кошмарът грозен
ще изчезне.

Ще разпръсна каменния прах,
замъглил очите на дъгата,
тази вечер, няма да си сам,
тази вечер, аз ще съм луната.

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че те нямам …
като от години,
трябва да съм нечия сега,
после,
пак без мен
ще си отидеш.

vbox7.com/play:4511fa9a

Извинете ме за дублажа.

По кожата ми плъзват лудости...

автор: karmelitass

По кожата ми бавно плъзват лудости.
Настръхват побеснелите очи.
От всяка ласка сътворявам чудности.
Показвам точно как да се мълчи.
А талията ми танцува блусово...
Пулсът изпод ноктите крещи...
Протягам устни, сочни и нахъсани
към рамото ти... Няма да боли...
Разпръсвам се по всички кулоари,
които съществуват вътре в теб
и щом дванайсет през нощта удари,
ще тръгна валсово със ветровете.
Не, нямам право да остана дълго.
Танцувай с мен!Сега ме прегърни!
Аз имам много неплатени дългове...
Със теб изплащам късните мечти.
По кожата ми бавно плъзват лудости.
И нека да е страст!И да боли!
Когато пак се срещнем - нацелувай ме!
Но днес е вече късно.Остави...

vbox7.com/play:30bf8c8c

> ЗА ВСИЧКИ МАЙКИ!!!
>
> Златната хартия
>
>
> Историята започва с това, как не
> отдавна една майка наказала
> своята 5 годишна дъщеря за това,
> че изхабила цяла ролка от скъпа
> позлатена опаковъчна хартия.
> Парите не им достигали и тя се
> ядосала още повече, когато
> детето използвало хартията, за
> да увие кутия, която сложило под
> елхата.
>
> Въпреки това, малкото момиченце
> поднесло кутията на майка си и й
> казало, “Това е за теб, мамо.”
> Майката се засрамила заради
> предишната си реакция, но гневът
> й отново я изпълнил, когато
> отворила кутията и видяла, че тя
> е празна. Тогава се обърнала към
> дъщеря си и със строг тон казала:
> “Млада госпожице, не знаеш ли, че
> когато подаряваш на някого
> подарък, се предполага, че в
> кутията трябва да има нещо?"
>
> Сълзи се появили в очите на
> детето и то казало, “О, мамо, тя
> не е празна. Аз слагах целувки в
> нея, докато тя се напълни."
> Майката била съкрушена. Паднала
> на коленете си и прегърнала
> малката си дъщеричка, молейки я
> да й прости за безсмисления й
> гняв. Майката пазела тази
> позлатена кутия до леглото си
> през всичките години на живота
> си. Когато и да била обезкуражена
> или пък имала някакъв проблем, тя
> отваряла кутията и си взимала от
> невидимите целувки и си спомняла
> за любовта на детето, което ги
> било сложило там.
>
> В действителност на всеки един
> от нас ни е била дадена Позлатена
> кутия, пълна с безусловната
> любов и целувки от нашите деца,
> семейство, приятели и БОГ. Няма
> по-голямо притежание, което
> някой може да има.

Много красиво !!!!!!!

Когато казвам

автор: Ranobudniche

Когато казвам "край", недей да плачеш.
Не вярвам на тренирани сълзи.
Не вярвам, колкото да казваш,
че всичко съм за теб, заради мен си жив.

Когато казвам "край", недей да плачеш.
Не помниш ли - бе с нея преди миг.
Излишно е със патос да ме молиш,
със захаросани слова, с "прости".

Когато казвам "край", недей да плачеш.
Атаката-отбрана не върви.
Каквото и да кажеш, съм съгласна -
поемам и световните вини.

Когато казвам "край", недей да плачеш.
Ще се наспиш и друг ще е денят.
И пак ще грее слънце. С поглед чакащ
недей изпива входната врата.

Когато казвам "край", недей да плачеш.
Достатъчно изплакахме преди.
Към други двери бодро пак ще крачиш,
макар и малко да боли...

www.vbox7.com/play:c79797c5

Ти

автор: Ranobudniche

Сега ми е студено, не разбираш ли..
Не съм ти рекла толкова неща.
Присвит лежиш. Очите ми са гумени
и не от нещо.. просто ей така.
Прости ми, ако можеш, словоформите,
с които съм те рязала до кръв.
Прости ми.. И неволни и виновните
истерии с неоправдана стръв..
Косите, ако трябва, ще оскубя си
завивка да ти изплета, дори
със нокти ще изтръгна и езика си,
едничко само моля те.. стани..

www.vbox7.com/play:ff8262e3

Обичай ме истински!


gerchuin

Не изричай напразно
думи любовни,
и обич не давай
с половина сърце.
Във клетви не пъхай
чувства съдбовни,
не сваляй звезди
от лъжливо небе.
Целувки измамни
недей подарява,
и с ласки, родени
за миг не ласкай.
С дъх, търсещ наслада,
недей ме изгаря,
и своето име
със пръст не дълбай.
Обичай ме тихо и нежно!
Без думи.
Със погледа влюбен
докосвай едва!
Сърцето ми знае
как да те люби,
но цялата обич
иска сега.
Обичай ме истински!
Не на шега!

абсолУтно не схванАх у кой сайт за лирика и сополи се намъкнАх :(

таковАхте му таковата на това тука

Хъм(гост), в депресия ли си човече? ;)))))))

В чест на хъм...

Бухал и светулка


Измежду полските треви
Блестеше, в нощните тъми,
Една светулка лъчезарна . . .
(С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна
Кат другите светители на нашата земица!)
Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини,
Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,
Подгони светлата мушица
И най-подир я улови . . .
- Какво ти сторих? . . - Ти ми пречиш!
Умри! . . - Че как ти преча ? .. - Светиш!. .

Всички прилики с действителни лица не са случайни и невероятни.

Мили дами, да сте чели "Ана Каренина"?
И бухалът не беше ли символ на мъдрост?
Интересни работи

Странни хора... Не разбирам с какво точно пречи темата. Ако на някого не му допада, мисля, че може просто да я подмине. Или...? Може би щеше да е по-интересно, ако обсъждахме кои свои интимни части обезкосмяваме? Или за кой от всички Догановци ще гласуваме на предстоящите избори?
Интригата ли ви харесва? Да се сдърпаме за косите ли искате? Да се караме и обиждаме? Това ли е нещото, което кара кръвта ви да закипи? Това ли ви доставя удоволствие? Това ли ви трябва, за да заспите спокойни?
Ако е така... жалко. За вас ми е жал. Че животът ви е направил именно такива. Вие не сте виновни.

Момичета, след толкова лирика, почувствах нужда от литературен анализ и попаднах на това:

ht tp://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=top_posts&Number=1948144102&page=&view=&sb=&vc=1