или как и от най-тъпата тема трима души могат да направят нещо полезно. Благодаря на Ели, Пламен и Ники

от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 251 ОТ 17 ОКТОМВРИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИЕТИ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2005 Г. (ДВ, БР. 30 ОТ 2005 Г.)
В сила от 01.01.2008 г.
Обн. ДВ. бр.86 от 26 Октмври 2007г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:
...................
§ 12. В СС 16 - ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 4.1, буква "е" думата "условни" се заличава.

2. В т. 4.2 след думата "оценка" се добавя "(сегашната стойност на всички плащания)", а думите "периода на кредита" се заменят с "периода на разсрочено плащане".

3. В т. 5.1:

а) думите "преведени парични средства или парични еквиваленти" се заменят с "прехвърлени парични средства";

б) създава се изречение второ:

"Възникналата разлика между цената на придобиване на получения актив и сумата от балансовата стойност на отдадения актив и всички прехвърлени парични средства се отчита като печалба или загуба."

4. Наименованието на т. 7.1 "Препоръчителен подход" се отменя.

5. Точки 7.2 - 7.4 се отменят.

6. В т. 10.2 думата "отчетната" се заменя с "балансовата".

7. Точка 11.1 се изменя така:

"11.1. Дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него."



Алтернативният подход в СС 16 е отменен.
И предприятията които прилагат НСФОМСП не са длъжни да правят преоценки на ДМА.

При цялото ми уважение към юристите, нямам нужда от тях да ми тълкуват нещо достатъчно ясно написано.

Неслучайно в Преходните разпоредби е записано буквално следното :

Преходни разпоредби
(Обновен: бр. 30 година 2005 )13.1. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Предприятията, които до 31 декември 2007 г. са прилагали алтернативния подход за оценка след първоначалното признаване на дълготрайните материални активи, променят счетоводната си политика по отношение на последващата оценка на тези активи в съответствие с изискванията на този стандарт. Отчетната, амортизируемата, балансовата и остатъчната стойност на активите (стойностите на активите) и начислената амортизация за тях не се променят в резултат на тази промяна в счетоводната политика. За целите на оценяването след първоначалното признаване стойностите на активите и начислената амортизация за тях към 1 януари 2008 г. са равни на тези към 31 декември 2007 г.


Проблемът обаче е, че в редица сайтове, включително и за мое изумление в Лекс-а, абзацът
Преоценките трябва да се правят достатъчно редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на финансовия отчет.
продължава да се мъдри.

Преоценъчният резерв е една счетоводна абстракция, той е чисто счетоводен въпрос, свързан с проблема за оценяването.

Обезценката е израз на принципа на предпазливостта. Да не се показва един актив в отчета на стойност, по-висока от възстановимата му. Тоест тази, която предприятието може да възстанови от актива, било като го продаде, било като го използва.

Преоценката е нещо съвсем различно, поне надоценката, която е едната разновидност на преоценката. При нея, се определя една справедлива стойност, Господ знае как, тъй като това понятие е безумно разтегливо. И ако тази справедлива стойност превишава балансовата, с разликата се създава преоценъчен резерв. При последващо намаление на справедливата стойност, отново определено Господ знае как, се намалява този резерв.

А лицензирания оценител не може да бъде Господ, та затова, според мен, в нашите условия много хубаво я махнаха тая преоценка. И между другото, и по германските стандарти няма такива работи.


И чисто технически се отчитат по различен начин - обезценката е винаги разход, докато преоценката - не. Преоценката, ако е подоценка, може да бъде разход само ако е по-голяма от наличния преоценъчен резерв. Иначе, тя се отразява като намаление на преоценъчния резерв.

И целта е различна. Преоценката има за цел да сведе балансовата стойност на актива към справедливата му цена.

Обезценката има съвсъм различна цел - а именно, стойността, по която се отчита активът в баланса, да не е надценена.

При първия подход, който го има и в МСС - беше препоръчителен, а сега вече е просто единия подход - не се отчита по справедлива цена. А се отчита по цена на придобиване, намалена с разходите за обезценка, която е задължителна за всички активи, и с амортизациите.

Този подход е единственият възможен по НСС, и задължителен по тях.
Та, не се отчита справедливата цена. Затова няма и преоценка.

Казано с пример - купили сме сграда за 100 000. Ако, справедливата цена й е станала 500 000, ние нямаме право да създадем резерв. В баланса, сме длъжни да я покажем за 100х минус амортизацията.

Ако обаче, справедливата цена е станала 80000, сме длъжни да отчетем обезценка от 20000. Това е разликата.

И накрая, разбира се, че въпросът е безспорен - прилагащите националните СС от 01.01.2008 не извършват преоценка на ДА, тъй като алтернативния подход е отменен и единственият възможен начин за последвощо оценяване е този по цена на придобиване минус натрупаната амортизация и отчетените разходи за обезценка. Преоценки по националните стандарти не се допускат. Изрично и категорично, просто, кратко и ясно.

Пепелянке няма да успееш да ни скараш ....каквато очевидно е целта ти ...ядец ....

Въобще не мисля да дискутирам драмата ти, мацко

Ама нали уж този раздел е създаден да не се обиждаме без нужда?
Уж е точно тук да се уважаваме и евентуално да разсъждаваме без да се изпикаваме един върху друг , нали?

Опасната е копнала незнам откъде някаква тема, която е готина.
И пак приказки за пепелянки някакви се мяткат, ей така, плюнки да не спират

С интерес изчетох "извлечението "по темата. Не знам откъде е дошла, но ме навя на моето.
При мен също проблема е точно придържащ се към разсъжденията ви.
Прилежащи части в УПИ-та наши към обекти, които отдавна са продадени.
И собствениците на жилищата изобщо не желаят да си ги закупят.
Казва ми се, че е желателно земята да се даде на разход в 601 611- 603 момента в който започне строежа.
Това е идеално. Правилно ли е обаче? И ако не се направи, какво правим с непродадените терени, идеални части към обектите?
Аз мога ли да си обезценя ид.части от терена, към който си е закупил китаец апартамент? И е ясно, че в ЕО няма да влезнат в дълго време, и той няма право да си закупи прилежащата земя въобще.
А ако е французин? Има право, но не желае.

И накрая, разбира се, че въпросът е безспорен - прилагащите националните СС от 01.01.2008 не извършват преоценка на ДА, тъй като алтернативния подход е отменен и единственият възможен начин за последвощо оценяване е този по цена на придобиване минус натрупаната амортизация и отчетените разходи за обезценка. Преоценки по националните стандарти не се допускат. Изрично и категорично, просто, кратко и ясно.

Тонка, правите едни гаражи и да видиш какъв наплив ще е:))))

Опасна, май няма как да стане
идеални части .... някои продадени, някои не ...
нужно е съгласие на всички съсобственици за каквото и да е
пък обикновено в проекта се залагат паркоместа за всеки възможен м2
тва което остава от ид. части е пътеки, подходи към гаражи и мястото под блока

бъзикам Тонката бе:)
че точно един гараж ми е на сърце в момента:)

гараж ли ти трябва бе ?
мога да ти услужа с един в провинцията :))))

Мерси, но такъв си имам
и от твоя не се отказвам, ама временно - докато сме на Клептузата:)