Здравейте искам да попитам нещо хора които имат опит.
Въпросът ми е следният : Каква е вероятността ако една майка е "развей байрак" , то и нейните
дъщери(дъщеря) да е същата.Използвам "развей байрак" да не кажа директната дума.
Поста не е много за тук , но е петък и който иска нека направим дискусията !
Имам спор с определен човек на тази тема , той ще се включи със сигурност .
Искам само да помоля да не ме нареждате !
Просто ми е интересно Вашето мнение !
Благодаря!

Има една приказка, че крушата не пада по далеч от дървото, но всяко правило си има и изключение.

Вероятността е 50 на 50
Всичко е математика и по-точно онази част теория на вероятностите
Май някой ще се жени за дъщерята

Произходът е само началото ....много неща впоследствие те формират като човек

Мой съученик, син на пияница , дотолкова се беше отвратил , че изобщо не пиеше. Мисля ,че не може да се поставят всички под общ знаменател.

Няма никой да се жени ! Спокойно !Просто се прави "проучване" на "материята".

И аз като Stefka_s - момиче или момче, което е отвратено от родителските си простотии (независимо майчини или бащини) не би ги допуснало в живота си. Е, ако има нещо в главата си, де!

Аз съм спокойна, какво лошо има в сватбата

Кажи в какъв град живееш (малък или голям), за да знам какво да ти отговоря ;) :) ;)

Снеже, с това "Вероятонстта е 50 на 50" се сетих за вица за блондинката, дето я попитали:
- Каква е вероятността да срещнете динозавър на улицата?
Тя смело отговорила
- 50 на 50!
- ???
- Или ще срещна, или няма да срещна!

Иначе и аз не мисля, че това е наследствен ген. По-скоро опира до начин на разбиране

Не говорим за сватбите ! Разискваме наследсвен ли е к****лъка и до каква степен !
Поздрави !

Greg (гост), дали е наследствен или придобит к'во значение има, след като тъй или иначе става дума за к**ва :-)))))

Greg (гост), въпросът ти е към по-опитните. Тук май няма такива в областта, за която питаш. :))

Града е Велико Търново ! Средно голям ! То за малките знаем каква е ситуацията - всеки е бил с всеки до някаква степен !Нали така ?

Даа, разбрал си какво имам предвид ;) :)

По скоро е правило, отколкото изключение:)

Щом е града е ВТ, питай Пърсича ;-))

Наследствен или придобит е наистина много точно , колежке.
Нашият спор е , че майката е , а дъщерята не е !Или поне дъщерята до момента не е давала
такива поведенчески характеристики ( можеби след време ще стане такава )
Това дискутираме.

Gregчооо, мн бързо ти "угасна" дискусийката

Не е точно по въпроса, по скоро свободна воля и отговорност за постъпките, но засяга и въпроса с наследствеността и поведението. Писах го преди време Не помня точно какво съм писал и нямам време дйа препрочитам Надявам се да е интересно


ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ.
ЗА ВИНАТА НА ИЗВЪРШИТЕЛЯ И НУЖДАТА ОТ САНКЦИЯ НА ПОСТЪПКАТА.



Целта на настоящата тема е да се обсъди доколко виновен е извършителят на едно тежко престъпление и доколко вина за това има обществото. В качеството си на околна среда, в която от една страна се формира личността, и като ограничителен фактор, налагащ определени норми на поведение от друга. А също така и каква трябва да бъде реакцията спрямо индивиди, нарушаващи обществените норми на поведение.
Мисля че първо трябва да разгледаме факторите които оказват влияние върхо формирането на личността на индивида. Това, което ни определя като хора от една страна и ни отличава от животните и в същото време ни прави различни личности, всяка със своя строга индивидуалност. Това всъщност е един голям въпрос, който хората си задават вероятно от както съществува човешкия род. Въпросът за съществуването на душата. За това кое ни прави по различни от останалия животински свят на Земята. Кое е това, което ни кара да се самоосъзнаем като индивиди със собствени чувства и воля, способни да контролират своето поведение и съдба. Това е свързано с въпроса има ли Бог и живот след смъртта. И ако е така, доколко съдбата ни е предначертана и доколко ни е позволено в рамките на своята индивидуалност да вземем нещата в свои ръце и да определяме ние живота си. Защото ако в „книгата на съдбата” на някого е написано, че на 25 години ще убие човек, каква е неговата вина за това, ако не може да влияе на съдбата си?
Това са въпроси от областта на теологията и според мен могат да бъдат тема на отделна тема. Все пак кои са факторите определящи формирането на личността?
За съжаление съвременната наука все още не е дала отговор на въпроса кое е това, което отличава човешкия мозък от животинския и ни дава възможност да се определим като Homo Sapiens. Макар и механизмите на работата на мозъка все още да са слабо проучени, класическото схващане е, че в резултат на устройството му, след раждането на детето в резултат от влиянието на околната среда постепенно се формира личността и се оформя индивида. Според учението на Павлов в резултат на този процес става изграждането на условни рефлекси, които формирайки се в система определят личността на човека. Лично аз никога не съм споделял неговото учение. Ако всичко беше толкова просто сигурно вече щеше да съществува и компютър творец. Но неоспорим факт е, че средата, в която се развива едно дете има огромно и определящо значение за формиране на неговата личност. На неговия мироглед и ценностна система. Едва ли някой би се наел да твърди, че фактът, че едно дете е израстнало в гетото сред насилие, мизерия и липса на обич и друго живеещо при добри условия и осигурен достъп до образование и обградено от грижи, не би имал огромно значение за тяхното отношение към света, в който живеят.
В същото време не можем да изключим и наследствеността като фактор определящ човешкото „аз”. Неоспоримо доказано е значението на този фактор за определянето на физическите качества на индивида. Безспорна е ролята му за възникването на много болести. Смяташе се, че ролята на наследствеността се изчерпваше до тук. Последните проучвания показват обаче, че ролята на наследствеността при определяне на на чувствата, желанията, вкусовете и в крайна сметка на поведението на човека е несравнимо по голяма, отколкото се е смятало до сега. При изследване на близнаци, разделени в бебешка възраст и отраснали в различна среда, които са се срещнали след години като възрастни хора, се е оказало, че въпреки различаната среда, в която са живели, те имат неочаквано сходство в характер и поведение. Стигайки се до там една от сестрите близначки да има татуиран папагал на едното рамо, а другата някаква друга птица на същото рамо. Според мен логично е да е така. Ако приемем, че дейността на мозъка е функция на неговата структура, то става ясна ролята на генетичната предопределеност като структороопределящ фактор при формиране на човешкия организъм. Искам да отбележа, че макар и не добре проучени, става въпрос за процеси на молекулярно ниво, а не за структурата на мозъка от анатомична гледна точка.
От всичко казано до тук става ясно според мен, че за формирането ни като хора влияние оказват огромно множество от фактори. Както външни, в резултат на средата в която живеем, така и вътрешни, резултат на специфичните генни промени в нашето родословно дърво. И ако това е вярно, това са факторите които правят от един човек примерно хуманист, учен, посветил работата си на благото на човечеството или човек, зарязал собственото си благополучие и постъпил в „Армия на спасението” за да помогне на хора от другия край на света, които не познава и с които няма нищо общо. Това са същите фактори които при друго стечение на обстоятелствата биха направили, може би дори от същия човек садист, убиец или изнасилвач. „Съдба” би казал някой. Резонно е да си зададем въпроса тогава: „Виновни ли сме ние за съдбата си?” Не можем да влияем върху генетичните фактори. Нямаме тази възможност, поне не напълно в осъзнатата си възраст и бих казал никаква в детска възраст, относно средата, в която живеем. Тогава каква е вината на един човек, когото определяме като престъпник, че е такъв? Не мисля, че някой би започнал да съди тигъра, че е хищник и разкъсва жертвите си. Аргументите биха били че той е животно без разум и убива за да живее. А човека е осъзнато същество със собствена воля. Но нали съзнанието ни се формира независимо от нашите желания и воля? Смятам, че ако се зададе въпросът на един престъпник искал ли е да стане такъв, едва ли някой би отговорил положително. Искам в тази връзка да дам един пример разказан ни на една лекция от известния в близкото минало сексолог Тодор Бостанжиев. Макар че това не е някакъв изключителен случай и подобни има много, което само потвърждава казаното до тук. Става въпрос за пример от сферата на сексуалните престъпления, които може би в най голяма степен биха се приели от нормално мислещите хора като патологично състояние. Негов пациент е обвинен и осъден като педофил. След като излежава присъдата си отново започва да посещава лекарския кабинет. Един ден влиза в кабинета и моли лекаря да го затвори някъде докато се успокои. Бил минал покрай детска градина и като вижда децата усеща че не може да устои на желанията си. А в същото време е наясно, че това което желае е лошо, а и помни колко е бил бит при предишното задържане.
В тази връзка доколко заслугата на един уважаван член на обществото, който обикновенно играе и ролята на съдник в обществения живот, е негова. За тези, които все още мислят, че имат изключителна заслуга за това, което са бих предложил да предположим следното. Нека приемем, че прераждането съществува. И в сегашния си живот вместо да бъдат заченати и родени от сегашните си родители, в резултат от съчетанието на една яйцеклетка и един сперматозоид, и може би намесата на някаква висша сила, се появят на бял свят в циганските колиби в гората на края на града. Където да израстнат в калта без електричество, вода, канализация, хронично недояждайки. Вероятно свидетели на постоянни грубости и чести побои. Изтървани от образователната ни система. В голямата си част попълвайки престъпния контингент. Дали в този случай те биха слушали сега тези думи, или най малкото биха били способни да ги осмислят и разберат. Уверен съм обаче, че не биха чувствали вина за това, че са такива. Доколко обаче ние можем да ги виним за това?
Не може да се отмине и въпросът за детската престъпност. Всяка седмица сме свидетели на ужасяващи случаи на детско насилие. Дете наръгано с нож, друго пребито с бухалки, трети реже пръсти. Атмосферата около децата е заредена с напрежение и насилие. Средствата за масова информация само за това говорят. Игралните филми са пълни с насилие. Само че от екрана грозната му същност не личи. Не се усеща болката. Там добрият винаги е само добър, а лошите са само лоши. Обикновенно всичко в така наречените ексшъни е черно и бяло. Добрият, макар и надупчен от куршуми, сякаш не усеща болка и успява да победи лошите, които мрат като мухи. Така и трябва – нали са лоши. За съжаление в живота нещата никога не са такива. Но от къде децата ни да знаят това. Малко по различно стоят нещата с детето, за което скоро вестниците писаха, че е рязало пръсти за наказание, че другите деца не са му дали парите си. В средата в която живее едва ли е разполагало с видео на което да гледа много филми. Но в средата, в която живее праговете на чувствителност към пошлостта и жестокостта са много високи. За възрастните, които формират неговата личност е нормално да нараниш другия за да постигнеш целите си. Те дори не могат да осъзнаят, че по този начин вредят на детето си, защото все някога ще се намери някой по силен и агресивен от него, който ще постъпи по същия начин както той постъпва с другите. Носи ли това дете отговорност за постъпките си? От каква възраст трябва да се носи отговорност? Това дете е само на 11 години.
При обсъждане на въпросите за престъпление и наказание трябва да уточним и какво е това престъпление. Ясно е че това е нарушение на някакви писани или в зависимост от епохата неписани правила за поведение. Но доколко тези правила са честни и справедливи? И към кого? Към всеки отделен индивид не би могло. Ако беше така не би имало нужда от тях. Юристите казват, че от един закон има нужда докато се нарушава. Това е така, защото ако не се нарушава, правната норма предписана в него се приема от всички и следователно не е нужно да се регулира със закон. В идеалния случай законът трябва да защитава интересите на преобладаващото мнозинство от членовете на обществото. Макар че историята познава и закони не изпълняващи това условие. Можем да се запитаме обаче доколко справедливи са тези норми спрямо засегнатите от тях хора. От една страна всеки може да каже „Всички се раждаме свободни и равни. Аз не съм виновен, че съм се родил такъв. Защо вие ще ми налагате вашите норми на поведение, само защото аз съм различен от вас. Искате да спазвам нормите на обществото, в което живея, но не аз съм го избирал това общество, в което да се родя. Нямам ли право да поискам да живея отделно от вас според собствените си разбирания.” Наистина няма ли право всеки на съществуване на земята. И кой може да претендира за собственост върху нея с която да се разпорежда. От друга страна и виждането на държавата като законодателен и рестрективен орган за това кое е редно и кое не е може да се променя. Има един много типичен пример за това от историята на нашето време. Не беше далеч времето, когато хомосексуализма беше определен като сексуално престъпление в наказателния ни кодекс и се преследваше от закона. Не са малко хората, които бяха преследвани, пребивани и осъждани на затвор за това. Макар че никой не носи вина за сексуалната си ориентация. А и никому не вреди при определени условия. Сега хомосексуализма се наказва също само при определени условия свързани с насилие и въвличане на непълнолетни. За съжаление обаче хората които преди 15 години са прилагали закона, вероятно убедени в неговата справедливост, не могат да върнат чувството за справедливост в засегнатите от него.
Какво да се прави тогава? Как да преценим че това което сега ни се струва справедливо след време няма да бъде отхвърлено? Ясно е, че не можем да позволим на един садист или педофил да убиват или да блудстват с деца за да задоволят сексуалните си потребности. Независимо доколко не са виновни че са това, което са. Или че може би това е патологично състояние. Къде се простира границата, която освобождава един човек с психични отклонения от отговорност? От юридическа гледна точка въпросът е ясен. Когато не осъзнава постъпките си. А как да постъпим с педофила който абсолютно съзнава какво върши, но не може да контролира действията си и търси помощ от лекаря? Каква трябва да бъде реакцията на обществото в този случай? Наказание, отмъщение или медицинска помощ? Трябва ли да се прилага библейското „Око за око, зъб за зъб”, колкото и да е силно желанието на потърпевшите за отмъщение или трябва да се подходи по друг начин? Идеалният вариант би бил да можеше чрез технически средства да се препрогамира такъв човек, по възможност и преди да е извършил нещо лошо. За съжаление това е все още в областта на фантастиката. Може би отношението ни към престъпника трябва да бъде такова като към лудия, принудително настаняван за лечение. А затвора да стане като нещо като разновидност на психиатрията. За съжаление ресурсите на обществото едвали скоро ще позволят едно такова отношение.


Иван Върбанов

Гери права си ! Хората си изказаха мнението ! То не може до без край , нали така !
Пък и отговорите на въпроса ми са или да или не или зависи .
Я кажи твоето компетентно мнение да видим.На мен нещата са ми ясни , просто искам да чуя и общественото мнениепо въпроса.
Един познат пък ме застреля с лафа ,че " шофьор и к***а се ражда , а не се става !"
Както и да е ! Аз съм доволен , че хората все пак се отзоваха и никой не ме напсува !
Приятен петъчен следобед на всички !

Greg, твоя въпрос ми напомни заглавието на едно есе, което на времете учителката ни по Свят и личност ни беше дала, атя беше: "Хората ли предизвикват събитията, или събитията - хората" Та отговора на твоя въпрос се крие някъде там ;) :) ;)

Курвалъка е наследствен ! Каквото и да ми говорите ! Дъщерята възприема поведението на майка си още от ранна възраст !После едно попадане в неподходяща среда - днес с този , утре с приятеля му ,после нова компания и така се стига до факта ,че въпросното момиче на една примерна възраст от 20 години е прехвърлила "200 000 км" и има зад гърба си минимум 10-15 бройки.Така си мисля и аз ! Не казвам , че съм парав .
В днешно време да имаш дъщеря , трябва наистина да си много широко скроен баща !
Поздрави на всички във форума !
Лек и приятен следобед Ви желая!!!!!!!!!!!!!!!!

Мдаааа...
Предполагам, ако не си широко скроен баща ти се раждат само момчета!

Темата е пълна със смехории и бъзици, става за следобедна почивка.

Имам пред очите си пример и смятам, че и дъщерята , която е в пубертета, ще стане като майката-просто възприема маниера на поведение към мъжете от майката.