Може ли работодателят да изисква поради финансови проблеми от работниците да си вземат неплатен отпуск, за определен перйод???

"перйод"??????
по въпроса - НЕ, не може!

Да може. Стига да не надвишава 30 работни дни, защото след това има прекъсване на трудовия стаж

"гост (гост)0 04.03.2010 11:390"

и това къде го пише?????????
да изиска - не може...да ги помоли ТЕ да си пуснат молби за НО- да, ако се навият..пък той да им го разреши...

В новия КТ, където госта ще издаде, Бону :)))

не може , трябва молба от работника да е съгласен и т.н. или престой обща заповед , но това е друга бира...

Всъщност, работодателя може да изисква, ама служителите не са длъжни да се съобразят. Отпускът се ползва след подадена молба от служителя, а не по молба или желание на работодателя.
Той да си изискава колкото иска. Ако няма подадена молба от служителя-отпуск йок

А къде пише,че не може

КТ

Например в раздел Отпуски в КТ?

Хм, поради сексуална незадоволеност, работодателят може да изисква от подчинените си служителки интимни услуги за определен период. Той може, ама дали те ще се съгласят??Какво ще кажеш гост (гост) | Дата: 04.03.2010 11:44 ???

Не сте намерили основание за пускане на работниците в принудителен неплатен отпуск в Кодекса на труда (КТ), защото там такова няма. Изобщо в КТ и свързаните с него нормативни актове не се използва такъв термин. Най-вероятно, давайки ви за пример практиката в други предприятия, работодателят има предвид спиране на работа по смисъла на КТ, т.е. преустановяване (временно) на дейността на предприятието. Това спиране на работа, като въпрос на управление на предприятието по преценка от страна на работодателя, в известен смисъл съдържа някаква “принуда” от негова страна, тъй като решение на работодателя в тази насока, ако е нормативно издържано, може да се яви задължително за наетите в предприятието. Законът не предвижда изрично ред и форма за вземане на решение за спиране на работа - в практиката битуват различни форми, като най-подходяща според нас би била писмена заповед в този аспект. По отношение на работниците/служителите периодът, през който работата е спряна, е период на престой, т.е. работещите не полагат труд. Като цяло при спирането на работа работодателят има на разположение следните възможности:

- при престой повече от 5 работни дни да даде на работниците и служителите платения им годишен отпуск без тяхно съгласие (чл. 173, ал. 4 от КТ);

- да им предложи да ползват неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, като за целта следва да е налице искане от тяхна страна;

- да ги остави в престой и тъй като престоят е по негова вина, те имат право на брутно трудово възнаграждение, като съответно този период им се зачита за трудов стаж, съгласно чл. 351 от КТ;

- да прекрати трудовите им договори при спиране на работа за повече от 15 работни дни (чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ).

Видно е, че едностранно работодателят само при престой над 5 работни дни може да даде отпуск, и то платения годишен. Ако става въпрос за неплатен, то това не може да стане едностранно или принудително - нужно е той да предложи на работещите да ползват неплатен отпуск по чл. 160 от КТ и след това да последва искане от тяхна страна. В този смисъл относно възможностите, които КТ дава на работодателя, е и Писмо № 94ББ-50 от 5.05.2005 г. относно спиране на работа поради престой на предприятието на Министерството на труда и социалната политика. Ако има синдикална организация в предприятието или при излъчени представители на работниците/служителите, проблемът може да се съгласува предварително, за да се проведе цялостна процедура.

Това,което ве писах е по документи, но в едно предприятие, където няма силен профсъюз работниците сами си подават молбите за неплатен отпуск от страх по-добре неплатен от колкото на улицата

а какво ще кажете за случай, в който работодателят те вика и ти казва:" Или ще си в неплатен отпуск за определено време, в което аз казвам, или напускай!"

мерси много.