Колеги, как се третират нереализираните месечни списания от гледна точка на ЗКПО и ЗДДС. Възможно ли е вместо да се отчитат като брак, да се изписват като разход за реклама и да се предоставят безвъзмездно на разни институции.

Колега, мен също ме интересува какво да правя с нереализираните мес. списания. Със сигурност ДДС-то трябва да се върне, т.е. до стойността на ползвания данъчен кредит, от гледна точка на ЗДДС. Но, от гледна точка на ЗКПО, не съм много сигурна дали трябва със стойността на брака да се увеличи фин. резултат. Например за ежедневниците - се признава за разход, а защо за месечните да не се признава?

Съжалявам, че не съм подготвена да дам мнение на въпроса ти. Интересен е. Следя го от 10-на дни. Все трябва да има колега, работещ в този бланш и да подскаже, пък ние на поразсъждаваме. Поздрави!

Благодаря за споделеното о4акване на какъвто и да е отговор.

Само отбелязвам изискването за безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел - чл. 8, т.3 и чл. 10 и чл. 20, т. 11 от ЗДДС, т.е. месечните списания са серия от доставки и от гледна точка на ЗДДС и ако се предоставят с рекламна цел, пак се дължи ДДС. Не може да се избяга от ДДС-то. По-интересно е с размера на брака дали трябва да се коригира финансовият резултат от гледна точка на ЗКПО, като се има предвид, че информацията остарява, т.е. "срокът на годност" е налице, както е при ежедневниците. Ще бъда благодарна, ако някой знае нещо по въпроса, много е важен за мене.

ЗДДС:
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., доп., бр. 102 от 2000 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос.
(6) Алинея 5 не се прилага при:
1. (изм. - ДВ, бр. 117 от 2002 г.) продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в чл. 20, т. 5, букви "а" и "б";
2. продажба на стоки, чиято цена е фиксирана с нормативен акт;
3. продажба на стоки, финансирани (субсидирани) от държавния или общинския бюджет;
4. продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82;
5. продажба на вестници;
и т.н.
въпреки, че не иде реч за списания и периодики на всички данъчни им начукваме идеята, че горепосочената привилегия следва да важи и за месечни и периодични списания. Била съм главен счетоводител на издателска къща и имам практически опит в това начинание. Номерът минава. И ето тук му е мястото да кажем, че в БГ-то всичко е писано недописано и тълкувано по начин, удобен за субекта или обекта зависи в коя позиция си, кой си и как ще се представиш. Но какво да правим като за глупаците:
1. законите не са писани;
2. ако са писани - не са четени;
3. ако са четени - не са разбрани;
4 и ако са разбрани, то реакцията винаги е - "ТОВА НЕ Е ТАКА".
Не искам да обидя никого, но след като вече повече от 10 години никой не успя да внесе яснота по такива тънки въпроси, за каква гилдия да говорим - смешно е! Гилдия, която отново да поставя вече известни имена на пиедастал и ние, които си блъскаме главите и се стряскаме насън и не спим спокойно, за да има работодателят ни спокоен сън да стоим долу в ниското и да им ръкопляскаме ли!!! Без мен.
Та да се върна на темата: намираш си фирма за изкупуване на хартия, на която да фактурираш хартия, но да бъде подробно изписано на всеки отделен ред за кой брой месец списание са въпросните изкупени килограми. Неразделна част следва да бъде и приемо-предавателен протокол, който може да бъде в два варианта: единият подписан от двете страни, който да съдържа информация всеки брой какъв грамаж е като по този начин да бъде теглена чертата бройките списания на какви килограми отговарят, съответно тонове съставляват или представляват. Другия вариант е протокола да бъде вътрешно-фирмен със съотвтена комисия от 3-членен състав - служители на издателската къща.

Колежке Ивета, благодаря за изчерпателния отговор. Аз правя по същия начин с брака. На въпросът ми беше: със стойността на брака коригира ли се финансовият резултат, в посока увеличение. т.е. имам бракувани 100 бр. списания по 2 лева. Върху 200 лева си внасям ДДС 40 лв. Предадавам списанията на вторични суровини, срещу което пускам данъчна фактура, протоколи и т.н., но какво да правя с тези 200 лв. Въпросът ми е дали с тях преобразувам фин. резултат или се признават за разход? Предварително благодаря, ако ми отговориш?