Можем ли да освободим наш служител по този член, тъй като се премества да живее в друг град и му е невъзможно да пътува до местоработата си.

молбичка за напускане :)))

328 чл. е когато прекратяването е от страна на работодателя

според мен по-скоро не

^{Отговор на miravs(21.07.2011 14:37):
miravs каза:
Можем ли да освободим наш служител по този член, тъй като се премества да живее в друг град и му е невъзможно да пътува до местоработата си.}


Това не е обективна невъзможност.

Обективната невъзможност означава да същесвува някаква пречка ,независещя от волята на страните.

И на 300 км. да се мести, проблема е негов. Ще напусне.

Вие пък какъв зор имате да му прекратявате ТД.

Явно желанието е да се ползва борса :)) Иначе биха се разбрали и по взаимно съгласие :))

<sup>Отговор на neli7304(21.07.2011 14:47):
neli7304 каза:


Това не е обективна невъзможност.

Обективната невъзможност означава да същесвува някаква пречка ,независещя от волята на страните.

И на 300 км. да се мести, проблема е негов. Ще напусне.

Вие пък какъв зор имате да му прекратявате ТД.</sup>

А ще дължим ли обезщетение по чл.222 ал1.?

Ами прочети какво пише в ал.1 :))

^{Отговор на miravs(21.07.2011 14:57):
miravs каза:
А ще дължим ли обезщетение по чл.222 ал1.?}

^{Отговор на miravs(21.07.2011 14:57):
miravs каза:
А ще дължим ли обезщетение по чл.222 ал1.?}


Че прочети го де, вместо да отправяш подобни питания.

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Ти как мислиш?

Ами прочетете тази алинея. Изброено е ...

^{Отговор на miravs(21.07.2011 14:57):
miravs каза:
А ще дължим ли обезщетение по чл.222 ал1.?}

Да, благодаря :)

то бива наготово ама...