Попаднах случайно на две СР, едното потвърждаващо НП, а другото отменящо такова. АНО са различни и нарушенията се санкционират по различни норм. актове, но все пак не можах да вдяна, защо липсата на паспорт на фиск. устройство в търг. обект, да е обстоятелство, застрашаващо обществените отношения и да "струва" на "нарушителя" 500 лв, а неиздаването на фиск. бон, да е маловажно нарушение.





Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 116-ти състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА МИХАЙЛОВА

при участието на секретаря Рангелова и като разгледа докладваното от съдията н. а. х. д. № 7913 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от [фирма], [населено място], представлявано от Л. В. Д., срещу наказателно постановление (НП) № 9069-0021952/31.05.2010 г., издадено от директора на ТД на НАП – [населено място], с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че паспортът на фискалното устройство не е съхраняван в търговския обект поради това, че за последните две години обекта три пъти е разбиван с цел кражба. На определената дата е представен в ТД на НАП, където е проверен от служител. Моли съда да отмени обжалваното НП, тъй като счита нарушението за маловажно понеже не е накърнило МФ. В съдебно заседание се представлява от управителя Л. Д., която поддържа жалбата и основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна-НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Поддържа, че нарушението е доказано, наложена е минималната предвидена санкция, и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 22.04.2010 г. била извършена проверка от инспектори на ТД на НАП [населено място] в търговски обект – павилион за цветя, намиращ се в [населено място], [улица]и [улица], стопанисван от [фирма], [населено място]. Служителите установили, че в обекта има въведен в работен режим ЕКАФП тип „Е. микро 03” LT с И на ФУ № ОТ 161707 и И на ФП № 03237707. Представени са на проверяващите – свид. Вяра П. Б. и Ю. А. К., книга за дневните ФИП отчети за 2010 г., 2 бр. кочани с фактури, договор за технологично обслужване, свидетелство за регистрация на ФУ. На проверяващите не бил представен паспорт на ФУ. За осъществените действия е изготвен на място, в присъствието на управителя на търговеца - жалбоподател Л. В. Д., протокол за извършена проверка № 0094624/22.04.2010 г., с който е поканен да се яви в НАП и да представи конкретно описани документи за приключване на проверката. Д. се явила на посочената дата и представила изисканите документи.
Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на АУАН № 9069-0021952/26.04.2010 г. от свид. В. П. Б. за това, че при извършената проверка от контролните органи в обекта на търговеца, не бил представен и не бил съхраняван в обекта паспорта на въведеното и работещо ФУ, което е квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е връчен на лично на представляващия дружеството-жалбоподател, който го подписал без възражение.
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено, и посочване на правната му квалификация, на 31.05.2010 г. е издадено атакуваното НП от директора на ТД на НАП – [населено място], с което на търговеца - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Наказателното постановление е връчено на управителя на 08.06.2010 г.
Изложената фактическа обстановка се установи безпротиворечиво от показанията на свид. Б., които съдът кредитира напълно, като логични, последователни и напълно подкрепящи се от приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН, заповед № ЗЦУ 28/06.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, протокол за извършена проверка № 0094624/22.04.2010 г. Свидетелката Б. лично е установила при проверката на място, че процесният паспорт на ФУ не е съхраняван в търговския обект, където е въведено в експлоатация и работещо фискалното устройство.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Актът и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. заповед № ЗЦУ 28/06.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, в рамките на законоустановените давностни срокове. Отразяването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателно постановление са съобразени с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Проверката е извършена от орган по приходите – инспектори от НАП – [населено място], в рамките на правомощията им по чл. 12, ал. 1 ДОПК и е приключила със съставяне на протокол съгласно изискванията на чл. 50 ДОПК. Същият е писмено доказателствено средство за отразените в него обстоятелства – времето и мястото на извършване на проверката, присъствалите лица, включително представляващия търговеца-жалбоподател, извършените действия и проверени документи. От този момент компетентните контролни органи са могли да установят нарушението, което са направили със съставяне на АУАН на 26.04.2010 г. в рамките на законоустановения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок, поради което не е допуснато никакво процесуално нарушение.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства безспорно се установи описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, че в търговския обект, стопанисван от [фирма], не е съхраняван паспорта на ФУ, въведено в експлоатация и работещо там. Търговецът - жалбоподател е лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18). Нарушението е извършено чрез бездействие, като търговецът не е изпълнил правното си задължение, свързано със съхранение на документи, видно от систематичното място на задължаващата правна разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18. Извършеното е формално деяние и е довършено с констатацията, че паспорта на ФУ не се съхранява в търговския обект, като няма никакво значение в случая има ли го някъде другаде, къде, за колко време може да бъде представен и представен ли е в последствие на контролните органи. Самият управител на търговеца не отрича, че е допуснал осъществяването на нарушението, както и че е знаел за задължението на търговеца да съхранява всички документи, свързани с дейността в търговския обект. Причината, поради което това не е така /с цел предпазване от кражба/ е неоснователна, доколкото такава вероятност съществува навсякъде и не може да отклони задълженото лице да извършва вменените му от закона правни задължения, свързани с упражняваната от него търговска дейност. По изложените съображения, настоящият състав приема, че търговецът - жалбоподател е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г.
Тъй като нарушението е извършено от едноличен търговец въпроса с неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност на търговец, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му.
Предвиденото административно нарушение е въведено за опазване на обществените отношения, свързани с редовното и точно отчитане на извършените търговски продажби чрез фискално устройство, които с формално му осъществяване са застрашени, поради което не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е видно и от правното основание, на което е санкциониран търговеца: чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, което гласи: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”. Отчетен е фактът, че не е накърнен фиска, и поради това е наложена санкция в по-ниския размер, предвиден в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не от завишения размер на санкциите в ал. 2. Приложена е правилната и в съответствие с чл. 3, ал. 1 ЗАНН санкционна разпоредба, като е наложена санкция в минималния законоустановен размер, като е отчетено, че нарушението е извършено за първи път и липсват други вредни последици от него.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление, а същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , Софийски районен съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 9069-0021952/31.05.2010 г., издадено от директора на ТД на НАП – [населено място], с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – [населено място] в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
***************************************************************************************************************
РЕШЕНИЕ

11.04.2011г.
гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, наказателно отделение, 115 с-в , в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав

Председател : Христина Гарванска

след като разгледа докладваното от съдията ахд № 10 251/10г.
установи:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН – образувано по жалба на И. С. П. срещу НП № 402/10.11.2008г. на зам. кмет на Столична община, с което на основание чл. 201 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. за това, чe на 20.10.2008г. като продавач в хлебарница извършила продажба на 12 бр. яйца , за което не издала касов бон от инсталирано и работещо в обекта фискално устройство - нарушение по чл. 30 ЗЗП .
Жалбоподателката не оспорва нарушението . Твърди, че в деня на проверката е била разстроена поради годишнина от смъртта на баща й .
Представител на адм. наказващия орган не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди възраженията срещу НП и доказателствата по делото, прие , че жалбата е основателна.
Действително – установено е , че на посочената в акта дата жалбоподателката, като продавач в магазин, извършила продажба на 12 бр. яйца , за което , въпреки наличието на касов апарат , не издала касова бележка - нарушение на чл. 30 ЗЗП.
Независимо от това - в съответствие с ТР №1/07г. по т.н.д. №1/07г. на ВКС - съдът прие, че незаконосъобразно от административнонаказващия орган е прието , че е налице основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършеното административно нарушение, доколкото обстоятелствата на конкретния случай налагат извода , че извършеното представлява маловажен случай на нарушение на закона по см. на чл. 28 ЗАНН, за което адм. наказващият орган е следвало първоначално да предупреди нарушителя , че при повторно нарушение ще му се наложи наказание и едва след предупреждението - при повторно нарушение - да наложи наказание. Установено е, че в деня на процесната проверка е имало помен за годишнина от смъртта на близък на жалбоподателката и по тази причина тя била разстроена , както и че процесната продажба на 12 бр. яйца била на стойност - 2,40 лв. - обстоятелства , които, наред с липсата на вредни последици от нарушението , определят същото като такова с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид .
По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 402/10.11.2008г. на зам. кмет на Столична община, с което на основание чл. 201 от Закона за защита на потребителите на И. С. П. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - С. .

Мдаа, за буквата и духа на закона май иде реч :))))))))))

Така е, за едни буквата, а за други духа :))))) Просто контрастът ми дойде в повече.

Прави впечатление също, че по ЗЗП актът пада, но този постановен от НАП не. Първия случай става дума за санкция на юридическо лице, а втория на физическо.

Първото решение не става ясно от коя дата е? Пише, че е от след 3 месеца.

Интересно ми е какво би било решението на съда, по втория казус, ако НП, беше издадено от НАП, на осн. чл. 185 от ЗДДС.

Следващия път като не ви издадат касова бележка за яйцата освен КЗП пуснете и сигнал до НАП, защото изглежда двете институции не си говорят много-много и трябва някой да им играе свързочник.

Интересно ми е какво би било решението на съда, по втория казус, ако НП, беше издадено от НАП, на осн. чл. 185 от ЗДДС

Абсолютно. На мен ми е интересно и дали съдът по принцип отменя наказателни постановления, позовавайки се на чл.28 "а" от ЗАНН, ако преди това не е бил възразяван актът на НАП.

Чл. 28. За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може:

а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание;

б) да изпрати акта на другарския съд, ако на нарушителя не е налагана мярка за обществено въздействие или административно наказание за подобно административно нарушение.
---
Това последното ме изкефи...

Чл. 28. За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може:

а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание;

б) (отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).


Жорка.. ;-)

Не е лошо де се върне

Проспал съм последните 20 години...