Конгресът няма да прави закон относно утвърждаване на религия, или на нейното свободно упражняване; или ограничаваме свободата на словото, или на пресата; или правото на хората мирно да се събират, и да подават петиция пред правителството за поправяне на неправди.


А за любителите на оригинала:

"Congress shall make no law respecting an establishment of religion, or prohibiting the free exercise thereof; or abridging the freedom of speech, or of the press; or the right of the people peaceably to assemble, and to petition the government for a redress of grievances."

И сега велика сцена от велик филм:

Чухте много неща днес и аз няма да ги повтарям отново. Но сега вие ще се оттеглите, за да вземете решение. И преди да го направите, искам да изясня нещо. Не се опитвам да ви убеждавам, че трябва да харесвате това, с което се занимава Лари Флинт. Аз също не го харесвам. Но това, което харесвам, е фактът, че живея в тази страна, където и вие, и аз, можем сами да взимаме решения за себе си. Харесва ми, че живея в страна, където мога да си купя “Хъслър” и да го прочета, ако искам, или, ако искам, да го изхвърля в кофата за боклук. Или още по-добре мога да изразя своето мнение като не го купувам. Харесва ми, че имам това право. За мен това е важно. За вас също. Защото живеем в свободна страна. Понякога забравяме какво всъщност значи това, затова пак ще го кажа: Живеем в свободна страна. Велик идеал. Прекрасен начин на живот. Но тази свобода си има цена. Трябва да сме толерантни към нещата, които не ни харесват. В онази стая ще сте свободни да симислите за Лари Флинт и “Хъслър”. Но запитайте се, искате ли вие да взимате решение от името на всички нас, останалите. Защото свободата, която всеки от нас обича, е във ваши ръце. Ако издигаме стени около всичко, което мислим за непристойно, то напълно е възможно един ден да се събудим със стени там, където не сме очаквали. И тогава няма да можем да кажем или да направим нищо. А това вече не е свобода. Това не е свободата. Затова бъдете внимателни.

Не исках да намесвам съдиите и ролята им за хубавата история от филма, но май нямам избор. Когато съдебните заседатели от по-горе решават, че Флинт все пак е виновен, между съдията и него се разиграва следната малка сценка:

Съдията: Имате ли да кажете нещо преди произнасянето на присъдата?

Лари Флинт: Ваша чест, вие не взехте нито едно разумно решение в хода на това дело и не очаквам такова и сега.

Съдията (бесен): Осъждам ви на 25 години в Щатския затвор в Охайо.


Абе позната картинка, нали. Ха се осмелиш да критикуваш съдията, я си си го отнесъл.
Хеле пък, ако го критикуваш публично. Тукашният съдия използва репликата: "С този тон доникъде няма да стигнеш" и предприема: "Осъждам ви на електрически стол". И собственоръчно дърпа шалтера. Малко му се струват 25 години в Щатски затвор.
Ей сега изпуших,

Да живее Първата поправка! Долу осемте задника! (За какви осем задника говоря, можеше да се разбере от поредната изтрита тема. Сега може би звучи малко налудничаво за чоплещите семки/I])

"Осъждам ви на електрически стол"

мАни - ще вземе да спре тока~)
Дръпват ти шалтера - изискано,ненатоварващо...

На излизане от съдебната зала приятелката на Лари коментира пред журналистите: Не. Изобщо не съм изненадана (от неоправдано високата присъда). Съдията беше тъп. Прокурорът също.

Лари, Лари, Лари, не е страшно, че има порнографски издания. Страшното е, че уж сериозните издания станаха ако не порнографски, то напълно жълти. В този смисъл да вземеш да забравиш за Първата поправка. Или поне не я споменавай в този сайт. Това е един сериозен сайт на сериозни участници и той няма нужда от порнография и разпространяване на сензационни разкрития, за да бъде купуван