Днес (вече) е 30.11.2011 г. (още не ми се спи, пих 3 кафета) Някои хора, които са си свършили работата (или друг им я е свършил - все тая) вече запразняват (кой с чевермета, кой с 5 лв. за едни цигари). Синдикатите (не съм им фен) организират масови протести срещу промяната на пенсионната реформа (сякаш има такава, след 22 години "демокрация"). Някои са навити да стигнат до край, но да получат парите, които са им обещани (далавера си е - хем нищо не правиш, хем получаваш пари). Други не искат да работят още 1 година, за да получат право на пенсия (правото е индивидуално и относително понятие). Аз (меко казано) съм доста объркан - не знам към коя стачка да се присъединя, И защо изобщо трябва да стачкувам (работата си стои и ме чака)?. Това е един вид насилие (или противодействие) над онази, другата част от народа (управляващите и те са народ, макар и... по-така), която не споделя моите възгледи. А те са - от всекиму според възможностите (за банковите вноски е приказката), всекиму според наличностите (овърдрафт е мръсна дума, гърците са изключение от правилото). Банковата система не е измислена от вчера. Тези мои възгледи (ерес, соред канона) изобщо не пасват на сегашната осигурителна система (това си е хазарт отвсякъде). Не искам и да се реформира (струва ли си да поддържаш "Москвич", от времето на соц.-а?). Искам тази система, обслужваща тарикатите, бавно и полека, без сътресения, да си отиде на бунището (където и е мястото) и на нейно място да има просто... спестени пари за черни дни, както векове наред предците ни са го практикували (нарицателното е "БурканБанк"). И още... колкото по-малка намеса на държавата в личните ми финанси (до гроб), толкова по добре и за нея и за мене (малко еснафско, нали?). За да не ви провокирам излишно, не смятам да ви агитирам за каквото и било (не съм синдикален лидер), Не се противя и на противоположно на моето мнение (ако е рационално и приложимо от гледна точка на сегашната ситуация). Дори и това да не ви пука особено, помислете предварително, преди някой тъп журналист да ви тикне микрофона насреща, и да ви попита (двусмислено):
"Вие подкрепяте ли исканията на стачкуващите?".
Аз бих им отговорил (нахално):
- Само тези, които не са тарикати! Те си знаят кои са...

Аз пък съм на другия принцип - "Поискай, за да ти се даде", просто защото ако не поискаш, и чакаш някой да се сети да ти даде, ще има да чакаш ;-)
Колкото до годинките до пенсиониране. Изобщо не мисля да спра да работя нито на 65 години, нито на 66 години. Но нямам нищо против да спра да плащам осигуровки на 65 години, вместо да плащам, докато навърша 66 години. От това нагоре, предпочитам да работя и да получавам едновременно заплата и пенсия от 65 години, вместо от 66 години. Една годинка парички повече не са излишни, така и така сега ги плащам, майка ми и баща ми да ги вземат, така и се надявам след време дечурлигата (не само моите) да плащат и аз да вземам.
А като стана дума за "Москвич" от времето на соц-а, дали се намира запазен и в движение - модел 608 или 607? Те определено имат антикварна стойност вече, нищо че повече си падам по ГАЗ - Волга... странно защо - модел 24 - директорската, вместо по по-търсените в момента, модел 21.

Иначе за насилието на една част от народа върху друга, като вдигането без причина на минималният осигурителен праг за самоосигуряващите се двойно преди две години, още не съм го прежалил, та сега с удоволствие се зареждам с кола и пуканки, и с кеф подкрепям пред телевизора протестиращите, тези които си пазят правата, които им се полагат според "обществения договор".

Гледам сега, щели да махат при пенсиите "Швейцарското правило"... И се чудя... уж щяхме да бъдем Швейцария на Балканите, то едно нещо да имаме като Швейцария, и него да го махнат, бахмааму!
Пък сигурно съм тарикат, май ;-)

Няма връзка със съдържанието на темата, но пък има със заглавието.
Това е някакъв цирк:
"ноември 30, 2011

ИНФОРМАЦИЯ за съдебните репортери, отразяващи делата с медиен интерес в СГС.

1. На 29 ноември 2011 г. състав на СГС прекрати като процесуално недопустимо делото, образувано по исковата молба на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД срещу 10 служители на дружеството, които според управителите са започнали стачката.

Съдебният състав се е произнесъл, след като е взел предвид следното:

„В случая ищецът не твърди, че има качеството на работодател на посочените ответници, участвали в стачката, чиято законност се оспорва по съдебен ред, а за такива се сочат Поделения за товарни превози София и Пловдив. При така заявените факти ищецът се явява чужд на спорното право с посочените ответници, доколкото не участва като страна по него. Същевременно страните по делото следва да са страните по спора. Отделно от това за ищеца не е налице интерес от търсената защита и с оглед на обстоятелството, че при евентуално постановяване на съдебно решение по така предявения иск за него не биха възникнали права. Такива не биха възникнали и за работодателите на ответниците, тъй като субективните предели на силата на пресъдено нещо не могат да се разпрострат по отношение на тях и съответно не биха могли да реализират предоставената им с нормата на чл.19, ал.2 ЗУКТС възможност за ангажиране дисциплинарната и имуществена отговорност на лицата, взели участие в незаконна стачка. Това от своя страна налага извода, че ищецът не е надлежно процесуално легитимиран да участва по делото като страна при посочените в исковата молба ответници.

При липса на надлежна процесуална легитимация съдът не разполага с правната възможност да дава указания на ищеца по реда на чл.129, ал.2 ГПК вр. с чл.127, ал.1 ГПК, доколкото исковата молба е редовна, но изначално липсват предпоставки за възникване на валидно процесуално правоотношение с ищеца. (В този смисъл е решение 457 от 23.09.2009 г., постановено по гр. д. № 1255/2008 г., ГК, ІІ ГО, на ВКС; решение № 966 от 21.11.1991 г. по гр. д. № 813/1991 г., ІІІ ГО на ВКС).”

2. На 29 ноември 2011 г. в СГС е образувано дело по искова молба от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и поделенията на дружеството в София, Пловдив и Горна Оряховица срещу 63 служители. Внесеният иск е по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗУКТС (За установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка)."

Що ли ... не съм учудена...
Ама хич...