Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Дискусия > Free style Започни нова тема

Мнооого гореща тема! Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби...

Страница 1 от [2] 12»

 Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 08.05.2012 19:36

Та малко цитати от книги...уникална ми е тази :

"Склонността към мързела винаги в била най-силната черта от характера ми. Не си приписвам това качество, то е просто вродена дарба, която малцина притежават. На света има много мързеливи хора и '”тежки гемии", но истинският лентяй е рядкост. Той не е човек, който се мотае без работа, с ръце в джобовете. Напротив - най-изумителната му способност е, че винаги е страшно зает.Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Човек не е в състояние да изпита някакво удоволствие от това, че не върши нищо, ако изобщо няма какво да върши. В такъв случай прахосването на време се превръща просто в занимание, и то много уморително. Подобно на целувката, лентяйството е най-сладко, когато е откраднато."


Джером К. Джером - "Празни мисли на един празен човек"

У-ни-ка-лен ми е ;))))

пп
или Джеръм..не съм сигурна :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... OpaSna TikVa Профил 08.05.2012 20:14

"Сега остава да се отърва и от елечетата и фланелите, за да си отдъхна."

ако може да отърва и приза за "полезност", ще съм си истинска късметлийка

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 08.05.2012 20:27

"Героят на популярния роман никога не е посредствена личност; той е гений във всичко. Например, макар да не е яздил, той не може да се качи на коня, без да полети като вихър и да спечели първата награда. Публиката в света на романите, изглежда, е лишена от всякаква наблюдателност. Тя се блъска над изчисления на шансовете, обсъжда рекордите и чете всички глупости, които се печатат в спортните издания. ..."

:))))....( същият източник)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 08.05.2012 20:31

Джеръм К. Джеръм! И неговите книги са едни от най-много пъти препрочитаните. И сигурно си личи и е донякъде неприятно за някои хора. Та ето откъс от Човекът, който искаше да ръководи:

Разказваха ми — имам основание напълно да вярвам на това, защото го чух от хора, които добре го познават, — че когато бил на година и половина, той горчиво плачел, загдето баба му не му позволявала да я храни с лъжичка. На три и половина години едва го измъкнали жив от бъчвата за събиране на дъждовна вода, в която бил влязъл, за да научи една жаба да плува.

Две години след това едва не загубил лявото си око, когато показвал на котката как да пренася котенцата си, без да им причинява болка. Горе-долу по същото време го ужилила пчела, която той искал да премести от един цвят, където според него тя напразно си губела времето, на друг — много по-богат с прашец.

Той изгарял от желание да помага на другите. Бил в състояние да прекара цяла сутрин при старата квачка, за да й обяснява как да мъти яйцата; с готовност жертвувал следобедната разходка за ягоди и оставал в къщи, за да троши орехи за любимата си катеричка. Още преди седемгодишната си възраст обяснявал на майка си как да се отнася към децата и укорявал баща си, че не го възпитава правилно.

В детството си най-много от всичко обичал да „наглежда“ другите деца. На него това му доставяло огромно удоволствие, но на децата — не чак толкова. Доброволно се нагърбвал с това не леко задължение, без да мисли за награда или благодарност. Безразлично му било дали тези деца са по-големи или по-малки, по-силни или по-слаби от него; където и да ги срещнел, той веднага започвал да ги наглежда. Веднъж, по време на училищен излет, от една отдалечена част на гората се чули жални викове. Учителят тръгнал нататък, за да разбере каква е работата, и го открил проснат на земята, а отгоре му, яхнал го като кон, братовчедът му — два пъти по-тежък и по-як от него — отмерено го налагал с юмруци. Като освободил нещастника, учителят попитал:

— Ти защо не стоиш да си играеш с малките? Защо се тикаш при този дангалак?

— Извинете, сър, аз го наглеждах.

Той сигурно би наглеждал и Ной, ако му попаднеше под ръка.

Бил много добро момче и в училище на драго сърце позволявал на целия клас да преписва от неговата плоча. Дори настоявал другарите му да правят това, с най-добро намерение. Но тъй като неговите отговори винаги се оказвали абсолютно неверни и се отличавали с една неподражаема, присъща само на него глуповатост, последствията за преписвачите естествено били плачевни; и те, с лекомислието, присъщо на младостта, която не цени добрите подбуди, а гледа само резултатите, го причаквали на изхода и го напердашвали.

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... OpaSna TikVa Профил 08.05.2012 20:48

пък аз отивам да си чета новата книжка, че днес ми писна от тъпотиите в КихаКуха и сие. Ако попадна на интересен цитат, ще ви уведомя своевременно

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 08.05.2012 20:50

Кво викаше Бону? Че много екзестенциално разсъждаваш :)))

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 08.05.2012 21:00

Малкия Никола- Рене Госини


"Днеска следобед не беше никак весело в училище, директорът дойде в класната стая да ни раздаде бележниците. Като влезе с бележниците под мишница, изглеждаше много сърдит.

— От години работя в образователната система — каза директорът, — обаче никога не съм виждал толкова недисциплиниран клас. Достатъчно е да се погледнат забележките, които учителката ви е нанесла в бележниците. Сега ще ги раздам.

Тогава Клотер се разплака. Клотер е най-слабият ученик в класа и учителката всеки месец пише сума ти работи в неговия бележник, татко му и майка му се ядосват и го наказват да не яде десерт и да не гледа телевизия. Клотер ми е разправял, че съвсем били свикнали и майка му един път в месеца просто не приготвяла нищо за десерт, а пък татко му отивал да гледа телевизия у съседите.

В моя бележник пишеше така:
Ученикът е буен, често разсеян. Би могъл да работи по-добре.

На Йодес му бяха написали:

Ученикът е недисциплиниран. Бие се с другарчетата си. Би могъл да работи по-добре.
На Рюфюс:
Постоянно си играе в час с една свирка, която му бе отнемана многократно. Би могъл да работи по-добре.


Единственият, който просто не би могъл да работи по-добре, беше Анян. Анян е първенец на класа и любимец на учителката. Директорът ни прочете това, което беше написано в неговия бележник:

Ученикът е прилежен и разумен. Има бъдеще.


Директорът ни каза, че трябва да следваме примера на Анян, че сме калпазани, че всички ще отидем в затвора и на родителите ни ще им бъде много мъчно, понеже сигурно имат други планове за нас. После си отиде. "


култово книжле :)


пп
дума да няма - днес е "философски ден" .....нощ...вече

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 08.05.2012 21:11

Отговор на bonou2(08.05.2012 21:00):
bonou2 каза:
Малкия Никола- Рене Госини



Това не бях го срещала. Но наваксвам. Май е била актуална в средата на 80-те, когато вече съм чела друг тип четива. Купувам я от всеки, който би могъл да ми я предложи.

Наистина е култово. Като за хора от нашето време. Днешните надали ще го оценят.
Хиля се над това:

— Дръж се прилично с Луизет — каза мама, — тя е чудесно момиченце и искам да й покажеш колко си възпитан.

Когато мама иска да покажа колко съм възпитан, ме облича със синьото костюмче и бялата риза и приличам на палячо. Аз пък казах на мама, че по-добре да ида с приятелите на кино, да гледам някой каубойски филм, обаче мама ме погледна така, както гледа, когато не й е до смях.

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 08.05.2012 21:13

намери за лелята ( май беше леля) дето го целуваше...а пък картинката към сцната е повече от култ ...тва книжле е ...а бе - луда работа ;)))

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 08.05.2012 21:13

ред де ;)

пп
бе никога не е късно да се прочете книга- а за деЦките - винаги е време даже ;)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 08.05.2012 21:14

Отговор на bonou2(08.05.2012 21:13):
bonou2 каза:
намери за лелята ( май беше леля) дето го целуваше...а пък картинката към сцната е повече от култ ...тва книжле е ...а бе - луда работа ;)))


Има ли я на пазара тази книга. Искам да я чета на хартия

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 08.05.2012 21:16

Отговор на elisaveta_p(08.05.2012 21:14):
elisaveta_p каза:


Има ли я на пазара тази книга. Искам да я чета на хартия


не знам ...май я имах от библиотека "смехурко"....ама дали е "жива" още...:(

пп
бре ..имало я :)

http://www.book.store.bg/search?srchstr=%EC%E0%EB%EA%E8%FF%F2%20%ED%E8%EA%EE%EB%E0

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 08.05.2012 21:19

Но скоро са издали други книги от поредицата:

http://www.book.store.bg/p52887/malkiat-nikola-trygva-pak-na-uchilishte-rione-gosini-zhan-zhak-sempe.html

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 08.05.2012 21:21

пък не било сайт за взаЙмопомощ , а ?

с усмивка :
Лека вечер от мен :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 08.05.2012 21:27

Мерси, зачетох се и ще е лека :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... Abby12 Профил 09.05.2012 12:53

Отговор на elisaveta_p(08.05.2012 21:14):
elisaveta_p каза:
Има ли я на пазара тази книга. Искам да я чета на хартия


ако не я намериш мога да ти дам 2 части назаем :))

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 09.05.2012 14:45

Отговор на Abby12(09.05.2012 12:53):
Abby12 каза:


ако не я намериш мога да ти дам 2 части назаем :))



Намерих я, няколко части. Тръгнах да ги поръчвам, видях, че цената на поръчката надхвърли 50 лв и се поспрях да се позамисля чак пък толкова ли ми трябват наведнъж. Та...... обичам те :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... meri1 Профил 09.05.2012 15:47

Не знам дали това може да се нарече любим цитат, но то ме грабна още от първия прочит......


Прощалното писмо на Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
...Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. ....(Прощалното писмо на Маркес)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 09.05.2012 22:41

Дж. Д. Селинджър
Идеален ден за лов на рибка-бананка

"Оставена на свобода, Сибил мигом се втурна към долната равна част на плажа и закрачи по посока на рибарския павилион. Спря се само за да джвакне с крак в един подгизнал, рухнал пясъчен дворец и скоро се намери извън района, запазен само за курортисти на хотела.

Вървя около четвърт миля, а после изведнъж заподтичва нагоре към дюните на брега. Спря се едва когато стигна до мястото, където лежеше по гръб млад мъж.

— Ще влезеш ли във водата, Виждам аз? — попита тя.

Младият мъж трепна и притвори с ръка реверите на банския си халат. После се обърна по корем и навитият на суджук пешкир падна от очите му. Той се вгледа в Сибил.

— Я! Здравей, Сибил.

— Ще влизаш ли във водата?

— Да. Само тебе чаках — каза той. — Какво ново?

— Какво?

— Какво ново? Очаква ли се нещо?

— Тате пристига утре с аероплан — каза Сибил, ритайки в пясъка.

— Ей, не в лицето ми, детенце! — каза младият мъж и хвана крачето на Сибил. — Да, време е вече баща ти да дойде. Очаквам го с нетърпение всеки час. Всеки час.

— А леличката къде е? — попита Сибил.

— Леличката ли? — Младият мъж бръсна пясъка от рядката си коса. — Трудно е да се каже, Сибил. Тя би могла да бъде на хиляди места. Например на фризьор — да си боядисва косата червеникава. Или в стаята си — да прави кукли за бедните деца. — Лежейки все още по корем, той сви юмруци, сложи единия върху другия и подпря на него брада. — По-добре питай за нещо друго, Сибил — каза той. — Знаеш ли, костюмчето ти е чудесно. Най обичам син бански костюм.

Сибил погледна мъжа, а после — изпъкналото си коремче.

— Но този е жълт — възкликна тя. — Този е жълт!

— Тъй ли? Я ела по-близо.

Сибил пристъпи една крачка.

— Ти си напълно права. Ама че съм глупак!

— Ще влизаш ли във водата? — попита Сибил.

— Трябва да помисля. Имай предвид, Сибил, че много сериозно обмислям този въпрос.

Сибил натисна с крак надуваемия дюшек, който младият мъж използваше понякога за възглавница.

— Трябва да се надуе още — каза тя.

— Ти си права. Трябва да се надуе, и то много повече, отколкото аз смятах. — Мъжът измъкна юмруци изпод брадата си и я опря в пясъка. — Сибил — каза той, — ти си много хубавка. Драго му става на човек, като те гледа. Разкажи ми нещо за себе си. — Той протегна ръце и я хвана за глезените. — Аз съм Козирог — каза той. — А ти каква си?

— Шарън Липшъц разправя, че ти си я пуснал да седне до теб на столчето пред пианото.

— Шарън Липшъц ли ти каза това?

Сибил кимна енергично.

Той пусна глезените й, прибра ръце към себе си и облегна буза на десния си лакът.

— Какво да ти кажа — рече той, — нали знаеш как стават тези неща. Седя аз и си свиря. А тебе никаква те няма. Изведнъж идва Шарън Липшъц и сяда до мен. Не е редно да я изпъдя, нали?

— Редно е.

— О, не! Такова нещо аз не мога на направя — настоя младият мъж. — Но да ти кажа ли какво направих?

— Какво?

— Представих си, че това си ти.

Сибил се наведе изведнъж и взе да копае пясъка.

— Хайде да влизаме във водата — каза тя.

— Добре — съгласи се младият мъж. — Виж, това мога да направя.

— Другия път я изпъди — каза Сибил.

— Кого това?

— Шарън Липшъц.

— А, Шарън Липшъц. Пак за нея говориш. Мечти и действителност. — Той скочи на крака и погледна към океана — Сибил, знаеш ли какво ще направим сега? Ще се опитаме да хванем една рибка-бананка.

— Какво да хванем?

— Рибка-бананка — отвърна той и разпаса халата си. После го съблече. Раменете му бяха тесни и съвсем бели, а гащетата — яркосини. Той сдипли халата първо по дължина, след това го ската на три. Разгъна пешкира, с който преди това си беше покрил очите, постла го на пясъка и сложи върху него сгънатия халат. Наведе се, вдигна дюшека и го намести под дясната си мишница. После със свободната си ръка хвана Сибил за ръчичка.

Двамата тръгнаха към океана.

— Ти сигурно много пъти си виждала рибки-бананки — каза той.

Сибил поклати отрицателно глава.

— Не може да бъде. Впрочем ти къде живеещ?

— Не знам — отвърна Сибил.

— Как да не знаеш? Трябва да знаеш! Шарън Липшъц е само на три години и половина, а пък знае къде живее.

Сибил спря и измъкна ръката си от неговата. Взе от пясъка една най-обикновена мидена черупка и започна да я разглежда с подчертан интерес. После я захвърли.

— Хуърли Ууд, Кънектикът — каза тя и тръгна пак, изпъчила коремчето си.

— Хуърли Ууд, Кънектикът — повтори младият мъж. — Да не би случайно това да е някъде около Хуърли Ууд, Кънектикът?

Сибил го погледна.

— Аз точно там живея! — каза тя раздразнено. — Живея в Хуърли Ууд, Кънектикът.

Тя припна напред, хвана лявото си стъпало с лявата ръка и подскокна два три пъти.

— По този начин всичко се изяснява — нямаш представа как се изяснява — каза младият мъж.

— Ти чел ли си „Негърчето Самбо“?[1]

— Интересно, че ми задаваш този въпрос — каза той. — Аз я дочетох снощи — съвпадение просто. — Той се наведе и пак хвана Сибил за ръчичка. — Харесва ли ти тази книжка?

— Ама как тичаха тигрите около дървото, нали?

— Да, аз дори си помислих, че никога няма да спрат. В живота си не съм виждал толкова тигри.

— Но те бяха само шест! — възкликна Сибил.

— Само? — каза тон. — Ти на това „само“ ли му казваш?

— Ти обичаш ли восък? — попита Сибил.

— Какво да обичам?

— Восък.

— Много обичам. А ти?

Сибил кимна.

— А обичаш ли маслини? — попита тя.

— Маслини? Да, разбира се. Маслини и восък. Никъде не мърдам без тях.

— А обичаш ли Шарън Липшъц? — попита Сибил.

— Да. Да, обичам я — отвърна младият мъж. — Най-много я обичам за това, че тя никога не дразни кученцата във фоайето на хотела. Например онова булдоче на онази дама от Канада. Може би няма да повярваш, но някои момиченца обичат да ръгат с пръчка това кученце. Виж, Шарън никога не прави това. Никога не се държи зле. Затова толкова я обичам.

Сибил мълчеше.

— Аз обичам да дъвча свещи — изтърси накрая тя.

— Че кой не обича! — отвърна младият мъж, опитвайки водата с крак. — Бр-р-р! Студена. — Той пусна дюшека във водата. — Имай малко търпение, Сибил. Чакай да стигнем по-дълбочкото.

Те нагазиха навътре, докато водата стигна до кръста на Сибил. Тогава младият мъж я вдигна и я сложи по корем на дюшека.

— Не си ли слагаш нещо на главата — гумена шапка или нещо друго? — попита той.

— Не ме пускай! — каза заповеднически Сибил. — Дръж ме по-здраво!

— Моля ви се, госпожице Карпентър! Аз си разбирам от работата — отвърна той. — Ей, отваряй си очите на четири за рибки-бананки. Днес е идеален ден за лов на рибка-бананка.

— Не виждам нито една — каза Сибил.

— Това не ме учудва. Тези риби имат странни навици. — Той продължаваше да бута напред дюшека. Водата още не стигаше до гърдите му. — Техният живот е тъжна работа — продължи той. — Знаеш ли какво правят те, Сибил?

Момиченцето поклати глава.

— Доплуват до някоя подводна пещера, в която има купища банани. Преди да влязат в пещерата, те не се отличават по нищо от другите риби. Но влязат ли веднъж вътре, държат се като свини. Аз знам с положителност, че някои рибки-бананки са изяждали в бананова пещера до седемдесет и осем банана. Той тласна дюшека и пасажерката му още по-навътре. — Естествено след такова ядене те така се издуват, че не могат да излязат от пещерата. Просто е невъзможно да минат през вратата.

— Ей, не много навътре! — извика Сибил. — Е, и какво става с тях?

— С кои тях?

— С рибките-бананки.

— А-а-а, имаш предвид след като изядат толкова много банани, че не могат да се измъкнат от пещерата?

— Да — каза Сибил.

— Мъчно ми е да говоря за това, Сибил. Те умират.

— Защо? — попита Сибил.

— Защото хващат бананова треска — една страшна болест.

— Идва вълна! — извика Сибил, поуплашена.

— Няма да й обърнем внимание. Ще я отминем с презрение — каза младият мъж. — Ние сме двама високомерни. — Той хвана Сибил за глезените и ги натисна надолу. Предната част на дюшека се вирна и прехвърли гребена на вълната. Водата намокри русите косички на Сибил и тя изкряска, но този път радостно.

Когато дюшекът зае отново хоризонтално положение, тя отмахна мокрия кичур коса, залепнал на очите й, и възкликна:

— Видях една!

— Какво видя, мило?

— Рибка-бананка.

— Не може да бъде! — каза той. — Държеше ли банани в устата си?

— Да — отвърна Сибил. — Шест.

Младият мъж хвана внезапно мокрото краче на Сибил, което тя бе провесила извън дюшека, и го целуна по ходилото.

— Ей! — скара му се тя и се обърна.

— Ти си „ей“! Излизаме вече. Стига ти толкова.

— Не ми стига.

— Съжалявам — каза той и подкара дюшека към брега. Сибил скочи на пясъка, а той взе дюшека и го понесе по плажа.

— Сбогом! — извика Сибил и без съжаление хукна към хотела."

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... meri1 Профил 10.05.2012 14:15

Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Стивън Кинг, "ТО"

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 11.05.2012 06:36


Нещо написано от колега :)....Чандлър и повече от любимия ми -Марлоу :)


" В киното, ако спестите половин долар ще имате счетоводна работа за пет."

" Във въздуха висеше затворена с капаци тишина."

"Стаята внезапно се изпълни с тишина, тежка като клисав хляб"

"Вътре седеше жена без възраст, каквито има в държавните канцеларии из цял свят. Те никога не са млади, но и не остаряват. Нямат красота, нито обаяние, да не говорим за елегантност. Не са длъжни да се харесват на никого. Работата им е сигурна. Държат се възпитано, но никога любезно, умни са и знаят какво трябва, без да се интересуват от нищо.Те са точно онова, в което се превръщат хората, щом заменят живот срещу съществуване и амбиции срещу осигуреност."

"Тя беше блондинка, заради която свещеник би счупил с ритник стъклопис в църква."

"Гласът й заглъхна до тъжен шепот , като на погребален агент , искащ предплата.”

"Случват се такива дни. Срещаш само изкукуригал народ.
После се гледаш в огледалото и си задаваш разни въпроси."

"Между нас казано не го разпространявайте. Не знае никой друг освен него, адвокатът му, прокурора, полицията, градската управа и най-много още стотина души.”


и едно от най-любимите ми :

"Рязко се извърнах с чувството, че някой се опитва да се прокрадне с палка зад гърба ми, но нямаше никой. Все тъй нищо не нарушаваше безмълвието. Стаята беше изпълнена с него, то просто преливаше. Отвън изчурулика птичка, но от това тишината стана още по-плътна. Да си я нарежеш на филийки и да си ги намажеш с масло."


за хубав петък ....;)))

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... meri1 Профил 11.05.2012 09:05

-Том 1 -
"Любовта и Квазимодо"



Сетих се за една от онези вечери на покрива...

Нали знаете как се "раждат" нещата,които дълго помним.Същите,които оставят трайна следа в душата и съзнанието.Просто спонтанно...
Беше се постоплило времето,имаше жаби,крякащи тревожно от близкото блато (някога,някаква инженерна "мисъл",бе сътворила езеро наблизо... безотточно?!). Мушици летяха на посоки...Небето беше обагрено във всички оттенъци на синьото,та чак до черно.Двамата с Квазимодо просто стояхме,пиейки бира,взирайки се в трепкащите светлинки на централната градска част в ниското,до момента,в който той просто започна да расъждава относно любовта и проблемите,произтичащи от нея...Аз едва не се задавих,определено не очаквах подобни мисли от неговата уста.Ще се опитам да цитирам точно...
"Знаеш ли,любовта е проклето нещо!То никога не те пита искаш ли да дойде или не,просто идва!Някаква коварна игра с пламъците й се получава,която започва да гори бавно,но с времето става огромен пожар!За да не изгориш напълно,трябва или да си луд,или просто да знаеш кога да спреш,или с други думи - не е възможно да се отървеш неопърлен жестоко,понеже лудите не се влюбват,а "Експресът" спира само на крайна спирка. Другите се возим на този влак,къде по-често,къде не, горейки в пламъците... Никога не може да се предвиди кога,как и колко,но може да се пробваш да си подготвен. Естествено ще е безуспешно,защото тя е тайнство. Мистерия..."
Замълча замислено за момент, допи си бирата и след малко отново проговори,казвайки ми следните думи:
"Виж,преди да тръгнете заедно в нещо с някого и да започнете да си давате обещания,трябва да "изядете поне една буца сол заедно",за да можете да теглите ярема на колата.Трябва да сте наясно, можете ли да го правите в една посока.Това става тогава и само тогава, когато сте приключили всичко предишно,загърбили сте го.Напразните обещания винаги играят лоши шеги и дават илюзии, както и припознаването на някой в друг. Нещата са прекрасни,но само докато са "ХИМИЯ" и "ФИЗИКА"! Следва " Математиката",а там най-често се проваляме...Ето тогава,общите планове се превръщат в отделни. Любовта се случва в нас и въпреки нас...".
Пак млъкна. След миг стана и без да каже дума,слезе по стълбището и си тръгна...
...............................

Много пъти ми се наложи през годините да си припомням думите му,по една или друга причина... безуспешно естествено,но поне мога да ви ги предам...

Приятен уикенд!

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 11.05.2012 09:23

Подобно :)

ама давайте линк ...или източник...че ровя по блоговете на хората :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 12.05.2012 18:04

Карлсон от покрива отново лети
Астрид Линдгрен


"Тя захлупи лице с ръцете си и така се разхълца, че никой не можа да чуе какво е казала на Фрида.
— Но нали аз съм един красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си — опита се Карлсон да я утеши. — Бих могъл да дойда и да постоя в този буркан… Може би с някое малко сладурче или нещо подобно!
Госпожица Рог свали ръце от лицето си, вгледа се в Карлсон и изсумтя:
— Красив, много умен и прилично дебел мъж! Много си им притрябвал. Телевизията е пълна с такива като теб. "


е кой да не иска такъв мъж ? ;))))

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... delphine Профил 12.05.2012 21:25

" Аз съм Никой, ти кой си? Също ли си Никой? Е, тогава ще сме двама, но ти не издавай, защото те ще ни навикват. Ще се мъчат да ни променят; да ни превърнат в Някой, който по цял ден квака своето име, възхитен, пред една голяма локва. "

Емили Дикинсън

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... meri1 Профил 14.05.2012 09:59

ПРИЯТНА СЕДМИЦА НА ВСИЧКИ,КОИТО ОБИЧАТ КНИГИТЕ!

Когато синът пораснал, бащата му рекъл:
- Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле.
- Но аз не знам да летя - отвърнал синът.
- Така е... - казал бащата.

И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст.
- Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дъх, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш.

Синът се поколебал.
- Ами ако падна?
- И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит - отвърнал бащата.
Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота.

Най-тесногръдите му рекли:
- Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил... Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети?

Най-добрите приятели го посъветвали:
- Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво. Но... от върха?

Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята.

С голяма цицина на челото отишъл при баща си.
- Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота.
- Сине - отвърнал му бащата. - За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.
За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.
Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш...

Из „Нека ти разкажа” - Хорхе Букай

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... jasta13 Профил 14.05.2012 10:54

Я да се включа и аз :))))) :

— Защо в провинцията няма никаква игра на мисълта? Ето например вашата шахсекция. Тя така се и нарича: шахсекция. Скучно, момчета! Защо всъщност да не я наречете ей така някак по-красиво, наистина по шахматному. Това би привлякло в секцията съюзната маса. Да бяхте нарекли вашата секция, да кажем, „Шахматен клуб на четирите коня“ или „Червеният ендшпил“, или „Загуба на качеството при печелене на темп“. Би било прекрасно! Благозвучно!

Идеята имаше успех.

— И наистина — казаха васюкинци, — защо пък да не преименуваме нашата секция в „Клуб на четирите коня“?

И понеже бюрото на шахсекцията бе също тука, Остап организира под свое почетно председателство кратко заседание, на което секцията единодушно бе преименувана в „Шахклуб на четирите коня“. Използувайки школовката на „Скрябин“, гросмайсторът собственоръчно нарисува на картон четири коня с подходящ надпис.

Това значително мероприятие предвещаваше разцвет на шахматната мисъл във Васюки.

— Шахмат! — не млъкваше Остап. — Знаете ли вие що е шахмат? Той движи напред не само културата, но и икономиката! Знаете ли, че вашият „Шахклуб на четирите коня“ при правилно организиране на работата може съвсем да преобрази град Васюки?

Втори ден Остап не бе хапвал нищо. Затова красноречието му бе необикновено.

— Да! — крещеше той. — Шахматът обогатява страната! Ако се съгласите с моя проект, ще слизате от града на кея по мраморни стълби! Васюки ще стане център на десетина губернии! Какво сте чували преди за град Семеринг? Нищо! А сега това градче е богато и известно само защото там бе организиран международен турнир. Затова аз казвам: във Васюки трябва да бъде организиран международен шахматен турнир.

— Как? — викнаха всички.

— Напълно осъществимо и реално — отвърна гросмайсторът, — моите лични връзки и вашата самодейност — ето всичко необходимо и достатъчно за организиране на международен васюкински турнир. Помислете само колко красиво ще звучи: „Международен васюкински турнир 1927 година“. Идването на Хосе-Раул Капабланка, Емануел Ласкер, Альохин, Нимцович, Рети, Рубинщайн, Мароци, Тараш, Видмар и доктор Григориев е осигурено. Освен това осигурено е и моето участие!

— Ами пари! — завайкаха се васюкинци. — Нали на всички трябва да им се плаща! Много хиляди! Откъде ще ги вземем?

— Всичко е пресметнато от мощния ураган — отвърна О. Бендер. — Парите ще дадат сборовете.

— Та кой в нашия град ще плати толкова много пари? Васюкинци…

— Какви ти васюкинци! Васюкинци няма да дават никакви пари. Те ще по-лу-ча-ват! Всичко е извънредно просто. На турнира с участието на такива световноизвестни майстори ще се стекат любители на шахмата от целия свят. Стотици хиляди хора, материално осигурени хора, ще тръгнат за Васюки. Първо, речният транспорт не може да превози толкова много пътници. Следователно НКПС ще прокара железопътна магистрала Москва—Васюки. Това — едно. Второ — това са хотелите и небостъргачите за настаняване на гостите. Трето — повдигане на селското стопанство в радиус от хиляда километра: гостите трябва да бъдат продоволствувани със зеленчук, плодове, Хайвер, шоколадени бонбони. Дворецът, в който ще стане турнирът — четвърто. Пето — построяване на гараж за колите на гостите. За да бъдат предавани по целия свят сензационните резултати от турнира, ще се наложи да бъде построена свръхмощна радиостанция. Това — шесто. Сега относно железопътната магистрала Москва—Васюки. Няма съмнение, че тя не ще може да превози до Васюки всички желаещи. Оттука и нуждата от аеропорт „Голямо Васюки“ — редовно излитане на пътнически самолети и дирижабли за всички краища на света, включително Лос Анджелис и Мелбърн.

Ослепителни перспективи се разгърнаха пред васюкинските любители. Пределите на стаята се разшириха. Порутените стени на конезаводското гнездо рухнаха и вместо тях към синьото небе се извиси стъклен тридесет и три етажен дворец на шахматната мисъл. Във всяка негова зала, във всяка стая и дори в летящите като куршуми асансьори седяха замислени хора и играеха шах върху инкрустирани с малахит дъски…

Мраморни стълби се спускаха до сините води на Волга. В реката бяха хвърлили котва океански параходи. По зъбчатите железници към града се изкачваха чужденци с охранени мутри, шахматни лейди, австралийски поклонници на индийската защита, индуси с бели чалми, привърженици на испанската партия, германци, французи, новозеландци, жители на басейна на река Амазонка и завиждащи на васюкинци — московчани, ленинградчани, киевчани, сибирци и одесчани.

Автомобилите се движат като конвейер между мраморните хотели. Но ето че изведнъж всичко спира. От луксозния хотел „Проходна пионка“ излиза световният шампион Хозе-Раул Капабланка-и-Граупера. Заобикалят го дами. Милиционерът, облечен в специална шахматна униформа (кариран голф и офицери на петлиците), вежливо отдава чест. Към шампиона се приближава с достойнство едноокият председател на васюкинския „Клуб на четирите коня“.

Разговорът между двете светила, който се води на английски език, е прекъснат от долитането на доктор Григопиев и на бъдещия световен шампион Альохин.

Приветствени викове разтърсват града. Хозе-Раул Капабланка-и-Граупера се намръщва. Едноокият само махва с ръка и към аероплана се прикрепва мраморна стълба. Доктор Григориев изтичва по нея, приветствено размахва новата си шапка и вървешком коментира възможната грешка на Капабланка в предстоящия му мач с Альохин.

Изведнъж на хоризонта се откроява черна точка. Тя бързо се приближава, расте и се превръща в голям изумруден парашут. Като огромна ряпа виси на парашутната халка човек с куфарче.

— Той е! — провиква се едноокият. — Ура! Ура! Ура! Познавам великия философ-шахматист доктор Ласкер. Той единствен в света носи такива зелени чорапи.

Хозе-Раул Капабланка-и-Граупера отново се намръщва.

На Ласкер бързо подават мраморната стълба и бодрият ексшампион, издухвайки от левия си ръкав прашинката, паднала там при полета му над Силезия, се озовава в обятията на едноокия, който хваща Ласкер през кръста, завежда го до шампиона и казва:

— Помирете се! Моля ви от името на широките васюкински маси! Помирете се!

Хозе-Раул шумно въздъхва, разтърсва ръката на стария ветеран и казва:

— Винаги съм се прекланял пред вашата идея за прехвърляне на офицера в испанската партия от b5 на c4.

— Ура! — възкликва едноокият. — Просто и убедително, в стила на един шампион!

И цялата невъобразимо голяма тълпа подхваща:

— Ура! Виват! Банзай! Просто и убедително, в стила на шампиона!!!

Експресите пристигат на дванадесетте васюкински гари, като стоварват все нови и нови тълпи любители на шахмата.

Небето е вече пламнало от светещи реклами, когато по улиците на града прекарват бял кон. Това е единственият кон, оцелял след механизацията на васюкинския транспорт. Със специално постановление това животно е преименувано в кон, макар че цял живот се е смятало за кобила. Почитателите на шахмата поздравяват кобилата, като размахват палмови клонки и шахматни дъски.

— Не се безпокойте — каза Остап, — моят проект гарантира на вашия град нечуван разцвет на производителните сили. Помислете си само какво ще бъде, когато турнирът завърши и всички гости се разотидат. Жителите на Москва, притеснени от жилищната криза, ще се втурнат към вашия великолепен град. Столицата автоматически ще се прехвърли във Васюки. Тук ще дойде правителството. Град Васюки ще бъде преименуван в Ню Москва, Москва — в Стари Васюки. Ленинградчани и харковчани ще скърцат със зъби, но нищо не ще могат да направят. Ню Москва ще стане най-елегантният център на Европа, а много скоро и в целия свят.

— В целия свят!!! — възкликнаха слисаните васюкинци.

— Да! А впоследствие и на вселената. Шахматната мисъл, превърнала провинциалния град в столица на земното кълбо, ще се превърне в приложна наука и ще изобрети начини за междупланетно съобщение. От Васюки ще полетят сигнали към Марс, Юпитер и Нептун. Връзката с Венера ще стане толкова лесна, както пътуването от Рибинск до Ярославъл. А по-нататък, кой знае, може би след около осем години, във Васюки ще се състои първият в историята на вселената междупланетен шахматен конгрес!

Остап избърса благородното си чело. Беше до такава степен гладен, че с апетит би изял опечен шахматен кон.

Илф и Петров
"12-те стола"

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... OpaSna TikVa Профил 14.05.2012 10:56

Винаги ме е впечатлявала слабостта на индианците към мънистата, бляскащите стъклени топчета и рзбира се - перата. В карйна сметка тази им слабост в голяма степен е допринесла за унищожанието им. И ми е ставало мъничко жал за индианците. Но за индианците от времето на Монтесума. Днешните окичени с мъниста индианци са ми смешни и забавни. Да се радваш да те третират като индианцец в 21-ви век едва ли е особено достойно за уважение. Както и да третираш някого като индианец.

— Е, значи ще преместите съзнанието си другаде — допусна графът. — Примитивно. Пътувал съм много, наблюдавал съм подобни хитрости. Прастари особняци, окичени с мъниста и пера, които можеха да вместят същността си в риба, в насекомо… дори в дърво. Сякаш има значение. Дървото се пали лесно. Крал Верънс обича да изтъква, че настъпва нов световен ред. Ние сме този нов ред. А вие сте минало…
Той се присви за миг и другите три вещици тупнаха на пода.
— Превъзходно — одобри графът. — Предупредителен изстрел. Усетих го. Наистина го усетих. Никой в Юбервалд не е успявал да ме засегне толкова силно.
— Мога и по-силничко — обеща Баба.
— Няма да ме убедите — заяви графът. — Ако можехте, отдавна да го бяхте направила. Никаква милост за вампира, а? Любимият вопъл на тълпата от столетия! — Той закрачи към Баба. — Наистина ли не ни смятате за нищо повече от западнали заради кръвосмешение елфи или глупави човеци и се надявате да ни покорите с властно държание и мъничко хитрини? Ние се надигнахме от ковчезите, госпожо Вихронрав. Опитах се да бъда по-търпелив с вас, защото всъщност имаме множество общи черти, но сега…
Тялото на Баба отскочи назад като хартиена фигурка, блъсната от повей.
Графът беше на няколко крачки от нея, пъхнал ръце в джобовете си. За миг и той поспря.
— О-о, този път едва го усетих. Това ли е най-доброто, на което сте способна?
Баба се олюляваше, но вдигна ръка. Тежко кресло до стената се плъзна над пода и се затъркаля по залата.
— Като за човек никак не беше зле — милостиво прецени графът. — Но не мисля, че още дълго ще успявате да ме отклонявате.
Баба трепна и вдигна другата си ръка. Огромен полилей се разклати.
— Олеле… — въздъхна графът. — И това не стига. В никакъв случай.
Баба заотстъпва.
— Но ще ви обещая нещо — продължи той. — Няма да ви убия. Напротив…
Невидими ръце я вдигнаха и грубо я залепиха до стената.
Агнес понечи да пристъпи напред, Маграт обаче стисна ръката й.
— Не го смятайте за поражение, госпожо Вихронрав — посъветва графът. — Ще живеете вечно. Аз бих казал, че сделката е изгодна, а вие?
Баба успя да подсмръкне презрително.
— Аз пък казвам, че е доста скромничко. Лицето й се разкриви от болка.

— Довиждане — изрече графът.


Захапи за врата, Тери Пратчет

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... meri1 Профил 14.05.2012 11:02

Захапи за врата, Тери Пратчет
Адмирации!!!

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... meri1 Профил 14.05.2012 11:06

За любовта
И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
Халил Джубран

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 14.05.2012 11:10

Отговор на OpaSna TikVa(14.05.2012 10:56):
OpaSna TikVa каза:
Винаги ме е впечатлявала слабостта на индианците към мънистата, бляскащите стъклени топчета и рзбира се - перата. В крайна сметка тази им слабост в голяма степен е допринесла за унищожанието им. И ми е ставало мъничко жал за индианците. Но за индианците от времето на Монтесума. Днешните окичени с мъниста индианци са ми смешни и забавни. Да се радваш да те третират като индианцец в 21-ви век едва ли е особено достойно за уважение. Както и да третираш някого като индианец.



Що земя и злато са преминали в ръцете на белия човек срещу наниз мъниста от едновремешните индианци!!!! Какво получава той днес срещу дрънкулката, която дава?
Ако получава злато или територия или друга някаква безспорна ценност, не бих се съгласила с авторовото отношение на присмех към третиращия околните като индианци.
Адмирации за подобни люде :)

Но ако и в днешно време някои се радват като индианци на блестящите стъкълца, неосъзнавайки какво са разменили срещу тях, ... в крайна сметка това е тяхна си работа :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... OpaSna TikVa Профил 14.05.2012 11:48

Отговор на elisaveta_p(14.05.2012 11:10):
elisaveta_p каза:

Но ако и в днешно време някои се радват като индианци на блестящите стъкълца, неосъзнавайки какво са разменили срещу тях, ... .


същността си на риба, на насекомо… дори на дърво.

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... OpaSna TikVa Профил 16.05.2012 14:53

ай ся..капризи ;D някои люде се кинат от писане за двуцифрени суми, което си е ’’за без пари’’ ;D

а други - за стъклени мъниста, което си е жалко, но кво да се прави - криза е.

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... didah Профил 16.05.2012 15:30

Отговор на OpaSna TikVa(16.05.2012 14:53):
OpaSna TikVa каза:
ай ся..капризи ;D някои люде се кинат от писане за двуцифрени суми, което си е ’’за без пари’’ ;D

а други - за стъклени мъниста, което си е жалко, но кво да се прави - криза е.



полезните се кичат със стъклени мъниста
други се кинат да преписват, а да пишат от свое име за двуцифрени суми
а някои СМЕ просто хора:)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 16.05.2012 15:33

а някои СМЕ просто хора:)

факт сте :) ...и "ПИЧ"-ове от всякъде :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... OpaSna TikVa Профил 16.05.2012 15:34

Отговор на didah(16.05.2012 15:30):
didah каза:

а някои СМЕ просто хора:)


и проявяваме разбиране към позитивизма и ползотворнието на пишущите

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... jasta13 Профил 17.05.2012 09:50

Хи хи, току- що, във форума на Лекса, научих две нови думички- щетоводител и щетоводство :)))))
Боно, надявам се, че не е спам, щото пак е свързано с четене :Р, нали?

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 17.05.2012 09:52

спам във фрии няма бе :)

ама са си яки думи -- мисля се е целяла някаква нарочност с тях :)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... jasta13 Профил 17.05.2012 09:54

Не знам, но определено не е техническа грешка:
"плаща ли се на щетоводител всеки месец за щетоводство"

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 17.05.2012 09:56

а бе "пич"...;)))))
но определено не е техническа грешка:
та аз не съм на 120% сигурна да знаеш.

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... tuturutka Профил 17.05.2012 15:14

Колата пътуваше в нощта към Париж. Живият плет и овощните градини на Нормандия прелитаха край нея. Луната плуваше, кръгла и огромна, в мъгливото небе. Параходът бе вече забравен. Останала бе само природата, миризмата на сено и зрели ябълки, тишината и дълбокият покой на неизбежното.

Колата летеше почти безшумно. Летеше така, като че земното привличане не я засяга. Край нея пробягваха къщи, църкви, села, ресторанти и бистра, блещукаща река, мелница, а след това гладките очертания на равнината, небето, извито над нея като вътрешността на огромна раковина, в чийто млечен седеф блестеше лунният бисер.

Всичко беше минало и Равик бе доволен. Изпитвал бе това чувство доста пъти, но сега то бе цялостно, силно и неизбежно, завладяваше го напълно и не допускаше никаква съпротива.

Всичко се въртеше в главата му. Бъдещето и миналото се сливаха в едно. С тях не го свързваха нито мечти, нито страдания. Нямаше нищо голямо и силно. Чак до хоризонта се простираше заобикалящото го еднообразие. За един странен миг везните на живота му бяха напълно уравновесени. Съдбата не може да победи дръзката смелост, с която я посрещаме. Ако стане непоносимо, можеш сам да сложиш край на живота си. Приятно е да знаеш това, също както е приятно да знаеш, че не си напълно загубен, щом си още жив.

Равик виждаше опасността; знаеше накъде върви и че утре пак ще трябва да се бори; но сега, в нощта, в часа на завръщането от загубения Арарат той усещаше приближаващото унищожение. Изведнъж всичко му стана безразлично. Опасността беше и не беше опасност; съдбата беше едновременно жертва и божество, на което се принася тази жертва. А утрото бе един непознат свят.

Всичко беше наред. Това, което е било, и това, което щеше да стане. Стига му толкова. Добре щеше да бъде, ако това е краят. Той бе любил и загубил любимата си. Убил бе тоя, когото мразеше. И сега бе вече свободен. Единият бе съживил чувствата му, другият бе заличил миналото. Нямаше нищо, което да не е изпълнил. Нямаше вече какво да желае, кого да мрази и за какво да съжалява. Ако трябваше да започне отново, пак така щеше да постъпи. Щеше да започне, без да очаква каквото и да е, въоръжен със своя опит, който го е направил силен и непреклонен. Пепелта бе разчистена. Парализираните сетива бяха съживени. Цинизмът се бе превърнал в сила. Всичко беше наред.

"Триумфалната арка" - Ерих Мария Ремарк

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 17.05.2012 15:30

браво тути ...любим ми е Ремарк.

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... tuturutka Профил 17.05.2012 15:34

След половин час, съвсем изгубил ума и дума, счетоводителят се довлече до финзрелищния сектор с надеждата да се отърве най-сетне от държавните пари. Вече поучен от опита си, надникна най-напред внимателно в продълговатата зала, където зад матови стъкла със златни надписи седяха чиновниците. Счетоводителят не откри тук никакви признаци на тревога или неспокойствие. Беше тихо, както подобава на прилично учреждение.

Василий Иванович пъхна глава в прозорчето, на което пишеше: „Приемане на суми“, поздрави някакъв чиновник и учтиво помоли за приходен ордер.

— Защо ви е? — попита чиновникът през прозорчето.

„Странно!“ — помисли си счетоводителят. Учудването му беше съвсем естествено. За пръв път през живота си се сблъскваше с нещо подобно. Всеки знае колко е трудно да се получат пари, за това винаги могат да възникнат препятствия. Но в трийсетгодишната практика на счетоводителя не беше имало случай някой, било то юридическо или частно лице, да се затрудни да приеме пари.

Най-сетне мрежата се дръпна и счетоводителят пак се залепи за прозорчето.

— Много ли носите? — попита чиновникът.

— Двайсет и една хиляди, седемстотин и единайсет рубли.

— Охо! — кой знае защо, иронично подвикна чиновникът и подаде на счетоводителя зелено листче.

Добре запознат с формалностите, счетоводителят го попълни за миг и взе да развързва канапчето на пакета. Щом разопакова товара си, изведнъж му причерня пред очите и той болезнено измуча нещо.

Пред очите му запъстряха чуждестранни пари: имаше пачки канадски долари, английски фунтове, холандски гулдени, латвийски лати, естонски крони…

— Ето го един от фокусниците на „Вариете“! — чу се страшен глас над онемелия счетоводител. И Василий Степанович веднага бе арестуван.

"Майстора и Маргарита" - Михаил Булгаков

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... tuturutka Профил 17.05.2012 15:36

Отговор на bonou2(17.05.2012 15:30):
bonou2 каза:
браво тути ...любим ми е Ремарк.


Всички ги знаех почти наизуст по едно време...А тогава и повече четях. Сега повече работя. Що ли?

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 17.05.2012 15:58

порасТнала си ( сме) тути ;)

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... tuturutka Профил 17.05.2012 16:05

Отговор на bonou2(17.05.2012 15:58):
bonou2 каза:
порасТнала си тути ;)


Подозирах...ама се надявах да не е така...

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... bonou2 Профил 17.05.2012 16:10

редактирах се :)
"сме"... ....

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 17.05.2012 17:44

Отговор на tuturutka(17.05.2012 15:36):
tuturutka каза:


..А тогава и повече четях. Сега повече работя.


Бону даде едната причина. Другата е: какво НОВО да прочетем, че така да разтърси душите?
Ако се сещате за някоя нова книга, която кара прочелите Ремарк да се чувстват така, сякаш четат Ремарк, споделете.

Сега има бестесълри, които са забавни, които четеш на един дъх, но от които мирише на комерсиалност, та чак се не трае.

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... elisaveta_p Профил Изпрати email 17.05.2012 17:52

Обаче това на Булгаков ме кара да се чувствам все едно гледам един друг форум с висок форумен
дух: "...в продълговатата зала, където зад матови стъкла със златни надписи седяха чиновниците. Счетоводителят не откри тук никакви признаци на тревога или неспокойствие. Беше тихо, както подобава на прилично учреждение. "
 

 RE: Да не спамя в другите теми..елисавета ме зариби... tuturutka Профил 17.05.2012 18:16

Отговор на elisaveta_p(17.05.2012 17:52):
elisaveta_p каза:
Обаче това на Булгаков ме кара да се чувствам все едно гледам един друг форум с висок форумен
дух: "...в продълговатата зала, където зад матови стъкла със златни надписи седяха чиновниците. Счетоводителят не откри тук никакви признаци на тревога или неспокойствие. Беше тихо, както подобава на прилично учреждение. "


Точно за това избрах този откъс...Чиновник с главно Ч...Страхопочитание и внимателно слушане на всяка негова дума...Почти закон...
реклама
Нагоре
Страница 1 от [2] 12»

ODIT.info > Дискусия > Free style