Съдът казва следното:

Вземането за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е лихвоносно, като обаче няма точно определен ден за плащането му. Ето защо и на осн. чл. 84 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Следователно в случая в тежест на ищеца е да установи, че е поканил работодателя да му заплати процесното обезщетение. По делото ищецът не е ангажирал доказателстав да е отправил покана до работодателя за заплащане на обезщетението, преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.07.2011г., поради което начална дата, от която може да се търси обезщетение за забава, е именно 15.07.2011г., от която дата насетне е претендирана законна лихва. Ето защо искът за присъждане на обезщетение за забава за периода от прекратяването на ТПО до подаване на заявлението е неоснователен и следва да се отхвърли.

Бегло прегледах съдебната практика по въпроса и комай насвсякъде възприемат, че лихва се дължи от момента на поканата. Лично аз не поддържам този извод на "твоя" съд че "...няма точно определен ден за плащането " на това обезщетение. За мен денят е точно определен и това е датата на връчване на заповедта за уволнение. В нея вероятно пише: "... на лицето да се изплатят следните обезщетения: по чл. 224: ххх лв...". Ако работодателят оперира с дебитни карти, това е денят за извършване на транзакцията към дебитната карта на лицето. А то остава само да чака. Защо да подканва с нарочен писмен акт длъжника, след като длъжника не оспорва задължението, а е наредил на подчинените му органи да бъде изплатено дължимото обезщетение?

<sup>Отговор на ivanini(08.02.2013 10:55):
ivanini каза:
Съдът казва следното:

Вземането за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е лихвоносно, като обаче няма точно определен ден за плащането му. Ето защо и на осн. чл. 84 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Следователно в случая в тежест на ищеца е да установи, че е поканил работодателя да му заплати процесното обезщетение. По делото ищецът не е ангажирал доказателстав да е отправил покана до работодателя за заплащане на обезщетението, преди датата ...</sup>


Което се дължи без срок се дължи ВЕДНАГА, но става изискуемо след покана.

Лихвите от датата на поканата.

Съдът правилно казва, ама ти какво пишаш, Иване?

<sup>Отговор на neli7304(08.02.2013 17:06):
neli7304 каза:


Което се дължи без срок се дължи ВЕДНАГА, но става изискуемо след покана.

Лихвите от датата на поканата.</sup>

В случая срокът е строго определен: ВЕДНАГА

<sup>Отговор на jorro22(08.02.2013 17:15):
jorro22 каза:

В случая срокът е строго определен: ВЕДНАГА</sup>


Спор няма, Жоре, дължи се веднага.
Ама лихви текат от датата на поканата, винаги, когато задължението е без падеж.


С други думи, ВИНАГИ ОТ ДАТАТА, НА КОЯТО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО Е СТАНАЛО ИЗИСКУЕМО.
Именно по тази причина, ако няма покана, от датата на ИМ.

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В конкретния случай от началото на заповедното произвоство, предшествало исковия процес.

^{Отговор на jorro22(08.02.2013 17:20):
jorro22 каза:
Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.}


А кога изпада в забава кредитора на парично задължение?
Ако не плати на падежа?

А като няма падеж, може ли да изпадне в забава - не може.

За да изпадне, трябва да е бил поканен.

Пак ли не стана ясно?

Да ти го обясня по друг начин?
Даваш ми днес 1000 лв, без да се уговаряме за лихва и кога да ти ги върна. Казваш, когато мога.
Дължа ти сумата ВЕДНАГА.
Това не означава, че веднага трябва да ти я върна.
Разбираш ли.


Наистина не знам как да ти го обясня.

Друг пример.
Уговорили сме падеж - 01.01.2014 г.

Можеш ли да ме осъдиш да ти върна парите по-рано?

В кои случаи кредиторът има право да иска изпълнение на парична престация преди падежа?

Смесваш нещата. Деня на падежа е деня на връчването на заповедта за уволнение. В тази заповед пише какви суми за обезщетения да се изплатят на лицето. Остава просто лицето да се разходи до касата и да си поиска парите. Ето ти и поканата. Одеве поставих съмнението, каква ще да е поканата при дебитен превод на РЗ и други плащания. За какво да се подканя? Да се изпълни нещо, което ръководителят е "подканил" неговите си ТРЗ, счетовдство и касиерка да направят? Лицето просто очаква да му бъде заредена дебитната карта. Какво ново поканване? Ръководителят е поканил всички по веригата да осъществят плащането.
---
Друг е въпроса ако в заповедта не фигурира нареждане за плащане. Тогава наистина работника ще трябва енергично и писмено да поиска изпълнението на претендираното задължение.

Нели,

Взимаш от Жоро 100 лв на заем. Губиш ги. Взимаш от НЛО71 50 лв на заем. 30 лв връщаш на Жоро, а за 20 лв си купуваш блузка. В джоба нямаш нищо.
Дължиш 120 лв заем, похарчила си 20. Къде са другите 10, да му........ :)))

<sup>Отговор на Liglyo(08.02.2013 17:37):
Liglyo каза:
Нели,

Взимаш от Жоро 100 лв на заем. Губиш ги. Взимаш от НЛО71 50 лв на заем. 30 лв връщаш на Жоро, а за 20 лв си купуваш блузка. В джоба нямаш нищо.
Дължиш 120 лв заем, похарчила си 20. Къде са другите 10, да му........ :)))</sup>



Може ли да се пробвам? Ами няма нужда да ги има. Ти си взел 150 лева заеми, от които 30 си върнал на Жоро, за 20 имаш блузка, 100 губиш. 100+20+30 = 150.

Да, ама при поискването в някои случаи започваш да получаваш по-малко, ако неустойката е по-голяма от мораторната лихва: )) Без да настоявам Нели ще се съгласи: )))
Както аз се съгласявам с написаното по-горе от нея: ))Маллиий, пък аз как съм получавал неустойка и след завеждането на иск.молба!!

Нема как да се преборя с течението. Реката (съдебната практика) е издълбала солидно легло и нема друг излаз. Дори и русинският съд го е отсъдил (доста по-грамотни и мотивирано решение с позовавене на тълкувателно решение) И за разлика от съда на иванини, който кой знае защо е се е забил в чл. 84 ЗЗД, русинският правилно се е насочил към чл. 86 ЗЗД:

....По отношение на исковете за мораторна лихва за забава в изплащането на обезщетенията по чл.224 КТ и по чл.222 ал.1 КТ съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение. В действащото законодателство обаче не е определен срок за изпълнение на това задължение /за разлика от задълженията за заплащане на трудово възнаграждение по чл.245 от КТ/, поради което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на длъжника в забава. Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок /в този смисъл са съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 3/96 г. на ОСГК на ВС, определение № 901/10.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№376/2010г. и др./. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че кредиторът е отправил такава покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава до предявяване на иска.

Съгл. чл.69, ал.1 ЗЗД задължението е изискуемо веднага с възникването му. Т.е. каквото се дължи без срок, се дължи веднага. Кредиторът може веднага да изисква изпълнението, но и длъжникът може веднага да пристъпи към изпълнение. Длъжникът трябва веднага да престира след като му бъде поискано. Кредиторът обявява в поканата си достатъчен срок за изпълнение достатъчен с оглед изискванията на добросъвестността. Тази покана превръща безсрочното задължение в задължение с определен срок. Длъжникът може винаги да изпълни безсрочното задължение, но не е длъжен да стори това. Поканата вече го обвързва. Когато няма определен ден за изпълнение (чл.84, ал.2 ЗЗД), длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Едва от този момент от него могат да се претендират вредите, които закъснялото изпълнение причинява на кредитора.Правилото на чл. 69, ал.1 ЗЗД не може да намери приложение в случаите, когато било изрично, било мълчаливо има установен срок за изпълнение.

Точно, ясно и разбрано.Сумата е дължима, длъжникът може веднага да плати, а кредиторът да ги поиска за да "тръгнат" лихвите /вредите/..Ако никой не стори нищо - просто сумата си остава дължима.../"гонейки " давността/

Моята теза (която е срещу течението на съдебната практика) е , че задължението за изплащане на обезщетение за неползван отпуск е с определен срок. Този срок е в момента на връчване на заповедта за уволнение, ако в нея е заповядано на лицето да бъде изплатено същото обезщетение. И тъй като задължението е парично отиваме на чл. 86 ЗЗК (а не на 84 както правят повечето съдилища). Сега малко критически разбор на решението на русинския съд:
В началото съда правилно е констатирал, че:

...Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Но незнойно защо прави следната уговорка:

Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението.
---
Откъде ги измисли тези предпостави съда? Текста на чл. 86 си е достатъчно ясен и лаконичен, че да се налага да го дописваме:

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
---
Деня на забавата е ясен. От този ден насетне длъжника е в забава без онези измислени предпостовки с които русинският съд дописва закона.

В трудово- правните дела Нели, няма заповедни прозводства, има граждански дела и давам пример
Трудово - правно отношение прекратено на 01.01.2013 г. Обезщетенито по чл. 224 ал. от КТ, трябва да се изплати веднага, но веднага не става. Става с последната заплата, дължима за декември 2012 г., зависи от това как е сключен трудовия договор, какъв е срокът за изплащане на заплатите, но до трябва поне да бъдат начислено до 25.01.2013 г. , в този срок трябва да бъзе включено обезщетението и платено.
От съдебната практика,датата на начисляване на законната лихва е след датата на падежа на плащане на обезщетението. Съдът не приема веднага, щото технологично няма как да стане, напускаш на 01.01.2013 и получаваш само обезщ. по чл. 224 ал. 1от КТ без дължими трудови възнаграждения е няма как да ти тече лихва от 01.01.2013 г., ще ти чете лихва от 26.01.2013 г.

^{Отговор на тониК(08.02.2013 20:04):
тониК каза:
Точно, ясно и разбрано.Сумата е дължима, длъжникът може веднага да плати, а кредиторът да ги поиска за да "тръгнат" лихвите /вредите/..Ако никой не стори нищо - просто сумата си остава дължима.../"гонейки " давността/}

така е ама, проблема с дебитните карти?.. Работодателят е издал заповед до подчинените му структурни звена да изплатят дължимото. Заповедите обикновено се издават да се изпълняват. Би могло да се мисли, че подписа на уволнения върху екземпляра на работодателя е един вид покана за довършване на взаимоотношенията.

Ммм, оставам с резерви: ( Подписът на уволнения е само по отношение на прекратяване на ТПО, а заплащането е елемент при съществуващо такова, а после - ЗЗД: (( Кофти, не съм вероятно убедителен, ама тъй го мисля с оглед нуждата от изрично поискване на едно вземане /вече извън ТПО/.Обикновено бившия работодател го изпълнява в "нормалния" срок на заплатите, ама при забава...бих си го поискал за да пооблажа евентуално и за да поспоря в Съда: (

Ммм, сериозно?!

от ГПК

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;


^{Отговор на satanasowa(08.02.2013 20:10):
satanasowa каза:
В трудово- правните дела Нели, няма заповедни прозводства, има граждански дела и давам пример
Трудово - правно отношение прекратено на 01.01.2013 г. Обезщетенито по чл. 224 ал. от КТ, трябва да се изплати веднага, но веднага не става. Става с последната заплата, дължима за декември 2012 г., зависи от това как е сключен трудовия договор, какъв е срокът за изплащане на заплатите, но до трябва поне да бъдат начислено до 25.01.2013 г. , в този срок трябва да бъзе включено обезщетението и платено.
О...}

^{Отговор на satanasowa(08.02.2013 20:10):
satanasowa каза:
В трудово- правните дела Нели, няма заповедни прозводства, има граждански дела и давам}

Я па ти... нали всичко ззапочва със заповед на работодателя ;)

Със Заповед, но не ги наричат така в съда, заповедните са в друга графа, това са си обикновени граждански трудово-правни, някой по - бързата процедура другите по -дългата.
Заповедните производство се образуват със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
А за обезещтенията съдът, пиша от опит взема датата за начисляване на лихвата с дата на изплащане на последното възнаграждение дължимо на работника или служителя, в което трябва да бъде включено това обезщетение

^{Отговор на тониК(08.02.2013 20:17):
тониК каза:
Ммм, оставам с резерви: (}

И аз си ги имам резервите, разбира се. Просто не мога да се съглася с масовото позовавния на съдилищата на чл. 84 ал.2, когато си има чл. 86 който се занимава само с паричните вземания. Русенският съд се е приближил до истината, ама все прави един необясним за мене финт. Все пак цитира някаво решение на ОСГК и друго тълкувателно решение. Така, че въпроса е изчистен. Което не пречи на бъдещи ищци да пробват да си искат всичко, кой знае... може да попаднат и на съд, който да им уважи цялостната претенция.
Въпросът за мен е по-скоро за спорта... Практическото му значение е пренебрежимо. Обикновено става дума за 30-на лева от които съда примерно не признава 12 лв. и уважава останалите 18. Добре, че всичко се случва в рамките на обективно-съединен иск, а не е нарочно дело само за лихвите...

<sup>Отговор на jorro22(08.02.2013 20:29):
jorro22 каза:

И аз си ги имам резервите, разбира се. Просто не мога да се съглася с масовото позовавния на съдилищата на чл. 84 ал.2, когато си има чл. 86 който се занимава само с паричните вземания. Русенският съд се е приближил до истината, ама все прави един необясним за мене финт. ==</sup>

Аз дори и не се спрях на членове: ))
Доп.:Към Иванини от 20.20ч. Горе с цитирането на заповедното производство - ама много сме далеч от него тъй като сме още на това: "Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено.."
Къде имаме нарушено право, та да занимаваме Съда!?! Това става при отказ от изпълнение, а горе още не говорим за това.Дължимо се изпълнява при добра воля или при поискване.Та къде сме ние , за да търсим нещо непоискано изрично.Всеки да прецени къде се намира преди да иска нещо от Съда.Иначе губи и разноски и лихви и т.н.....

Жоро, ти пък от къде разбра, че става въпрос за РРС - Русе, такава е практиката за начисляване на законна лихва за обезщетение по чл. 224 ал. 1 от Т.

Ся, приятели, въпреки, че аз не съм много съгласен с него и не бих казал, че има връзка с темата тук, в практиката много често се ползва едно тълкувателно решение, № 137 от 1955г., в което макар, че се обсъждат отношенията между социалистическите организации, е напълно важимо и понастоящем.Диспозитивът му гласи:

Купувачът на дадена стока изпада в забава, ако не изплати покупната цена на стоката в деня, когато стоката му е предадена. За изпадане в забава не е нужна специална покана, щом престацията се дължи на определен от закона срок. От деня на получаване на стоката купувачът дължи нейната цена заедно с лихвите.
Чл. 86 ЗЗД
Чл. 200 ЗЗД

Пълния текст е тук:

http://law-consult.net/?p=3342

Еее, ама недей това.... къде имаме тук покупко-продажба!: (( И на мен не ми дават бира в магазина, ако не платя: ( Пъ ко по Договорите между социалистическите ПОУ /предприятия, организации и учреждения/ навремето имаше и Държавен арбитраж /извън Съда:)) /
Имаше договорна дисциплина на съвсем друго ниво, санкции при неизпълнение /с наказания за предприятията, ДФК праскаше шефа и т.н. - считаше се за нанесена щета/

Колега, публикувал съм го с чисто образователна цел и защото почти всеки колега се е чудил от кога се начисляват лихви при издадена фактура в която не е написан срок за плащане.

^{Отговор на тониК(08.02.2013 20:40):
тониК каза:
Еее, ама недей това.... къде имаме тук покупко-продажба!: (( И на мен не ми дават бира в магазина, ако не платя: (}

Иванини, това е друга тема с бирата, за начисляване на законна лихва, от датата, следваща датата на издаване на фактура, а ако няма фактура става сложно, гледаш датата на складовите разписки, дано да има такива

Едно време осъдих работодателя си заради забава на връщане на трудовата ми книжка с 11 дена (броени от деня на уволнението). Той се опита да се оправдава, че му трябвало технологиччно време да я попълни, но съда го отряза, просто защото в КТ има изискване книжката да се попълни и върне веднага.

^{Отговор на ivanini(08.02.2013 20:43):
ivanini каза:
Колега, публикувал съм го с чисто образователна цел и защото почти всеки колега се е чудил от кога се начисляват лихви при издадена фактура в която не е написан срок за плащане.}

Ако няма изрично договаряне - от връчването на нот.покана за доброволно плащане.

За труд.книжка пък си е нарушение по КТ и НТКТС /обърнах ли буквите: ( /

Я да вземеш да прочетеш решението....

<sup>Отговор на тониК(08.02.2013 20:44):
тониК каза:

Ако няма изрично договаряне - от връчването на нот.покана за доброволно плащане.

За труд.книжка пък си е нарушение по КТ и НТКТС /обърнах ли буквите: ( /</sup>

Ако няма договор между страните за сроковете на плащане, гледа се датата на фактурата, нотариалната покана е покана за плащане нищо по-вече.

<sup>Отговор на jorro22(08.02.2013 20:05):
jorro22 каза:
Моята теза (която е срещу течението на съдебната практика) е , че задължението за изплащане на обезщетение за неползван отпуск е с определен срок. Този срок е в момента на връчване на заповедта за уволнение, ако в нея е заповядано на лицето да бъде изплатено същото обезщетение. И тъй като задължението е парично отиваме на чл. 86 ЗЗК (а не на 84 както правят повечето съдилища). Сега малко критически разбор на решението на русинския съд:
В началото съда правилно е констатирал, че:

...Съгласно раз...</sup>

Изобщо не е ясен деня на изпадане в забава. Деня на издаване на заповедта е просто, деня в който длъжника признава, вземането, без да се е задължил със срок, за изплащането му. Освен ако не дадеш легална дефиниция на веднага.

И точно за обезщ. по чл. 224, така е и аз писах как го приема съда.
За не платени фактури без договор и складови разписки пак го написах, деня следващ датата на издаване на фактурата

<sup>Отговор на jasta13(08.02.2013 20:55):
jasta13 каза:

Изобщо не е ясен деня на изпадане в забава. Деня на издаване на заповедта е просто, деня в който длъжника признава, вземането, без да се е задължил със срок, за изплащането му. Освен ако не дадеш легална дефиниция на веднага.</sup>


Не деня на издаване на заповедта, а деня на връчване на заповедтта на лицето (тези дати може да се разминат с някой друг ден). С подписа си на получил заповедта, бившият работник един вид се съгласява със записа в нея (ако не е съгласен, ще заведе дело). И с тази заповед влиза при касиерката и казва: Искам си парите съгласно заповедта. В забава ли сме от този момент насетне? Разбира се - ще ми се опонира, че ако не иде при касиерката няма забава. И ще са прави опонентите. Затова поставих въпроса с дебитната карта. Отива всяка сутрин при касиера (демек банкомата) гледа салдото по сметката, ама в нея няма постъпления....

<sup>Отговор на jorro22(08.02.2013 21:07):
jorro22 каза:


Не деня на издаване на заповедта, а деня на връчване на заповедтта на лицето (тези дати може да се разминат с някой друг ден). С подписа си на получил заповедта, бившият работник един вид се съгласява със записа в нея (ако не е съгласен, ще заведе дело). И с тази заповед влиза при касиерката и казва: Искам си парите съгласно заповедта. В забава ли сме от този момент насетне? Разбира се - ще ми се опонира, че ако не иде при касиерката няма забава. И ще са прави опонентите. Затова поставих въпро...</sup>

Да, но като отиде в съда, не представя доказателства, за тези си действия.

^{Отговор на ivanini(08.02.2013 20:46):
ivanini каза:
Я да вземеш да прочетеш решението....}


Да така е по Закон.. И въпреки, че цитираш от 1955г, то и сега в ЗЗД е така.Е, на практика никой не плаща /особено при банково плащане/ на датата на фактурата/ и не се претендират последващо лихви: )Подведох се от съд.решения в друга връзка, при които се начислява лихва от завеждането на иска.
Доп.:По тази причина все по-често във ф-рите се посочва дата на плащане...

Точно затова се опитвам да си докажа, че подписвайки заповедта като получил, със своя подпис той поканва да му бъде изплатено това, което му е признато. Един вид: "Приех, плащай тогава..."

^{Отговор на jorro22(08.02.2013 21:20):
jorro22 каза:
Точно затова се опитвам да си докажа, че подписвайки заповедта като получил, със своя подпис той поканва да му бъде изплатено това, което му е признато. Един вид: "Приех, плащай тогава..."}

Или пък работодателя, казва приемам, че то го дължа, ще ти го платя, някой път.

Мдаа,..второто: ))

От мен поздрав www. //vbox7.com/play:b783915 на всички колеги

Всъщност, няма никакво значение, доколкото нито едната от страните, не е поставила срокове за изпълнение.