Някой знае ли големите производители/напр .кооперации/ ,които набират сезонни работници за бране на плодове напри мер череши по 200-300 човека берачи ,как си уреждат отношенията с тях ,сключват ли се някакви договори?

Всъщност аз като земеделски производител за една седица ако наема беречи на плодове около 10 човека какъв договор трябва да сключа с тях

Всъщност аз като земеделски производител за една седица ако наема беречи на плодове около 10 човека какъв договор трябва да сключа с тях

Бих казала трудов договор, по чл. 68, ал. 1, т. 1 или 2. По т.2 ние наемаме комбайнер за жътвата - като свърши работата и прекратяваме договора.

И ние така с трактористите

^{Отговор на _dexter_(12.06.2013 09:01):
_dexter_ каза:
Бих казала трудов договор, по чл. 68, ал. 1, т. 1 или 2. По т.2 ние наемаме комбайнер за жътвата - като свърши работата и прекратяваме договора.}

При всички положения трябва да са трудови договорите, а не граждански.

^{Отговор на ivanini(14.06.2013 11:34):
ivanini каза:
При всички положения трябва да са трудови договорите, а не граждански.}


А ако договора не е за определено работно време, нито поражда задължение за берача да идва и да си отива в определен час, а когато и ако има възможност, и му се заплаща на база набрани касети /за резултата от труда/, кое поражда задължителността да е трудов, а не граждански?

Струва ми се, че е трудно осъществимо берачът да идва когато си поиска и да си тръгва когато му скимне. Брането на каквото и да е е свързано с логистика - като се започне с осигуряване на амбалаж, през отчитане на набраното до извозване на продукцията. Някак не си представям 5 човека да идват в 5 сутринта, други 5 - в 12 на обяд, а останалите - вечер, щото така им е по-удобно. Кой ще седи там по 24 часа, за да ги организира?
А проблемът с работното място няма как да го избегнете - работното място е в градината. Не виждам какъв е проблемът да се сключат трудови договори, ако така и така ще има някакви.

Не е необходимо да ги организира някой по 24 часа на денонощие. Трудовият договор поражда задължителност за присъствие в предварително уговорено време, а берачите, както и голяма част от останалите сезонни работници в земеделието, днес идват, утре имали да свършат нещо друго, или пък дошли по обяд, или си тръгнали по- рано, и никой копче не им казва, просто защото ги няма спецификите на ТП. Ако дойде и свърши някаква работа му се плаща за резултата, ако не - негова работа. И остава само фактора - уточнено е работното място, но това дали е достатъчно за да поражда задължението за сключване на трудов договор?
А по въпроса, защо пък не ТД, щом ще има договор изобщо:
1. По ГД в голяма част от случаите не се налага плащането на осигуровки;
2. Като се има предвид, че действително нещата се случват както ги описах по- горе, заслужава ли си администрирането на трудово правоотношение, със всичките ангажименти от двете страни.