Може ли да ми помогнете със съвет права ли съм кога изтича давност на глоба към ДАИ, ако има заведено изпълнително дело от НАП.
Има изп.дело по една глоба към ДАИ от 2000 г. и после към същото изпъл.дело е добавена втора мисля глоба от ДАИ от 2007 г.
Правилно ли е за първата е изтекла давност съгл. разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК изтекли са 10 години
За второта не защото няма 10 години. Малко не разбирам второто защото пише в изпъл.дело от НАП по Постановление за принудително събиране от ДАИ номер еди си кой номер от 2007. Това принудително събиране какво означава? Задължението ще да е някаква глоба щом е при нелихвената част. Чудя се да търсим ли точно какво е да не се окаже нещо по старо за което после да е въпросното Постановление.

Давността от 10 години за публичните задължения е абсолютна и не се влияе от спиране или прекъсване на теченето на давностния срок.Затова, че би било добре да "тествате" за тази глоба от 2000 година дали не е изтекъл 10-годишния срок.

^{Отговор на ivanini(19.06.2013 10:59):
ivanini каза:
Давността от 10 години за публичните задължения е абсолютна и не се влияе от спиране или прекъсване на теченето на давностния срок.Затова, че би било добре да "тествате" за тази глоба от 2000 година дали не е изтекъл 10-годишния срок.}


Точно.

Напиши възражение за изтекла давност с искане за заличаване- като до взискателя- ДОИ, така и до НАП.

"Има изп.дело по една глоба към ДАИ от 2000 г. и после към същото изпъл.дело е добавена втора мисля глоба от ДАИ от 2007 г. "

За какви 10 години иде реч тук !?Нали говорим за ЗАНН!: )))

<sup>Отговор на тониК(19.06.2013 11:04):
тониК каза:
"Има изп.дело по една глоба към ДАИ от 2000 г. и после към същото изпъл.дело е добавена втора мисля глоба от ДАИ от 2007 г. "

За какви 10 години иде реч тук !?Нали говорим за ЗАНН!: )))</sup>


О, да, 2г. за изпълнението.


Глобата от 2000г, но изпълнителното дело за първата глоба, не ми стана ясно точно от кога, но две години саминали и за двете глоби.

Колега, ще ме извиниш, но за сефте чувам от теб, че ЗАНН касае и СЪБИРАНЕТО на наложените глоби и/или имуществени санкции.

<sup>Отговор на тониК(19.06.2013 11:04):
тониК каза:
"Има изп.дело по една глоба към ДАИ от 2000 г. и после към същото изпъл.дело е добавена втора мисля глоба от ДАИ от 2007 г. "

За какви 10 години иде реч тук !?Нали говорим за ЗАНН!: )))</sup>

<sup>Отговор на neli7304(19.06.2013 11:09):
neli7304 каза:


О, да, 2г. за изпълнението.


Глобата от 2000г, но изпълнителното дело за първата глоба, не ми стана ясно точно от кога, но две години саминали и за двете глоби.</sup>

ОК...Има обвързаност между ЗАНН и НК и....изпълнитгеулните действия, но в случая всичко е "пито-платено" макар, че има мнения, че може да се наложи да се доказва /атакува/ чрез ...Съда: ((

^{Отговор на ivanini(19.06.2013 11:10):
ivanini каза:
Колега, ще ме извиниш, но за сефте чувам от теб, че ЗАНН касае и СЪБИРАНЕТО на наложените глоби и/или имуществени санкции.}



Разбира се..ех, че не ми се търси: (....събирането е във връзка с.. какво точно се събира: )))
Чл. 433. ГПК (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление:...
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Тоест никъде не е упоменато, че производството може да бъде прекратено след изтичане на давностния срок. Единствния изход, е чрез съда, с който на основания давностния срок да искаме обезсилване на изпълнителния лист, на основание чл.433, ал.1,т.3, с което да бъде прекратено изпълнителното дело.

Има и по-ясни постановки , ама...: ( Затова питам за протекли изпълнителни действия за които не прочетох
Доп.:А, ето една "връзка " между ЗАНН и НК..: )..съответно препратки към събирането:
Чл. 11. ЗАНН По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Друго в ЗАНН няма предвидено, затова на основание чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс /НК/: „Чл. 80. НК (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: ...., т.5 две години за всички останали случаи....” Следователно от обективна гледна точка, след изтичането на 3 години, от извършване на дейнието, то вече става погасено по давонст.

Колега, истината е такава, че наистина специално за глобите и/или имуществените санкции изначало е приложим ЗАНН.Много е важно тук да обърнем внимание на чл. 82, ал. 3 ЗАНН, съгласно който независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, т.е. максималният срок е 3 години. Тук не намира приложение правилото на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съгласно което давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, при това в същата разпоредба изрично се посочва, че това правило се прилага, ако в закон не е предвиден по-кратък срок. В случая ЗАНН действа като специален закон и изключва приложението на правилата на ДОПК относно давността.Обаче във връзка с поставения въпрос е много важно да се види има ли образувано в 2-годишния давностен срок изпълнително дело, защото съгласно чл. 82, ал. 4, изр. 1 ЗАНН тригодишният максимален срок (абсолютна давност) не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в двегодишния давностен срок е образувано изпълнително производство.А от друга страна наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания - чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗАНН.Затова от значение за случая е отговорът на въпроса: дали при действието на ДПК (отм.), до две години от влизане в сила на наказателното постановление от 2000 г. е било образувано изпълнително производство? Ако има образувано такова в този срок възражения за изтекла давност не може да се правят и трябва да се търсят други варианти, но ако такова изпълнително дело в този 2-г.срок не е образувано, то поставилия въпроса е в правото си да се позове на изтеклата давност, но не на основание чл. 171 ДОПК, а на чл. 82 ЗАНН.

<sup>Отговор на тониК(19.06.2013 11:13):
тониК каза:

Разбира се..ех, че не ми се търси: (
Чл. 433. ГПК (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление:...
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Тоест никъде не е упоменато, че производството може да бъде прекратено след изтичане на давностния срок. Единствния изход, е чрез съда, с който на основания давностния срок да искаме обезсилване на изпълнителния лист, на основание чл.433, ал.1,т.3, с коет...</sup>

В случая ...образуване или необразувано...все тая: )) ...и нищо, че не става дума за ДОПК..
"Обездвижен" изп.лист пак гори: )очаквам..."захапка" от Нели за бруталния , непрофесионален израз, ама тъй съм аз - от тая материя Абер си нихт: ))

Говориш за т.н. дезинтересиране на взискателя , въз основа на което настъпва т.н. перемция или след изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, ex lege изпълнителното дело се прекратява без значение има или няма постановления на съдебния изпълнител.В момента съдебната практика се колебае обаче откога тече давността за материалното право, от изтичането на 2 години бездействие на взискателя, или от последното изпълнително действие:)

^{Отговор на тониК(19.06.2013 11:29):
тониК каза:
В случая ...образуване или необразувано...все тая: )) ...и нищо, че не става дума за ДОПК..
"Обездвижен" изп.лист пак гори: )очаквам..."захапка" от Нели за бруталния , непрофесионален израз, ама тъй съм аз - от тая материя Абер си нихт: ))}

М да извинявам се пропуснала съм съществена информация във въпроса. Надявам се да простите пропуска, дължи се на моята типична разсеяност. :)
Изпълнителното дело от публичния изпълнител по първата глоба е от още 2001. То си въри още от как бяха в АДВ-то най-вероятно Затова се насочих към ДОПК а не към ЗАНН.
Сега пиша искането за отразяване като недължимо поради изтекла давност, на познат. Човека ми е донесъл просто едно Собщение за доброволно изпълнени от публичния изпълнител. Затова преди да го напиша исках допълнително мение за да не объркам давността.
За първата глоба определено смятам че няма грешка - изтекла е давност и по ДОПК.
Но за това второто не съм сигурна заради това че е записано като Постановление за принудително събиране от ДАИ от 2007. Не знам какво точно означава това Постановление.
А и от Съобщението не е ясно кога точно е присъединено към изпълнителното дело. Но сигурно е в срок за да гледам пак ДОПК-то.

Първи вариант на произнасяне на съда


Обжалваният индивидуален административен акт Решение №66 от 18.04.2011г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е издаден по повод подадена от Д. жалба против Постановление изх.№2178/2006/000005/ 28.03.2011г. на Д. Р. – публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Хасково.
С посоченото постановление, издадено по повод подадено възражение вх. №2178/2006/000004/24.03.2011г. за изтекла погасителна давност относно задълженията на лицето по изпълнителен лист № 15/10.11.2005г. – глоба в размер на 100лв., наложена по НАХД № 257/2005г. по описа на Районен съд – гр. Хасково и държавна такса в размер на 3 лв. за издаване на изпълнителен лист по същото дело, възражението е оставено без уважение като неоснователно и недоказано.
Жалбоподателят твърди, че от момента на образуване на изпълнително дело № 2178/2006г. против него до извършване на първото изпълнително действие е извършено през 2011г. – с налагане запор върху трудовото му възнаграждение са изминали 5 години, без да е извършено каквото и да е изпълнително действие по делото. Счита, че образуването на изпълнителното дело на 13.04.2006г. не е действие по изпълнението по смисъла на закона и в частност – чл. 82, ал. 2, във връзка с ал. 3 от ЗАНН, а само формален акт, с който се осигурява възможността за предприемане на действията по принудително изпълнение. Според него, началният момент, от който започва да тече погасителната давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК е 01.01.2006г., доколкото изпълнителен лист № 15/10.11.2005г. е издаден през 2005г. Това означава, че към 17.03.2011г. е изтекла 5-годишната погасителна давност, което съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК е основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Като обсъди възраженията на страните и при така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна: Институтът на погасителната давност е материално правна разпоредба, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение. При последвало друго законодателно разрешение, следва да се съобрази и обстоятелството, доколко последващото изменение поставя лицето в по - благоприятно положение, като в този случай намира приложение по-благоприятния режим на този институт /начален момент, продължителност, спиране, прекъсване на давността и т.н./. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/. Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те остават дължими и могат да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, както и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.
Относно основанията за спиране и прекъсване на давността за данъчните задължения, както и за срока на спирането й, от 1.01.2006 г. е приложим ДОПК. В настоящия случай, изпълнителното дело е образувано през 2006г. – в срока по чл. 82 ал. 4 ЗАНН. В разпоредбата на чл. 82 ЗАНН е уреден института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН е указано, че административното наказание "глоба" не се изпълнява, когато са изтекли 2 години, като изрично ал. 2 на същата правна норма пояснява, от кога започва да тече давността - от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК. В случая решението на РС – Хасково е в сила от 25.10.2005г. и в 2-годишния срок е образувано изпълнително дело. Предвидено е и прекъсване на погасителната давност с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на наказанието. Образуването на изпълнителното дело представлява прекъсване на давността по смисъла на тази разпоредба, като след завършването му започва да тече нова давност /в този смисъл е и съдебната практика на ВАС, I-во отд. - решения по адм. дело № 11134/2005г. и № 6794/2006г.; Решение № 5265 от 22.04.2010г. на ВАС по адм. д. № 12096/2009г., I о./. Съгласно чл. 82 ал. 4 от ЗАНН разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Задължението от наложената санкция–глоба, е публично, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, поради което попада в режима на събиране и давност, регламентирани в ДОПК. В разпоредбата на чл. 222 от ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Тя не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение - чл. 225 от ДОПК. Затова в отговора на публичния изпълнител е посочено, че липсва основание за отписване на конкретното задължение за глоба.
В случая, с образуване на изпълнителното дело, по смисъла на ЗАНН давността е прекъсната и от 16.04.2006г. е започнала да тече нова. Така в 5-годишния срок, със запорното съобщение от 17.03.2011г. – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Д. /принудително изпълнително действие/, съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността е прекъсната. В новия 5-годишен давностен срок /до м.03.2016г./ дори да не е предприето друго действие по принудително изпълнение, към момента на издаване на отказа и потвърдителното решение, давността не е изтекла. Административния акт, какъвто представлява оспорваното решение и отказът на публичния изпълнител са предмет на съдебна преценка за законосъобразност към момента на издаването им. В случая не е налице хипотеза на чл. 142, ал .2 от АПК.
Наред с това, с образуване на изпълнителното дело през 2006г. абсолютната погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла. В случаите по чл. 82, ал. 4 от ЗАНН при образувани изпълнителни дела давността се определя според процесуалния закон, уреждат правилата за принудителното изпълнение върху глобата, в качеството и на публично задължение.
Гореизложените мотиви се отнасят и до задължението на лицето под формата на държавна такса в размер на 3 лв. за издаване на изпълнителен лист по НАХД № 257/2005г. по описа на РС – гр. Хасково. В случая, задължението по изпълнителния лист е публично такова по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК и за него се прилага 5-годишната давност. От страна на компетентния орган са предприети действия по изпълнение на наложената санкция – образувано е изпълнително дело на 13.04.2006г., изпратено е съобщение за доброволно изпълнение изх.№2178/2006/000001/17.03.2011г., връчено съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 и ал. 7 от ДОПК, издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 2178/ 2006/ 000002/ 17.03.2011г. и Запорно съобщение изх. № 2178/2006/000003/17.03.2011г. до Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, връчено съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 и ал. 6, предл. последно от ДОПК. Предвид прекъсването на давността на 14.04.2006г., е започнала да тече нова погасителна давност, която към м.03.2011г. не е изтекла.
На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на ТД на НАП - гр. Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, в размер на 150 лева, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ., бр.2 от 09.01.2009г./.
С оглед изричната разпоредба на чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, Съдът

"Предвид прекъсването на давността на 14.04.2006г., е започнала да тече нова погасителна давност, която към м.03.2011г. не е изтекла."

Те, за това говорих горе като питах за евент.изпълнителни действия /11.12ч и 11.13ч. -"Затова питам за протекли изпълнителни действия за които не прочетох"

Не знам дали има други действия. Има съобщение за доброволно изпълнение от края на миналата година, това знам само.

Да, така е, но все пак признават и абсолютната давност (Изп. дело от 03.2006г., давността ще изтече 03.2016г)

В случая изп. дело от 2001г (не знам кой месец), абсолютната давност - до края на 2011г е изтекла.
Глобата от 2007г, не стана ясно през коя година е добавена.