Здравейте, колеги!
Честита ни нова финансова година! Пожелавам здраве и търпение на всички ви. Ще се опитам с долния текст да ви разсмея, но може би ще ви натъжа, защото всичко без името на героинята е вярно....
Седя си и си гледам оборотката. И си викам: Абе, Йовано, вземи я провери пак преди да пуснеш отчета към статистиката. Вземи, за всеки случай. Тя е верна, ама все пак! Ти така си учена. Не, не в училище, не и във Вуз-а, то там те научиха, че тия счетоводителите са едни занаятчии с ръкавели, че не са като вас-директорската специалност, ама пропуснаха да ти кажат, че само като счетоводител можеш да си намериш работа. Там те учеха на много неща, дето доскоро помнеше: едни детерминанти решаваше, едни „безценни” за практиката икономо-математически модели, по-известни като транспортна задача, ама пропуснаха да ти покажат едно такова малко листче, дето като го видя за първи път се чудеше как се попълва и що втория му екземпляр се нарича авизо, ама това са стари работи....сега е друго.
Ето я и оборотката. Я, оборотът е над милион тая година. Браво, както се казва! Ти помнеше времена дето беше три милиона, ама да бъдем реалисти и да мислим положително, както казва моята шефка при всяко връщане в родината. Беше то едно време над три милиона и добре, че беше Йовано, че те тия три милиона те вкара в „Средни”. То не че и там конторолните органи са по-добри, ама който не е имал вземане-даване с офис „И-к”, той не знае поговорката:кажи им офис „И-к” и не ги обиждай повече.
Я, други приходи:некви 5 хиляди. Да, от продажба на Активи това. Щото то това не беше актив дето се използва за управленски цели, не, не. Ама излезе нов модел на тоя актив, дето шефа трябва да си го купи. И стария требе да се продаде, ама на документи за 5 хиляди, щото иначе печалбата ще е много голяма. „Не можем платим данъците, Йованке!”-те така каза шефа.
И така, той тоя актив дето не беше за управленски цели, ама не, не беше, той нали така или иначе се амортизира напълно щото както казах и на данъчните, ние за фирмени цели го ползваме, та може да го продадем и за 5 хиляди.
О, ето една сметка със салдо: 625-това. Ех, ква борба, кво чудо беше да се въведе тая сметка и не, та не. Ама като ми дойдоха на ревизия и като разделиха ония ми ти каскота, дето са сключени декември месец за малко пари това/некви хилядарки/ и дето аз понеже съм Йованка и не съм много умна съм ги отчела като текущи разходи. Не, не той шефа винаги е казвал: „Аз, Йованке съм ти се доверил. Каквото осчетоводиш това е, ама те тия застраховки не ги дели.”
И Йованка нали е умна спори, спори, па не ги дели. Ама той шефа не казал така, той казал: Аз, Йованке съм ти се доверил. Аз не ти се бъркам в работата, както ги осчетоводиш така. Ех, Йованке, да го беше разбрала ма, а ти...кой знае какъв семеен проблем си имала 5 години това.
И малко финасови разходи, кво е това нема и седемстотин лева, а помниш ли, че бяха няколко хиляди преди години. Ама това Йованке, не е щото взе да гледаш падежите на фактурите и да плащаш с едно платежно няколко фактури, не, не е. Това е, щото е намаляла работата-шефа така каза. То Йованке, ти като не разбираш. Щото преди: 10 хиляди фактури, 10 хиляди платежни, сега 10 хиляди фактури, 5 хиляди платежни, то...не е ли намаляла работата, а Йованке?
Малко текущи финансови разходи: за платените лихви по лизинговия договор. Щото, той шефа не може да използва автомобил дето е амортизиран. Ама Йованке, то той не го използва, ма, той на фирмата за благото. Пари за увеличение на заплатите нема, ама ти като не разбираш. Ама ми се струва, че оглупяваш. Виж отчела си му като текущ разход, само тия лихви дето са реално платени през годината по лизинга. Утре ще те гепи и ще се окаже, че пак не си разбрала. Ама нищо, остави го така, за сега си мълчи.
Я, паричните средства. Най-лесните сметки ми се струваха навремето. Щото аз така съм учена от практиката:каквото число на извлечението в последния ден на годината, такова и салдото. Ама какви спомени имаш само! Помниш ли, Йовано, като отиде в една фирма и видя, че салдото се разминава в банковата сметка само с 10 хил. Помниш ли, Йовано, като каза на тогавашния шеф, че това е недопустимо. А помниш ли той кво ти каза? Ако правилно помниш каза: Кво като не ми е еднакво числото с некаква хартийка, дето никой няма да я гледа на ревизия?
А, отговори сега де!!! Тогава взе да мънкаш: Ама то, щом банката не ви е равнена, най-вероятно и разчетите не са ви верни, ама и финансовите ви разходи имат някаква разлика, а оня ти шеф само те погледна и ти се присмя! И може би е бил прав. Ти си си, такава, Йованке, искаш да ти е наред сметка разплащателна, ама като не разбираш...Помниш ли, как цял ден се опитваше да се свържеш със счетоводната кантора, която му беше водила фирмата и как накрая една колежка ти каза: Аз съм осчетоводила тия бордера, дето са ми дали. Аз ли да им търся бордерата? И може би е права. Чувала съм, че в счетоводните къщи пред счетоводителите се слагат два купа с документи и им се казва: до утре тия няколко хиляди документа да са осчетоводени! Ами, то....и аз да съм, няма да им търся бордерата, но все си мисля, че бих им казала, но знам ли...То може и колежката да е казала, ама ако е била некоя Йованка и да не е разбрала отговора....
А и сметка каса. Няма такъв смях. Няма! Какво салдо си издокарала! Това петцифрено число дето се мъдри у дебита само! Ама само дотолкова можа да го докараш. То малко съмнително за фирма дето няма приходи в брой и няма касов апарат, това число, ама айде...то има и разходни фактури за ония активи, дето не са за управленски цели, има и тук-таме заплати дето се плащат в брой. Има и такива хора, дето аха-аха се навият да работят, постъпят и оп, освобождаваме ги, та се обадят и ми викат: госпожо Йованке, може ли за тия няколко дни работа да не си изваждаме дебитни карти и да дойдем да си ги вземем парите при вас? И Йованке, ти нали си си умна, па се съгласиш. А хората, явно толкова изненадани, че ще им се плати и ти донесат де кутия бонбони, де сокче, а веднъж и два грейпфурта ти донесоха. И тръгна мълвата, че си корумпирана. Е, нека, нека...то не може да си само умна, нека да имаш и някакъв недостатък.
Ама не бъди черногледа, де, пак салдото е дебитно. А помниш ли в една фирма/дето и банката не им беше в ред/, че бяха с кредитно салдо в края на годината и така им беше направен отчета. И тръгваш ти пак да обясняваш глупостите си: А той шефа ти казва:Онова число кой ще го гледа бе, Йованке? Ама ти тогава излезна и хитра и нагла, Йованке! Гледаш една женица, дето била културен деец на времето и сега преди пенсиониране каква освен счетоводителка да стане, та започнала в тая фирма като помощник-счетоводител. Ти я питаш:Абе, Б...., ти кога учи счетоводство? И къде? И кажи ми:сметка каса каква е активна или пасивна? Тя гордо се усмихва и казва:Активна! Питам аз:а, къде се слагат увеличенията на активната сметка? И тя отговаря: В дебита, а намаленията в кредита. Браво Б...., ето че никога не е късно да научиш една професия!!!- окуражаваш я ти. И следващата част те кара да се усмихваш и до днес: А като е така, като ИЗПЛАЩАШ заплати къде отразяваш сумата? И тя се усмихва и гордо отвръща: Йованке, не ме обиждай сега с тия въпроси. Винаги се дебитира касата, щото ние нямаме салдо! Аз като плащам заплати винаги дебитирам касата! Ле-ле казах си аз, Йовано, Йовано, тая дебитирала каса при изплащане на заплати и все пак касата с огромно кредитно салдо! Не, не може така, трябва да кажа на шефа, тука има некаква неразбория! И му казах. И той естествено ме......УВОЛНИ. Веднага, каза да изчезваш оттук само набеждаваш хората! Счетоводната кантора били сбъркали, колежката ти сбъркала....МАРШ ОТ ТУК!
И така, та после нека някой да ми разправя, че паричните сметки били най-лесните! Да бе, мен ме изгониха веднъж!
Я, стигнах и до сметката на собственика, дето шефа каза, че не може да е със салдо в края на годината и това дето било остатък да го прехвърля в касата. И аз така направих, все пак това си е сметката на шефа. Нищо, че е подсметка на една друга, ама няма да му казвам, че е подсметка, че ще се обиди. Та с тая сметка в тая фирма какви спомени, какво чудо. Разболя се веднъж моя шеф. Пита ме:Йовано, аз имам ли право на болничен? И Йованка отговаря гордо:щом като се осигурявате за всички рискове имате! Да, да, ама излезе като дебитирането на касата при изплащането на заплатите. Минава месец, минават два, на всички служители плащат болничните на шефа - не! А той шефа не е за тия пари , ама как той си има права, той е принципен! Отивам аз в оная високата сграда на Стамболийски, кърша ръце, ония ми казват:Болничният е тук, но не знаем защо не е изплатен, идете в еди коя си стая. Отивам във втората:Ония гледат мене, гледат ЕГН-то и пак мене и пак компютъра, после се завъртяха, въздъхнаха и изрекоха:”Ами, как да платим тоя болничен, бе госпожа? Той тоя човек не е жив.” Леле като се притесних, как не е жив бе, то аз подавам декларация 1 всеки месец, досега нищо не се е върнало, плащам му осигуровките, пиша му ГДД, как не е жив бе? Последва неочакван отговор: идете при ревизорите! Те ще вземат отношение. Отива Йованка, що да не отива, той шефа си е жив, верно малко се разболя, ама си е жив. След 3 часа влезнах, кърша ръце, викам човека жив бе, хора, каквото искате ще ви донеса, не мога ви го доведа, че е малко нервен, ама ако искате, аз ще вляза с ел.подпис във вашата система и ще ви докажа, че го има там, поне ЕГН-то му има. Не, викат ония ми ти ревизори, ще ни донесеш всичките платежни за 10 години назад, с декларациите, щото не му е заверявана осигурителната книжка. И Йованка, нали умна отива във фирмата и взима всичко, малко ми се видя странно, че никога не му е била заверявана книжката, ама си викам: трай Йованке, че ще те изгонят и от тук. Трай, ще я завериш някак си. Отивам след няколко седмици, добре че се пазеха платежните, верно малко мухлясали, ама кво викам, отивам. Ама Йованка пак не разбрала, обясняват ревизорите: Ти, Йованке, требва да донесеш за 15 години платежните, не за 10, а и да минеш през оная стая дето преди те препратиха към нас. Викам си:”Йованке, трай!” Една седмица ще ровиш у архива, па може и да намериш и за още 5 години, ама да видиме тия в предишната стая кво ще кажат. А те, като ме видяха, като се намусиха, па пак гледаха а компютъра, а мене и накрая въздъхнаха и продумаха: „Тоя май не е съвсем умрял.”
Ще забравиш ли някога чувството, което изпита тогава, Йованке? Щастлива, щастлива, все едно ти бяха казали, че си спечелила от лотарията. „Не е съвсем умрял”-ура, ура, ура! Отидох в архива, после рових, снимах, пак ходих до високата сграда, после пак рових, пак снимах, пак ходих и така.....2 месеца. И в деня, когато видях всичко заверено се обадих на шефа, щото той беше заминал със семейството на море. Така де, на командировка, това за служебни цели, не за друго. Щастлива, доволна, а той ми вика: Йованке, ти вчера запамети ли онова платежно за 50 лв на фирма”Н-к” и аз отвръщам:Ми да, вчера като се върнах в службата в 17.50 и взех и го запаметих. Да, Йованке, ама ти си го запеметила за фирма „Н-к1”, която както знаеш е на най-добрият ми приятел, а аз съм го подписал. Той човека, нали е приятел и веднага ги е възстановил, ама ти си допуснала ОГРОМНА грешка, Йованке! Ти си объркала платежно за 50 лева, а утре ще вземеш да объркаш и за 100 лв! И затова, Йованке, те глобявам само с 50 лева и да ти е за последно.” Ама то, аз понеже вчера бях цял ден във високата сграда и....” „Не ме интересува, Йованке, сбъркала си!”
Нищо, вече не ме е яд толкова. Помня го, но вече ме е яд по-малко. Той, шефа ми е жив. И да ми е жив и здрав, викам, че ако пак се
разболее.....
Следващата сметка е с много аналитичности: то кво разчети с осигурители. Е, те тая сметка ми е една от най-незабравимите. Що незабравима ли? Ех, години, години, как летите само! Помня като вчера. Средата на март. Гледаме с тогавашния ми главен счетоводител тая сметка и се пулиме. Седим и мислим. А то си стана 19.30 часа. Пийнахме по едно силно кафе, излязохме на терасата в офиса, после пак се пулиме и накрая разбрахме къде защо и поради какви причини всичко на синтетично ниво верно, на аналитично нищо. Ама нищо. Но тя историята дълга и...да не плюя повече колеги. Та разбрахме, ама се и заинатихме и оправихме нещата. Корекции по партиди, мемориални ордери и тн и тн. Взехме едно такси и се прибираме и в таксито: Я, то станало 23 часа. Съпругът ме гледа свирепо, видимо заспивал и се събуждал няколко пъти. Къщата разхвърляна, мръсно, останало някакво студено ядене, няква чиния сложена празна в едно свободно ъгълче на претрупаната маса. И като се почна....първо беше интелигентен спор, после прерасна в скандал. Накрая съпругът ми заяви:виж какво, няма да издържа до приключването. Не мога повече. Ще се разведем!
Влиза Йованка в банята и хлипа, а душът заглушава стоновете й. Затварям очи, а то кво сметка разчети с осигурители се появява и всичките му там корекции по партиди. Излизам, а съпруга се хванал за главата и ме пита обичам ли работата си? Обичам я, казвам, но обичам и теб. Той възкликва и ме пита дали не му изневерявам с главния счетоводител/дето и до днес му е най-добрия приятел/. Йованка затваря очите и пак ония корекции по партиди пред очите й. Как да ти изневерявам бе, ти знаеш ли как се правят корекции по партиди, ти знаеш ли как се проверяват тъпанари, дето не знаят, че размера на социалното осигуроване при хора преди 1960 и след 1960 са различни, ти знаеш ли каква фантазия трябва да имаш, за да се сетиш, каква база са написали при неплатен отпуск, а по какви партиди са ги начисили, а че по съвсем други параграфи са ги платили? Той въздъхна и двамата трудно заспахме, но слава на Бога не се разделихме. Понякога си мисля, че това да имаш стабилен брак с тая професия си е истинско чудо, но...може би не разбирам, аз съм си такава.
Погледнах си партидите....всичко точно, ама почти. В едната партида 0.11 мърдат, в другата 0.22. А, не, няма да ги оправя! Отказвам. Йованкина работа.
Проверка на разчетите с персонала-всичко точно. То едни заплати! Реве ми се! А имаше години дето в отчета разхода за заплати беше над 900 хил. Верно, тогава 400 човека работеха за тая фирма. А сега, кво? Гледат ме там едни задължения към персонала колкото да има за тия 150 човека.
Материалните запаси. Това е гордостта на Йованка и глупостта едновременно. Обяснява Йованка, обяснява, че това, че си купил нещо не значи, че то е вложено, ама кой я слуша. То нали Йованка не разбира! Обяснява Йованка, абе поне тия фактури, дето ги получаваме между 20.12-31.12, поне те да стоят на склад....Ама шефа вика:”Не, Йованке, аз не ти се меся, ама така не се прави, то тия неща ние ги влагаме все некога.” -Абе, все некога бе шефе, ама некога!-отвръщам аз. „Ама ги влагаме, Йованке, ти не разбираш ли? „И те така си говори Йованка 4 години, па май повече и нещеш ли....ревизия. Ама от тия по-специалните ревизии, дето са ти написали акта за милион преди да са стъпли в офиса. И са дошли колкото да видят и да се направят на заинтересовани. И гледа ръководителя екип, гледа па вика: Това тука що не е на материални запаси, а е отписано веднага на разход? И Йованка почва:”ама вижте сега, то ние ги влагаме тия неща.” Да, да, влагате ги, но в рамките на годината ли? А Йованка:ми влагаме ги все някога. Ама това някога в рамките на годината ли? Да, да, в рамките на годината.- категорично казва Йованка. Тя въздъхва, въздъхва и ми казва:виж кво Йованке, има си стандарт и сигурно си го чела. Не е голяма стойността, затварям си очите, но....при следваща ревизия.....не се знае. Като се разтуптя онова ти Йованкино сърце, като се зарадва и после обяснява на шефа:”вижте сега ние все пак трябва да оставим нещо в склада в края на годината, щото верно само устно ни предупредиха, ама все пак...”Тоя път не спори моя шеф, да ми е жив и здрав, но ми каза:”добре, Йованке, като нема начин, нема, но само фактурите от 30 декември и нито ден по-рано. И ето това ме прави щастлива сега. Имам си едно салдо в сметка материали. Какво? Може и да не е хиляди лева, ама достатъчно, че да запиша в баланса 1.
Минавам нагоре, нагоре и ето я и сметката за лизинга на оня актив дето няма да се ползва за управленски цели. Гледам я и й се радвам. Постъпвам аз при тоя ми ти шеф, гледам три лизинга. Три лизинга, няма аналитичност на сметката. Ама викам си, Йованке, то големите специалисти работят с по-малко аналитичности, що пък не? Гледам обаче договорите, гледам сумите, абе нещо ми се губи от картинката...Седих, мислих, седих и на 10-ия ден се събуждам и пред очите ми салдата по сметката и крайните числа в договорите. И изведнъж О, чудо! Финансов лизинг без лихва! Те това е, то! Йованка не е чувала за такова нещо! Отивам в офиса, гледам документи, компютър, документи, и кво? Лихва има.....Ама само в договора. Активите с некаква стойност заведени, каква и до днес остана мистерия. Почва Йованка чете, мисли и на консултация щях да ходя, ама нали съм си с „опит” и отивам при шефа и му казвам: „Абе шефе, то тука в лизингите има някаква грешка, ама не е на предишния колега, нещо софтуера май....Сега викам требва да направиме корекция, за счетоводна грешка, щото не може да я кръстим софтуерна.” „ А, Йованке, не. Прави кво искаш, но данъчните зорлем не ги викаме.” Почна Йованка, сторнира, писа МО, преизчислява амортизационен план, сторнира амортизация, абе....писане три дена. Айде, уж мина. То цялата гимнастика му намали печалбата, ама да ми е жив и здрав шефа, пак си намери повод да ме глоби 50 лева. То Йованка като не разбира. Щом намаляваш печалбата-значи увеличаваш глобите. Ходи обяснявай Йованке, че благодарение на „изчистването” на „софтуерния” проблем шефа е икономисал от данъци. Щото лихвата по лизингов договор си е разход, верно финансов и верно, само толкова колкото си платил, ама кво разбира Йованка? А като дойдоха на ревизия, стоят ми ти ония ревизори и гледат моите писания и ни вопъл ни стон. Йованка обаче стой и си представя размера на глобата. Все от некъде ще
дойде тая глоба викам си, дай по-добре да не е от тия, че шефа 50 лева поне. И гледат ония ми ти мемориални ордери и по едно време казаха:чекай да дойде ръководителя екип, че тя може да вземе отношение. Идва въпросната, прочете моите писания и каза: Йованке, Йованке, де да имах една Йованка аз в моя екип. Снимай всичко. Ама как всичко, викам? Всичко, това трябва да го покажа в службата. Йованка си мисли, абе тая май се подиграва, ама кво и на присмех да ме вземе, то аз не разбирам много-много....
Дойде доклада и незнам, може и да ми се подиграва жената, ама беше преписала точния текст от мемориалните ордери. Поне не ме глоби за това. Че аз така съм свикнала, как направя нещо, дето си мисля, че е добро и оп...глоба. И като споменах ревизята. Това е ревизията, не оная ревизия, щото тая фирма ни проверка не бе помирисвала, а камо ли ревизия. И то по какъв повод! От тия поводи, дето всеки данъчен се натиска. Да беше да искаме от държавата некоя хилядарка ддс, или некоя хилядарка корпоративен, а то.... И Иовано, помниш ли как му каза на шефа:Шефе, злоупотребите за тоя период са около х милиона. А той:”Йовано, ти не разбираш.” И докато траеше ревизията верно не разбирах, ама скрих от незнание некои неща. Просто не им дадох класьорите на данъчните. Като дойде акта след няколко месеца и шефа влиза сърдит: То, Йовано малко над половин милион главница. Радвам се аз, щастлива, усмихната. Викам на шефа:дай да платим, то това не е нищо. А той:Ти Йовано, не разбираш.
Казвам му аз:виж сега, платил не платил, трябва тая година да преобразуваме резултата в данъчната декларация. Ама Йованка нали не разбира и взе да чете за постоянни и временни разлики. А той шефа и дума не продумва. Вика ми няма да ми увеличаваш печалбата, щото нищо не разбираш. И верно, беше прав. До края на годината тия от НАП отмениха акта, щото ръководителката екип не била събрала достатъчно доказателства. То тя не се казваше Йованка, ама знам ли вече...Може би е направила нещо добро за тия от НАП и затова така я наказаха жената. Като се замисля, май не нещо, а много неща е правила добри, щото това си е сериозно наказание. Ама аз да си гледам собственатаа страна. Ти Йовано, скри само неколко милиона щото не разбираш и кво глоби те тоя шеф. Тоя път 100 лева, и не, не заради ревизията, а щото си се държала зле със секретарката. Тя ти казва верни и правилни неща, пък ти като не разбираш и после го лъжеш шефа. Ми за глоба си си. И то преди Коледа. Нищо, нищо, ти не ги разбираш и знаеш нещата, ако беше по-умна и тебе като секретарката щяха да те наградят. Ама Йовано така се беше ядосала тогава, че и нова работа тръгна да си търсиш. И квато си си умна, мислеше, че опита ти ще надделее все некаде. А то! Йовано, Йовано, нищо не разбираш ти! Най-важното качество за един счетоводител е перфектното владеене на английски език. И хората не случайно държат на това. Ти, Йовано си си проста и това си е.
И ето я и печалбата преди облагане. Гледам, гледам тая печалба почти не мърда. В последните години оборота все около милиона се върти, а печалбата една и съща. Те това му викам аз добра фирма. Приходите намаляват, разходите главно за заплати също, но печалбата си стои! Те това си е то гледната точка на Йованка.
Сега си пускам отчета към статистиката с чиста съвест. Верно, всичко ми изглежда верно.
А утре данъчната декларация. Утре! Щото там имаш едно намаление на финансовия резултат заради един член 177 от ЗКПО. То не е кой знае какво, ама колко да е? Колко, колко....за едната глоба!

И върви, че ставай счетоводител след всичко това!

тоти, що о.ираш всяка тема с простотия, бе?

Диде, ми "той" само това умее.
Пък и друго не може да се очаква от "него".

---------

Кавичките са, защото има претенции, че е мъж.

^{Отговор на didah(31.03.2014 13:53):
didah каза:
тоти, що о.ираш всяка тема с простотия, бе?}

Не бе той се самоохарактезирал.

^{Отговор на toti-999(31.03.2014 14:20):
toti-999 каза:
Няколко пепелянки и простака могат да изтрият всяка тема която не им е угодна...жалко МОДИ...ПРОМЕНИ ТАЯ ЧАСТ ОТ ПРАВИЛАТА.... и , също така, да не може да се редактират постинги...Помисли, и ще видиш, че е много абсурдно това правило.}

По абсурдно недоразумение от теб аз не съм виждал и със сигурност не съществува.