Здравейте,една служителка е в болничен от 14.05 до 18.06. На 20.05 представя болничен лист от 19.06 до 20.07 който е първичен с друго заболяване.Искам да попитам плащат ли се първите 3 дни от работодателя за вторият болничен и каква е базата за изчисляване на здравните вноски?Благодаря ви предварително!Спорен ден!

вторият болничен има ли номер и дата на лекарска комисия?

Да има

значи няма 3 дни от работодателя по втория болничен - всичко е за сметка на ДОО

Ами според мен и първия е издаден от ЛКК.

Не разбрах какво значение за 3-те дни от работадател има, дали е с ЛКК или не

Да и първият има номер и дата от ЛКК

щях да й кажа да върне болничния, за да го заверят от ЛКК

питането беше има ли дни от работодател по втория болничен

^{Отговор на Гани(11.07.2014 13:14):
Гани каза:
щях да й кажа да върне болничния, за да го заверят от ЛКК}

и й казах ;)
ако съм казала повече от необходимото, се извинявам

_{напоследък все ми пристигат болнични я без номер, я без номер и дата на ЛКК - не всички ги виждам и после има връщане, бавене}

ЗАРКОВА, ВЕРЖИНИЯ – "ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДНИТЕ, ЗА КОИТО РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДЪЛЖАТ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ОСНОВАНИЕ § 220, Т. 1 ОТ ПЗР НА КСО И ПОПЪЛВАНЕ НА ДАННИТЕ В ДЕКЛАРАЦИЯ ОБРАЗЕЦ № 1 "ДАННИ ЗА ОСИГУРЕНОТО ЛИЦЕ"







Вержиния Заркова


Публикувано в правно-информационна система Сиела
Към 25.10.2010 г.


На основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Тази разпоредба е с временно действие за периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2010 г.
Във връзка с това възникват редица въпроси относно определянето на дните, за които работодателите дължат възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО, определянето на размера на възнаграждението, което осигурените трябва да получат за това време, дължимите осигурителни вноски върху това възнаграждение, както и подаването на данните с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице".
По отношение определянето на дните, за които работодателят дължи посоченото възнаграждение особено важно е да се знае, че това са първите три работни дни от неработоспособността определени като такива спрямо осигуреното лице, а не спрямо работните дни по календара за съответния месец. Ясно, е че когато лицето работи на подневно отчитане на работното време – например всеки ден по 8 часа – първите три работни дни за които работодателят трябва да изплати възнаграждение в повечето случаи съвпадат с първите три дни посочени в болничния лист. Например, когато за осигуреното лице, което работи на подневно отчитане на работното време и работи всеки ден е издаден болничен лист за времето от понеделник до петък първите три работни ни, за които трябва да получи възнаграждение от работодателя си са дните – понеделник, вторник и сряда. За дните – четвъртък и петък лицето ще получи парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. В този случай първите три дни, за които работодателят изплаща възнаграждение съвпадат с първите три дни от началото на болничния лист.
Когато болничният лист е издаден в края на работната седмица и обхваща и следващата работна седмица е възможно първите три дни, за които работодателят трябва да изплати възнаграждение да не съвпадат с тези от болничния лист. Ако на осигуреното лице е издаден болничен лист от петък до сряда на следващата седмица, трите работни дни, за които работодателят трябва да му плати възнаграждание са: петък, понеделник и вторник. Събота и неделя са неработни дни за осигурения, поради което за тях той не получава възнаграждение от работодателя си и парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. В примера осигуреният ще получи парично обезщетение от държавното обществено осигуряване само за един ден – сряда.
За лицата, които работят на график първите три работни дни са тези, които са работни по определения за тях график. Именно за тези дни работодателят им дължи възнаграждение. Ако болничният лист на осигуреното лице е издаден за времето от понеделник до петък, но лицето по графика си трябва да работи от вторник до събота включително, дните за които работодателят трябва да му изплати възнаграждение са – вторник, сряда и четвъртък. Парично обезщетение от държавното обществено осигуряване лицето ще получи за петък и събота, тъй като за него това са работни дни.
Важно е да се знае, че първите три дни, за които работодателят изплаща възнаграждение се преценяват спрямо общия период на неработоспособността, независимо колко болнични листове е представило лицето за този период. Когато осигурените представят няколко болнични листове за временна неработоспособност без да има календарно прекъсване при издаването им, за сметка на работодателя са само първите три дни от неработоспособността от първия болничен лист. В тези случаи няма значение дали болничните листове са продължение на първия или са за друго заболяване и са първични. В случаите, в които лицата в календарния месец представят повече от един болничен лист, но между издаването им има календарно прекъсване, работодателят трябва да изплати на осигурения първите три работни дни от всеки болничен лист.
По отношение прекъсването на неработоспособноста следва да се има предвид разпоредбата на Наредбата за медициската експертиза, съгласно, която неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. В тези случаи осигурителите следва да преценяват причините, поради които лицето е неработоспособно. Когато за една и съща диагноза лицето представи два болнични листа, които са издадени с прекъсване в събота и неделя, осигурителят дължи възнаграждение само за първите три работни дни от първия болничен лист. Когато са представени болнични листове с прекъсване в събота и неделя, но с различни диагнози, осигурителят изпраща за своя сметка първите три работни дни и от двата болнични листа.
В случаите, в които лицата са на сумирано отчитане на работното време първите три дни се определят спрямо работното време по трудовия договор на осигуреното лице.


ПРИМЕР:




Лице, което работи по график, представя болничен лист за временна неработоспособност за периода от 5 юли до 9 юли 2010 г. вкл., като по график е следвало да отработи понеделник, сряда и петък по 12 часа. Осигурителят е установил месечно сумирано отчитане на работното време. Работното време на лицето, договорено в трудовия договор, е 8 часа. Осигурителят дължи възнаграждение по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 24 часа (3 дни х 8 часа = 24 часа), а за останалите часове, през които лицето е следвало да работи – 12 часа (36 часа – 24 часа = 12 часа) ще бъде изплатено обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване.
По същият начин се определят дните, за които работодателят дължи възнаграждение по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО и в случаите, в които същият е установил сумирано отчитане на работното време за повече от един месец.
Размерът на възнаграждението на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност е 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. В случая е важно да отбележим, че за определянето на това възнаграждението е от значение месеца на настъпване на временната неработоспособност, а не месеца в който се намират първите три работни дни от нея. Особено важно е това да се знае в случаите, в които първите три работни дни са разположени в рамките на два месеца и брутното трудово възнаграждение на осигурените през тези месеци е различно.


ПРИМЕР:




Лице работещо на подневно отчитане на работното време представя болничен лист за времето от 30 септември 2010 г. до 10 октомври включително. Трудовото възнаграждение на осигурения за отработеното от него време – 19 работни дни през месец септември е 798 лв. Дневното възнаграждение е в размер на 42 лв. /798 лв. : 19 отраб. дни = 42 лв./. Дневното възнаграждение на лицето за един ден от дните по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО е в размер на 29,40 лв. /42 лв. х 70% = 29,40 лв./. Първите три работни дни от неработоспособноста са:
- 30 септември 2010 г. – четвъртък;
- 1 октомври 2010 г. – петък;
- 4 октомври 2010 г. – понеделник.
За всеки от тези дни работодателят дължи на лицето възнаграждение в размер на 29,40 лв., независимо, че те се намират в различни календарни месеци. Общото възнаграждение, което ще получи осигуреният за това време е 88,20 лв. /29,40 лв. х 3 = 88,20 лв./.
В примера осигуреният трябва да получи това възнаграждение в посочения размер, тъй като то е определено в зависимост от възнаграждението му в месеца на настъпване на неработоспособността – в случая октомври. Това възнаграждение не трябва да се променя дори в случаите, в които работодателят установи трудово възнаграждение на лицето за месец ноември по-малко или по-голямо от това през месец октомври.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. По реда, определен в § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО, осигурителят изплаща за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност трудово възнаграждение, което е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. За лицата, за които се прилагат минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и групи професии сборът от възнаграждението за отработените дни и възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за календарния месец, върху който се дължат осигурителните вноски не може да бъде по-малък от определения за всяко лице минимален осигурителен доход. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат сборът от възнаграждението за отработените дни и възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за календарния месец, върху който се дължат осигурителните вноски не може да бъде по-малък от минималната работна заплата определена за страната.
На основание чл. 157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 и § 9, ал. 2 и 3. Това означава, че върху възнаграждението изплатено от работодателя на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО се дължат осигурителни вноски за универсален и професионален пенсионен фонд.
Внасянето на здравноосигурителни вноски за дните по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО е регламентирано с новосъзданения § 19к в ПЗР на ЗЗО. Съгласно тази норма за периода до 31 декември 2010 г., здравноосигурителните вноски за първите три дни от неработоспособността, за които работодателят изплаща възнаграждение се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от закона, за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО здравноосигурителните вноски се дължат върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Върху посоченото възнаграждение се дължа и вноски по ЗГВРС при несъстоятелност на работодателя. Нормативното основание за това е разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от закона, съгласно който вноските във фонда се дължат върху изплатените или начислените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО, и са изцяло за сметка на работодателите. За доходите, върху които се дължат вноски за фонд "ГВРС" минималните осигурителни доходи не се прилагат.
За периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. вкл. следва да се има предвид, че възнагражденията, изплатени за първите три работни дни от неработоспособността, са необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Нормативното основание за това е новосъздаденият § 10б в ПЗР на закона, съгласно който "В облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения съгласно § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО."
При подаването на данни за лицата във временна неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г., следва да се има предвид новият § 3в от ПЗР на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно § 3в в декларация образец № 1 за периода 1 юли – 31 декември 2010 г. работните дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение на основание § 22о от ПЗР на КСО, се попълват в т. 16А, а възнаграждението се включва в дохода, който се попълва в т. 21 от декларацията.
При попълването на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за посочения период следва да се имат предвид следните особености:
- В точка 16.А "Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО" се попълват броя на работните дни през месеца, за които осигурителят е изплатил възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Броят на първите три работни дни от неработоспособността се вписват в две декларации образец № 1, подавани за два последователни месеца, когато неработоспособността е настъпила в края на единия от тях.


ПРИМЕР:




Служител боледува от 30 август 2010 г. до 2 септември включително, за което има издаден болничен лист. Работните дни, за които работодателят му изплаща възнаграждение са 30 и 31 август и 1 септември. В т.16.А "Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО" от декларация образец № 1 за месец август се вписват 2 работни дни, а в декларацията подадена за месец септември се вписва 1 работен ден.


За лицата във временна неработоспособност при попълване на данни в т. 21 "Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19" в месечния осигурителен доход се включва възнаграждението, изплатено на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Във всички случаи доходът, вписан в т. 21 "Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски, ......", не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен за осигуреното лице, изчислен спрямо възнаграждението за отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат, доходът, вписан в т. 21 от декларацията, не може да бъде по-малък от минималната работна заплата за страната, изчислен спрямо отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО.


ПРИМЕР:




Служител представя болничен лист за пет работни дни от календарния месец. Брутното трудово възнаграждение на лицето е в размер на 400 лв. и е равно на минималния осигурителен доход определен за длъжността на осигурения. Приемаме, че през този месец работните дни са 20. Дължимото на лицето възнаграждение за месеца е 342 лв. и се изчислява по следния начин:
- за отработените дни, които са 15 – 300 лв. /400 лв. : 20 раб. дни = 20 лв. дневно възнаграждение; 20 лв. х 15 раб. дни = 300 лв./;
- за първите три дни от неработоспособността 42 лв. /20 лв. х 70% = 14 лв.; 14 лв. х 3 раб. дни = 42 лв./
Минималният осигурителен доход на осигуреното лице за отработените дни плюс първите три работни дни от неработоспособността е 360 лв. /18 дни х 20 лв. = 360 лв./ Изчислението се извършва по този начин, тъй като в примера приехме, че възнаграждението на лицето е равно на минималния осигурителен доход за длъжността му. Поради това дневното му възнаграждение също е равно на дневния минимален осигурителен доход.
В т. 21 "Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски ......", в декларация обр. № 1 подадена за този месец се попълва – 360 лв.
При изчисляването на нетното възнаграждение на осигурените лица, които са били неработоспособни, за периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. вкл. следва да се има предвид, че възнагражденията, изплатени за първите три работни дни от неработоспособността, са необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Поради това сумата, която се вписва в т. 34 "Нетно възнаграждение" от декларация обр. № 1 се образува по следния ред:
- изчислява се размера на личните осигурителни вноски от сбора от възнаграждението за отработеното време и възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО;
- изчислява се данъчната основа, като от възнаграждението за отработените дни се приспаднат личните осигурителни вноски на осигурения;
- изчислява се нетното възнаграждение като от възнаграждението за отработеното време и възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО се приспаднат личните осигурителни вноски и дължимия данък.


ПРИМЕР ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НЕТНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ:




През месец октомври 2010 г. служител представя болничен лист за 10 работни дни. За отработените 11 дни от месеца възнаграждението на лицето е 231 лв. или среднодневно по 21 лв. Възнаграждението, което работодателят трябва да изплати за първите три дни от неработоспосбността е 44,10 лв. /21 лв. х 70% =14,70 лв.; 14,70 лв. х 3 раб. дни = 44,10 лв./. Общото възнаграждение в размер на 275,10 лв. /231 лв. + 44,10 лв. =275,10 лв./.
Размерът на нетното възнаграждение, което се вписва в т. 34 от декларация обр. № 1 се получава по следния начин:
- осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице:
8,9% за ДОО + 3,2% за здравно осигуряване =12,1%
275,10 лв. х 12,1% = 33,29 лв.
- дължим данък от лицето:
231 лв. - 33,29 лв. = 197,71 лв.
197,71 лв. х 10% = 19,77 лв.
- нетно възнаграждение:
275,10 лв. - 33,29 лв.- 19,77 лв.= 222,04 лв.


В т. 29 "Брутно трудово възнаграждение" от Декларация образец № 1, за лицата, които са били неработоспособни през календарния месец се вписва сбора от възнаграждението за отработеното време и първите три работни дни от неработоспособността, но не повече от максималния месечен осигурителен доход определен в Закона за бюджета на ДОО. Брутното трудово възнаграждение посочено в тази точка е сумата, върху която се изчисляват вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". При определянето на брутното възнаграждение върху което се дължат вноски за този фонд не се прилагат минималните осигурителни доходи.
Възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО не се включва в т. 31 "Начислен месечен облагаем доход" в Декларация обр. № 1.
Броят на работните дни изплатени от работодателя на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО се вписват в т. 3 "Работни дни или работни часове през периода на неработоспосбността, през които лицето е следвало да работи, от раздел "Данни от осигурителя/самоосигуряващия се" на болничния лист.
За работещите при подневно отчитане на работното време в болничния лист се вписва общия брой на работните дни във временна неработоспособност по болничния лист, през които лицето е следвало да работи и за които има право на парично обезщетение, вкл. дните по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. За работещите при сумирано отчитане на работното време в болничния лист се вписва броят на работните часове, обхванати от периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи вкл. часовете, съответстващи на първия, втория и третия работен ден от периода на временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение.

Кратко обобщение:
Ако диагнозата е една и съща и няма ден прекъсване - вторичен болничен лист (работодателят не заплаща 3 дни на 70%)
Ако има ден /и прекъсване и/или диагнозата е различна - първичен болничен лист (работодателят е длъжен да заплати 3 дни по 70%)

И защо решихте така?
<sup>Отговор на sandman(11.07.2014 16:30):
sandman каза:

Ако има ден /и прекъсване и/или диагнозата е различна - първичен болничен лист (работодателят е длъжен да заплати 3 дни по 70%)</sup>


По-горе сте копирали нещо, но не сте го разбрали.

"Важно е да се знае, че първите три дни, за които работодателят изплаща възнаграждение се преценяват спрямо общия период на неработоспособността, независимо колко болнични листове е представило лицето за този период. Когато осигурените представят няколко болнични листове за временна неработоспособност без да има календарно прекъсване при издаването им, за сметка на работодателя са само първите три дни от неработоспособността от първия болничен лист. В тези случаи няма значение дали болничните листове са продължение на първия или са за друго заболяване и са първични...."

<sup>Отговор на Гани(11.07.2014 17:11):
Гани каза:
И защо решихте така?


По-горе сте копирали нещо, но не сте го разбрали.

"Важно е да се знае, че първите три дни, за които работодателят изплаща възнаграждение се преценяват спрямо общия период на неработоспособността, независимо колко болнични листове е представило лицето за този период. Когато осигурените представят няколко болнични листове за временна неработоспособност без да има календарно прекъсване при издаването им, за сметка на работодателя са само първите три дни от неработоспособност...</sup>


Точно.