Във връзка със спиране на работа за повече от 15 работни дни, с настоящото предизвестие и на основание чл. 326 КТ, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, Ви предизвестявам, че след изтичане на законния срок от 30 дни ще прекратя трудовото правоотношение на посоченото основание.
При неспазен срок на предизвестие ще Ви бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Освобождаването е на същото основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 (във връзка със спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Няма обезщетения, защото и предизвестието е спазено и отпуските са взети на по-ранен етап.
Предизвестието е било отработено в друго населено място, както и преди действителното връчване на предизвестието също се е работило в друго населено място (което е на-повече от 100 км разстояние).
Няма заповед за командироване, но общо около 5 месеца преди и един месец след предизвестието се е извършвал труд от страна на работника.
Действително работа е спряла по документи за повече от 15 дена, но работодателят е подписал някакво фиктивно споразумение с друго предприятие в другото населено място за шест месеца.
Може ли в действителност да се позовава на чл. 328, ал. 1, т. 4 като в действителност по документи работа е спряла за повече от 15 дни, но на практика, работата не е прекъсвала нито за един ден. Предизвестието е връчено в първия работен ден веднага след отпуск. Следващите работни дни в рамките на тези 30 дни на предизвестие са били отработени. Въпросът ми е какви са възможностите за работника, и каква е логиката въобще.

А каква е целта на работника? Да остане на работата, която както казвате е несигурна? Да продължи да работи след като влоши отношенията с работодателя? Да вземе някакво обезщетение от работодателя? Да отиде на борсата?
В първите два случая - да съди работодателя, макр че едва ли ще има полза.
В третия - доколкото имам спомени от КТ, няма друго обезщетение и явно за това се прилага този член.
В четвътия случай - да отива. И да внимава да спази 7- дневния срок.

Иначе работодателят е действал законно. Поне по данните, които представяте

Работника има повече от 25 години трудов стаж, за да може да се възползва от 12 месеца обезщетение за безработица. Той не е бил ощетяван през годините когато е работил за същия работодател, но му предстои след около две години да се пенсионира по възраст и трудов стаж. Даже и с обещетението от 12 месеца на борса, на работника няма да му достигне една година за да се пенсионира, а и за същия работодател е работил повече от 10 години, но в създалата се ситуация работника няма да има възможност в този си живот, пенсионирайки се след две години, да получи тези 6 заплати полагащо се обещетение. Ще бъде в най-лошият случай, една година безработен преди да се пенсионира, а ако евентуално си намери работа, то със сигурност няма да получава същото възнаграждение, което е получавал през всичките тези повече от 10 години. Ако има такава възможност (?) работника да бъде възстановен от съда, то със сигурност отношенията работник-работодател ще бъдат влошени, но пък погледнато от друга страна работодателят и служителите от личен състав едвали не са осъзнавали действията си и пропуснатите ползи за работника. Но ако се допусне хипотетично, че работника реши да опита да докаже по съдебен път, че е уволнен незаконосъобразно по чл. 328, ал. 1, т. 4 - как би протекъл самият ход на делото. На работника ли се пада тежестта да доказва в действителност хипотезата, че работата е спряла за повече от 15 дни и, че е работил без заповед за командироване около пет месеца преди предизвестието и един месец след него, или ако всичко документално е изпипано, то показанията на свидетели няма да окажат никаква тежест. И какво следва след това, ако работника бъде възстановен на работа и длъжност, която същата работа поради организационни или други причини продължава да е спряла. А спазването на седемте дена е във връзка със срока за записване в бюрото по труда, ако това сте имали впредвид?

^{Отговор на radgal(31.12.2016 15:18):
radgal каза:
Работника има повече от 25 години трудов стаж, за да може да се възползва от 12 месеца обезщетение за безработица. Той не е бил ощетяван през годините когато е работил за същия работодател, но му предстои след около две години да се пенсионира по възраст и трудов стаж. Даже и с обещетението от 12 месеца на борса, на работника няма да му достигне една година за да се пенсионира, а и за същия работодател е работил повече от 10 години, но в създалата се ситуация работника няма да има възможност в т...}


Тежестта на доказване, че работата е спряла за 15 дни е на работодателя. Работата трябва да е спряла 15 дни, преди връчване на предизвестието.

Това означава ли, че на следващият ден след платен отпуск е незаконосъобразно да се връчи предизвестие във връзка със спиране на работа за повече от 15 дни по чл. 328, ал. 1, т.4, а трябва фактически да се изчакат 15 дена (неизвършвайки никаква дейност, но ходейки на работа), броейки ги от следващият ден след платената отпуска и тогава да се връчи предизвестието на това основание последвано след 30 дни и освобождаване по чл. 328, ал. 1, т. 4. Въпросът е, дали това е достатъчен факт за съда за незаконосъобразност.

Въпросът е предприятието да е спряло работа. Няма значение, че конкретният работник е бил в ПГО. Работодателят има право дори да предостави отпуск по време на престой.
Въпросът е предприятието или звеното, в което работи човека, да е спряло работа и да има престой 15 дни.