Здравейте,

Живея в New York, но имам намерение да се прибирам перманентно. Завършила съм във Варна магистър по счетоводство и магистър по бизнес администрация в New York. Имам CPA license и бих желала да продължа и в БГ като експерт счетоводител (след поредните изпити, разбира се). Имам вече повече от 10 години одит стаж, от които повечето под името на моята фирма. Търся варианти за работа в България. Разбира се, ако е във Варна би било идеално, но не е задължително. Моля, ако се интересувате от подобен кандидат, пишете ми на [email protected]

Стойте си в Ню Йорк.

Абревиатурата СРА в България не означава нищо. В смисъл, че тези които я знаят няма какво да Ви предложат, а останалите изобщо не ги интересува. Стажът като одитор в САЩ също няма значение за България. Ако искате да сте одитор в България, вижте ЗНФО. Прибавете като утежняващи фактори така характерните тук черти на характера, като: афинитет към корупция, завист, шуробаджанащина. И на последно, но не по важност място, вземете предвид и факта, че хора от Вашата порода в БГ се срещат рядко, т.е. вероятността да работите с и за едни значително по-слабо образовани и по-ниско интелигентни от Вас хора е голяма.
На кратко, много е вероятно да си изгубите времето тук и пак да се върнете в САЩ. Този сценарий вече съм го виждал с мои познати.

Благодаря за откровеността :D

Значи с две думи знанията, които крия, не с от полза на никого от България - чак се учудвам че не сме мръднали много (явно...) :)

Първо, ако позволите една забележка- "не знанията, които крия", а "знанията, които притежавам", щото никой няма да се заинтересува от човек криещ знанията си.
Второ, не мисля, че сте попаднала на подходящото виртуално пространство. Тук има "работодатели", които питат колко горе- долЕ, ще струва воденето на счетоводство на ЕТ-то, дето има железарийка, ЕООД-ето, дето има две малки парфюмерийки и на ООД- ето, дето има он- лайн магазин. Досега ми искаха и за трите 300 лева, сега вече искат 450 лева, та това нормално ли е? Това са месечни суми.
Сериозните счетоводители, изхранват с получените доходи себе си, надали ще са склонни да ги поделят с Вас, просто ей- така заради възможността. От време на време има публикации от агенции за подбор на персонал, с линкове към jobs.bg.
Така че ориентирайте се към такива сайтове, специализирани в предлагането на работа. Може би и по нашите географски ширини Ви очаква точният работодател.

Нямам претенции за забележката :) Но наистина е много трудно да се ориентираш по български сайтове за каквото и да било. Всичко е нагъчкано, скрито в други линкове на под-ниво, търсачките не намират по ключови думи... Вчера например рових из ИДЕС сайта... половинчата работа :) Та не се учудвам вече (след вашите думи) че хората или не ги интересува, или на им пука как да се развиват.
Благодаря за съвета за jobs.bg

^{Отговор на jasta13(25.01.2017 21:50):
jasta13 каза:
Първо, ако позволите една забележка- "не знанията, които крия", а "знанията, които притежавам", щото никой няма да се заинтересува от човек криещ знанията си.
Второ, не мисля, че сте попаднала на подходящото виртуално пространство. Тук има "работодатели", които питат колко горе- долЕ, ще струва воденето на счетоводство на ЕТ-то, дето има железарийка, ЕООД-ето, дето има две малки парфюмерийки и на ООД- ето, дето има он- лайн магазин. Досега ми искаха и за трите 300 лева, сега вече искат 450 лева...}

^{Отговор на ElviraVM(25.01.2017 22:18):
ElviraVM каза:
Та не се учудвам вече (след вашите думи) че хората или не ги интересува, или на им пука как да се развиват.}



Ах какво обосновано обобщение.
Като гледам, би трябвало да се ориентираш към политиката. Виж в сайтовете на партиите. _{Кофти изказване беше това.}

Аз мисля, че темите, които се дискутират по "счетоводните" форуми са достатъчно показателни за нивото на счетоводството в БГ и за нуждата на бизнеса от него.Не че няма изключения,но те по-скоро потвърждават правилото. От 2018 започва да се прилага МСФО15,от 2019 - МСФО16, нови различни принципи за оценка, признаване, представяне, оповестяване, аз не видях някой да пита по тези въпроси, но пък теми за данък "уикенд", за Д1, за обявяване в ТР колкото искаш, а да не говорим, че за 10 години маса колеги не можаха да разберат как се определя мястото на изпълнение на доставка на услуга по ЗДДС. Та в този ред на мисли за какви СРА, какви АССА,... за какво изобщо говорим? Пак казвам, има ниша и за тях, но е много, много малка. Дневния ред на масовия счетоводител не е "вярното и честното представяне", а "как да мине за пред данъчните". А бизнесменът под счетоводител разбира някой, който му "оправя документите", някаква досадна необходимост.
По аналогичен начин стои и въпросът с одита, по мои преки наблюдения.

Тогава какво бихте ме посъветвали вие? Аз съм flexible, и се извинявам, но все пак не съм от 20 години почти в България. Никога не ми е било трудно да научавам нови неща (общо казано - закони, правила, укази, т.н.) или да взимам изпити. Така че всяка адаптация по принцип я приемам като необходима част от живота.

^{Отговор на One(26.01.2017 00:21):
One каза:
Аз мисля, че темите, които се дискутират по "счетоводните" форуми са достатъчно показателни за нивото на счетоводството в БГ и за нуждата на бизнеса от него.Не че няма изключения,но те по-скоро потвърждават правилото. От 2018 започва да се прилага МСФО15,от 2019 - МСФО16, нови различни принципи за оценка, признаване, представяне, оповестяване, аз не видях някой да пита по тези въпроси, но пък теми за данък "уикенд", за Д1, за обявяване в ТР колкото искаш, а да не говорим, че за 10 години маса ко...}

Далеч съм от идеята да давам съвети. Просто представям моя поглед върху нивото на счетоводството в БГ и разбиранията на бизнеса за счетоводство. Това са и мои болки.
За 20 години, ако има някаква промяна в професията, то тя е в негативен план.
Не се съмнява, че лесно учите закони, съмнявам се, обаче, че ще Ви е лесно да се научите напр.: да бъдете сервилна, пред това да сте професионалист; да замазвате проблемите, вместо да ги предотвратявате; да не сте бизнес адвайзър, а досадния придатък към бизнеса и т.н.

От 2018 започва да се прилага МСФО15,от 2019 - МСФО16, нови различни принципи за оценка, признаване, представяне, оповестяване, аз не видях някой да пита по тези въпроси, но пък теми за данък "уикенд", за Д1, за обявяване в ТР колкото искаш, а да не говорим, че за 10 години маса колеги не можаха да разберат как се определя мястото на изпълнение на доставка на услуга по ЗДДС. Та в този ред на мисли за какви СРА, какви АССА,... за какво изобщо говорим?

Ох, то пък при тези дето са чували, що ли некви кризи се разразиха преди 10 г., че и в БГ банките успешно прилагат врътки на "признаване, представяне, оповестяване".

Мдааа.... интересно защо нямяше нито един поне малко положителен коментар.
Професионалистът си знае работата, кога да угажда на клиента и кога да му се сопне и да тропне по масата. Ако го няма уважението към професията, няма да има и напредък. Достатъчно добре съм запозната с комплекси и капризи на клиенти. Не мисля, че това ще ми бъде проблем. Въпросът е да предизвикаш клиента да има уважението и към работата ни, и към знанията ни. Ако не можеш да хванеш "детето" за ръка и да го поведеш и да му покажеш... за всяко нещо се изисква търпение, и всеки си има своя подход.

Благодаря на всички за коментарите. Беше много поучително :)

99% от бизнесмените в БГ ще ти кажат нещо от сорта:
-Ти ми трябваш като одитор, само да завъртиш един подпис и защото е задължителен одита за мен. Не ми се бъркай в работата (и тази на моя счетоводител)! А ако направиш така, че да платя по-малко данъци - още по-добре.Започнеш ли да "ръсиш мозък" много - одитори колкото щеш.
За шефа е много по-важна черната каса, отколкото самото счетоводство по книги. За него всичко за което дава пари е разход /контрагенти, данъци, лихви, кредити, заеми и т.н/.. И всичко което дойде като пари е приход.
Преди време един от "назначен бизнесмени" ми каза:
-Вашите хартии въобще не ме интересуват! За мене е важен джоба!
Същия бизнесмен сега е с поне 3-4 пъти по-голям бизнес.

Гле~й сега мацко… Ще се опитам да съм максимално честен и безкрайно безполезен.

Имаш двадесет години стаж навън. Чудесно! Стой си там.

Не, това не е поредното критично мнение към нашенската обстановка. Тя е такава, каквато си я направим. Ние си я правим мизерна, но това няма нищо общо с теб. Всеки може да си я стoри да е, каквато трябва. Иска се единствено желание.

Не е това проблема.

И изобщо проблем няма.

Ти си имала шанса да живееш и да се развиваш в меката на свободата и безкрайните възможности. Тук също е свобода (все още) и възможностите са неограничени (както навсякъде). Но тук просто е друг свят.

Ти не си пригодна за него. И той не е пригоден за теб. Не става въпрос за изпити. Става въпрос за възприятия. А те са несъвместими. Колегите (неправомерно черногледо) ти рисуват лоша картина. Но дори така ти подсказват, че ние не сме твоя свят. Бих добавил и слава на небесата. Ние сме си ние. Американците са си такива. Западно-европейците, каквито трябва. Следващите са, както следва.

Реално погледнато ти не си българка. В това няма нищо лошо, още по-малко осъдително. Избрала си своя път навън. Да, може би те тресе мъничко носталгия. Така е с всеки невъзвращенец. Но това е просто разтройство на здравето. Точно така. Приеми го като настинка.

Лечението е удивително просто. Спри да мислиш на български и го прави на своя език. В твоя случай това е английския. Спри да мислиш за България и всичко тук. Мисли за нещо твое родно. Например Ниагарския водопад, Мисисипи, Аспен. И така ще ти мине. Колкото по-бързо разбереш, че не съществуваме, че сме бледа сянка от детството ти, толкова по-добре за самата теб. Запознай се с някой зноен мексиканец, пуерториканец или някакъв. Няма значение какъв. Стига да не е бял и да напомня с нещо за бившата родина.

Вярвам, че ще имаш дълъг, ползотворен и прекрасен живот. Той просто не е свързан с нас. Ние сме затворена врата. Може би, мъничко ти звучи странно. Но ще го осъзнаеш. Много хора са били в това положение. Не е нищо ново. Ново е за теб. Но вече то дадох ключа за преодоляването му.

Всичко най-блестящо ти желая!

Е успя да ме разсмееш от сърце, честно :)

Не че имам нещо против изказаното мнение. Не се прибирам заради мене. При мен ситуацията е основно заради родители. Незнам кой колко уважава от къде е произлязъл, но аз съм на принципа, че ако мога, ще.... Женена съм за българин също, та това с мексиканеца направо си беше смешно :D 1/3та от клиентите ми също са българи ;) Ню Йорк е все пак доста голям.

Да почна по от зад... Майка ми е счетоводител във Варна, от мнооооого години (дето още беше и едностранно счетоводство, ако някой помни тея отживелици още, щото не виждам кое му е едностранното, но както и да е). Завърших счетоводство защото исках, а и работех при майка ми дори още от средното (без стаж разбира се, само да помагам). Завърших на 21 висше и вече имах 5 години де факто стаж. Дойдох на 22 в Щатите заради зелена карта. Реших да остана да взема гражданство, и за да не си губя времето, почнах и магистратура. Завърших и нея, ама се и ожених междувременно, та си намерих и работа и то супер - по специалността както си му е реда, в неголяма фирма, със страхотни клиенти от "кол и въже", а и тука ги мързи да четат (както и навсякъде, дори и в БГ) та се оказа, че ми се отвори врата за неповторим опит с какво ли не - от най-тъпите reviews, audits, (не искам да се изхвърлям или правя, просто не съм сигурна наистина как му се вика на български) на всякакви фирми, пенсионни фондове, училища и други, до такси (или данъци), до business valuations, та чак до fraud investigations. Имах и други преживявания, като член на комисии за разни работи и т.н. та да спра дотука с "хваленето". С две думи, дръпнах яко напред. Да, ама то си взима от здравето, та се отделих и от 2011 си работя за себе си, за да нямам това натоварване дето на 20 можеш да поемеш, ама на 40 вече ти идва множко. Тоя режим на работа освен с щатите го няма никъде другаде. Отделно, тука почти всеки пети изкарва лиценз за експерт-счетоводител, и пак не разбира какво прави (то пък къде ли е идеално...) А аз отгоре на това и изкарах и лиценз и за Certified Fraud Examiner, незнам какъв му е превода на БГ, но знам че преди 10 години имаше само 3ма в БГ с тая титла и то бяха или прокуратура или полиция.

Не се оплаквам и даже се гордея с това, което съм постигнала. Обаче идва един момент в живота, в който си казваш - добре, доказах се (колко пъти, един ли, сто ли...), и сега какво... лежерно... е ама и то си има лимит :)

Майка ми, макар и пенсионерка вече, си има своя клиентела. А и то в тея години, с умствена работа особено, можеш да работиш до 80 и пак ще си вършиш работата идеално. Нашата професия е доживотна - докато сме с всичкия си винаги бихме имали работа. Не искам да взимам от нейния джоб, търся си моето място.

Родителите ни са вече на възраст, за мъжа ми това означава - време е да се прибираме. Нямате представа какво значи да си на друг континент и да не можеш да направиш нищо от значение и в точния момент когато е нужно. Така почина баба ми, така майка ми влезе в болница (и научих след една седмица..) и така нататък. В един момент човек си дава сметка, че не е въпроса да се "уредиш" в живота (това вече го направихме), а е въпроса какво си направил в тоя живот за да оставиш следа след себе си. Сега остава само да уточним кога се прибираме.

Разбира се, не подценявам това, което всеки казва, просто съм си реалист (с тенденция за оптимизъм) и знам, че където и да отида, аз пак ще се оправя. В това няма съмнение. Просто търся в момента оптималния вариант на конбиниране на професионално развитие с тази част от личния живот, която почнах да оценявам като все по-незаменима. Ако съм в БГ, аз съм на 5 часа максимум от Варна. Каквото и да стане, телефони има, самолети, влакове, автобуси, коли... ако ще и пеша да тръгнеш, пак ще стигнеш. Просто си падам малко чешит - не уважавам работа без мозък (и тука очаквам да чуя колко монотонна и неемоционална е нашата работа, и как е общо взето само планини от хартия... черногледите винаги ще имат какво да кажат, няма да им подсказвам). Не значи, че няма да правя монотонна работа :) Но аз съм от хората, на които им даваш проблем за да го решат, а не да го отхвърлят (ако някой прави разлика, ще разбере какво искам да кажа). Няма ситуация, в която да няма решение, просто хората не си правят труда да мислят толкова често. Затова и заглавието на моя пост е не "търся работа" а търся възможности. Тука знам къде да ги намеря, но в БГ, незнам още докъде сме стигнали, доколко хората изобщо се напъват да намерят отговорите си, и ако реша, че не съм намерила правилния път било тук или на друг сайт или чат или каквото там... Аз пак мога да си направя моя фирма в БГ и да си тръгна по пътя по по-бавния начин.

Просто предположих, че след като сайта се казва "Одит", би трябвало тук публиката да е на много по-обособено ниво, а не както някой се беше изказал да го питат колко ще му струва на клиента такава или онакава услуга. Естествено, това е просто първият ми опит за подобен "запрос" към обществото. Няма и да е последен, разбира се :)

Та това е общо взето "моята" история. Харесва ми, че хората са откровени, не ми харесва, че сме все още негативни, но затова пък сме си останали все същите за тея 19 години - безплатен съвет никой не даде :) А за избора, който ще направя някой ден - още незнам. "Поживем, увидем" (а да, и съм с руска гимназия, та излизат 2 чужди езика на достатъчно високо ниво).

<sup>Отговор на typtadrynka(30.01.2017 00:28):
typtadrynka каза:
Гле~й сега мацко… Ще се опитам да съм максимално честен и безкрайно безполезен.

Имаш двадесет години стаж навън. Чудесно! Стой си там.

Не, това не е поредното критично мнение към нашенската обстановка. Тя е такава, каквато си я направим. Ние си я правим мизерна, но това няма нищо общо с теб. Всеки може да си я стoри да е, каквато трябва. Иска се единствено желание.

Не е това проблема.

И изобщо проблем няма.

Ти си имала шанса да живееш и да се развиваш в меката на свободата и безкрайните въз...</sup>

Аз наистина ама най-добронамерено ти говорех. И ще продължа така, защото виждам, че не ме разбираш. В същото време ми е и приятно, защото едва веднъж на няколко години имам удоволствието да си говоря с „американец“. Америка е толкова далеч, а нашенци от там не се връщат всеки ден.

Не само го помним едностранното. Моята майка, която също е пенсионерка, го практикува и до днес. Израза, че не разбираш, кое му е едностранното е много показателен. Ама наистина американското и европейското счетоводство не са едно и също нещо. Те дори не са близко. Просто са две различни неща, както са различни континентите.

На това ще се върна в края. Сега ще те позанимавам с битовизми, за да си изясня максимално позицията от предишното мнение.

Да се погрижиш за възрастни родители е българска черта. Вероятно ще прозвуча жестоко, но е грешка да го правиш. Най-балансираното решение е точно обратното. Да ги приберете там. Не каза, с какво се занимава мъжа ти, но не вярвам да нямате финансовата възможност. Дори да се наложи да смените щата с някой по-спокоен. Или да идете в Канада. И там е пълно с българи.

Да се омъжиш за българин е било най-грубата ти грешка. Така отвързването от България става почти непостижимо. Но сърцето си има свой правила и за съжаление, не можем да влияем на неговите решения.

Заедно с българските клиенти излиза на повърхността, защо дори след 20 год. успешна кариера продължава да те тресе носталгия и да те дърпа насам. Но това, което те привлича е… Горгона. Не се шегувам и ще се опитам да обясня.

=*=

Работата с мозък, решаването на проблеми, търсенето на възможности и другите ти подобни заявления са част от западната култура. Не мисли, че не ги разбираме. Но простата истина е, че тук е ориент. Ние сме ориенталци. От Сърбия чак до Индия манталитета е изключително подобен. Тук всякакви западни модели се сгромолясват с гръм и трясък. Най-скорошния пример беше Гърция — много показателен.

Това не е оплакване. Както написах — ние сме си ние. Вероятно ти звучи като недоразвито общество и икономика. И сигурно е точно така. Но това е константа. Няма да се промени.

България грам не е мръднала от преди 20 години. По-лъскавко е. Има повече магистрали. Има повече телевизионни канали. Всеки се движи с умнофон. И руска кола по улиците, няма да видиш. Но няма и да е нещо различно от Опел, Рено, Фиат. Е на всеки ъгъл ще изкача по някое луксозно возило, но бързо ще разбереш, че каращите ги не са точно от народа.

Всичко това е външно. Макар институциите ни да повтарят западните. Макар законите ни да са почти или направо същите. Макар да гледаме от тях и да правим като тях. Всичко това е външно. Ние не сме се приближили и на йота до тях. А трябва да си дадеш сметка, че пътя до западна Европа е само половината път до Америка и това изобщо не е само географски.

Относно „Одит“. Tози портал е създаден, когато тази западна думичка и нейното значение не бяха още навлезли у нас. Забележи, че се казва odit, а не audit. Много добре илюстрира, всичко, което говорих. Външно ги наподобяваме, но не сме се променили и няма да го сторим, просто защото не искаме. Тези от нас, които са го поискали, отдавна са си тръгнали.

Като разгледаш тематиката, веднага ще разбереш, за какъв битовизъм става въпрос. Тук не сме се събрали някакви учени чукундури. Е има и такива. Събирани сме от кол и въже. От 99% от нас, нищо не става. Аз самия съм в същия процент. Виж ми прякора. Единствената разлика е, че живота ме е лашкал и извън професията, та имам и друг опит.

В този смисъл, форум у нас на одитори няма. ИДЕС е просто една креатурна организация. Одиторите са вълци единаци и всеки се оправя поединично. В това приличат повече на адвокати, отколкото на икономисти. Много рядко ще видиш одитор да пише, камо ли да споделя опит, където и да било. За всичките години съществуване на това място, тук такива са прехвърчали за по малко, не повече от двама-трима.

И да. Мислиш, че в Америка има прекалено много одитори на глава от населението? Ела да видиш в джунглата, как е! Думата „джунгла“ също не е случайно подбрана и хич не е пресилена.

=*=

Да започнеш самостоятелно. Звучи като единствена възможност.

Не знам дали забеляза, че пропуснах един доста обширен пасаж от твоето изказване. Пропуснах го, защото искам да е тук.

Не знам дали си даде сметка, че докато ни разказваше омайно за дългия си стаж, успехите, борбата, всичко радостно, което си постигнала, че използваше много английски термини. Все казваше — не знам как се превежда или какъв е еквивалента.

Част от тези неща или изобщо не съществуват у нас, или са в такъв вид, че не би ги разпознала. Това не е от „побългаряване на счетоводството и одита“. Има наистина такъв момент. Но просто нещата са различни. Още в университета са ти казали, че континенталното и атлантическото право (и икономическо отчитане) са две различни неща.

Повтарям го за втори път в коментара си, не защото деменцията (по български склероза) ме е победила окончателно, а защото в твоя случай, това е основополагащо.

Дори не съм убеден, че разбрах всичко, което изписа за кариерата си.

Казваш — докога, все така? Ако се прибереш, не просто ще продължи. Ще се върнеш в самото начало. Не каза ли, че днес тялото ти не позволява да си, каквато бе на 20? А тук ще е още по-тежко, защото ще се върнеш не просто в началото, а миговете преди него.

Колко американски компании мислиш, че има в РБългария? Хич не са много. И мислиш ли, че те вече нямат кадри? Мислиш, че са десетки нива под твоето развитие? Права си. Но това с нищо не ти помага. Напълно възможно е да успееш да се пребориш за място в някоя от тях. Виждам, че си действена жена. Ще успееш да минеш преградата.

Това ще е началото на края, а не края на началото, както си мислиш. И проблема е точно толкова изтъркан, колкото лафа, който казах на обратно. Другите кадри ще направят всичко, за да те изгонят. И ще успеят. Защото са по-отдавна. По-обиграни са. Повече са. Познават правилните хора, за да го направят. Ще го направят по възможно най-мръсния начин.

И ще го направят, не защото са зли или си им антипатична. Ще го направят, защото България е малка, този сектор два пъти още, а те имат да пазят собствените си задници.

Втория ти вариант е да се хванеш в някоя от няколкото световно-представени одиторски компании, които се помещават и в София. Повечето са си американски. Има една, две европейски. Във всяка от тях, ще те вземат на драго сърце и ще питат за още. Нямаш ли още някой роднина в Америка да го дръпнеш при тях.

Като попораснеш в кариерата, което ще е относително бързо (около петилетка) и заплатата ще стане прилична като за у нас. Но живота в тези компании е черен. Много ще напомня първия ти работодател. Просто такъв им е профила. Това ще бъде гарнирано с политически игрички, вътрешни интриги и много неприятни гледки. Защото така се работи с големи клиенти в София. Сещаш се, че при тях малки няма.

Ще намразиш не просто работата си. Ще намразиш родината, защото от първо лице ще се запознаеш с всичко онова, което останалите само подучуваме откъслечно. А това е най-черната страна на обществото ни. Може би само при наркотрафикантите и сводниците е по-озъбено.

И разбира се опираме като трета възможност до това, което сама проракуваш. Неприятно е, ако си бил буржоа да станеш пак ратай. Затова това е най-благоприятната възможност. В нея аз съм по-голям оптимист от теб самата. Ти ще мислиш, че ще е бавно и трудно. Мислиш го, защото четеш мненията ни.

Ти си жена оцеляла в Нови Йорк. В София ще си като хвърчикоптер. Това е единствения достатъчно голям град у нас, който може да ти предложи възможностите, за които питаш.

Това, че не познаваш никой, не е от никакво значение. Всеки ще те гледа като ангел с всички тия дипломи и купешки думи. Дейния човек много бързо се разпознава. А у нас не обичаме да работим. С тоя стил дето си свикнала в голямата ябълка, ще отвееш всичко по пътя си. Работохолизма (и най-вече бързината) са основните неща, които се ценят. Просто защото ги няма.

Понеже нямаш шеф, няма да има и какво да те спре. Е това е до момента, когато не решиш да търсиш персонал. Те тогава ще се блъснеш като Сена в стената. Но иначе над теб е небе и няма, какво да те спре. Американската мечта.

В нито един от вариантите няма възможност, при която да не забравиш всичко вече натрупано. Няма възможност да не започнеш ученето от ученическия чин. Не университетската скамейка. Чина. Няма възможност да се възползваш от каквото и да е, от досегашния си опит. Няма възможност тези 20 год. да не са загубени за теб.

Няма възможност да живееш спокоен живот. Няма възможност да си щастлива. Ще бъдеш осигурена, но това не е същото. Дали да караш ски на Банско и да ходиш в Анталия или Дубай на почивка е добра замяна, сама ще решиш. Но пък ще имаш и мечтата си — да те псуват на български на всяка крачка.


=*=

Моите съвети всичките са безплатни. Едно защото нищо не струват, второ защото никой не би се навил да плати цената, която бих поискал за тях ;)

Много добре и правилно е написано в предишния коментар,в бг ,ако си по - кадърен ,или амбициозен ,ще направят всичко ,да те изгонят ,и то по много нечестен ,и мръсен начин,точно защото много си пазят собствените позиции.Правилно написано.Всъщност повечето от нас се опитваме да се преместим в Зап.Европа,и тук сме с езици,и не един.А Америка е мечта ,а сега и с новите реалности и Тръмп за емигрантите става все по - трудно...

"ако си по - кадърен ...........ще направят всичко ,да те изгонят ,и то по много нечестен ,и мръсен начин"

ми не съвсем - някой трябва да им върши работата
просто на кадърните в един момент им писва и си плюят на джапанките
за амбициозните - не знам, не ми е в приоритетите

Бе, аз не съм толкова съгласен пък с теб.

Все пак трябва да се отбележи, че горе говорех за краен случай. Такива са рядкост. Повечето сме аморфна маса. Малко отгоре или малко отдолу, не се различаваме особено. Крайните случаи по правило завършват в чужбина. Просто тук им е тясно.

Никога при никакъв строй и никакво време не е било от значение конкретната свършена работа. Да, завършен резултат трябва да има. Но, колко е ефективен, колко оптимален или друг порядък, нито може да се измери, нито има значение. Естествено има стандарти.

Но тези стандарти¹ са писани от мениджмънта. Мениджмънта както знаем, е само асоцииран към икономиката. Това реално е инженерна професия. С всичките недостатъци от това. И там в прав текст се говори за осредняване и уравниловка.

От тази гледна точка „Теорията на игрите“ е просто глупост и никога не е действала. Не знам, защо изобщо я учим.

п.п. Не съм съгласен и с това, че „кадърните“ си бият камшика. За да отговорят напълно на този образ, трябва да са „работни пчелички“. Значи да имат съвест и отговорност. Такива хора „не напускат кораба“. Търпението им е безкрайно. Или почти. За да кадърен да си дигне чукалата, значи нещата трябва да са станали неспасяеми.







-----
¹/ Не говоря за счетоводни стандарти, а какво количество труд до какво трябва да доведе и за колко време.

Търпението им е безкрайно

тц
нали знаеш кои две неща са безкрайни

<sup>Отговор на OpaSna TikVa(03.02.2017 14:04):
OpaSna TikVa каза:
Търпението им е безкрайно

тц
нали знаеш кои две неща са безкрайни</sup>


Ами да си кадърен, занчи трябва да си глупав. Защо да си даваш зор, като това нито ще бъде оценено, нито нищо. А междувременно си изпуснал всичко това, което другите са имали. Да кадърност е другото име на глупостта.

ех, ма са похвали начи:)))))))

Ами не съм се хвалил. Казвам, че съм тъп, а не глупав. Тъпотията е душевно състояние, а не пълна липса на разсъдливост, каквото е глупостта.

Не отговарям на определението, защото заради принципи, съм напускал добре платена и спокойна работа. Освен това си изживях студентството, като пич. Малко са проспаните неща. Детството на децата си не видях от амбиция, но после смених приоритетите си. В момента кариера и израстване са последните неща, които ме интересуват. Често съм безработен. Така, че съм си просто един боклук. Пълен образ на класически трол.

Кадърния е човек полезен за обществото и близките си, а не вреден и тяхно тегло. Така, че по-скоро мога да кажа, че съм егоистично копеле.

Кадърния е човек полезен за обществото и близките си

а мани - двете с И не става
пробвай се с ИЛИ

НО
във всеки случай е вреден за себе си

Некадърността или стоенето 20 - 30 години на 1 раб.място,"докато пенсията ме раздели",е глупост.

Radiaa не знам, в каква връзка го казваш, но е поредната интелектуална щуротия и няма нищо общо с действителността. Т'ва умните хора, не мо'а разбера, защо никога нямате връзка с реалността.

Да си некадърен и да стоиш на една и съща служба половин или цял живот са две неща без никаква връзка по между си. И е очевидно за всеки, който има някаква връзка между невроните си и гръбначния си стълб. За съжаление това не важи за интелигенцията.

Напротив,хора ,които се развиват ,си сменят позициите през 2 - 3 години.