Здравейте,

Имам нужда от спешен съвет - на 14.11.2017 подписах безсрoчен трудов договор във фирма и започнах работа официално на следващия ден, тоест преди точно 2 седмици. В договора разбира се има 6 месеца изпитателен срок в полза на работодателя и освен това 90 дни предизвестие. Налага ми се да напусна спешно и не зная как да стане без риска да дължа обезщетение. Още дори не знам дали собственика ще приеме напускането ми по взаимно съгласие, защото още нямам пусната такава писмена молба. Интересното е, че от ЧР не ми дадоха да подпиша длъжностна характеристика. Въпроса ми е на първо място дали факта, че не съм подписал длъжностна характеристика ме спасява от евентуални проблеми при незабавното напускане сега??

Много Ви благодаря предварително.

Пич - просто напускай и заеби другото... Без обезщетение няма да се разминеш. Дали ще те уволят дисциплинарно, дали ще напуснеш с предизвестие без да спазиш срока - резултатът е един и същ. Няма какво да се чудиш - просто прежали една заплата, макар и незаработена.И заеби тази невръчена ДЛ. Няма да ти помогне...

Не разбрах само кое е трудовото беззаконие? Някой ви сложи пистолет на главата като подписвахте ли?

Иначе, първа стъпка е предложение за взаимно съгласие. Ако не бъде прието общо взето прекратяването без предизвестие от работника е в чл. 327, може да си изберете нещо, ако пасне.

Неподписаната длъжностна характеристика може да е повод за неприятности за работодателя, но не е основание за напускане.

Здравейте, много ви благодаря за бързите и професионални отговори.

На 1ви декември пуснах молбата за напускане с предложение за взаимно съгласие от моя страна но собственикът още се прави на много зает и не подписва нищо, трудовата ми книжка стои при ЧРесурси и не мога да си я взема, а ми трябва спешно да подпиша трудов договор в друга компания. Освен това в ЧРесурси си признаха че не съм подписвал Длъжностна характеристика което е сериозно нарушение от Работодателя и в такъв случай не би трябвало да ми иска обезщетение (3 брутни заплати, защото в договора пише че се дава предизвестие от 90 дни). Освен това фирмата няма право да ми задържа трудовата книжка. Вече дотук 2 сериозни нарушения от тяхна страна...

Какво да предприема за да си взема трудовата книжка възможно най-скоро?? Като краен вариант мога ли да си купя нова празна трудова книжка и да я представя на новия работодател с извинението че старата е загубена?

От всичко написано оставам с вЧепетление, че ТД не е прекратен.

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Здравейте, писах Ви на лс

Не зная какво си пишете на ЛС, но от това болднатото: "На 1ви декември пуснах молбата за напускане с предложение за взаимно съгласие от моя страна но собственикът още се прави на много зает и не подписва нищо..." следва, че ТД не е прекратен и останалите разсъждения са безпредметни.

trudovobezzakonie, обърни внимание на следното:
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

Здравей Б0Б0, значи аз ще си се водя на работа за вечни времена понеже шефа не иска да подпише напускането ми? От 1ви декември не ходя и никой не може да ме задължи да ходя там на работа повече, а фирмата никога не ми връчи да подпиша Длъжностна Характеристика което е сериозно нарушение и този факт би трябвало да ме освобождава от отговорност да заплатя обезщетение защото не са ми дефинирани задълженията на служител.

Абе Вие да не вте от синтикатите?
Иначе: щом не ходите на работа без основание, може да очаквате задействане на процедура по дисциплинарно уволнение.
Успех в отстояването на правата!

ПП Опитайте се да спазвате и задълженията си или поне част от тях.

^{Отговор на trudovobezzakonie(06.12.2017 23:36):
trudovobezzakonie каза:
Здравей Б0Б0, значи аз ще си се водя на работа за вечни времена понеже шефа не иска да подпише напускането ми? От 1ви декември не ходя и никой не може да ме задължи да ходя там на работа повече, а фирмата никога не ми връчи да подпиша Длъжностна Характеристика което е сериозно нарушение и този факт би трябвало да ме освобождава от отговорност да заплатя обезщетение защото не са ми дефинирани задълженията на служител.}

Не е толкова сериозно нарушение колкото ти се иска.

^{Отговор на trudovobezzakonie(06.12.2017 23:36):
trudovobezzakonie каза:
фирмата никога не ми връчи да подпиша Длъжностна Характеристика което е сериозно нарушение}

Разбира се че е сериозно нарушение, без подписана длъжносттна характеристика договора се обезсилва. Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:
1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;
2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;
3. здравословни и безопасни условия за труд;
4. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването;
5. указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Невръчването на Длъжностната Характеристика, липсата на подпис на работника или служителя, неотбелязването на датата на връчването или несъответствие между датата на сключване на трудовия договор и подписването на длъжностната характеристика се явяват нарушения на трудовото законодателство. В тези случаи трябва да се подаде жалба да съответната Инспекция по труда и те да предпиемат съответните мерки. За справка: чл. 127 от Кодекса на труда

Работодателят няма право да допуска работника или служителя на работа, преди да му предостави посочените документи по чл.63,ал.1 КТ (екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62,ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП).
Съгласно чл.62,ал.5 КТ при сключване на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. Тези задължения са вписани в длъжностната характеристика на работещия, като нейното връчване е едно от задълженията на работодателя по чл.127,ал.1,т.4 КТ. Длъжностната характеристика трябва да бъде връчена незабавно при сключване на трудовия договор, като новият момент, който възниква в резултат на последните промени в КТ, се изразява във факта, че връчването на екземпляр от длъжностната характеристика става срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва и датата на връчването. Датата на връчване трябва да съвпада с датата на сключване на трудовия договор. Невръчването на длъжностната характеристика, липсата на подпис на работника или служителя, неотбелязването на датата на връчването или несъответствие между датата на сключване на трудовия договор и подписването на длъжностната характеристика се явяват сериозни нарушения на трудовото законодателство, при установяването, на които трябва своевременно да бъдат уведомени контролните органи в лицето на териториалното поделение на Инспекцията по труда.
Това се налага с оглед на факта, че длъжностните характеристики могат да бъдат използвани като важни доказателства при разрешаване на спорове, свързани с трудовите правоотношения (трудови спорове, трудови злополуки, имуществена отговорност, дисциплинарни наказания), включително и при установяване наличието или липсата на право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Oт 01.07.2007г. влезе в сила Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), която отмени дотогава действащата Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. Чл.12 НСОРЗ създаде нова правна хипотеза, според която допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се заплаща само ако при смяна на работата или работодателя лицето работи същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. На практика единственият документ, чрез който може да бъде доказано сходството и еднородността на работата се явява длъжностната характеристика, което означава, че тя се превръща в документ с много важна доказателствена сила при възникване на спор с подобен характер.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 2011 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти състав, в закрито съдебно заседание проведено на седми март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА МАКАРИЕВА в.г.д.№ 223 по описа за 2011 година на ВОС, намира следното:


Постъпила е въззивна жалба от адв.Б.Д.,***, в качеството й на процесуален представител на „Интернешънъл Паур Секюрити” , управлявано от Н.Е.С. против решение , постановено по гр.д.№ 13279/10г. по описа на Районен съд Варна ХХІV състав, с което е осъден да заплати обезщетения по чл.224 от КТ и чл.221от КТ както адвокатско възнаграждение и държавна такса. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени .
Въззиваемата страна С.Х.П. чрез адв.Н.С. е депозирала възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата .
В съдебно заседание и двете страни, чрез пълномощниците си поддържат въззивните си жалби на посочените в тях основания. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване на решението, поради което и се явява процесуално допустима.
Между страните не се спори, че са били в трудово правоотношение през процесния период. . Оспорват се предявените искове по основание и размер, като се твърди, че трудовото възнаграждение е платено с пощенски запис, а дължимото обезщетение по чл.221 от КТ не се дължи, тъй като не са били налице предпоставките за прекратяване на това основание. Не се оспорва факта, че на 15.07.2010г. е подадена молба от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, поради нарушение на трудовото законодателство. Видно от представения по делото трудов договор №20/15.03.2010г. се установява, че е сключен такъв между страните, по силата на който, ищецът С.П. се е задължил да изпълнява длъжността „монтажник” срещу основно трудово възнаграждение в размер на 311.00лв. месечно.
С молба от 15.07.2010г. С.П. е направил изявление до работодателя, че поради невръчване на длъжностна характеристика, желае да бъде освободен без предизвестие от длъжност на основание чл.327, т.3 от КТ.
Със заповед №13/16.07.2010г. работодателят е приел, че трудовото правоотношение със С.П. е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, връчена на 04.08.2010г. на ищеца.
Съгласно писмо от Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, протокол №1779/10.08.2010г., се установява, че по отношение на работодателя „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ПАУЪР СЕКЮРИТИ”ООД при проверка са констатирани следните нарушения: не е документирано проведен инструктаж за безопасност и здраве на С.П., не е връчена длъжностна характеристика срещу подпис на С.П., липсват правила и инструкции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. допълнена Съгласно заключението по ССЕ, както и справка по ТД на НАП – Варна ищецът Йордан Станев е назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и поведе тона” при основно трудово възнаграждение в размер на 300лв. по безсрочен трудов договор.
Съгласно заключението на вещото лице по допусната ССЕ, на ищеца му е заплатено трудово възнаграждение за м.07.2010г. в дължимия размер от 123.01.лв., на ищеца се дължи обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 108.85лв., размера на обезщетението по чл.221 от КТ е 311.00лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложените в жалбите на страните доводи безспорно обслужват техните процесуални позиции, но освен в законодателната база решението по делото е и в наличните писмени доказателства. Искът по чл.224 от КТ е основателен.
Съгласно нормата на чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В случая ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че е бил във валидно трудово правоотношение, съответно същото е било прекратено, както и факта, че е налице неползван платен годишен отпуск.
От събраните по делото доказателства се установи, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.127, ал.1, т.4 от КТ да връчи на ищеца длъжността на характеристика срещу подпис. Това обстоятелство е констатирано и при проверка на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, поради което са дадени предписания. Несъстоятелни са възраженията на ответника, че ищецът е запознат със задълженията си и му е връчена длъжностна характеристика. Това е така, защото ищецът с молба е направил изявление за прекратяване на трудовия договор, тъй като работодателят не му е връчил длъжностна характеристика, от своя страна работодателят чрез заповедта за прекратяване, посочвайки основанието чл.327, ал.1, т.3 от КТ, се е съгласил с извършеното от него нарушение на трудовото законодателство. В тази връзка и на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ /работникът може да прекрати трудовия договор без предизвестие, ако работодателят наруши задължения предвидени в нормативен акт/, за ищецът се е породило потестативното право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Отделно от изложеното по отношение на работодателя са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда”.
От доказателствата по делото се установява, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца му се полагат 7 дни за 2010г., неползван отпуск, който като обезщетение е в общ размер 108.85лв.
Обезщетението не е заплатено от работодателя, като в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че не се дължи.
Предвид изложеното съдът намира, че е осъществен фактическия състав на чл.224 от КТ поради, което предявеният иск е доказан по основание и за размера от 98.95лв., поради което следва да бъде уважен като такъв.
По отношение на искът с правно основание чл.221, ал.1 от КТ съдът намира, същият за изцяло основателен.
Цитираната норма предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 от КТ от страна на работника, работодателят дължи възнаграждение в размер на брутното трудово възнаграждение, за срока на предизвестието, когато договорът е без срок. Преди всичко ВОС приема, че трудовото възнаграждение по своето естество е насрещната престация, дължима от работодателя срещу предоставената от работника и / или служителя трудова сила. При всяко положение положения труд е възмезден и се определя от времетраенето на работата или от изработеното.Съобразно чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – вж.ДВ.бр.9 от 2007 година, в брутното трудово възнаграждение се включват следните показатели:
1.Основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;2.Допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3.Други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.Т.е. брутното трудово възнаграждение е сбор от основното и добавките към него.
По исковете за лихви за сумите от 5.83лв. и 1.85лв. съдът намира, същите за неоснователни.
Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Безспорно е в случая, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на обезщетението по чл.224 и чл.221 от КТ. Обезщетенията по посочените членове на КТ не са елемент от трудовото възнаграждение, поради което и по отношение на тях не може да бъде приложена нормата на чл.245, ал.2 от КТ.
Ответникът е поставен в забава относно тези задължения едва с предявяването на исковата молба, т. е. лихви за забава са дължими от завеждане на иска, а не от посочените от ищеца начални дати на мораторната лихва, тъй като задължението става изискуемо след като работникът предприеме съответните необходими действия за реализация на правото си. Според правилото на чл. 84 ЗЗД за изискуемост на задълженията, следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - ал. 2 на чл. 84 ЗЗД. От данните по делото не се установява, че ответникът е надлежно поканен да изпълни, поради което и съдът приема, че предявения иск за мораторна лихва е неоснователен, поради което правилно съдът го е отхвърлил.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че поради съвпадение на правните изводи с тези на първоинстанционния съд, постановеното от него съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4238 от 10.12.2010г., постановено по гр.д.№ 13279/10г. по описа на Районен съд Варна ХХІV .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок считано от 21.03.2011г..

<sup>Отговор на trudovobezzakonie(07.12.2017 01:21):
trudovobezzakonie каза:
Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 2011 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А</sup>





Така е... но в случаят работникът е прекратил договора си на основание чл. 327 ал.1 т. 3, а ти май си дал молба за освобождаване по взаимно съгласие и вече не ходиш на работа без да си видял заветното "Да" върху молбата си? Мирише ми на дисциплинарно уволнение. Или чак сега ти попадна варненското решение?

^{Отговор на trudovobezzakonie(06.12.2017 23:36):
trudovobezzakonie каза:
Здравей Б0Б0, значи аз ще си се водя на работа за вечни времена понеже шефа не иска да подпише напускането ми?}


Не, разбира се, но по този член от КТ (взаимно съгласие) чакаш подписването (съгласието) от шефа. Все пак е взаимно съгласие. Няма подпис, няма съгласие, продължаваш да работиш.

Има и други законови варианти да напуснеш още днес, но при някои от тях си плащаш.

А това за неподписаната длъжностна характеристика - не лежи на това ухо, може да ти изиграе лоша шега.

<sup>Отговор на b0b0(07.12.2017 11:43):
b0b0 каза:

А това за неподписаната длъжностна характеристика - не лежи на това ухо, може да ти изиграе лоша шега.</sup>


Става отлично, но не е подал по чл. 327 ал. 1 т.3. Може да я пусне, след като минат седемте дена по непроизнасяне по предложението за взаимно съгласие. Кофти е, че не ходи на работа. Може да изпревари събитията ако утре (осмият ден) депозира прекратяване по чл. 327. Но да се пази да му искат писмени обяснения за неявяване на работа от началото на м. декември. Тука вече е "кой превари"

Може, но често виждаме, че от съд до съд има разлика и неговият съд може да отсъди друго.
Не съм запознат много-много с юридическите тънкости, ама може да се запитаме как съдът ще установи, че се променя "характера на работата" и да уважи 327 (1) 3, след като няма ДХ, в която да е написано какъв е този характер и т.н и т.н. Та не е сигурно, че позоваването на съдебни решения ще е от полза при евентуално дело по конкретния случай. Но питащият може да опита :)

^{Отговор на b0b0(07.12.2017 12:43):
b0b0 каза:
Може, но често виждаме, че от съд до съд има разлика и неговият съд може да отсъди друго.
Не съм запознат много-много с юридическите тънкости, ама може да се запитаме как съдът ще установи, че се променя "характера на работата" и да уважи 327 (1) 3, след като няма ДХ, в която да е написано какъв е този характер и т.н и т.н. Та не е сигурно, че позоваването на съдебни решения ще е от полза при евентуално дело по конкретния случай. Но питащият може да опита :)}


И аз потърсих, но навсякъде срещнах съдебно потвърждение по такива казуси. Дяволът се крие в това:
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
-----
Това установени с нормативен акт е споменатият чл. 127 КТ:

Чл. 127. (1) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:
......
4. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването;
-----
То и при пропускане на един ежедневен (ежемесечен) инструктаж дава възможност на работника да си вземе шапката и дори да претендира за обезщетение.

Получава се така, че всеки работник може да напусне когато си поиска, защото все ще се намери работодателят да е пропуснал нещо от десетките задължения по десетки нормативни актове (така, както е написано - не само по КТ).

Днес управителят подписа по взаимно съгласие и аз трябваше да подпиша с моя подпис документ издаден и подписан от управителя където пише че ще ми се изплати обезщетение за два дни платен отпуск, но нищо не пишеше за изплащане на заплата за отработеното ми ми време от половин месец. Като попитах ми беше отговорено, че няма да ми бъде платено нищо, само за двата дни платен отпуск!!! Какво сега, дело ли да завеждам или първо да се жалвам в ИнспТруда ??

Само да допълня че документа който подписах днес, който е издаден и подписан от управителя, е Заповед за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ.

Два дни отпуск за няма и месец! Брей, щедри хора.

Много "щедри" няма що! Явно за да замажат неизплащането на отработеното време за заплата.

Изплащането на заплата за отработено време не се вписва в заповедта за прекратяване на ТД!!!

Благодаря Ви ХХХХХ, дано да го премислят и все пак да преведат полагащото ми се заплащане за 15 дни нормална (и усилена) работа.

Като не си подписал длъжностна характеристика от какъв зор ще ти изплащат заплата за 15 дни нормална и усилена работа?
Ако имах работник като теб, щях да го изритам много преди да e направил 15 дни стаж!

Радваме се че твоите работници са съвършенни и нямаш всичките тези проблеми.

Абсолютно!

^{Отговор на motorist(07.12.2017 20:05):
motorist каза:
Ако имах работник като теб, щях да го изритам много преди да e направил 15 дни стаж!}