Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Дискусия > Осигуряване Започни нова тема

Тема. Едно съдебно решение.

 Едно съдебно решение. Blajena71 Профил 29.03.2018 08:46

РЕШЕНИЕ
№ 7
19.01.2018 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №951 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от М.Д.К. *** подадена чрез пълномощник, против Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлено възражението имащо характер на жалба на оспорващата против Разпореждане № РВ-3-26-00298189/26.07.2017г. на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ, гр.Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че неправилно е кредитирано разпореждането, тъй като същото било незаконосъобразно и издадено без правно основание. Не било посочено на какво основание и кои точно обстоятелства водели до прекратяване или спиране на отпуснато обезщетение за бременност и раждане. Неправилно по аналогия се прилагали норми отнасящи се за обезщетения на други правни основания. В нормативната уредба нямало ограничение след изтичане на разрешения с медицински документи отпуск за бременност и раждане да се извършва дейност подлежаща на осигуряване, като новата разпоредба на чл. 50а от КСО дори стимулирала това. Твърди се също, че неправилно била кредитирана доказателствената стойност на наличните документи за полагане на труд от жалбоподателката. В тази връзка се излагат доводи, че всъщност не било получавано“трудово „възнаграждение, а заплащането било на лекторски часове, т.е. касаело се по –скоро за полагане на труд по граждански договор, т.е. осигурителни вноски можело да не се дължат, като евентуално само за дните в осигуряване следвало да се приспадне размера на обезщетението. Сочи се и че обезщетението било получено добросъвестно. Административният орган бил този който трябвало да констатира евентуални „отрицателни“ предпоставки, съгласно задължението си да ползва данните по чл. 5, ал.4 от КСО и като съобрази вида на декларирания договор –срок, работно време, трудово възнаграждение и т.н. да прецени дали е налице право за получаване на обезщетение за бременност и раждане.
По изложените съображения, се моли за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката е майка на детето К. . Х., което е родено на ***г.
С писмо вх.№ Р14-26-262-03-0000000279 от 11.10.2016г. Директорът на ОУ“Васил Левски“, гр. Димитровград представил в ТП на НОИ, гр. Хасково Приложение №10 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, на основание чл. 50, ал.1 от КСО, вр. с чл. 52 от КСО, като посочил че считано от 01.09.2016г. срочното трудовото правоотношение с оспорващата, е прекратено.
С Вх. № Р14-26-262-03-0000000283/12.10.2016г. Директора на Основно училище „В.Левски“, гр. Димитровград, извършил корекция на вече подаденото Приложение № 10, с подаване на ново такова, в което било отразено, че със Заповед №1от 12.10.2016г. на Директора на ОУ“Васил Левски“ гр.Димитровград, на жалбоподателката бил разрешен отпуск по чл. 163, ал.1 от КТ за времето от 07.10.2016г. до 08.07.2017г., като считано от 01.09.2016г. трудовото й правоотношение е прекратено.
На база представените документи, на жалбоподателката М.Д.К. е изплатено обезщетение по чл. 50 от КСО за периода от 07.10.2016г. до 08.07.2017г.
Междувременно, на 23.03.2017г., жалбоподателката сключила срочен трудов договор № 1002 с ПМГ“Иван Вазов“гр.Димитровград, по реда на чл. 68, ал.1,т.3 от КТ(заместване на работник или служител, който отсъства от работа), за срок от 23.03.2017г.-24.03.2017г., при непълно работно време, с лекторско възнаграждение от 5.50 лева на час. За изпълнение на трудовите си задължения по този трудов договор, видно от представена по делото декларация за изплащане на лекторски часове, на жалбоподателката било изплатено възнаграждение в размер на 49.50 лева.
На 19.04.2017г. жалбоподателката сключила срочен трудов договор № 1175 с ПМГ“Иван Вазов“гр.Димитровград, по реда на чл. 68, ал.1,т.3 от КТq за срок от 1 ден- 19.04.2017г.q при непълно работно време, с лекторско възнаграждение от 5.50 лева на час. За изпълнение на трудовите си задължения по този трудов договор, видно от представена по делото декларация за изплащане на лекторски часове, на жалбоподателката било изплатено възнаграждение в размер на 16.50 лева.
На 19.06.2017г. жалбоподателката сключила срочен трудов договор № 1379 с ПМГ“Иван Вазов“гр.Димитровград, по реда на чл. 68, ал.1,т.3 от КТ(заместване на работник или служител, който отсъства от работа, за срок от 19.06.2017г.-21.06.2017г., при непълно работно време, с лекторско възнаграждение от 5.50 лева на час. За изпълнение на трудовите си задължения по този трудов договор, видно от представена по делото декларация за изплащане на лекторски часове, на жалбоподателката било изплатено възнаграждение в размер на 33.00лева.
С Разпореждане № РВ-3-26-00298189 от 26.07.2017г. издадено на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОЙ гр. Хасково, било разпоредено М.К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 23.03.2017г. до 08.07.2017г. в размер на 1661.79 лева, от които 1635.88 лева главница и 25.91 лева –дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Прието било, че лицето има вина за недължимо полученото обезщетение, тъй като в резултат на неизпълнение в законоустановения срок на задължението си за деклариране на промяна в обстоятелствата, водещо до прекратяване на изплащането на парично обезщетение, е получила неправомерно обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал.1 от КСО за периода от 23.03.2017г. до 08.07.2017г. вкл.
Разпореждането било съобщено на М.К. на 28.07.2017г., с известие за доставяне ИД PS 6300 00RWRS W.
На 01.08.2017г. М.Д.К. подала срещу горецитираното разпореждане възражение с вх. № 1054-26-5 от 01.08.2017г. при ТП на НОИ-Хасково имащо характер на жалба. Във възражението си посочила, че е работила само няколко дни, като представила преписи от сключените трудови договори № 1002/19.04.2017г., № 1175/19.04.2017г. и № 1379/19.06.2017г., както и 3 бр. справки декларации за изплащане на лекторски часове .
С Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково отхвърлил оспорването на М.К. срещу Разпореждане № РВ-3-26-00298189/26.07.2017г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
На 22.08.2017г. М.К. подала чрез ТП на НОИ, гр. Хасково жалба с вх. № 1054-26-5-2 от същата дата, с която оспорила пред Административен съд, гр. Хасково Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Хасково.
Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и други такива удостоверяващи подадени уведомления за сключени от М.К. трудови договори, данни от регистъра на осигурените лица по отношение на оспорващата и справки касаещи за изплатените месечни обезщетения по чл. 50 от КСО на жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„д” от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се измени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл. 114, ал.3 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на Националния осигурителен институт –Хасково.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.3 от КСО реквизити, включително изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си.
От приетите по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
Настоящият съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Видно от редакцията на цитираната норма, за да е законосъобразно разпореденото по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО възстановяване на получени суми за осигурителни плащания следва да е налице недължимо получено осигурително плащане, като получателя следва да е недобросъвестен. Установяването на недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО предвиждаща добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е от КСО и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В този смисъл Решение № 9430 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2014 г., VI о.
Видно от изложените в обжалваният акт фактически съображения, административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО, тъй като в периода 23.03.2017г.-08.07.2017г. през който й е изплащано обезщетение по реда на чл. 50 от КСО, същата е започнала работа в ПМГ“Иван Вазов“, гр. Димитровград, без да декларира тази промяна в обстоятелствата, по реда на чл. 5 от НПОПДОО, водеща до прекратяване на изплащането на паричното обезщетение, в резултат на което за същия период неправомерно е получило обезщетение по реда на чл. 50, ал.1 от КСО.
Според легалното определение, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От приетата по делото справка за подадените уведомления за сключени трудови договори по отношение на М.К., е видно че считано от 05.12.2012г. до 01.09.2016г., т.е. и към момента на раждането на детето жалбоподателката е била в трудово правоотношение с ОУ“Васил Левски“, гр. Димитровград и съответно същата е попадала в кръга лица по чл. 4, ал.1,т.1 от КСО подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство. При което правилно й е било отпуснато обезщетение по реда на чл. 50 от КСО. Прекратяване на трудовият договор на М.К. с цитираният работодател, считано до 01.09.2016г., не води след себе си до прекратяване на изплащането на обезщетението за бременност и раждане, тъй като по силата на императивната разпоредба на чл. 52 от КСО, въпреки прекратяването на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, на осигуреното лице следва да се изплаща парично обезщетение, до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50( 410 дни, от които 45 преди раждането).
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото като писмени доказателства справки за изплатени на жалбоподателката обезщетения по чл. 50 от КСО, че за периода 23.03.2017г.-08.07.2017г. жалбоподателката е получила обезщетение по чл. 50 от КСО, в размера посочен в обжалваният акт.
Безспорно се доказва от приетите без оспорване от страните по делото трудови договори и че на 23.03.2017г., 19.04.2017г. и 19.06.2017г., М.К. е сключила три броя срочни трудови договори, по силата на които е приела да изпълнява длъжността „Учител“ в ПМГ“Иван Вазов“, гр. Димитровград. Несъмнено от приобщените отново без оспорване от страните 3 бр. декларации за изплащане на лекторски часове, се установява че по така сключените договори действително е престиран труд от страна на жалбоподателката, за което й е заплатено съответното договорено възнаграждение .
Започването на работа по трудово правоотношение на осигурено лице, което получава обезщетение за бременност и раждане, води след себе си задължение за последното по силата на чл. 5 и чл.6 от НПОПДОО да декларира това обстоятелство пред съответното ТП на НОИ, чрез работодателя си, като представи изискуемата декларация в 3 дневен срок от настъпване на промяната. Доказателствената тежест за установяване този благоприятен за жалбоподателката факт, тежи върху последната. В тази връзка, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.11.2017г., на което жалбоподателката е присъствала лично, съдът на основание чл. 171 , ал.4 от АПК е указал на оспорващата, че не ангажира доказателства за това обстоятелство и й е дал възможност да стори това в следващо съдебно заседание. До приключване на съдебното производство по делото от страна на жалбоподателката не са представени доказателства и не са ангажирани доказателствени искания за установяване на тези релевантни за спора факти. Предвид това съдът намира за недоказано обстоятелството, че оспорващата в 3 дн. срок, визиран в нормата на чл. 5 от НПОПДОО, е заявявала промяната в обстоятелствата касаеща изплащането на обезщетение по чл. 50 от КСО и свързана със сключване всеки един от цитираните по –горе 3 бр. трудови договори. При това положение, безспорно за периода на полагане на труд от страна оспорващата, по силата на сключените трудови договори № 1002/23.03.2017г. и № 1175/19.04.2017г. не се е полагало обезщетение по чл. 50 от КСО за бременност и раждане. Действително, в действащото ни законодателство не се съдържа ограничение или забрана, майката да работи след изтичане на разрешения й с медицински документи период от 135 дни, за който на осигурено за риска майчинство лице се дължи обезщетение. Това обаче не означава, че за времето през което работи, на лицето е продължавало да се дължи обезщетение по чл. 50 от КСО. Това е така, тъй като по силата на чл.48а от КСО и при липсата на правни норми уреждащи по друг начин въпроса за изплащането на обезщетения от този вид, то за този конкретен период през който жалбоподателката е полагала труд по цитираните два трудови договора с № 1002/23.03.2017г. и № 1175/19.04.2017г., предназначението на обезщетенията за майчинство е да заместят трудовите доходи, от които жената се лишава в периода непосредствено преди раждане, както и след него във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика на Върховният административен съд, вкл. най-новата такава (вж. напр. Решение № 15151 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2017 г., VI о Решение № 9455/17.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 7913/2016г., Решение № 4996 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12705/2016 г., VI о.), която настоящият съдебен състав изцяло споделя. За срока на сключеният трудов договор № 1379/2017г., е налице промяна в законодателството и то благоприятна за правното положение на осигурените майки, при което и съобразно приложимата към този момент разпоредба на чл. 50а, ал.1 т.1 от КСО, (в сила от 01.06.2016г.) на М.К. се е следвало обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението по чл. 49 от КСО. Разпоредбата обаче е материалноправна , не й е придадено обратно действие с изрична законова норма, поради което не може да бъде прилагана за фактически състави, възникнали преди влизането й в сила. Това в конкретният случай означава че същата е неприложима за срока на полагане на труд по договори № 1002/23.03.2017г. и № 1175/19.04.2017г.
Гореизложеното води до извода, че полученото в периода през който жалбоподателката е полагала труд по трудов договор № 1002/23.03.2017г. и трудов договор № 1175/19.04.2017г.обезщетение по чл. 50 от КСО , както и 50 на сто от полученото по силата на същата норма обезщетение в периода през който е осъществявала труд по трудов договор № 1379/2017г. са неоснователно получени. Укриването на факти от значение за съществуването и размера на правото на обезщетение според настоящия съдебен състав обуславя недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване за процесния период ведно със законната лихва.
Въпреки това, административният орган е приложил неправилно закона. Съображенията за това са следните:
Горецитираните три броя трудови договори, са били представени на ответника надлежно, с възражението на жалбоподателката. Както вече бе посочено по-горе в мотивите на решението, същите са срочни. Трудов договор № 1002/23.03.2017г. е сключен за срок от два дни, трудов договор № 1175/2017г. е сключен за срок от един ден, трудов договор № 1379/19.06.2017г. е сключен за срок от три дни и само за това време жалбоподателката действително е работила е получавала възнаграждение. Съгласно чл. 68, ал.2 от КТ и чл. 4, ал.1,т.1 от КСО за срока на така сключените трудови договори, съответно 23.03.2017г.-24.03.2017г.,19.04.2017г. и 19.06.2017г.-21.06.2017г., жалбоподателката е била осигурено лице и се е ползвала с всички права на такова, вкл. с правото да бъде осигурявана за риска майчинство. След изтичане срока за който съответните договори са били сключени, трудовото правоотношение на жалбоподателката се счита за прекратено. След прекратяване на тези договори на същата, по силата на разпоредбата на чл. 52 от КСО е продължавало да се дължи обезщетение по чл. 50 от КСО до изтичане на срока предвиден в последната норма. Следователно, извън срока в който е полагала труд по трудови договори № 1002/23.03.2017г., № 1175/19.04.2017г. и № 1379/2017г. оспорващата е имала право да получава обезщетение по реда на чл. 52 вр. с чл. 50, ал.1 от КСО, то е било дължимо, не са съществували пречки да бъде получено и не е било неоснователно получено. Предвид това, полученото такова за времето от 25.03.2017г.до 18.04.2017г. вкл., от 20.04.2017г. до 18.06.2017г. вкл. и от 22.06.2017г. до 08.07.2017г.вкл. не е било недобросъвестно получено. Като не е достигнал да този извод, а вместо това изцяло е потвърдил оспореното пред него разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Хасково административният орган е приложил неправилно закона.
Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ- Хасково макар и постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно- процесуалните правила, но в несъответствие с материално-правните разпоредби, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния орган по орган Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, гр. Хасково за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.01.2018г., в хода на по същество, процесуалният представител на жалбоподателката е направил особено искане, а именно: с постановеният от съда краен акт, да бъде спряно изпълнението на обжалваното решение издадено за оспореното разпореждане по чл. 117, ал.1,т.2, б.“д“ от КСО. По това особено искане присъствалият на съдебното заседание пълномощник на ответника, въпреки възможността за това не е изразил становище.
По така направеното особено искане съдът намира следното:
Обжалването на разпорежданията издадени на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО по административен ред е задължителна предпоставка за обжалване по съдебен ред на решенията с които Директорът на съответното ТП на НОИ се е произнесъл по тях. В този смисъл, спирането изпълнението на същото разпореждане, може да бъде направено от жалбоподателя само пред административният орган, не и пред съда, като редът затова е уреден в чл. 117а от КСО, а прякото произнасяне на съда по искане за спиране допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на това разпореждане е недопустимо. На обжалване пред съда подлежи не първоначалното разпореждане, а последващо издаденото решение на Директора на ТП на НОИ, с което е извършен контрол върху акта по чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО. Редът за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането, чрез спиране изпълнението на решенията на ръководителя на ТП на НОИ, издадени за разпореждания по чл. 117, ал.1,т.2 от КСО е предмет на правна регламентация в нормата на чл. 118а от КСО. Според която обжалването не спира изпълнението на решения на ръководителя на НОИ постановени по разпореждания по чл. 117, ал.1, т.2 от КСО, като съдът може да спре предварителното изпълнение по отношение на решенията за разпореждания по чл. 117, ал.1,т.2 б.“в“ при условията на чл.117а, ал.2 и ал.4. В ал. 3 от с.р. е предвидено, че отказът на съда да спре предварителното изпълнение не подлежи на обжалване. Въпреки, че не е изрично предвидено, доколкото в КСО няма изрично установена забрана за съдебен контрол, то не съществува пречка лицето да иска спиране на изпълнението на решението на съответния ръководител на ТП на НОИ, с които се потвърждават разпореждания по чл. 117, ал.1, т. 2, б.“д“ от КСО, по съдебен ред при спазване на условията по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Искането за спиране по арг. от чл. 166, ал. 2 от АПК може да се прави при всяко положение на делото, до влизане в сила на решението. Доколкото въз основа на посоченото разпореждане е разпоредено възстановяване на суми, получени от жалбоподателката, като обезщетение за бременност и раждане, за нея е налице правен интерес да иска спиране.
За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореният акт, съдът следователно следва да установи наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК-т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено подобно искане обаче е необходимо представянето на доказателства за това, че съществува вероятност, такива вреди да настъпят поради изпълнението на оспорения акт, както и за вида и съответно размера им.
По аргумент от чл. 154, ал.1 от ГПК приложим съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, доказателствената тежест за установяване на факта, че от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, какъвто е и обжалвания в настоящото производство би могло да се причини на оспорващи значителна или трудно поправима вреда, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение, доколкото от тях оспорващия черпи благоприятни последици, е негова. В противен случай съдът не би могъл да извърши проверка налице ли са факти, които поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт биха били в състояние да причинят на жалбоподателя и молител по искането за спиране значителни или трудно поправими вреди.В този смисъл е и трайната и постоянна практика на Върховния административен съд . В конкретния случай е направено бланкетно искане за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административният акт, като не се излагат никакви твърдения, че от допуснатото по силата на закона принудително изпълнение за същата биха настъпили значителни по размер или трудно поправими по характер и вид вреди, нито се представят доказателства в тази насока. Още повече, че видно от приложените по делото доказателства същата й към настоящия момент се намира в трудово правоотношение, по силата на което следва да получава трудово възнаграждение и следователно реализира доходи. Ето защо, настоящия съдебен състав приема за недоказано, че от допуснатото по силата на закона принудително изпълнение за оспорващата биха настъпили реални и обективни значителни по размери или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на обществения интерес за постановяване на актове от вида на оспорения по реда на КСО . При това положение, съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното административно решение е неоснователно и недоказано, поради което същото ще следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото, основателна се явява само претенцията на оспорващия за присъждане на действително направените по делото разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.08.2017г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.118а, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-26-00298189/26.07.2017г. на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, гр.Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, гр.Хасково за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението, относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Д.К. *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № РВ-3-26-00298189/26.07.2017г. на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ, гр.Хасково .
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр.Хасково да заплати на М.Д.К. ***, направените по делото разноски в размер на сумата от 400.00 / четиристотин / лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, в частта му имаща характер на определение, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение,не подлежи на обжалване. В останалата му част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните


Съдия:

 RE: Едно съдебно решение. nafurforii Профил 29.03.2018 10:02

Добре си е решението, като изключим частта с пенсията, очевидно останала от предходно решение.

 RE: Едно съдебно решение. Blajena71 Профил 29.03.2018 10:05

Отговор на nafurforii(29.03.2018 10:02):
nafurforii каза:
Добре си е решението, като изключим частта с пенсията, очевидно останала от предходно решение.


Не позна. Не е в съответствие с КСО.

А сега се сети защо.

И после нямало пари. Като се дават и без законово основание.
 

 RE: Едно съдебно решение. Abby12 Профил 29.03.2018 14:22

Отговор на Blajena71(29.03.2018 10:05):
Blajena71 каза:
Не позна. Не е в съответствие с КСО.

А сега се сети защо.

И после нямало пари. Като се дават и без законово основание.


неУко, спри да ни занимаваш с неграмотните си терзания
казаха ти в съседната тема - направи си услуга и се погрижи за психичното си здраве
белким тогава ни освободиш окончателно от присъствието си
реклама

ODIT.info > Дискусия > Осигуряване