_{От любимия ми Михаил Вешим}

Министърът на финансите нарече хората със свободни професии „маргинали“, които не трябва да претендират за компенсации около кризата с коронавируса.

Такъв маргинал се оказах и аз – признат с документ от преди петнайсет години.

Тогава родните законотворци приеха нова алинея, разпореждане, наредба или допълнение към закона за данъчното облагане. То засягаше и нас, Стършелите, свободни хора със свободни професии. Творците (писатели, художници, сценаристи, режисьори) щели да плащат по-нисък данък от други – например журналисти, артисти, юристи, архитекти…

– Нужен ви е документ, че сте писатели! – каза нашата стършелова счетоводителка.

Майтапи ли се: коя държава в света издава документ за писател? Не съм чувал граф Лев Николаевич да е имал удостоверение за писател. Ами Антон Павлович или Стивън Кинг?

Счетоводителката ни е сериозна жена – спазва буквата на закона. Показа ни две-три страници, изпъстрени с параграфи и алинеи, които нарече „нормативен акт“. И ни поведе (Стършелова група от петима писатели) към някаква агенция, дирекция или управление, където да ни признаят за творци.

Ето ни пред гише – зад него седи чиновничка, сериозна почти колкото нашата счетоводителка.

– Добър ден! – казва колежката ни. – Водя ви петима писатели да им издадете документи за упражнявана творческа дейност…

Жената зад гишето ни оглежда един по един – що за стока сме. Не само че не ни е чела, не ни е мяркала дори някъде по телевизията.

– Аз как да разбера, че това са писатели? Днес всеки пише.

– Имат издадени книги! – обяснява счетоводителката.

– Че то всеки може да издаде книга! – отвръща чиновничката, която явно е наясно с особеностите на литературния живот в България.

– Но те са известни писатели! – настоява колежката ни и изрежда нашите имена.

– Не съм ги чувала!

– А кои писатели сте чували?

– Вазов, Елин Пелин, Йовков... Господа, съжалявам, не мога да ви призная за писатели! Помислете сами: идвате ми тук петима! Какво ще стане, ако след вас се наредят още десет такива с претенции за писатели! А утре – петдесет! Кой ще плаща данъци в тази държава? Държавата пропада!

Друг да е, ще се вкисне от бюрокрацията, а на нас абсурдът взе да ни харесва.

– Ако искате, и ние нещо ще ви напишем – предлагаме. – Дайте ни лист и молив, пък вие ще прецените кой е от нас е писател и кой не е. Щом държавата ви е сложила на това важно място...

Хората в салона се заслушват, някои се усмихват, други се кискат с глас.

– Не ми губете времето! – жената зад гишето е все по-сериозна.

Не знам как щеше да завърши тоя бюрократичен скеч, ако в тоя момент не се беше появил нейният началник. Той се оказа читател на „Стършел“, позна ни и даже ни поиска автографи. После ни призна за творци – по смисъла на закона. Издаде ни и документ.

На моето картонче, голямо колкото банкова карта, пише: Михаил еди-кой си… ПИСАТЕЛ! Такова удостоверение, такова признание нямат нито старият граф Лев Николаевич, нито д-р Антоша Чехонте или Стивън Кинг.

А сега излезе, че съм бил МАРГИНАЛ.

Дали финансовият министър Владислав Горанов няма да ни накара пак да се редим на онова гише за нов, маргинален документ?

Не, че не го написах и преди, но да повторя. Онзи изрод Горанов изобщо нямаше предвид СОЛ. Изобщо не се е сетил за тях. Имаше предвид безработните и заетите в контрабандата. Литературните думи за това са парий и лумпен, но поради политическото му положение, той не посмя да ги каже и извади някакви далечни спомени по френски език.

доп.
====

Въпреки, че отклони предложението да възкресиш темата във Freestyle, то тази тема е достоен заместник в ограмотяването на нацията.

Все пак се надявам, че няма хора, които да не са чували за Вешим.

И като го подхванах. Ето още един. От 2017 е. Затова не е го копирам до края, щото краят не е съвсем актуален днес:
Елементарно, Уотсън
МИХАИЛ ВЕШИМ

-Как се управлява България, Холмс?

- Елементарно, Уотсън!

Този кратък виц важи на всички нива – от кабинета на „Дондуков” до кметството в най-забутаното село. Отнася се и за различните сфери – от икономиката до правосъдието, от външната политика до културата.

И туризмът...

Преди повече от четвърт век елитът в управлението се наричаше „номенклатура”. Там влизаха партийните кадри и почти не излизаха. Само ги местеха като пионки по шахматна дъска – провали се директор на завод за стомана, пратят го в месокомбината – пак за директор. Или туризмът...

Туризмът се ръководеше от хора, които не знаеха чужд език, но знаеха какво е казал Тодор Живков в речта си на поредния конгрес на Партията, единствена управляваща по конституция.

Какво беше да си българин на българското море във времената на Правешката държава? В хотелите те среща надпис: „Няма легла”. А и да има, не можеш да вземеш стая с приятелката си – не сте женени. На рецепцията ви проверяват паспортите, все едно ще минавате граница – „Другари, моралът на социалистическия човек е над всичко!”. Това бяха казали на един познат и не го пуснали в хотел със законната му съпруга, не могли да докажат, че са женени – в паспортите били с различни фамилии, а брачно свидетелство не носели.

Нямаше места и в ресторантите – всичките бяха държавни, под една-две „шапки” - „Балкантурист” или „Обществено хранене”. Молиш се сервитьору за маса горещо, намигаш, правиш знаци, даваш нишани: „Шефе, твойто не се губи!”. А „шефът” даже не те удостоява с поглед – в ония години келнерите бяха по-богати от клиентите си, къде се е чуло богатият да обслужва бедняка? Даже директорът на БАТО (Българска асоциация за туризъм и отдих) по Живково време си намерил майстора-келнер... Влязъл в ресторанта на новооткрития многозвезден хотел „България” в Бургас, но не се представил като директор, а като обикновен клиент. Поискал да прочете менюто, пък сервитьорът го подиграл: „Абе, куре, това да не ти е читалня!”...

^{Отговор на typtadrynka(08.04.2020 13:06):
typtadrynka каза:
... Горанов изобщо нямаше предвид СОЛ. Изобщо не се е сетил за тях. Имаше предвид безработните и заетите в контрабандата. ...}

Може да му се е заплел езика, и вместо мангалите да е казал маргиналите... не че първите не са от вторите де, ама и аз мисля, че не беше за СОЛ и другите работещи форми :)

elisaveta_p,
Интересни и забавни факти. И в най- новата ни административна история след 2007-ма се срещат подобни бисери в ежедневието.

^{Отговор на TaNikKa(08.04.2020 18:30):
TaNikKa каза:
elisaveta_p,
Интересни и забавни факти. И в най- новата ни административна история след 2007-ма се срещат подобни бисери в ежедневието.}


всъщност това не са факти, нито бисери от ежедневието, а художествена измислица, т.е. изкуство
литературният жанр се нарича "фейлетон", а авторът - Михаил Вешим, е известен български сатирик

Горката! Обърка жанровете!

Писала съм ти няколко пъти да не се занимаваш с мене! Но- "имало глава да пати"!

В аналите, дето си ровила какъв "жанр" са? Измислица или личен интерес?

Очаквайте най-новата историческа хроника на счетоводното гуру Abby12 "Разкарай се- остарявам, оглупявам и обеднявам".
Вдигни си някъде някоя чанта "Мачкан лак", да те позная по чантата!

Социалната изолация дава своите резултати.

^{Отговор на elisaveta_p(08.04.2020 20:44):
elisaveta_p каза:
Социалната изолация дава своите резултати.}


мда - щом ти и аз прописахме пак.............
за резултата при титакуку мисля, че не социалната изолация е причина
за свободните професии имам няколко въпроса:
1 - осигурителен доход за последните да речем 5 години?
2 - платени данъци за горния период?
3 - пречка да творят "по домашному"?
4 - какво точно ги обиди - маргинали или липса на 60/40?
5 - не ги ли обижда нивото на обиждащите НИ? И без криза, пандемия или квото там си измисля опг-ъто?

Изобщо не мога да мисля за обидените в този смисъл, в който те си мислят, че сме им длъжни да мислим за тях. Но фейлетонът ме изкефи много. Представям си колежката как е повела петимата юнаци да ги регистрира. Смешно ми е колко послушно те са тръгнали след нея, (щом щели да плащат по-нисък данък). А каката зад гишето и опитът и да упражни малката власт, която са и дали - да признае или да не признае качеството им на писатели. И това, че те не са се вкиснали, а са се гъбаркали с нея.
BTW погледнах на колко години е той. Мислех, че зная името му още от най-ранна детска възраст, когато четях Стършел и трябва да е около 70 годишен, но пише, че е 60-ти набор. Значи още не е пенсионер дори и може да има трепетите, свързани с доходи, осигуровки - с такива едни маргинални неща.

Ха, петима- цял колектив. Пенин между тях ли?

Все Елин Пелин с Пенин от колектива го бъркам.

пише, че е 60-ти набор
Рядко подлагам на съмнение написаното от теб, но това ме усъмни и проверих. Вярно било.
Трябва да е прописал доста рано :) В началото на осемдесетте години в училище ми подариха книга с фейлетони и все си мисля, че имаше и негова творба. А може да го бъркам с Мирон Иванов...

"Иванов- българина е навсякъде". Мирон и в нашето стадо имаше.

<sup>Отговор на TaNikKa(08.04.2020 19:11):
TaNikKa каза:
Горката! Обърка жанровете!

Писала съм ти няколко пъти да не се занимаваш с мене! Но- "имало глава да пати"!</sup>


вярно е, писа ми
ето това:

Не се занимавай с мен! Пропускай ме! Не знаеш какви психично-болни и с трайни-увреждания- физически и духовни са пробили радиочестотите- "ментална война било"! Харесат ли някой и започват "Ислямска държава","Идил", и какво ли не! Човечността се разпознава! Може отново да ме глобите косвено- и "дъщеря на Осама Бин Ладен" играх, щото съм работила за държавата ни, а някой си бил гладен и знаел къде работя. За Бога вече няма от къде да знаят за кого и къде работя, но пък имаха наглостта да ми се явят физически, разбира се с подкрепата на частния сектор и фамилните капитали! Е, не мога да прощавам!
[13.11.2019 23:05] TaNikKa: Ами не прощавам, в който и да се въпътлатят! Ей, такова чудо съм- шмекерии не ми минават!
Брой до десет преди да коментираш във форума срещу мен с цел завладяване на мнения на питащи! Ще те разпозная и без данни, само да пожелая!

Не мога да разбера вие двете, защо толкова се джавкате. Ние мъжете като се скараме, сядаме, пием бира, ядем цаца или картофи и се разбираме. Това жените да се изядете.

Разбирам, че ТаНикКа доста често говори доста закодирано, но това е поради вродената ѝ екстравагантност и особен (чисто женски) интелектуализъм. Сиреч тя е като някакво средно състояние между Тиквата и Елисавета. А с тях другаруваш.

Татяна от своя страна е бая закилица, ама не е някаква злобна и опасна. Просто представя огледалния свят по своеобразно-ексцентричен начин, характерен за творческата натура на жените, които са извоювали свободата си.

В крайна сметка вие двете няма, какво да делите. Тя никога няма да има твоя опит, ти нейната дейвид-линчна съдба. Нямате общи кариерни цели. И не на последно място не преследвате еднакъв мъж. Нямате общо и дори не живеете в един град. За теб силно предполагам, че си софиянка, евентуално с пловдивски корен, за нея имам обосновано предположение, че е от Враца, в краен случай от Ботевград, защото понякога говори за „околията“.

Но дори и двете да сте столичанки, то това представлява град-държава и вероятността да се срещнете някога е стотици пъти по-малка от това, най-близкия ви досег да е да те настъпи в метрото. А не пътуваш с метро. Наречи го предчувствие.