Здравейте,
може ли самоосигуряващо се лице на граждански договор през първата година от майчинството след изтичането на 135 ден болничен да извърши дейност еднократно и реализира приход еднократен до определена сума към фирмата ,с която е този договор?Ще бъде ли прекратено майчинството от Нои ,в следствие на това?Има ли начин да стане без да бъде спряно майчинството?

Може временно преди сключването на договора, обезщетението за гледане на дете да се прехвърли временно за ползване от бащата на детето (ако е навършило 6 месечна възраст) или на един от двамата родители на майката или на бащата, който работи по трудов договор.
И други варианти има.

Какви са другите варианти?

Отново не Ви разбирам случая, както и тук:
https://www.odit.info/?s=6&i=319443&f=668

Иначе след 135 ден може да се сключи ГД без проблем.

^{Отговор на onegirl(31.08.2022 11:33):
onegirl каза:
Какви са другите варианти?}


Другите варианти са да не четете ТаНниКка.

От самото сключване на договор и изплащането на сумата по сметка за изплатени суми има много други по-важни в случая подробности, свързани с възложената работа и отчитането на етапи от изпълнението, съответно възможността за съвместното отглеждане на дете до навършване на 1-год.възраст и възложената с договор работа.
Ако ще е само за получаването на някаква сума, то тя може да се получи като служебен аванс, а плащането на сумата по сметка за изплатени суми обикновено е година и нещо след отчитане на етапа. Друга тема е за подаването на декл.Обр.1, от където всъщност могат да се получат данни за спиране на обезщетението. То и в наредбите не е изрично написано, че независимо, че няма изплащане на суми за месеците с ангажираност по възложената работа, възложителят дължи осигурителните вноски на несамоосигуряващите се лица и без да са изплатени суми по сметките за изплатени суми. И масово се подава по една декларация Обр.1 за месеца на изплащането на сумата по договора, която по-горе записах обикновено е година и месеци след отчитането на етапа от възложената работа.

^{Отговор на TaNikKa(31.08.2022 12:55):
TaNikKa каза:
От самото сключване на договор и изплащането на сумата по сметка за изплатени суми има много други по-важни в случая подробности, свързани с възложената работа и отчитането на етапи от изпълнението, съответно възможността за съвместното отглеждане на дете до навършване на 1-год.възраст и възложената с договор работа.
Ако ще е само за получаването на някаква сума, то тя може да се получи като служебен аванс, а плащането на сумата по сметка за изплатени суми обикновено е година и нещо след отчитан...}
ХОРАТА ПРЕПОРЬЧВАТ ДА НЕ ТЕ ЧЕТАТ. ЕЛА СИ ПРИ НАС В ПЕНСИОНЕРСКИЯ КЛУБ
ПОНЕ ЧЕ НИ МИРИШЕШ

^{Отговор на astora(31.08.2022 15:44):
astora каза:
ХОРАТА ПРЕПОРЬЧВАТ ДА НЕ ТЕ ЧЕТАТ. ЕЛА СИ ПРИ НАС В ПЕНСИОНЕРСКИЯ КЛУБ
ПОНЕ ЧЕ НИ МИРИШЕШ}

Пацул- дръглив, анаболен, същите хора няколко пъти са те предупреждавали да не пишеш по теми. Баси и недоносения пенсионер си! Нещастник-подъл и крадлив!

<sup>Отговор на TaNikKa(31.08.2022 16:42):
TaNikKa каза:

Пацул- дръглив, анаболен, същите хора няколко пъти са те предупреждавали да не пишеш по теми. Баси и недоносения пенсионер си! Нещастник-подъл и крадлив!</sup>
ЧЕ ТЕ ВЗЕМЕМЕ У ПЕНСИОНЕРСКИЯ КЛУБ САМО ДА НИ МЕРИШЕШ ТИ ЗА ДРУГО МАЙ НЕ СТАВАШ

^{Отговор на TaNikKa(31.08.2022 12:55): Ако ще е само за получаването на някаква сума, то тя може да се получи като служебен аванс, а плащането на сумата по сметка за изплатени суми обикновено е година и нещо след отчитане на етапа. Друга тема е за подаването на декл.Обр.1, от където всъщност могат да се получат данни за спиране на обезщетението. То и в наредбите не е изрично написано, че независимо, че няма изплащане на суми за месеците с ангажираност по възложената работа, възложителят дължи осигурителните вноски на несамоосигуряващите се лица и без да са изплатени суми по сметките за изплатени суми. И масово се подава по една декларация Обр.1 за месеца на изплащането на сумата по договора, която по-горе записах обикновено е година и месеци след отчитането на етапа от възложената работа.}

Я чети внимателно - въпросът е за СОЛ!
Подава се „Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност“ - в 7 – дневен срок;
Подава се Декларация обр. 1 - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Може и без обр. 6;
Подава се Декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ;
Подава се Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Всичко това е в рамките на една година - откъде измисли „година и месеци след отчитането“?

<sup>Отговор на jhoro(31.08.2022 20:35):
jhoro каза:


Я чети внимателно - въпросът е за СОЛ!
Подава се „Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност“ - в 7 – дневен срок;
Подава се Декларация обр. 1 - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Може и без обр. 6;
Подава се Декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ;
Подава се Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Всичко това е в рамките на една година - откъде измисли „година и месеци след отчитането“?</sup>


Ти не знаеш дали ще декларира писмено пред възложителя, че в този период е самоосигуряващо лице- може да декларира, че не е самоосигуряващо се лице/което също ще бъде вярно/ и дохода да си го декларира в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ като доход от извънтрудови правоотношения, за годината в която бъде изплатен.

Не съм ги измислила. "В рамките на година", че в две календарни години и като си им отказал да работиш при тях в нечовешките им условия и капризите им и следващата календарна година може да се занимаваш само с жалби за да докажеш, че действително не си работил при тях когато са изплатили суми за работа в предходни години, защото ти объркват и другите текущи ангажираности. И това се случва в държавна структура, второстепенен разпоредител с бюджетни средства- заплатаджии си уреждат пенсиите.

^{Отговор на TaNikKa(31.08.2022 21:46): Ти не знаеш дали ще декларира писмено пред възложителя, че в този период е самоосигуряващо лице- може да декларира, че не е самоосигуряващо се лице/което също ще бъде вярно/ и дохода да си го декларира в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ като доход от извънтрудови правоотношения, за годината в която бъде изплатен.}

Вярно е, че не знам много неща - просто авторката не ги е казала!
Знам също, че в България са възможни много простотии.

Но регламентирани са три варианта:
1. Трудово правоотношение - с Д1 и Д6, и всичко останало.
2. Извънтрудово, когато платеца удържа и внася осигуровси и данък.
3. СОЛ - когатолицето декларира, че ще свърши тези неща сам.

Първият вариант е ясен, при втория - вноските по ДОО веднага ще светнат, а при третия - чак след 1 март, когато се обработят „спраките по чл. 73“!

Упражняването на дейност - за която подлежат на задължително осигуряване по КСО- е достатъчно основание за спиране на обезщетенията за майчинство.