Какво ще кажете за вероятността при ВОП регистрирания някъде в ЕС доставчик да не е начислил и внесъл ДДС и при една проверка да не ви признаят парвото на ДК? Защото имам чувството че не само гръцките (някой беше споменал в предишна тема)но и наши доставчици от Гремания, Дания и Италия да не са весли ДДС. А може и продажба да не са отчели. Аз ще им проверявам номерата да речем ама ако в техните ВИЕС декларации е едно а при мене вноса е друг ще издухаме супата май. Европейците са измислили точенето на ДДС и измамите преди нас. Тука ( имам предвид моето обкръжение) чух че имало хора които с нетърпение чакат да влезем в ЕС за да почнат да точат ДДС. Да им имам оптимизма.

Доколкото съм чувал най-добрите "източвачи на ДДС" са германците и англичаните... Ама честно казано - нямам идея дали е така в дествителност :):)

Ако им проверяваш и ЕС ДДС номерата с които ти начисляват ДДС е супер, но също така провери дали ставката, с която ти начисляват ДДС отговаря на дан. ставка за съответната страна, от където е номера. Защото например английски ДДС номер (ствака за Англия 17,5%) на фактура, с начислено 16% ДДС означава, че фактурата не е редовна.
Но никой не е застрахован от недобросъвестни доставчици. По принцип западняците си спазват доста съвестно законите, защото при открито нарушение глобите и последствията са големи.

мисля, че темата за солидарната отговорност си заслужава по-обстойно разглеждане!
жалко, че не сме и юристи :( щеше да ни е от полза
а за това какво са имали предвид законодателите с този текст, ви предлагам част от стенограмана на Комисията по бюджет и финанси при обсъждането на този чл. 177

"МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първоначалното предложение на НДСВ беше този текст за солидарната отговорност изцяло да отпадне. В продължителни дискусии с Министерството на финансите ние възприехме отчасти, тъй като виждаме, че предвид на новата законодателна рамка, свързана с влизането в Европейския съюз, изцяло отпадането на този текст ще създаде сериозни проблеми на данъчната администрация и възможност за по-големи злоупотреби от страна на някои данъчно задължени лица. Оттам нататък дискусиите се насочиха в посока на рефлектиране на чл. 177 във варианта, който беше внесен от вносителя, с цел да намалим възможностите, от една страна, със злоупотреба от страна на данъчната администрация с този текст, а от друга страна, да увеличим сигурността на бизнеса, че няма да бъде преследван от данъчната администрация, без да има вина за това.
Затова последният вариант, който избрахме, и получихме съгласието на Министерството на финансите, е този текст, който ви се предлага. Става дума за нови ал. 6 и 7.
Предварително искам да кажа, че тази идея не се постига с така предложения текст и затова ще направя кратка редакционна поправка.
Идеята е отговорността да се носи от всички лица по веригата, но, за да избегнем произволното насочване на действия на данъчната администрация към произволен сектор лица, субективно определен от данъчната администрация по различни признаци, може би и по признак на това, че дадено лице лесно може да му бъде събран данъкът, докато на другите лица по веригата по-трудно може това да стане. Целта ни е да насочим отговорността първоначално към прекия доставчик на лицето, което не е внесло данъка. И само в случай, че този пряк доставчик се окаже, образно казано бушон, и от него не може да бъде събран дължимият данък, едва тогава отговорността да бъде поемана от следващия по веригата. И така докато сумата бъде събрана.
С други думи, ако фирмата Х е продала стоки на фирмата У, а фирмата У – на фирмата Z, ако фирмата Х не е внесла дължимия данък, отговорността да бъде поемана първо от фирмата У и само в случай, че от нея не могат да бъдат събрани тези пари, тогава да отговаря фирмата Z. Мисля, че се постарах ясно да го обясня.
Сега конкретният текст. На нас не ни харесва изразът “принудително изпълнение”, защото отговорността не се изчерпва с принудителното изпълнение. Ако остане така, то се предполага, че отговорността в смисъл на обезпечение, блокиране на сметки, събиране на обезпечение и т.н., може да се реализира спрямо всеки участник от веригата доставки. И само принудителното изпълнение да бъде насочено към прекия доставчик. Затова предлагам следния текст по ал. 6:
“(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател на доставката, по което не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно – отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките”.
Тоест, думите “принудителното изпълнение се насочва първо към имуществото” се заменят с “отговорността се реализира по отношение”.
МАРИЯ КАПОН: Алинея 7 остава ли?
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Остава, да.
МАРИЯ КАПОН: Тя е безсмислена.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не е безсмислена, защото прехвърля към ал. 5. Ако остане само ал. 6, тя касае само следващите доставчици, а не предходните. Ако остане само ал. 5, тогава тя може да бъде разтълкувана като различен режим за предходните доставчици от този, който важи за следващите доставчици.

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, дори тази редакция на господин Милен Велчев не ни върши работа. Сега ще ви кажа защо. Защото тя не защитава добросъвестните платци, добросъвестните контрагенти. Нека да започнем с едно решение на Европейския съд от 11 май 2006 г. В него се казва следното нещо. Моля внимателно да го чуете: “Търговци, които предприемат всички предпазни мерки, които основателно могат да бъдат изисквани от тях, за да осигурят и техните сделки, не формират част от верига, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, трябва да могат да се основат на законността на тези сделки, без риск да бъдат направени солидарно отговорни за плащането на данъка, дължим от друго лице”.
Тоест, двама души, бушони, както ги нарече господин Велчев, правят измама с ДДС. Естествено, че няма да намерите никаква имуществена, нито друга отговорност. Естествено. И тогава веднага прехвърляте отговорността към трето добросъвестно лице. Това предлага и Милен Велчев. Ами как, ако те са недобросъвестни и правят измама, как ще им намерите имуществена или друга отговорност? Нищо няма да направите, естествено. И прехвърляте отговорността на други лица. Но решението на Европейския съд в случая е, че когато тези лица са били добросъвестни, вие нямате основание да прехвърляте върху тях тази отговорност. Това е ключовият момент.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.

ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което прочете господин Димитров, са може би част от мотивите, без да прочете диспозитива на това решение на съда, в което много ясно се казва, че отговорността се реализира по отношение на пряк или предходен доставчик, който е точно в тази хипотеза – знаел, можел да знае и всичко около това. Това е диспозитивът на същото това решение от 11 май. Така че по отношение на това спор няма.
Може би още веднъж да обясним каква е тази отговорност, за която става въпрос, защото очевидно става въпрос за някакво неразбиране.
Абсолютно задължително условие за реализиране на отговорност, тоест за насочване на изпълнението към някои от доставчиците, е той да има връзка с това лице, което не е внесло данъка си. Той трябва да е знаел, да е можел да знае, да е длъжен да знае и да е налице свързаност. Това се отнася, господин Димитров, по отношение на прекия доставчик. Тук аз оставам с впечатлението, че това, за което говорим, са някакви различни неща. Прекият доставчик, при положение, че има връзка, знаел е, могъл е да знае, могъл е да се съмнява основателно, бил е длъжен в нашия случай, но в решението е записано могъл е да знае. Първо, трябва да има връзка между двамата. После той трябва да е пряк доставчик, за да бъде насочено изпълнението първо към него. И ако той няма имущество, от което може да бъде изпълнено, тогава се насочва към някой друг от веригата, за който също трябва да е налице тази връзка. Това е деликт. Трябва да има нанесена вреда.
От това решение Вие ни прочетохте мотивите, а не диспозитива. В диспозитива е точно това, за което говорим. В нашия случай е бил длъжен да знае.

РОСЕН ИВАНОВ: Можем ли да прочетем диспозитива на решението, за да го чуят всички и да са достатъчно наясно. Предмет на делото са текстове, които са подобни на нашите, приети във Великобритания. Това е законодателство, което предвижда, че данъчно задължено лице, получател по доставка на стоки за услуги и което е знаело, или което е имало разумни причини да подозира – забележете формулировката: имало е разумни причини да подозира – че част или целият данък, дължим по отношение на тази доставка и по отношение на всяка предходна или до следваща доставка, няма да бъде платен, може да бъде държано солидарно отговорно с лицето, което дължи този данък. Това е диспозитива на съдебното решение.
..."

четивото е интересно :) но е много дълго - от страницата на НС е

ПУСНИ ГО ЦЕЛИЯ ТЕКСТ ЧЕ МАЙ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ВИДИМ КАК МИСЛЯТ ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

$, качих файла в Системата за съхранение, макар че с тия главни букви дето взе да пишеш не заслужаваш ! :))) вземи ги смали малко - не обичам да ми крещят :))

ЩО БЕ ГОЛЕМИТЕ БУКВИ ЩЕ ВЗЕМАТ ДА СЕ ОБИДЯТ АКО ПОЧНА САМО С МАЛКИ

ПО МЕЖДУ ВПРОЧЕМ МЕРСИ ЗА БЪРЗОТО ОТРЕАГИРАНЕ.

"Какво ще кажете за вероятността при ВОП регистрирания някъде в ЕС доставчик да не е начислил и внесъл ДДС и при една проверка да не ви признаят парвото на ДК"

Това по-горе нещо не го разбирам, да не се бъркаш нещо - място на изпълнение на ВОП е там където стоките пристигат, така че ако пристигат тук ти начисляваш ДДС.

Бе знайш ли че си прав. Ама много се опетлах в обяснения и ето. Въпроса с отразяването в техните ВИЕС декларации обаче и ДК за начисленото от нас ДДС си остава.

Така е, важен е този въпрос наистина. И мен ме провокира.
А в ЗДДС той засяга само чл. 177 (ако виждате друг - казвайте).
От една страна ключовите моменти в чл. 177 са:
(1) отговаря за дължимия и невнесен данък ...доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит;
(2) знаело или е било длъжно да знае;
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае ... изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

За да се застраховаме имаме 2 варианта:
1) Да се уверим, че сме информирани, че дължимият данък е ефективно внесен. Така или иначе се изисква едновременно изпълнение на двете условия. Ако изискваме официална декларация от доставчика, че той ще внесе и ще ни информира после кога го е внесъл - това си е вид застраховка. Ако имаме официална декларация, то ние сме информирани за обратното - данъкът е внесен => не попадаме в (2) и (3).

2) Ако нямаме застраховка - не ползваме право на приспадане на ДК - ама скъпичко излиза.

От друга страна идва проблема с другите по веригата - как ще сме сигурни дали някой доставчик на нашия доставчик не е внесъл ДДС.

.... Моля за коментари.....

КОМЕНТАР?......... ВСИЧКИ ЗНАЯТ КВО ЩЕ КАЖА

ДЕЕБА

И ЗА ДА НЕ СЪМ САМО ГОЛО-СЛОВЕН ЩЕ ТИ КАЖА МНОООООГО ДОБРЕ ДА ПРОЧЕТЕШ ЧЛ. 177, АЛ. 2 И ДА ВНИКНЕШ СМИСЪЛА, ЩОТО ОТ ВЪПРОСА ТИ РАЗБИРАМ ЧЕ НИЩО НЕ СИ РАЗБРАЛ

ДЕЕБА

ЧЕ ДАЖЕ И ЗАСТРАХОВКА, БРЕИ,Ц,Ц,Ц

относно отговорността за ползвания ДК чл.71 -щом притежаваш дан,документ упражняваш правота на ДК.

БЕ ТИ МОЖЕ ДА СИ ГО УПРАЖНИШ, АМА ПОСЛЕ ДА ТЕ НАКАЖАТ ПО 177 ЧЛЕН, АКО СА ИЗПЪЛНЕНИ УСЛОВИЯТА.
МОГАТ ДА ТЕ НАКАЖАТ И ПО ОЩЕ ЕДИН АМА МНОГО ЩЕ ТИ СТАНЕ ЗА ДНЕС

той въпросът за отговорността е интересен наистина, но и аз не виждам връзка с невнесения данък от предходен EU доставчик? освен в случаите на дистанционни продажби, извършени от такъв доставчик, и то нерегистриран в България, в кои други случаи ще видите фактура с начислен ДДС по чуждестранна ставка, м? а и освен това по такива доставки получатели са български нерегистрирани лица, които така или иначе нямат право на данъчен кредит... А това дето вика Подател, е много сбъркано. Нали именно заради това е въведен принципът на самоначисляването - получателят се самооблага по ставката в родината си точно заради различията между ставките в отделните страни-членки.

АБЕ ДОКОЛКОТО АЗ РАЗБРАХ ПОДАТЕЛ ИСКА ДА КАЖЕ НЕЩО СЪВСЕМ ДРУГА. аМА ТОВА ДЕТО ИСКА ДА ГО КАЖЕ СЪВСЕМ НЕ Е ТАКА.

МЕЖДУ ВПРОЧЕМ ХАРЕСА МИ МИСЪЛТА ТИ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПАРТНЬОРИ И ОТГОВОРНОСТТА. НЕ СЕ БЯХ ЗАМИСЛЯЛ ЗА ТОЗИ АСПЕКТ. ЕВАЛА

КХЪМ СЕГА ПРОЧЕТОХ ТЕМАТА ОТ САМОТО И НАЧАЛО. ТЯ СЕ ОТНАСЯЛА ЗА ВОП

И ВСЪЩНОСТ НИКАКВО ЕВАЛА. ДАЖЕ МОГА ДА ТИКАЖА ЧЕ СИ В ГОООООЛЯМА ГРЕШКА.
СЛЕД КАКТО КАЗАХ ЧЕ НЕ СЪМ СЕ ЗАМИСЛЯЛ ПО ТОЗИ ВЪПРОС СЕ ЗАМИСЛИХ И РАЗБРАХ ЧЕ ТОВА КОЕТО КАЗВАШ Е АБСОЛЮТНО НЕВЯРНО В СМИСЪЛА НА ЧЛ. 177.
ТАМ НИКЪДЕ НЕ СЕ ПРАВИ РАЗДЕЛЕНИЕ КОЙ, КАК И ПРИ КАКВА ДОСТАВКА (В СМИСЪЛ ВОП ИЛИ ОБИКНОВЕННА) НЕ Е НАЧИСЛИ ИЛИ Е НАЧИСЛИЛ ДАНЪКА

ВСЪЩНОСТ ТОВА 'КОСВЕНО' В ЧЛ. 177, АЛ. 1 КАК СЛЕДВА ДА СЕ РАЗБИРА ОТ МАТЕРИАЛНО ИЛИ ПРОЦЕСУАЛНО ЕСТЕСТВО НЕЗНАМ ТА ТАКА ЧЕ ЗАСЕГА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ ОТ ЕВАЛА И ДЕЕБА И ЩЕ ВИДИМ В БЪДЕЩЕ КВО ЩЕ СТАНЕ

еми доларе - голяма драма, ей са се тръшнах, щото си взе евала-то ; при ВОП ползваш данъчен кредит въз основа на протокол, който сам си издаваш, и по който си си начислил данъка. В този смисъл получателят се явява нещо и като собствен доставчик сам на себе си - демек все от него ще търсят отговорност, ако нещо не е направил по правилата.

АБЕ ТИ АКО ИСКАШ И ЦЯЛА НОЩ СТОЙ ПРАВА ДРЕМЕ МИ

ВЪПРОСА Е В ТОВА:

ПРИМЕР: А-ФРАНЦИЯ ПРОИЗВЕЖДА "х". ПРОДАВА НА "Б"-ФРАНЦИЯ. А-ФРАНЦИЯ НЕ ВНАСЯ ДАНЪКА. "Б"-ФРАНЦИЯ ПРАВИ ВОД КЪМ ТЕБ "Ц"-БГ. 'Ц'-БГ ПРАВИ ВОД И СИ НАЧИСЛЯВА ДАНЪКА И СИ ПОЛЗВА КРЕДИТА. ВЪПРОСА Е ЧЕ 'А'-ФР НЕ Е ВНЕСЛА ДАНЪКА И СТЕ НА ЕДНА ВЕРИГА. ВЪПРОСА Е АКО ТИ СИ ЗНАЕЛА ЧЕ ТОЙ НЯМА ДА ВНЕСЕ ДАНЪКА. ВЪПРОСА Е ДАНЪКА НА 'Ц'-БГ СВЪРЗАН ЛИ Е ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО С ДЪЛЖИМИЯ И НЕВНЕСЕН ДАНЪК????

чакай малко $
защо смесваш ДДС на Франция с нашето ДДС
Франция си мисли за нейния фиск - НАП за нашия

виж обратния вариант - ако Ц - България направи фиктивен ВОД за Франция - тогава нашият НАП ще има за какво да ръчка по веригата

абе ти нещо не си у ред, ама се тая :)) невнесеният данък от А-Франция си е грижа на Франция и първи ще го отнесе Б-Франция, особено ако и те си имат подобна на алинея 6 от чл.177. Изобщо няма как да стигне отговорността до Ц-България по простата причина, че Б-Франция хич й не му начислява никакво ДДС, а Ц-България си се явява нещо като първи предходен доставчик по смисъла на ал.7 на чл.177 сам на себе си.
аре, заминавам на парти, не сички сме low-life :Д

Баф мааму, а не сте ли се замисляли върху следната случка - фирма, която е "полубушонче" идва при мен купува 10 т жито в един момент гръмват, щото не са си внесли ДДС и кво става, идват при мен - пък моето счетоводство изрядно 1 към 1 с реалната работа. И не стига, че веднъж съм си внесъл ДДС-то /начислил съм го на полубушона/ и съм си внесъл ЕФЕКТИВНО в бюджета резултата , ама идват и казват ти си предходен доставчик на еди кой си, той не си е внесъл ефективно ДДС, аре кихай. Ся кво на клиентите да им искам и декларация, че ще си внесат Данъка ли. Баси тъпнята, ако ще не UK, ми и Господ да беше я измислил тази глупост - все тази. Трябва и клиентите да проверявам кво правят, че то егати бизнеса тогава.

НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА ПРОВЕРЯВАШ ПРОСТО ТРЯБВА ДА СИ КОРЕКТЕН ПЛАТЕЦ КОЙТО НЕ УЧАСТВА В СХЕМА (ДЕМЕК ДА НЕ СИ ЧАСТ ОТ СХЕМА КАТО ДЕЙСТВАШ В НЕЯ С УМИСЪЛ)

ами да, Планков, няма да правиш бизнес със съмнителни типове

и още - чл.177 засяга РЕГИСТРИРАНИ лица по нашия ЗДДС

Чл. 177. (1) Регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък

акцентирам РЕГИСТРИРАНО лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък ОТ ДРУГО РЕГИСТРИРАНО ЛИЦЕ

французите следва да са регистрирани тук - по твоята логика, макар, че по логката на закона не съвсем

бизнес със съмнителни типове може да се прави,БЕЗ ОПАСЕНИЯ ЗА ДАНАЦХНИ ПОСЛЕДИЦИ. ПОСЛЕДИЦИ ЦХТЕ ИМА АКО ЛИЦЕТО-ПОЛУЧАТЕЛ Е ЧАСТ ОТ СХЕМАТА. ПОСЛЕДНОТО РАЗБИРАИ - КАТО ПОЛУЧАВАЩ ПОВЕЧЕ ПОЛЗА ОТКОЛКОТО АКО ДОСТАВЧИК БЕЦХЕ ДРУГ - ДЕМЕК И ТОЙ СЕ ОБЛАЖВА ОТ ДАЛАВЕРАТА, ИЗМАМАТА