Стар лизинг на автомобил с месечни вноски по ф-ри с ДДС за автомобил 6+1!
Какво ще стане след 01.01.2007г. Разбрах, че щом няма прехвърлена собственост на автомобила(което ще стане след изтичане на 36 месеца), няма да има и ДК?
Моля споделете!

Явно не сте ходили на семинар...Разбира се, че ще има ДК. Обаче за новите (след 01.01.2007)договори, ДДС-то ще се дължи наведнъж върху всички главници при сключване на договора, а за заварените положения, лизингодателите имат избор как да изберат да ги третират - дали продължава реда, който беше досега - върху всяка месечна вноска начисляват ДДС или по новия - за остатъка от главниците само. Ние вече получихме от лизингодателя писмо, че няма да има промяна за ДФЛ, които сме сключили през 02.2006 г.Попитайте и вие вашия лизингодател.

Ако се сещате в случая, ЗДДС нарушава и НСС и МСС за лизинговите договори, защото момента на прехвърляне на собственост, съвсем не означава данъчно събитие вече...Всъщност нищо не означава, освен, че държавата бърза да си прибере ДДС-то, дори и да няма доставка/данъчно събитие!

Колеги, незабравяйте че старите договори ще трябва дасе декларират в НАП до 31,01,2007.

Ще ги декларират лизингодателите, а не лизингополучателите.

Облагане на доставките по договори за финансов лизинг по новия ЗДДС
Лиляна ПАНЕВА
До края на годината при облагането на доставките по договор за финансов лизинг с ДДС ще продължи да се прилага специфичният данъчен режим, регламентиран в чл. 26, ал. 2 от действащия ЗДДС. За разлика от общия режим за възникване на данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от закона) при тези доставки той предвижда за дата на възникването на събитието да се приема не датата на прехвърляне на собствеността или друго вещно право върху стоката, а по-ранната от двете дати - тази на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. В съответствие с този режим начисляването и внасянето на ДДС следва договорената схема за погасяване на лизинговите вноски и води до фактическо разсрочване на неговото издължаване. Това облекчава платците на данъка и стимулира ползването и придобиването на активи и стоки за потребление, взети на лизинг.

Облагане по ЗДДС на лизинговите доставки

Независимо от това, че пълноценното утвърждаване на финансовия лизинг като специфична форма за дългосрочно кредитиране у нас все още не е приключило, новият ЗДДС (ДВ, бр. 63 от 2006 г.) премахва облекчения режим за облагане на някои от лизинговите доставки. Съчетаният прочит на неговите разпоредби относно това какво се приема за доставка при договори за финансов лизинг (чл. 6, ал. 2, т. 3 ) и тази относно датата на възникване на данъчното събитие при такива доставки (чл. 25, ал. 3, т. 1) води до извода, че:

- при доставки по договори за финансов лизинг, при които е предвидено изрично прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, дата за възникване на данъчното събитие по ДДС е фактическото предоставяне на стоката. Следователно облагането на доставките, извършени в резултат на такива договори, следва да се извърши еднократно при предоставянето на лизинговия обект, т.е. най-често в началото на първия лизингов период;

- разпоредбата за фактическото предоставяне на стоката в качеството на доставка за целите на закона не се отнася за доставките по договори за лизинг, при които е договорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката (изречение второ на т. 3 от чл. 6, ал. 2).

Практическото приложение на съчетания прочит на тези две разпоредби във връзка с облагането с ДДС на доставките по договори за финансов лизинг поражда няколко въпроса.

При изрично прехвърляне на собствеността

Първият от тях е въпрос, свързан с облагането на доставките по договори за финансов лизинг, в които е предвидена само опция за прехвърляне на собствеността. Както бе отбелязано по-горе, във второто изречение от т. 3 на чл. 6, ал. 2 от закона е посочено изрично, че при такива договори фактическото предоставяне на стоката не се смята за доставка. В същото време обаче по силата на разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 1 тези договори не са изключени от обхвата на договорите, при които данъчното събитие възниква при фактическото предоставяне на стоката.

В резултат на това би могло да се направи изводът (някои коментари по въпроса вече го направиха), че и за тези доставки данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката.

Основание да се приеме, че това не е така, е разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС, в която е регламентирано, че в случаите, при които в процеса на изпълнение на лизингов договор, в който е предвидена само опция за прехвърляне на собствеността, но в процеса на изпълнението му се извърши промяна, в резултат на която се договори изрично прехвърляне на собствеността, данъчното събитие възниква на датата на промяната. При това данъчна основа за начисляване на данъка е сумата на вноските, дължими след датата на промяната на договора без дължимия за тях данък. Това поражда извода, че до тази дата данъкът е бил начисляван по сега действащия режим за облагане на лизинговите вноски.

По този начин въпреки липсата на пълна нормативна яснота (конкретна разпоредба или изключване на договорите за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността от разпоредбата за възникването на данъчното събитие при фактическото предаване на стоката) и при действието на новия ЗДДС данъчното събитие за доставките по такива договори ще продължи да възниква при по-ранната от двете дати - датата на плащането на лизинговата вноска или датата, на която то е станало дължимо.

Облагане на доставки по договори, сключени преди 1 януари 2007 г.

Как ще се извършва облагането на доставки по договори за финансов лизинг, сключени преди влизането в сила на новия ЗДДС?

Законодателят е предвидил възможност облагането на тези доставки да продължи по досегашния облекчен режим. За целта в преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия закон е посочено: "Когато при условията на финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати - датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо" (ал. 1 от § 9 на ПЗР от новия ЗДДС). За да бъде приложим този режим за облагане обаче, разпоредбата на ал. 2 на същия параграф изисква в едномесечен срок от датата за влизане на закона в сила данъчнозадълженото лице - доставчик, да подаде до териториалната данъчна дирекция на Националната агенция по приходите (НАП) по регистрацията си опис с точно и вярно нормативно определено съдържание. Описът следва задължително да съдържа достоверна информация за:

- получателите по договорите, чието изпълнение е започнало преди влизането на закона в сила;

- броя и размера на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но вноските не са получени;

- броя и размера на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие (предстоящи лизингови вноски) ще възникне след влизането в сила на закона.

Приема се, че за онези договори, които не са включени в посочения опис (§ 9, ал. 3 на ПЗР), на датата на влизането в сила на закона лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата на вноските, дължими след влизането в сила на закона, без дължимия за тях данък.

Новият ЗДДС влиза в сила от 1 януари 2007 г. Това означава, че за да се запази сега действащият режим за облагане на доставките по заварените договори за финансов лизинг, посоченият опис следва да бъде подаден до края на януари 2007 г. Но тъй като задължен да представи описа е доставчикът, т.е. лизингодателят, който е заинтересуван ДДС върху оставащите лизингови вноски да бъде начислен еднократно, е целесъобразно лизингополучателите да настояват за практическата реализация на посочената възможност.

Освен това във връзка с третирането на заварените договори за финансов лизинг заслужава да се отбележи, че начинът, по който е формулирана разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР, означава, че възможността за продължаване на по-благоприятния режим за облагане се отнася само за договори, при които "стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон", т.е. отнася се за договори, по които изпълнението е започнало, и стоките, обект на лизинга, са фактически предоставени. От тази формулировка обаче не става много ясно дали действията, свързани с третирането на заварените договори за финансов лизинг, следва да се предприемат само за тези с изрично договорено прехвърляне на собствеността или и за тези, в които има само опция за това. По силата на извода, направен въз основа обратния прочит на чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС, логично би следвало, че обект на описа следва да бъдат само доставките по договори за финансов лизинг с изрично посочена клауза за прехвърляне на собствеността, обектът на лизинга по които е предоставен на лизингополучателя преди влизането в сила на новия ЗДДС. В същото време обаче в текста на ал. 1, т. 9 от ПЗР на новия ЗДДС е записано: "Когато при условията на финансов лизинг стоките са фактически предадени...", т.е. разпоредбата му се отнася за всички договори за финансов лизинг. Ето защо за избягване на недоразумения е препоръчително в описа по § 1, т. 9, ал. 2 от ПЗР на закона да се посочат данните за всички заварени договори по финансов лизинг.

Третиране на случаите, при които се прекратява договор за финансов лизинг

Преминаването към облагане на доставките по договори за финансов лизинг с изрично предвидено прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект по общия облагателен режим поражда и един друг важен практически въпрос. Това е въпросът за начина, по който ще се уреждат взаимоотношенията във връзка с платения данък между органите по приходите и участниците в сделките в случаите, при които такива договори бъдат прекъснати преди изтичането на договорения срок, ерго преди прехвърлянето на собствеността върху лизинговия обект.

Прекратяването на договори за финансов лизинг не е прецедент в лизинговата практика и тъй като данъкът върху цялата стойност на обекта ще бъде платен в началото на сделката, то възниква въпросът за възстановяване на съответната недължима част от платения данък. На практика при прекратяване на лизинговия договор обектът на лизинга ще бъде върнат на лизингодателя, ще бъдат платени неустойки и приложени съответните последствия, предвидени в него във връзка с прекратяването, но съдбата на данъка, платен от лизингополучателя за оставащия, неизпълнен срок на договора, респективно неизплатена стойност на лизинговия обект, е нормативно неизяснена. Икономическата логика и принципният механизъм за функциониране на ДДС водят до извода, че този данък следва да бъде възстановен на лизингополучателя. Очевидно е, че става въпрос за въз-становяване на данък, основанията за плащането на част от който са отпаднали. Остава неясно кой и след какви процесуални действия следва да направи това. Същите въпроси възникват и за промените в облагането на доставки по договори за финансов лизинг, които в хода на изпълнението претърпяват промяна, обратна на тази, третирана в чл. 13, ал. 1 на ППЗДДС.

Освен посочените нормативни неясноти при доставките по финансов лизинг заслужава да се отбележи и фактът, че еднократното им облагане в началото на лизинговия срок ще затрудни лизингополучателите. Това намалява привлекателността на лизинга като специфично средство за дългосрочно кредитиране, една от основните цели на което е именно разсрочване на плащането. Еднократното облагане на доставките в началото на сделката увеличава размера на средствата, с които следва да разполага лизингополучателят. Особено затруднени от това ще бъдат фирмите, тъй като за промишлени цели на лизинг обикновено се доставят скъпоструващи стоки.

Облагане на доставките по договори за финансов лизинг по новия ЗДДС
Лиляна ПАНЕВА
До края на годината при облагането на доставките по договор за финансов лизинг с ДДС ще продължи да се прилага специфичният данъчен режим, регламентиран в чл. 26, ал. 2 от действащия ЗДДС. За разлика от общия режим за възникване на данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от закона) при тези доставки той предвижда за дата на възникването на събитието да се приема не датата на прехвърляне на собствеността или друго вещно право върху стоката, а по-ранната от двете дати - тази на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. В съответствие с този режим начисляването и внасянето на ДДС следва договорената схема за погасяване на лизинговите вноски и води до фактическо разсрочване на неговото издължаване. Това облекчава платците на данъка и стимулира ползването и придобиването на активи и стоки за потребление, взети на лизинг.

Облагане по ЗДДС на лизинговите доставки

Независимо от това, че пълноценното утвърждаване на финансовия лизинг като специфична форма за дългосрочно кредитиране у нас все още не е приключило, новият ЗДДС (ДВ, бр. 63 от 2006 г.) премахва облекчения режим за облагане на някои от лизинговите доставки. Съчетаният прочит на неговите разпоредби относно това какво се приема за доставка при договори за финансов лизинг (чл. 6, ал. 2, т. 3 ) и тази относно датата на възникване на данъчното събитие при такива доставки (чл. 25, ал. 3, т. 1) води до извода, че:

- при доставки по договори за финансов лизинг, при които е предвидено изрично прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, дата за възникване на данъчното събитие по ДДС е фактическото предоставяне на стоката. Следователно облагането на доставките, извършени в резултат на такива договори, следва да се извърши еднократно при предоставянето на лизинговия обект, т.е. най-често в началото на първия лизингов период;

- разпоредбата за фактическото предоставяне на стоката в качеството на доставка за целите на закона не се отнася за доставките по договори за лизинг, при които е договорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката (изречение второ на т. 3 от чл. 6, ал. 2).

Практическото приложение на съчетания прочит на тези две разпоредби във връзка с облагането с ДДС на доставките по договори за финансов лизинг поражда няколко въпроса.

При изрично прехвърляне на собствеността

Първият от тях е въпрос, свързан с облагането на доставките по договори за финансов лизинг, в които е предвидена само опция за прехвърляне на собствеността. Както бе отбелязано по-горе, във второто изречение от т. 3 на чл. 6, ал. 2 от закона е посочено изрично, че при такива договори фактическото предоставяне на стоката не се смята за доставка. В същото време обаче по силата на разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 1 тези договори не са изключени от обхвата на договорите, при които данъчното събитие възниква при фактическото предоставяне на стоката.

В резултат на това би могло да се направи изводът (някои коментари по въпроса вече го направиха), че и за тези доставки данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката.

Основание да се приеме, че това не е така, е разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС, в която е регламентирано, че в случаите, при които в процеса на изпълнение на лизингов договор, в който е предвидена само опция за прехвърляне на собствеността, но в процеса на изпълнението му се извърши промяна, в резултат на която се договори изрично прехвърляне на собствеността, данъчното събитие възниква на датата на промяната. При това данъчна основа за начисляване на данъка е сумата на вноските, дължими след датата на промяната на договора без дължимия за тях данък. Това поражда извода, че до тази дата данъкът е бил начисляван по сега действащия режим за облагане на лизинговите вноски.

По този начин въпреки липсата на пълна нормативна яснота (конкретна разпоредба или изключване на договорите за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността от разпоредбата за възникването на данъчното събитие при фактическото предаване на стоката) и при действието на новия ЗДДС данъчното събитие за доставките по такива договори ще продължи да възниква при по-ранната от двете дати - датата на плащането на лизинговата вноска или датата, на която то е станало дължимо.

Облагане на доставки по договори, сключени преди 1 януари 2007 г.

Как ще се извършва облагането на доставки по договори за финансов лизинг, сключени преди влизането в сила на новия ЗДДС?

Законодателят е предвидил възможност облагането на тези доставки да продължи по досегашния облекчен режим. За целта в преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия закон е посочено: "Когато при условията на финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати - датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо" (ал. 1 от § 9 на ПЗР от новия ЗДДС). За да бъде приложим този режим за облагане обаче, разпоредбата на ал. 2 на същия параграф изисква в едномесечен срок от датата за влизане на закона в сила данъчнозадълженото лице - доставчик, да подаде до териториалната данъчна дирекция на Националната агенция по приходите (НАП) по регистрацията си опис с точно и вярно нормативно определено съдържание. Описът следва задължително да съдържа достоверна информация за:

- получателите по договорите, чието изпълнение е започнало преди влизането на закона в сила;

- броя и размера на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но вноските не са получени;

- броя и размера на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие (предстоящи лизингови вноски) ще възникне след влизането в сила на закона.

Приема се, че за онези договори, които не са включени в посочения опис (§ 9, ал. 3 на ПЗР), на датата на влизането в сила на закона лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата на вноските, дължими след влизането в сила на закона, без дължимия за тях данък.

Новият ЗДДС влиза в сила от 1 януари 2007 г. Това означава, че за да се запази сега действащият режим за облагане на доставките по заварените договори за финансов лизинг, посоченият опис следва да бъде подаден до края на януари 2007 г. Но тъй като задължен да представи описа е доставчикът, т.е. лизингодателят, който е заинтересуван ДДС върху оставащите лизингови вноски да бъде начислен еднократно, е целесъобразно лизингополучателите да настояват за практическата реализация на посочената възможност.

Освен това във връзка с третирането на заварените договори за финансов лизинг заслужава да се отбележи, че начинът, по който е формулирана разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР, означава, че възможността за продължаване на по-благоприятния режим за облагане се отнася само за договори, при които "стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон", т.е. отнася се за договори, по които изпълнението е започнало, и стоките, обект на лизинга, са фактически предоставени. От тази формулировка обаче не става много ясно дали действията, свързани с третирането на заварените договори за финансов лизинг, следва да се предприемат само за тези с изрично договорено прехвърляне на собствеността или и за тези, в които има само опция за това. По силата на извода, направен въз основа обратния прочит на чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС, логично би следвало, че обект на описа следва да бъдат само доставките по договори за финансов лизинг с изрично посочена клауза за прехвърляне на собствеността, обектът на лизинга по които е предоставен на лизингополучателя преди влизането в сила на новия ЗДДС. В същото време обаче в текста на ал. 1, т. 9 от ПЗР на новия ЗДДС е записано: "Когато при условията на финансов лизинг стоките са фактически предадени...", т.е. разпоредбата му се отнася за всички договори за финансов лизинг. Ето защо за избягване на недоразумения е препоръчително в описа по § 1, т. 9, ал. 2 от ПЗР на закона да се посочат данните за всички заварени договори по финансов лизинг.

Третиране на случаите, при които се прекратява договор за финансов лизинг

Преминаването към облагане на доставките по договори за финансов лизинг с изрично предвидено прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект по общия облагателен режим поражда и един друг важен практически въпрос. Това е въпросът за начина, по който ще се уреждат взаимоотношенията във връзка с платения данък между органите по приходите и участниците в сделките в случаите, при които такива договори бъдат прекъснати преди изтичането на договорения срок, ерго преди прехвърлянето на собствеността върху лизинговия обект.

Прекратяването на договори за финансов лизинг не е прецедент в лизинговата практика и тъй като данъкът върху цялата стойност на обекта ще бъде платен в началото на сделката, то възниква въпросът за възстановяване на съответната недължима част от платения данък. На практика при прекратяване на лизинговия договор обектът на лизинга ще бъде върнат на лизингодателя, ще бъдат платени неустойки и приложени съответните последствия, предвидени в него във връзка с прекратяването, но съдбата на данъка, платен от лизингополучателя за оставащия, неизпълнен срок на договора, респективно неизплатена стойност на лизинговия обект, е нормативно неизяснена. Икономическата логика и принципният механизъм за функциониране на ДДС водят до извода, че този данък следва да бъде възстановен на лизингополучателя. Очевидно е, че става въпрос за въз-становяване на данък, основанията за плащането на част от който са отпаднали. Остава неясно кой и след какви процесуални действия следва да направи това. Същите въпроси възникват и за промените в облагането на доставки по договори за финансов лизинг, които в хода на изпълнението претърпяват промяна, обратна на тази, третирана в чл. 13, ал. 1 на ППЗДДС.

Освен посочените нормативни неясноти при доставките по финансов лизинг заслужава да се отбележи и фактът, че еднократното им облагане в началото на лизинговия срок ще затрудни лизингополучателите. Това намалява привлекателността на лизинга като специфично средство за дългосрочно кредитиране, една от основните цели на което е именно разсрочване на плащането. Еднократното облагане на доставките в началото на сделката увеличава размера на средствата, с които следва да разполага лизингополучателят. Особено затруднени от това ще бъдат фирмите, тъй като за промишлени цели на лизинг обикновено се доставят скъпоструващи стоки.

Въй...въй...въй....къде са бат Митко и Томас;)))

ТУКА ТУКА СЪМ ПОНЕ АЗ. ЩО?

Леле, след тоя коментар, съм закован като Господ пред табела STOP...И сега, пак ще чакаме указанийца, тъй то...

"На практика при прекратяване на лизинговия договор обектът на лизинга ще бъде върнат на лизингодателя, ще бъдат платени неустойки и приложени съответните последствия, предвидени в него във връзка с прекратяването, но съдбата на данъка, платен от лизингополучателя за оставащия, неизпълнен срок на договора, респективно неизплатена стойност на лизинговия обект, е нормативно неизяснена. Икономическата логика и принципният механизъм за функциониране на ДДС водят до извода, че този данък следва да бъде възстановен на лизингополучателя. Очевидно е, че става въпрос за въз-становяване на данък, основанията за плащането на част от който са отпаднали."

Е, това за възстановяването на данъка от лизингодателя на лизингополучателя при прикратяване на договора, не е регламентирано?
Някакво авторско "изпълнение"!?

Твърде проблемен момент е прекратяването. Щом като не е имало прехвърляне на собственост, на какво основание е платено ДДС-то, начислено по главниците до края на срока на договора? Ако тази глупост в закона не се изясни, държавата ще си прибира ДДС-то два пъти. Аз не виждам как лизингодателя веднъж събрал и внесъл в бюджета ДДС върху вноските за целия период на лизинга, ще може да го връща на лизингополучателя при прекратяване.Това е невъзможно с кредитно известие...Само държавата ще може да го възстанови след ревзия, но това не го намирам и в правилника...

(6) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) При заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона.
(7) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 6 се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък.

чл. 115, ал.(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.


Ами....май става с ДКИ...