може би сте го обсъждали по-рано но сега има нови промени.
Колеги проблемът ми е следния:
внос на стоки от Турция-първи спедитор BG регистриран по ДДС-втори спедиторBG регистриран по ДДС-получател BG регистриран по ДДС.

наистина ли не се начислява ДДС между българските фирми????

какво значи втори спедитор ?
че от минали години има една практика - малко трудно се доказва межд.транспорт при повече от един спедитор преди превозвача

чисто се случва един транспорт да мине през няколко ръце докато стигне до реалния изпълнител на транспорта

изглежда според новите разпоредби от 12.01.2007г в ДВ, услугата става необлагаема съгл. чл. 36 ал.8 от ППЗДС

Клеги, когато коментираме спедиторските услуги във вида:
превозвач - спедитор - клиент, по отношение на международния тронспорт
от Бг до страна извън ЕС и от ЕС до Бг, спедитора фактурира транспорта със ставка 0%, но това се отнася и за летищните такси като елемент от международния транспорт.
Което не важи за товаро разтоварните работи по автомобилния международен транспорт нали?

Правилно ли разсъждавам?

бобката, мисля че само единия спедитор ще може да докаже спедиция пряко свързана с международен транспорт и това ще е този който е намерил превозвача - т.е последния
останалите ще действат като комисионери
кофти се получава :( дано не съм права

Гост - това за ТРР - така е - не важи за автомобилен

Ами Ели
нали все пак си пускаме договор-заявки помежду си и си изпращаме ЧМР, като всеки от тях си прави копие(желателно е!!). Това заедно с фактурата получена от първия спедитор мисля че е достатъчно. Или бъркам?

надявам се аз да бъркам, но до миналата година практиката беше такава :
спедитор А наема друг спедитор Б, който пък наемал превозвача П - фактурата м/у А и Б трябваше да е с 20% защото този втория спедиторБ нямал лиценз за международна дейност, нямал СМР вписан като превозвач и т.нат ... т.е няма как да докаже че спедиторската услуга е пряко свързана с межд.превоз
Има едно решение на ВАС в тази посока
Честно казано не знам в крайна сметка какво точно са искали да заложат законодателите - особено като се има предвид нерешения въпрос с международната спедиция извън Б-я

Аз лично си мисля,че няма да е проблем спедитора да възложи на следващ спедитор да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за извършване на превоз...Това съгл.ТЗ е допустимо...
Превозвача издава фактура за транспорта на първият спедитор...той съответно на вторият с комисионната...и вторият фактурира на клиента+ неговата комисионна...Двете спедиторски фирми просто трябва да се сдобият с документите по чл.36 от ППЗДДС за докажат спедиторската услуга...А това няма да е проблем мисля!

а бе и аз навремето си мислих така, но докато търсех едно - попаднах на друго ВАС - РЕШЕНИЕ № 3145София, 08.04.2004
копирам само текста, който мисля че и сега е актуален
.........
Съгласно разпоредбата на чл.361, ал.1 от Търговския закон спедиционен е договорът, с който спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз на товари. В конкретния случай спедиторът възлага дадената му поръчка от доверителя на друг спедитор, която възможност е предвидена в чл.363 от Търговския закон, без да се изисква изрично овластяване от доверителя по първоначалния спедиторски договор. В случая спорът е относно задължение за данък върху добавената стойност и е валидно понятието за спедиторска услуга по смисъла на чл.19 от Закона за данък върху добавената стойност. Като понятие в ЗДДС спедиторските услуги представляват организиране на международен транспорт срещу насрещна престация. Страните по доставката са възложител, който потребява услугата и заплаща уговорената между страните престация, и изпълнител, на когото е възложено да извърши услугата, за което да получи престацията. От текста на закона следва, че изпълнителят по договора за спедиция поема като свое задължение да осигури превоз на стоки или пътници от място в страната до място извън нея, което задължение може да осъществи със собствени или наети камиони, като в последната хипотеза той от своя страна възлага на превозвач да достави стоката до определена точка във връзка с договорните задължения с възложителя. По силата на нормативните разпоредби и съобразените с тях фактически правоотношения между страните по спедиционния договор за международен превоз, спедиторът като изпълнител по договора, издава фактура на възложителя - товародател, по повод задължението да организира превоз от територията на страната до място извън нея. След извършването на международния превоз превозвачът издава фактура на спедитора по повод изпълнената услуга по превоза.

В конкретния случай правоотношенията са усложнени, тъй като спедиторът възлага дадената му поръчка от доверителя на друг спедитор, подизпълнител, който е посредник между спедитора и превозвача. Именно в качеството на посредник се идентифицира касатора. В това си качество и за осъществената посредническа услуга той получава възнаграждение от същинския спедитор "Инспед"ЕООД. Касае се за сделки между местни лица "Инспед"ЕООД и касатора, а не за сделка за износ и с данъчна ставка нула, както е процедирал касаторът. Доставката по оспорените фактури е с място на изпълнение на територията на страната между две местни лица и не попада в доставките, регламентирани с чл. 17, т. 6 и чл. 19 от ЗДДС. За изпълнението й доставчикът следва да начисли ДДС на основание и по реда на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 32 от ЗДДС.
Правилно окръжният съд в обжалваното решение е приел, че данъчнозадълженото лице не е представило изискуемите се по чл.22 от ППЗДДС, във връзка с чл.17, т.6 от ЗДДС документи, за да докаже, че е осъществил спедиционни услуги във връзка с международен превоз на товар.
По изложените съображения решението на Бургаския окръжен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

ели, мерси че си сложила решението, по тоя въпрос не се бях замислила..
но както винаги нищо ново - ТЗ дава, ЗДДС не дава :/
интересно обаче какво става, ако и междинният спедитор представи изискуемите документи за доказване на международен превоз.

Ели,благодаря за решението;)

Ок,съгл старият ЗДДС има точно определение какво представлява Спедиторска услуга съгл.закона,а именно:
Чл. 19. Спедиторска, агентийска и брокерска услуга по смисъла на този закон и глава девета от Кодекса на търговското мореплаване е организирането на международен транспорт срещу насрещна престация.

Къде е определението какво е спедиторска услуга съгл.сега действащият ЗДДС?И ако няма такава разпоредба изрично посочена не се ли прилага общата,която е съгл.ТЗ!
А чл.363 е красноречив спорд мен;)
Може и да не съм права...просто търся вратичката;)