Моля за помощ с този случай. Случва ми се за пръв път в нова фирма и трябва да мина ревизия в НОИ. Благодаря много!

Фирма наема на 09/01/2006 служител, който е напуснал предишната си работа на 31/12/2006. Така се получават 5 неотработени дни през 01/2006, които става база за изплащането на болнични от февруари до юли.
Счетоводителката е пресметнала частта от МРЗ, която се пада за тези 5 дни през януари и я е прибавила към заработената от служителя сума, клас и т.н. Така тези 5дни от МРЗ + сумите от отработените дни по ведомостта влизат като база за болничните.

Сега обаче в НОИ ми искат ведомост, а там тези 5 дни не са отразени?
Правилно ли е направена сметката и на какво основание за прибавени 5те дни по МРЗ?
А ако не е - какво да правя тепърва?

МЕРСИ!

Коректно ли е това и какво е основанието?

счетоводителката го е сметнала правилно
при положение че не е работил никъде тези 5 дни се взима мин.РЗ за страната, а във Вашия случай -пропорционално.Основанието - като документ - не помня вече ;-))
какво значи че 5-тте дни не са отразени във ведомостта- ами представете справка, как сте изчислили болничния
трябва да имате и бележка от предходния работодател, представена от лицето, за да се види от къде сте взели дохода за 6 мес назад
В НОИ носите ведмостта за РЗ и там е отарзен болничния като сума
ок?

Много благодаря RAQ! Много!!!

Сметнатите дни ги има като калкулация, но понеже искат ведомост като база за определяне на нетно и брутно възнаграждение, а там тези 5 дни ги няма, се притесних.

Сега ще си прикрепя сметките за януари към таблиците със сметки за всеки месец с боолнични и се надявам да е ОК.

А ако някой се сети и за основание ще е прекрасно...

Това, че за тези 5 дни, през, който лицето не е осигурено се взима МРЗ е на основание КСО, не помня точно кой член беше. Потърсете в часта за обещетенията.

споко, бре
а впрочем Вие счети ли сте

и защо треперете толкова
ОСНОВАНИЕТО в НОИ си го знаят
мисля, че най-важна е бележката от предишния работодател да представите, за да видят те базата за предходните 6 месеца
ей сега ще скивам къде до пише
момент ;-))

Чл.41 КСО

НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ, И ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ИЛИ ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ

........
Раздел III.
Изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане

Чл. 5. (1) Среднодневното брутно възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се определя, като сборът от сумите на средно-дневното брутно трудово възнаграждение и/или от среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, и/или среднодневната минимална работна заплата и/или среднодневното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, умножени по броя на работните дни, за които се отнасят, се раздели на общия брой на работните дни за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността.
(2) Среднодневната минимална работна заплата за страната или среднодневният осигурителен доход при изчисляване на паричното обезщетение по ал. 1 се определя, като минималната месечна работна заплата, установена за страната, или осигурителният доход се раздели на броя на работните дни на съответния месец.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е работило при различни работодатели, размерът на полученото трудово възнаграждение се установява с удостоверение, издадено от съответния работодател, съгласно приложението. Ако на лицето е била издадена осигурителна книжка, получаваното възнаграждение или осигурителният доход се удостоверява с нея.
(4) Ако лицето, работило при различни работодатели, за някои от тези дни не представи удостоверение или осигурителна книжка, при изчисляване на паричното обезщетение се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната. След представяне на удостоверението или осигурителната книжка паричното обезщетение се изчислява от действително получените възнаграждения или осигурителен доход.
(5) Паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове или за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изчисляват поотделно от възнаграждението и/или осигурителния доход за всеки от договорите или за дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка.
(6) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) Ако през периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, лицето е било осигурено върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, при определяне на обезщетението се взема предвид среднодневният минимален месечен осигурителен доход, върху който е осигурявано лицето.
(7) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) Сборът от осигурителните доходи, от които се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за периода от който се изчисляват паричните обезщетения.


Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) За работещите по трудови и служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото месечно възнаграждение след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимите данъци, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на работните дни, за които се отнася.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото възнаграждение за всеки отделен месец след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с удържания авансов данък, когато такъв се е дължал, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За самоосигуряващите се за тяхна сметка лица среднодневното нетно възнаграждение се установява, като избраният от тях месечен доход, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, върху който са изчислени и внесени авансовите осигурителни вноски, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г.) Дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване или за бременност и раждане не може да надвишава средната стойност, получена от сбора на сумите от среднодневните нетни възнаграждения, установени по ал. 1 - 3, умножени съответно по броя на работните дни, за които се отнасят, и се раздели на броя на работните дни, за които е получено възнаграждението или са внасяни вноски върху осигурителен доход.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временна неработоспособност, като сумата за първия работен ден от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни за една календарна година, която е за сметка на разходите на осигурителите, се начислява отделно от сумите, които са за сметка на фонд "Общо заболяване и майчинство".


Чл. 7. (1) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) При определяне на обезщетението за трудоустрояване се вземат предвид брутните трудови възнаграждения преди и след трудоустрояването.
(2) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) По реда на чл. 5 се изчислява и паричното обезщетение при трудоустрояване, ако лицата са работили по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването.


Чл. 8. За работници и служители, които поради характера на извършваната работа сами определят работното си време и нямат установено трудово възнаграждение, броят на изработените дни в месеца във връзка с определянето на продължителността на осигурителния стаж за придобиване право на парични обезщетения се определя, като полученото трудово възнаграждение през месеца се раздели на минималната дневна заплата, установена за страната. Определените по този ред дни не могат да са повече от работните дни за съответния месец.


Чл. 9. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) Осигурителните вноски по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху полученото брутно възнаграждение през последния месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като полученото възнаграждение се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) За времето след 1 януари 2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2, 3 и 4, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.


Чл. 10. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) (1) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по държавното обществено осигуряване се изплащат по реда и в сроковете по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
(2) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт могат да извършат плащанията по ал. 1 на лицата, придобили право за получаването им след приключване на производство по ликвидация или прекратяване на осигурителя.
(3) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт могат да извършат плащанията по ал. 1 на лицата, придобили право за получаването им, или да разпоредят на осигурителя да ги плати, когато те не са изплатени по вина на осигурителите, след внасяне на дължимите осигурителни вноски върху тези суми.

КСО
....
Възнаграждение, от което се определя обезщетението

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:
1. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове;
2. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението.
(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

БЛАГОДАРСКО НА НОВИНКА ;-))

Много благодаря мили дами!

Счети не съм, ама така като гледам - може и да стана, щото 'се аз се налага да върша подобни задачи.
Трябва да мине гладко тая ревизия, та за това се бях притеснила, но ме успокоихте.
Искрени благодарности за помощта и за това, че има хора, готови да отделят време за да помогнат на непознат!
Май във форумите най-добре си личи колко добри хора има въпреки всички главоблъканици налегнали всеки :)