Здравейте, имаме служител който е в изпитателен срок по чл.70, но иска да напусне - трябва ли да си пусне предизвестие или може да напесне по всяко време? Благодаря.

а в чия полза е дог. за изпитване? ако е в полза на работник може да си замине по всяко време по време на изпитването.

в чия полза е сключен този договор? ако е в полза на работника може да прекрати договора без предизвестие.

Най-важната особеност на трудовия договор със срок за изпитване е, че в рамките на изпитателния срок страната, в чиято полза е уговорено изпитването, има право да прекрати договора, без да дължи предизвестие на другата страна, по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ. За другата страна по договора такова право не е предвидено в закона.

Освен това, в конкретния случай работникът няма право да използва чл. 326, ал. 2, изр. 2 от КТ като основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като договорът не е срочен и не може да бъде прекратен с изтичане на срока.

През време на изпитването страните имат всички права и задължения, както при действителен трудов договор. Ако иска да прекрати договора, другата страна (в конкретния случай това е работникът) може да използва всяко от правните основания по КТ, за което са налице съответните фактически обстоятелства, с изключение на чл. 71, ал. 1 от КТ. Например ако работодателят се съгласи, договорът може да се прекрати по всяко време по взаимно писмено съгласие на страните (чл. 325, т. 1 от КТ). В противен случай той може да се възползва и от правната възможност за прекратяване на договора по своя инициатива, с предизвестие по реда на чл. 326 от КТ, което страните са уговорили в максималния размер допустим по закона размер 3 месеца.

Ще отбележим, че в съответствие с чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ, срокът на уговореното предизвестие е еднакъв за двете страни. Това означава, че, когато изтече срокът на изпитването, и работодателят ще трябва да отправи предизвестието в същия тримесечен срок, ако иска да прекрати договора по някое от основанията, посочени в чл. 328 от КТ.

Накрая, при наличието на отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, всяка от страните по договора може да го прекрати и без да изчака срока на предизвестието, като заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неотработения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 и 2 от КТ).

Най-важната особеност на трудовия договор със срок за изпитване е, че в рамките на изпитателния срок страната, в чиято полза е уговорено изпитването, има право да прекрати договора, без да дължи предизвестие на другата страна, по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ. За другата страна по договора такова право не е предвидено в закона.

Освен това, в конкретния случай работникът няма право да използва чл. 326, ал. 2, изр. 2 от КТ като основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като договорът не е срочен и не може да бъде прекратен с изтичане на срока.

През време на изпитването страните имат всички права и задължения, както при действителен трудов договор. Ако иска да прекрати договора, другата страна (в конкретния случай това е работникът) може да използва всяко от правните основания по КТ, за което са налице съответните фактически обстоятелства, с изключение на чл. 71, ал. 1 от КТ. Например ако работодателят се съгласи, договорът може да се прекрати по всяко време по взаимно писмено съгласие на страните (чл. 325, т. 1 от КТ). В противен случай той може да се възползва и от правната възможност за прекратяване на договора по своя инициатива, с предизвестие по реда на чл. 326 от КТ, което страните са уговорили в максималния размер допустим по закона размер 3 месеца.

Ще отбележим, че в съответствие с чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ, срокът на уговореното предизвестие е еднакъв за двете страни. Това означава, че, когато изтече срокът на изпитването, и работодателят ще трябва да отправи предизвестието в същия тримесечен срок, ако иска да прекрати договора по някое от основанията, посочени в чл. 328 от КТ.

Накрая, при наличието на отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, всяка от страните по договора може да го прекрати и без да изчака срока на предизвестието, като заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неотработения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 и 2 от КТ).