Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Практика > Осигуряване

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо на НОИ Изх. № 91-01-274/23.12.2008 г.

от odit.info, 06 Jan 2009 17:24ч, видяна 17120 пъти
реклама
ОТНОСНО: промените, свързани с правото и размера на паричните обезщетения за майчинство от 1 януари 2009 г.
Р е п у б л и к а  Б ъ л г а р и я
Национален  осигурителен  институт
Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”, София 1303,бул. “Ал. Стамболийски” № 62-64, тел. 926-10-10, факс 926-14-40

До
Районно (Столично) управление ”Социално осигуряване”

По повод направените промени, относно правото и размера на паричните обезщетения за майчинство в Кодекса за социално осигуряване, със Закона за бюджета на ДОО за 2009 г. (обн. в ДВ., бр. 109 от 23.12.2008 г.) и във връзка с промените в Кодекса на труда (КТ), обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г. и ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г., да се има предвид следното:

1. С изменението на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 1 януари 2009 г., се регламентира, че осигурените лица имат право на парични обезщетения за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.

Изискването за 12 месеца осигурителен стаж се отнася за лицата, при които отпускът поради бременност и раждане е започнал след 31.12.2008 г.

2. Ал. 1 на чл. 49 в сила от 1 януари 2009 г. се изменя така: “Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5”.

С изменението се регламентира, че паричното обезщетение на лицата, за които започването на отпуска поради бременност и раждане е след 31.12.2008 г., се изчислява от 12 месечен период.

От 1 януари 2009 г. се променя и срокът на изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане от 315 на 410 календарни дни, от които 45 преди раждане (чл. 50, ал. 1 от КСО).

3. В чл. 163 от Кодекса на труда (КТ) са създадени нови ал. 7 и ал. 8, в сила от 1 януари 2009 г., свързани с правото на 15-дневен отпуск на бащата при раждане на дете и с правото на отпуск на бащата/осиновителя за остатъка след навършване на 6-месечна възраст на детето до 410 календарни дни.

В съответствие с новите разпоредби на КТ, в чл. 50 от КСО е изменена ал. 6 и е създадена нова ал. 7.
На основание чл. 163, ал. 7 от КТ, когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.

Съгласно новата редакция на ал. 6 на чл. 50, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от КТ, ако отговаря на условията по чл. 48а. За получаване на паричното обезщетение бащата подава молба-декларация /проект на образец, приложение № 13 към НИИПОПДОО/, към която прилага заверени от осигурителя копия от: заповедта за разрешаване на отпуска, удостоверението за раждане на детето и документа от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.

На основание новата ал. 8 на чл. 163 от КТ със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 календарни дни.

Съгласно разпоредбата на новата ал. 7 на чл. 50 от КСО, “осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а. За получаване на паричното обезщетение бащата/осиновителят подава молба-декларация /проект на образец, приложение № 14 към НИИПОПДОО/, към която прилага заверени от осигурителя копия от: заповедта за разрешаване на отпуска и удостоверението за раждане на детето.

Съгласно изменението на чл. 52, думата “осигурената” се заменя с “осигуреното лице”, с което се дава право и на бащите/осиновителите при прекратяване на осигуряването през време на получаване на парично обезщетение за 15-те календарни дни и за периода след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, да получават парични обезщетения до изтичане на съответните срокове.

С изменението на чл. 52а, в сила от 1 януари 2009 г., за придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, се въвежда изискване осигурените лица да имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Изискването за 12 месеца осигурителен стаж се отнася за лицата, при които отпускът за отглеждане на дете е започнал след 31.12.2008 г.

При определянето на реда за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане за заварените случаи се прилагат разпоредбите на новосъздадения § 22к от КСО. По прилагането на тези разпоредби да се има предвид, че във всички случаи, когато лицата са започнали ползването на отпуск за бременност и раждане преди 1 януари 2009 г., паричните обезщетения се изчисляват и изплащат по “досегашния ред”, независимо от обстоятелството дали е започнало плащането на паричното обезщетение и коя е правопораждащата дата. В тези случаи определянето на правото е свързано с условието за 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство, а периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения е 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на бременността и раждането.

4. Съгласно измененията на чл. 163 от КТ и чл. 50 от КСО продължителността на отпуска и изплащането на паричните обезщетения за бременност и раждане се увеличава на 410 календарни дни. Независимо че измененията в КТ са в сила от 2 януари 2009 г., а измененията в КСО – от 1 януари 2009 г., това няма да се отрази на изплащането на паричните обезщетения за бременност и раждане.

Съгласно § 22к от ПРЗ на КСО:
- майките /осиновителките/, за които срокът на обезщетението по чл. 50 от КСО не е изтекъл до 1 януари 2009 г., имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни.
- майките /осиновителките/, за които срокът на обезщетението по чл. 50 е изтекъл до 1 януари 2009 г., но от започването му не са изтекли 410 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период.

И в двете хипотези, обезщетението на това основание се изплаща, ако майката ползва отпуск при условията на § 3в от ПР на КТ. Във връзка с правото на обезщетение по § 22к от ПЗР на КСО да се имат предвид следните особености:

А. Когато срокът на отпуска за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни не е изтекъл към 2 януари 2009 г. парично обезщетение по § 22к, ал. 1 от ПЗР на КСО се изплаща само, ако майката ползва остатъка от отпуска до 410 календарни дни, въз основа на подадено от нея заявление в преприятието по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), след изменението й. За получаване на обезщетението се подава нова молба-декларация /проект на изменен образец, приложение № 2 към НИИПОПДОО/. За този период майката не може да ползва отпуск за отглеждане на детето и да получава обезщетение по чл. 53 от КСО. За същия период тя не може да получава и обезщетение по чл. 54 от КСО, ако работи и не ползва отпуска.

Б. Когато срокът на отпуска за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни е изтекъл преди 2 януари 2009 г. са възможни следните случаи:

а) На 1 януари 2009 г. майката или лицето по чл. 164, ал. 3 от КТ ползва отпуск за отглеждане на малко дете с право на обезщетение по чл. 53 от КСО, или такъв отпуск не се ползва и майката работи с право на обезщетение по чл. 54 от КСО. Във всички тези случаи ползването на правата по чл. 164 от КТ и съответно получаването на обезщетенията по чл. 53 или 54 от КСО продължава и след 1 януари 2009 г. Майката, заварена в тези права може да прави промените, предвидени в чл. 164 от КТ, като й се изплаща съответното обезщетение по чл. 53 или чл. 54 от КСО независимо, че остатъкът от 410 календарни дни на срока на отпуска за бременност и раждане не е изтекъл. През посочения период обаче, майката може да подаде заявление в предприятието по НРВПО, след изменението й, за ползване на отпуск за бременност и раждане по § 3в, ал. 2 от ПР на КТ за остатъка до 410 календарни дни от датата, посочена в заявлението. Съгласно чл. 3в, ал. 2 от ПЗР на КТ, работничките и служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни е изтекъл преди 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 410 календарни дни и сбора на ползвания или полагащия се отпуск за бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете. От датата, от която е разрешен отпуска за остатъка за 410 календарни дни, майката следва да прекрати ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, съответно да оттегли съгласието за ползването му от лицата по чл. 164, ал. 3 или да прекрати получаваното от нея обезщетение по чл. 54 от КСО, когато работи. За тези промени майката (осиновителката) е длъжна да подаде декларация за промяна на обстоятелствата – приложение № 12 към чл. 14, ал. 1 към НИИПОПДОО. През времето на отпуска по § 3в, ал. 2 от ПР на КТ тя може да получи само обезщетение по § 22к, ал. 2 от ПЗР на КСО, след подаване на нова молба-декларация /проект на изменен образец, приложение № 2 към НИИПОПДОО/. Ако майката прекрати ползването на разрешения отпуск по § 3в, ал. 2 от ПР на КТ преди изтичането му и се върне на работа, тя няма право на обезщетението по чл. 54 от КСО и не може отново да ползва права по чл. 164 от КТ и чл. 53 и 54 от КСО. След изтичането на срока от 410 календарни дни майката придобива правата на отпуск за отглеждане на дете и може да получава обезщетенията по чл. 53 и 54 от КСО.

б) На 1 януари 2009 г. майката не е заварена с право на отпуск по чл. 164 от КТ или с право на обезщетение по чл. 54 от КСО. Например: 315-ят ден от отпуска за бременност и раждане изтича на 1 януари 2009 г. включително; или към тази дата тя не се намира в трудово или служебно правоотношение; или осигуряването й за общо заболяване и майчинство като самоосигуряващо се лице е прекъснато или прекратено. В тези случаи след 1 януари 2009 г.
майката не може да ползва права по чл. 164 от КТ, чл. 53 и чл. 54 от КСО до изтичането на 410-те календарни дни от срока на отпуска за бременност и раждане. След 1 януари 2009 г. майката може да подаде заявление в преприятието по НРВПО, след изменението й, за разрешаване на отпуск за бременност и раждане по § 3в, ал. 2 от ПР на КТ и да получи обезщетение по § 22к, ал. 2 от ПЗР на КСО по досегашния ред, ако към датата на разрешаване на отпуска е осигурена за общо заболяване и майчинство. За получаване на обезщетението се подава нова молба-декларация /проект на изменен образец приложение № 2 към НИИПОПДОО/. По време на ползването на отпуска до изтичането на 410-те календарни дни тя няма право на обезщетение по чл. 53 и 54 от КСО. Право на това обезщетение тя може да придобие след изтичането на остатъка от срока на 410-те календарни дни, ако е осигурена за общо заболяване и майчинство към пораждане на правото.

5. Когато на 1 януари 2009 г. майката не е била осигурена и не е ползвала отпуск за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни, но към тази дата не са изтекли 410 календарни дни, тя ще има право на парично обезщетение за остатъка до изтичането на този период, ако за нея възникне осигуряване за общо заболяване и майчинство и й бъде разрешен отпуск. В този случай паричното обезщетение се изплаща, ако осигуреното лице има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство, а размерът се изчислява от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР