Управителят на фирмата купува само на един работник карта за пътуване - от дома му до местоработата. Издадена е фактура от автобусната фирма. Работникът живее в друга община.
Според мен това, не е социален разход, т.к. не е достъпен за всички.
Според вас колеги признат ли е този разход за дейността?
Можем ли да ползваме данъчен кредит при положение, че ЗДДС не изисква транспортното обслужване на работниците и служителите да бъде определено като социален разход?

Нямате ли такъв случай?

Според мен това е социален разход и нямате право на ДК.

чл.70 ал.1 т.2 се "неутрализира" с ал.3 т.2 от същия член

Много моля колеги, вземете отношение. Знам, че доста се изписа по темата, но точно по този казус нищо конкретно не намирам

Скучна ли е темата или просто не сте се сблъсквали с такъв случай?

виж чл.204, 205 и 210 от зкпо, не се облагат с данък социалните разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно

Виждам, че много хора в момента имат нужда от помощ, но обърнете малко внимание и на мен.

ти по-добре обърни внимание на ЗКПО

Видяла съм всички членове от ЗКПО касаещи темата, но ме притеснява определението за "социални разходи, предоставени в натура" в Допълнителните разпоредби на същия закон - параграф 1 т.34, където пише, че социалните придобивки трябва да са достъпни за всички, а в нашия случай участва само един работник.

Нали само един работник живее в другата община, не и останалите?
Признава ти се разхода, не се притеснявай.

Ами и другите да се преместят и да ползват социални. Кво ги бърка.

Преди години в наръчници на РААБЕ БЪЛГАРИЯ имаше коментар по този проблем.Та там коментираше специалиста , че щом няма градски транспорт до местоработата на работника и служителя, наетия транспорт от фирмата за превоз на служителите или картите за транспорт не са социален разход. В нашата фирма до скоро имахме нает транспорт, същия го осчетоводявах като директен разход за дейността и при ревизии не са ми правили проблем.При вас случая е още по-ясен , защото той пътува от друго населено място.

В тази връзка, ако може да попитам - водя счетоводството на малка фирма с трима души персонал. Купуват всеки месец една карта за градски транспорт, за един от тримата служители. Другите двама пътуват с личните си коли и не искат карти. При това положение разходът се признава, нали? Достъпно е за всички служители, но само един иска и се възползва от възможността.

Да ви имам увереността на всичките, че така лесно се признават.

Защо, Ники, не се ли признават?

зависи.

Благодаря ви много ТониЛ и tedi. Тъкмо бях готова да попитам:
А осигуровки трябва ли да се внесат, защото този тип "доход" не е в изключенията на чл.1 ал.7 на Наредбата за елементите на възнаграждението .....? , но след това, което сте ми написали, стигам до извода, че този разход е присъщ за дейността, не е социален и съответно няма да се внасят осигуровки, мога да ползвам данъчен кредит /ДДС/, и не се облага по реда на глава четвърта от ЗКПО и в частност ЗДДФЛ. Правилно ли съм ви разбрала?

Моля те Niki67, открехни се, изразяваш съмнение - от твоя опит и твоя прочит на нормативните документи до какъв извод стигна ?

Чакай малко преди да ми благодариш, Бияна. Като прочетох друга община реших и аз не знам защо, че става въпрос за друго населено място. А то май, май не е така. Хайде уточни, моля!

ТониЛ работникът живее в село Атия общ.Созопол, а работи в Бургас. Не аз, а Катя е "навлязла" в градския транспорт.

Ами в такъв случай моето мнение е, че нямаш проблем. В случай че останалите работници си живеят в Бургас.
и съответно фирмата директно заплаща картата на превозвача, а не парите "да минават" през работника.

Хайде Niki67 моля те появи се - обясни с думи прости твоето съмнение - помогни ни

Още веднъж благодаря ТониЛ

Биляна (гост), за какви "социални разходи, предоставени в натура" говориш, да не давате газ или нафта на служителя ви?

а имате ли назначен домакин, снабдител или куриер във фирмата )))

АЗ, говоря за тези соц. разходи в натура, за които по-горе ТониЛ пише, че парите за тях не тряба да "минават" през през работника. Иначе агнешки бутчета за Великден не сме раздавали.

lansky нямаме куриери, снабдители и домакини - за тях не е ли по-удобен градския транспорт?
Нашия човек пътува между две населени места.

Най- прав е Лански, за тези, които го разбират какво казва.
На останалите им завиждам за оптимизма, че е толкова безпроблемно. Дълга е темата, а има и вече няколко теми такива коментирани. Не винаги и не толкова безпроблемно се признават. А в случай, че са социални разходи, се дължат и осигуровки. Аз не съм такъв оптимист като ТониЛ, че се признавало без проблем.

niki67 искаш да кажеш, че тези разходи се признават, когато човек пътувайки върши някаква работа или пътува във връзка с някаква работа, а не да пътува за да се добере до местоработата. Правилно ли те разбрах?

Биляна, Ники67 иска да ти каже да увеличиш заплатата на човека или да си назначиш друг човек - горе долу е това.

В транспортна фирма платените застраховки за ГО, автокаско и винетки признават ли се за разход. Благодаря за включилите си.

Професоре, какви ги говориш бе човек - хората взеха да работят на половин ден ти искаш увеличение на заплатите.

Хайде Никчо, пак стария спор отпочваме!
Дали ако послучай осми март фирмата реши на всички жени да се даде по една тенджера, то това не е соц. придобивка в натура, щото мъжете не са жени, нищо че не празнуват женския празник.

Да, в ЗКПО изрично е написано, че соц. придобивки трябва да са достъпни за всички работници. Ама съгласи се, че в закона не е нуждо да се уточнява че се има предвид за всички, които имат право на това.
Ще ти задам друг пример.
Ръководството решава да осигури соц. придобивка в натура санаториално и рехабилитационно лечение на работниците.
Сега съгласи се, че това ще се отнася само за тези работници, които се нуждаят от такова лечение. Естествено че тия, които са си наред няма да се ползват от тази придобивка. Те ще имат право в случай, че и те се изчанчат нещо и минат в редиците на нуждаещите се.
Същото е и с транспорта. Че другите работници без карти може да живеят и срещу офиса. Откъде накъде работодателят ще им предоставя карти след като на практика те няма да ги ползват, ами или ще ги подарят на близък, или ще ги препродадат направо с някаква отстъпка.

Ами като искате да ви бъде признат разхода и за данъчни цели си наемете един автобус от другата община да го вози човека до работа и обраттно. Така ще имате признат разход без да увеличавате работната заплата на човека :(((((((

В крайна сметка да внасям ли осигуровки?

РАЗЯСНЕНИЕ № 26А36 от 23.05.2006 г. относно данъчното третиране на разходите за карти за градски транспорт за превоз на работници и служители от местоживеенето до местоработата им и обратно
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
чл. 293,

чл. 294 КТ,


§ 1, т. 14,


чл. 23, aл. 12 ЗКПО,


чл. 19, aл. 2, т. 7 ЗОДФЛ

Относно: Ваше запитване с вх. № 26-А-36 от 11.04.2006 г. във връзка с включване на стойността на карти за градския транспорт в месечния осигурителен доход на работниците, отговаряме следното:

В § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на Закона за корпоративното подоходно облагане е дадено определение на понятието "социални разходи". Това са отчетените като разходи социални придобивки /в пари или в натура/, определени по чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и достъпни за всички работници и служители, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗОДФЛ. Не е налице предоставянето на социални разходи в натура в случаите на възстановяване на разходи на лицата под каквато и да е форма.


Съгласно чл.23, ал. 12 от Закона за корпоративното подоходно облагане отчетените разходи за транспортно обслужване на персонала, включително на наетите по договори за управление и контрол, от местоживеене до месторабота и обратно, осъществено чрез железопътния транспорт и чрез трамвайния, тролейбусния, градския и междуселищния автобусен транспорт по утвърдена транспортна схема, с изключение на допълнителните автобусни линии, не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36,считано от 01.01.2006 г. Стойността на картите за пътуване от местоживеене до месторабота и обратно, осигурени безплатно от работодателя, е доход, освободен от облагане и по реда на чл. 19, ал. 2, т. 7 от ЗОДФЛ.


Социалните разходи, за целите на социалното осигуряване, се третират по различен начин. Налице е специална нормативна уредба в областта на социалното осигуряване, която изключва приложението на данъчното законодателство по отношение на задължителното осигуряване.


На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, / в сила от 1 януари 2000 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21 януари 2000 г., с последващи изменения и допълнения /, осигурителните вноски за работещите по трудови правоотношения се изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност.


В чл. 2 , ал. 1 от същата изрично е посочено,че върху сумите, изплащани за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в натура или в пари се дължат осигурителни вноски, а в чл. 2, ал. 2 изчерпателно са изброени хипотезите, при които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.


В § 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата изрично е посочено, че тя се приема на основание чл. 6, ал. 13 и чл. 41, ал. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.


Разходите за карти за градски транспорт за превоз на работници и служители от местоживеене до местоработата им и обратно не могат да се третират по друг начин, освен като социално-битови, осъществени във връзка със задължението на работодателя по чл. 294, т. 3 от Кодекса на труда. Тези разходи не са непосредствено свързани със стопанската дейност, защото не по принуда работодателят предоставя тези карти на работниците, а с тях основно се удовлетворяват лични потребности.


От гореизложеното произтича и извода, че стойността на предоставените на работниците карти за придвижване с обществен транспорт по смисъла на § 1, т. 77 от ДР на ЗКПО се включват в месечния осигурителен доход на работниците.


Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определянето на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя.


Мария Мургина,


Изпълнителен директор на НАП

Социален разход, който се включва във фишовете, удържат се осигуровки.

Уф, айде по-късно да пиша подробно, щом толко държите. Дори само фактът, че се дължат осигуровки, прави този вариант неприемлив. Уж не се облагали били. Зависи много от конкретния случай, предназначението и основанието на разходите. И трябва да са достъпни за ВСИЧКИ работници и служители. Може някои да не искат да ги ползват, ама трябва да са достъпни за всички.

Билети за транспорт между две селища.
Работодателят изплаща на работника срещу представени от него билети определена сума
(работодател->работник). Сумата се включва във фиша - социален разход: осигуровки и данък.

така, продължаваме....
Абсолютно си го измислям.
Шивашка фирма действаща в сърцето на село Мрамор, София. Персонал 20 души. 17-те души от персонала живеят в Мрамор, а останалите трима извън мрамора. В самото село автобус върви, но разстоянието между трите съществуващи спирки в него е колкото да преминеш десетина блока като се разхождаш в София.
Първият осемнадесети от изключението от тримата живее на междинен терен между София и Мрамор, на който няма спирка на никакъв междуградски транспорт. Но разстиянието пеша е по-скоро благоприято- междинно от къщичката му до Мрамор пеша да върви, отколкото от дома обратно пеша до София да крачи и оттам автобуса на спиркатата до цеха за Мрамор да хваща.
Последните двама от тримата живеят в София.
Пита се:
след като всички имат право на разходи за транспорт, кои имат право на такива според моя проиятел Ники?. Еми не са всички. ЗКПО казва всички, но със сигурност има предвид не на калпак, а точно всички, които според необходимостта да пътуват от .... до могат да се ползват от тази привилегия. А не просто: Айдееееееееееееее: дайвайте да раздавме карти за градски ттранспорт наред на всички, щото законът ни го разрешава.
После Никчо, спомена по-горе нещо, което ме смути. Всички имали право, но тези, които се откажели, не получавали. Е кой е тоя луд да се откаже?!. Аз живея срещу предприятието. Защо да се отказвам от карта, като мога да я получа според теб съвсем без проблем и да я дам на мъжа си, който пътува с градския транспорт. Е, ще ми удържат соц. осигуровки. Вярно. Но пак по-на далавера ще излезе картата отколкото той да иде да си я купи.

Социалният разход в натура според ЗКПО в никакъв случай законът не си е помислил, че той е "за всички" и не е това, което ние си мислихме че може би съществува като за всички в комунизма.

Тони, а осигуровки внасяш ли върху тея социални разходи?

niki67

?!?

Ми добре де, в измисления ти пример, дължат ли се осигуровки ?! И ако да, има ли сми от такива "социални разходи" ? :)

Ники, стига де. Не знам по същество кой прав, кой крив - ти или ТониЛ, ама чак пък да и е "измислен" примера? Кво ти става?

Нищо не ми става бе Елиса, тя казва, че си го измисля.
Цитат на ТониЛ:
"Абсолютно си го измислям."

което е така. Тя няма такъв случай, а дискутираме само заради казуса. Това имаме предвид и Тони, и аз. А ти как мислиш?

Уффф, тук съм пас. Поне тази вечер.
Тони бе, как можеш да си измисляш такива реалистични примери. Направо ме заблуди