ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА
за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризъм на
„....................................” ООД, ЕИК-.............................седалище и адрес на управление: .....................................................................................

РАЗДЕЛ I.

Общи положения

Предмет

Чл.1.Целта на тези Правила е:

1.1.Да спомогнат за предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, групи и специализирани организации на организираната престъпност, насочени към изпиране на пари и финансиране на тероризма;

1.2.Да се определят задълженията на СЧЕТОВОДНАТА КАНТОРА, както и конкретни процедури по тяхното изпълнение;

2.3. Да се създадат ясни критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, свързани с изпирането на пари и/или финансиране на тероризма;

2.4. Да се регламентира събирането, обработването, съхранението и предоставяне информацията на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, чрез Специализирана служба за контрол и предотвратяване изпирането на пари, както и на информацията свързана с прилагането на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;и

2.5. Да се определи реда и начините за първоначално и текущо обучение и квалификация на служителите на СЧЕТОВОДНАТА КАНТОРА по прилагане на мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма.


Понятие за изпиране на пари

Чл.2. Изпиране на пари е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопанския оборот.Изпиране на пари е налице в следните случаи:

1.укриване или прикриване на естеството, източника, местоположението, разпореждането, движението или правата по отношение на имуществата, придобити чрез или по повод на престъпление;

2.придобиване, притежаване или използване на имущества със знанието в момента на получаването, че са придобити чрез или по повод на престъпление;

3.извършване на престъпление извън юрисдикцията на Република България, облагите от което са предмет на изпиране на пари в България.

Мерки срещу изпирането на пари

Чл.3. Мерките за предотвратяване действията на клиенти на търговеца, свързани с изпиране на пари и лицата, които ги предприемат, са:

1. Идентифициране на клиенти – съответния служител на търговеца;
2. Събиране на информация за съмнителни операции и сделки – съответния служител на търговеца;
3. Обработване и съхраняване на информацията по предходните точки – управителния орган на търговеца или специализираната служба на търговеца по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
4. Разкриване на информация за клиенти и сделки, за които е налице съмнение за изпиране на пари – управителния орган на търговеца.

Мерки срещу финансиране на тероризма
Чл.3.а (1) Към изброените в чл.3 мерки се добавят и:

1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество;

(2) Ако управителя на търговеца, изпълнили мярка по ал.1, незабавно уведомява за това министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” и Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност.

РАЗДЕЛ II.

Идентифициране на клиенти и критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти.

Задължение за идентифициране на клиенти

Чл.4 Задължително се извършва идентифициране на клиенти в следните случаи:

1. При установяване търговски или професионални отношения при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, както и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 15 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута.
2. В случай на извършване на повече от една операция или сделка, които по отделно не надвишават 30 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.
3. В случаите, при които не може да се извърши идентификация на клиента в съответствие и изискванията на закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и актовете за прилагането му, както и при не представяне на декларация по чл.7 от ЗМИП, задължително се отказва извършването на операцията или сделката при установяването на търговски или професионални отношения.Ако не може да се извърши идентификация на клиента в случаите на вече установени търговски или професионални отношения, то следва да се прекратят тези отношения.
4. Лицата, извършващи операция или сделка с дружеството на стойност над 30 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 15 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. Декларацията за произхода на средствата се подава от клиента преди извършването на съответната операция или сделка и има утвърдени в ППЗМИП реквизити.
5. В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването и задължително се идентифицира клиента в момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е над 30 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 15 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. Този случай не изключва задължението за идентификация при установяване на търговски или професионални отношения.
6. Клиентите се идентифицират и извън горните случаи, когато възникне съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризма.

Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация

Чл.5.Идентифицирането на клиента се извършва, както следва:

1.За физически лица – чрез изискване на официален документ за самоличност и регистриране при търговеца на неговия вид, номер, издател, както и трите имена, адреса и единния граждански номер на лицето. Физическите лица – еднолични търговци, представят освен документите по тази точка и документите по т.2;
2. За еднолични търговци и юридически лица – чрез изискване на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние, а ако лицето не подлежи на регистрация – на заверен препис от учредителния акт. При търговеца се регистрира следната информация за лицето: наименование, седалище, адрес на управление, предмет на дейност или цел, срока на съществуване (ако има такъв) органите на управление и представителство, вида и състава на колективния орган на управление (съвет на директорите, управителен съвет). Когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат необходимите за идентификацията данни , идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на други официални удостоверителни документи за тези данни;
3. За лицата, които по закон са задължени да се регистрират данъчно, се изисква да представят копие от данъчната регистрация;
4. За лицата, които по закон са задължени да се регистрират митнически, се изисква да представят копие от митническа регистрация;
5. За лицата, които притежават единен идентификационен код по регистър „БУЛСТАТ”, се изисква да представят копие от картата за идентификация или от регистрационно удостоверение за кода по регистър „БУЛСТАТ”;
6. За лица, чиято дейност подлежи на лицензиране, разрешение или на регистрация и същите извършват сделки във връзка с тази дейност, се изисква да представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.

Чл.6. (1) Ако операцията или сделката се извършват чрез представител, се изискват доказателства за представителната власт, след което се идентифицират представителят, представляваният и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.

(2) Ако операцията или сделката се извършва в полза на трето лице без упълномощаване или чрез трето лице – приносител на документи за извършване на операцията или сделката, се идентифицира третото лице, в полза на което е извършена операцията или сделката, лицето, извършило операцията или сделката, и приносителя. При идентифицирането се установяват трите имена, ЕГН и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.

Чл.7. (1) При промяна на обстоятелствата по време на осъществяване на операцията или сделката клиентите са длъжни да уведомят търговеца и да му представят официално извлечение от съответния регистър или от съответните удостоверителни документи в 7- дневен срок от настъпване в промяна, респ. от вписването и в регистъра.

(2) При идентифицирането на клиенти – юридически или физически лица, служителите могат да се позовават и на информация за всички подлежащи на вписване обстоятелства, с която разполагат, макар и вписването още да не е извършено.

Чл.8. (1) Задължително се идентифицират физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице, както и се проверява тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент. При липса на друга възможност идентифизирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице. Условията и редът за идентифициране и проверка на идентификацията, условията и редът за освобождаване от задължението за идентификация, както и формата и редът за подаване на декларацията, се определят с правилника за прилагане на ЗМИП.

Чл.9.(2) Действителен собственик на клиент- юридическо лице, е:
- физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на клиент- юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират;
- физическо лице или физически лица, в полза на които се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото, когато клиент е фондация, организация с нестопанска цел или друго лице, което осъществява доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трето лице;
- група от физически лица, в чиято полза е създадена или действа фондация, организация с нестопанска цел или лице, осъществяващо доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица, ако тези лица не са определени, но са определяеми по определени признаци.

Чл.10.(1) Задължително се поставят под особено наблюдение търговските или професионалните си отношения, операциите и сделките с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари.

(2) Когато операцията или сделката по ал.1 няма логично икономическо обяснение или видимо основателна причина, се събират, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.

Чл.11 Задължително се прилагат разширени мерки по отношение на клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица.

Чл.12.(1) Клиенти по смисъла на чл.11 са потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент – юридическо лице, които са:

1.държавни глоби, ръководители на правителства, министри и заместник- министри;
2.членове на парламенти;
3.членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;
4.членове на сметна палата;
5.членове на управителни органи на централни банки;
6.посланици и управляващи дипломатически мисии;
7.висши офицери от въоръжените сили;
8.членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик държавата.
(2)Категориите,определени в ал.1, т.1 – 7, включват съответно и доколкото е приложимо длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.
(3)Мерките, предвидени за категориите клиенти по ал. 1, се прилагат и по отношение на кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети.
(4)Категориите, определени в ал.1, т.1 – 8, изключват длъжностни лица на средно ниво или по-младши длъжностни лица.
(5)За целите на чл. 11 за „свързани лица” се считат:
1.съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съпружеско съжителство;
2.низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които живеят във фактическо съпружеско съжителство;
3.възходящите от първа степен;
4.всяко физическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е действителен собственик съвместно с лице по ал.1 на юридическо лице или се намира в други близки търговски, професионални или други делови отношения с лице по ал. 1;
5.всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е било създадено в полза на лице по ал. 1.

Критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти
Чл.13. Критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки за изпиране на пари и финансиране на тероризъм:
1. сделки, при които счетоводната кантора получава парични средства или друго имущество, при условия, срокове, тежести или други модалитети, които противоречат на закона или морала;
2. опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители на счетоводната кантора на различно равнище;
3. операции и сделки, при които се изисква счетоводната кантора да извършва действия, противоречащи на нейния предмет на дейност и принципи;
4. непредоставяне на документи за представителна власт;
5. представяне на документ с противоречиво съдържание – например не отразени в удостоверението за данъчна регистрация и в картата на БУЛСТАТ извършени промени по фирменото дело на лицето;
6. извършване на плащания с голям брой банкноти с малък номинал, като стойността на сделките е близка до прага за извършване на идентификация;
7. опит за използване на фалшиви банкноти при плащане;

Чл.14. Критерии за разпознаване на съмнителни клиенти:
1. Клиент, за който е обществено достояние, че е криминално проявен;
2. Клиентът показва видими признаци на притеснение или демонстрира необичайно клиентско поведение, което поражда у служителя на търговеца основателни съмнения, относно съществени елементи на сделката;
3. Клиентът посочва като адрес, адреса на трето лице или адресът за кореспонденция е пощенска кутия;
4. Подписът в документа за самоличност не съответства на положения от клиента във връзка с операцията или сделката;
5. Клиентът е включен в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
6. Клиенти, които представят документи за регистрация (в Търговския регистър, адресна и т.н.), чиято истинност поражда съмнение;
7. Представители или пълномощници на физически или юридически лица, представящи документи за идентичност и представителна власт, чиято автентичност поражда съмнения;
8. Лица, чиито пари, собственост и имущества имат за първоначален източник офшорни зони, страни, неприлагащи препоръките на FATF и страни, убежища на банкова тайна.
Чл. 15. Критерии за разпознаване на съмнителни източници:
1.Съмнителен първоизточник на парите (имущество, собствеността) са:
1.1. Офшорните зони;
1.2. Страни, неприлагащи препоръките на FATF; и/или
1.3. Страни, убежища на банковата тайна.
РАЗДЕЛ III
Задължения на търговеца
Чл.16.Търговецът определя един служител за идентифициране на клиенти, а когато не е възможно да се определи служител, изпълнява лично следните задължения във връзка с предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма:
1. събира, обработва, съхранява и разкрива информация за конкретните операции или сделки;
2. събира доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер чрез представяне на официален документ за собственост, а при необходимост и други доказателства;
3. изисква сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява с декларация от клиента, а при необходимост и с други доказателства;
4. може да изисква от клиента да представи удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че няма данъчни и други задължения към държавата към датата на подаване на заявлението;
5. събира информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности;
6. събира информация дали клиента е включен в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
7. създава копие от всички документи относно идентифицирането и ги съхранява в архива на дружеството за срок от 5 (пет) години.
Задължения на служителите на търговеца
Чл.17.(1) Когато определена сделка попада в посочените в чл.4 случаи на задължително идентифициране на клиента, служителят е длъжен първо да извърши идентифицирането, след което да пристъпи към осъществяването на самата сделка.
(2) Служителите нямат право да осъществяват сделка, за която е задължително да бъде извършено идентифициране на клиент и същият откаже да предостави нужните за това документи и съдействие.
(3) Служителите предават попълнените идентифициращи бланки, заедно с другите събрани документи, на управителя на търговеца по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма в рамките на 24 часа след извършването на сделката.
(4) При съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризъм, служителят е длъжен незабавно да се свърже с управителя на търговеца, на когото представя случая и изпълнява неговите указания до приключване на съответната сделка, като забавя нейното осъществяване в рамките на нормативно допустимия срок.
(5) Забранява се на служителите да уведомяват клиентите или трети лица, относно събирането и разкриването на информация по реда на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, ППЗМИП,Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и настоящите Вътрешни правила.
(6) При проверка от страна на Дирекция „Финансово разузнаване” или друг компетентен орган, служителите са длъжни незабавно да уведомят управителя на търговеца.


Задължения на управителния орган на търговеца
Чл.18.(1) Управителният орган на търговеца организира, подпомага и координира работата на служителите при идентифицирането на клиентите и осъществява оперативната и непосредствена връзка с Дирекция „Финансово разузнаване”, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” и/или други не изброени, но компетентни органи, включително и при всички случаи на искане на информация от тяхна страна.
(2) При съмнение за изпиране на пари или, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма управителният орган на търговеца координира изцяло събирането на информация, относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни, като събраната информация се документира и съхранява така, че да е на разположение на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, на съответните органи за надзор.
(3) При съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризма управителният орган на търговеца незабавно уведомява Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” преди извършване на операция или сделка, като забавя нейното осъществяване в рамките на нормативно допустимия срок. В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно управителният орган на търговеца уведомява за това и Държавна агенция „Национална сигурност” след извършването и.
(4) Управителният орган на търговеца оценява постъпилите сигнали от служители със съмнение за изпиране на пари и за финансиране на тероризма и отговаря за своевременното уведомяване на Дирекция „Финансово разузнаване”.
(5) Разкриването на информация по предходните алинеи не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.При тези условия не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(6) Управителят на дружеството уведомява Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент.
РАЗДЕЛ IV
Събиране и съхраняване на информация
Събиране на информация
Чл.19.(1) Събирането, обработването, съхраняването на информация за клиентите и за извършваните от тях операции се извършва от служител на счетоводната кантора. Действията по събиране на информация се предприемат при наличие на описаните хипотези относно съмнителни клиенти, сделки или операции. Информацията се отнася до съществените елементи за размера на дадена операция, сделка, съответните документи и други идентификационни данни.
(2) При възникване на съмнение за изпиране на пари, се попълва доклад за съмнителна операция, който незабавно се предава на ръководителя или на изрично определен неин служител, най-късно до края на същия работен ден;
(3) Информацията за сделки и операции, при които е възникнало съмнение за изпиране на пари и за финансиране на тероризма, се завежда в дневник, който е прошнурован, прономерован, подпечатан и заверен с подписа на управителния орган на търговеца. В дневника се вписват фактите за съмнителни операции и сделки и се подписва служителят на търговеца, събрал информацията. В дневника се открива дело за всеки отделен случай или клиент, в което по реда на постъпването се класират всички документи.
(4) Информацията се събира при условията и по реда на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, ПЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и настоящите Вътрешни правила и задължителните указания на Министерството на финансите и Директора на Дирекция „Финансово разузнаване”.
(5) Събираната информация се използва само за целите на ЗМИП и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
Чл.20. По искане на Дирекция „ Финансово разузнаване” служителите събират съобразно указанията и допълнителна информация относно операции, сделки и клиенти, включително при свързани операции. Искането за събиране на допълнителна информация се прави в писмена форма. В неотложни случаи искането може да бъде направено и в устна форма с последващо писмено потвърждение.

Съхраняване на информация
Чл.21.(1) Управителният орган на търговеца съхранява информацията, свързана с идентифициране на клиенти, и съмнителни операции и сделки и документите, копие от които са изпратени на Дирекция „Финансово разузнаване”.
(2) Информацията по предходната алинея се съхранява за срок от 5 години, за клиентите срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите – от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.
(3) Информацията се съхранява по години и по ред на постъпване, като допълнително клиентите се водят по азбучен ред.
(4) Съхраняваните информация и документи се представят при поискване на Дирекция „Финансово разузнаване” в оригинал или служебно заверен препис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за прилагане на ЗМИП.
РАЗДЕЛ V
Разкриване на информация и проверки от Дирекция „Финансово разузнаване”
Разкриване на информация
Чл.22.(1) При съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризма управителният орган на търговеца незабавно уведомява Дирекция „Финансово разузнаване”, при възможност преди извършването на сделката.
(2) В неотложни случаи агенцията може да бъде уведомена в устна форма, по телефона или по друг начин, и с последващо писмено потвърждение в срок до 24-часа, оформено по надлежен ред.
(3) Управителният орган на търговеца изготвя уведомление за съмнителна операция ако такова не е изготвено от служителя, и го изпраща по куриер в Дирекцията заедно с цялата налична информация по конкретната сделка. Данните и документите се предоставят на Дирекция „Финансово разузнаване” в оригинал или служебно заверен препис.
(4) Забранява се на всички служители на търговеца, които са запознати с факти и обстоятелства относно случаи по ал.1, да ги разгласяват.
(5) При съмнение за изпиране на пари Министърът на финансите по предложение на Директора на Дирекция „Финансово разузнаване”, може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичане на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, търговецът може да извърши операцията или сделката.
Чл.23 Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ППЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, са длъжни да запазят анонимността на лицата, които са я предоставили.
Извършване на проверки от Дирекция „Финансово разузнаване”
Чл.24.(1) Служителите на търговеца са длъжни да оказват пълно съдействие на проверяващите лица от Дирекция „Финансово разузнаване”, след като те представят писмена заповед на министъра на финансите или на директора на Дирекция, в която са посочени целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и името и длъжността на проверяващите лица.
(2) Проверяващите лица от Дирекция „ Финансово разузнаване”, имат право на свободен достъп до служебните помещения на търговеца, както и право да изискват документи във връзка с изпълнението на заповедта по предходната алинея.
РАЗДЕЛ VI
Обучение на служителите
Чл.25.(1) Управителния орган на търговеца е длъжен да запознае всички служители със Закона за мерките срещу изпирането на пари, правилника за неговото приложение и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
(2) Всеки служител на търговеца следва да бъде запознат с настоящите Вътрешни правила и допълнително да му бъдат разяснени основните положения, които конкретно се отнасят до неговата трудова дейност.
(3) Задълженията по предходната алинея следва да се прилагат и по отношение на всички новопостъпили на работа служители след приемането на тези правила. Всички служители попълват писмени декларации, че са запознати със Закона за мерките срещу изпирането на пари, ППЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и се задължават да ги спазват при изпълнението на трудовите си задължения.
Чл.26. Управителният орган на търговеца периодично провежда обучение на всички служители относно техните задължения и отговорности във връзка с мерките за предотвратяване на изпирането на пари, както и критериите за разпознаване на съмнителни операции.
Чл.27.След приемането на настоящите Вътрешни правила, всички служители след като се запознаят с тях, задължително подписват декларация, че са наясно с правата и задълженията си по тях.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.28. По смисъла на настоящите ВПКПИПФТ:
1.”Страни, неспазващи препоръките на FATF '' са включени в списъка на FATF- http://www.fatf-gafi.org
2. „Офшорни зони”- Информация за офшорните зони може да бъде намерена на следните страници в интернет:
Международен валутен фонд- http://www.imf.org/external/np/ofca/ofca.asp
Държавен департамент на САЩ-
http://www.state.gov/p/inl/rls/nrerpt/2002/html/17953.htm

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.29 Настоящите Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризъм са приети от Общото събрание на „.......................” ООД с Протокол от .............г. и влизат в сила след утвърждаването им от Председателя на ДАНС.


УПРАВИТЕЛ:………………

да попитам тези правила одобрени ли са от данс?

И аз питам това-одобрен ли са вече някой от вариантите на правилата от ДАНС?

Къде в чл.3,ал.2 от ЗМИП попада ЕООД занимаващо се единствено с производство ? Необходимо ли е да се регистрира?