Здравейте, много ще съм ви благодарна, ако откликнете на следния казус:
Наш служител е назначен на трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1 (безсрочен трудов договор) със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Изпитателния срок изтича на 12.03.2017 г. (Неделя). Желаем да преназначим служителката на друга длъжност по договор за заместване, считано от 13.07.2017 г. за заместване на служителка, която вече е излязла по майчинство от 26.10.2016 г. Трудовото възнаграждение няма да се променя, тъй като е по-благоприятно от това на замествания.

1. Чия трябва да е инициативата - може ли иницатор да е работодателя или е нужно да имаме собствено волеизявление от служителя (молба от служтеля за изменение на трудовия договор)?

2. На кое основание е по-правилно да се сключи допълнителното споразумение:
- чл. 119 във връзка с чл.68, ал.1, т.3 за заместване на работник или служител? или
- чл. 119 във връзка с чл.259, ал.1. за вътрешно заместване?

Във втория случай (с чл. 259) може ли да се уговори, че основният трудов договор изтича със завръщане на работа на титуляра? За нас е важно след завръщане на титуляра, трудовият договор на заместващия да може да бъде прекратен.

3. Може ли допълнителното споразумение по заместване да се сключи отново със срок на изпитване 6 месеца, изхождайки от това, че служителката ще се назначи на нова длъжност?

4. С какъв код трябва да се подаде уведомлението по чл.62 в НАП?

Предварително благодаря на отзовалите се!

1. Няма значение чия е инициативата. Важното е работникът да е съгласен и да подпише ДС
2. чл. 119 във връзка с чл.68, ал.1, т.3 за заместване на работник или служител
3. Щом е на нова длъжност, и тази длъжност не е заемана до сега от този работник - може
4. Какъвто отговатя на чл.68, ал.1, т.3
Моля!

Много благодаря за бързия отговор

Хм, безсрочен договор не може да става срочен без изричното искане на работника.

Не съм съгласен. Всички козове са в работодателя. Той се чувства достатъчно силен, за да си позволи да подпише изпитателен срок в своя полза. Това означава, че работника не е ценен. С него, като без него. Все тая. По-скоро не му е потребен.

В такъв случай, може просто да се възползва от правото си и да го прекрати на 10. Но изглежда няма заместник за другата работа. Тогава днес или утре може да го повика на четири очи. И да му каже нещо от сорта — не сме напълно доволни от теб и те освобождаваме. Но имаме празно място и можем да ти дадем втори шанс.

Така поднесено — работника остава без избор. Ще подпише. А след като се е навил да подпише в полза на работодателя, значи не е особено умен. И няма много други възможности пред него.