Здравейте всички
Ето решението

РЕШЕНИЕ

№ 7516
София, 12.07.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретар Милена Ценова и с участието
на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното
от съдията ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

по адм. дело № 3343/2007.



Производството е по реда на Глава десета, раздел ІІІ - чл. 185 - чл. 196 от Административно процесуалния кодекс / АПК /.
Образувано е по жалба от "ПРОТЕУС" ЕООД гр. София, ул. Хайдушка поляна, № 6, чрез управителя Антон Найденов Александров за частична отмяна на разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., ДВ бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. в частта за текста "чл. 162 ". Счита за недопустимо с наредба на Министерски съвет сумите изплащани от работодателя на лица, работещи по трудови правоотношения за отпуски по чл. 162 от Кодекса на Труда / КТ /, да бъдат квалифицирани като като възнаграждения и да се вменява задължение на работодателя да внася осигурителни вноски върху тях. Това е в противоречие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване / КСО / съгласно който осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените и други доходи от трудова дейност, а за работниците и служители в чл. 6, ал. 3 от КСО е прецизирано, че осигурителните вноски се дължат върху получените и начислени но неизплатени брутни месечни възнаграждения. В Глава четвърта, раздел І от КСО се регламентират обезщетенията за временна нетрудоспособност и трудоустрояване и правото на осигурените лица да получат парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност - чл. 40, ал. 1, а в следващите алинеи начина на изчисляването им. В нарушение на делегираните права по чл. 6, ал. 13 от КСО Министерският съвет с оспорвания текст определя сумите изплащани от работодателя за отпуски по чл. 162 от КТ като трудови възнаграждения и съответно въвежда задължение за начисляване на осигурителни вноски върху тях. Твърденията в жалбата са, че нормата в атакуваната част е в противоречие с материално правните разпоредби чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 40 и чл. 41 от КСО и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове / ЗНА / относно изискването за съответствие на по ниския по степен нормативен акт с по високия по степен акт, съставляващо основание за отмяната им.
Ответникът Министреският съвет взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Оспорения подзаконов нормативен акт е съответен по вид на чл. 7, ал. 2 от ЗНА и не може да се счита, че Министерският съвет / МС / е излязъл извън компетентността си. След като КСО борави с понятието възнаграждение, изплащано при временна нетрудоспособност МС не може да го игнорира нито да го преквалифицира и оспорената разпоредба е в рамките на законовата делегация по чл. 6, ал. 13 от КСО.
Заинтересованата страна - Национален осигурителен институт чрез процедуалния си представител юрисконсулт Николова взема становище за неоснователност на жалбата. Съображенията са, че съгласно редакцията на чл. 40, ал. 4 от КСО за първия работен ден от настъпване на временната неработоспособност, работодателят изплаща трудово възнаграждение, а не парично обезщетение, следователно независимо, че този ден лицето се намира в отпуск по чл. 162 от КТ, работодателят е длъжен да му изплати трудово възнаграждение и тази сума се регламентира със закон а не с оспорения подзаконов акт.
Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. С оспорената разпоредба Министерският съвет не е излязъл извън правомощията си, предоставени му по силата на законовата делегация на чл. 3, ал. 13 и не е нарушена материалната компетентност с оглед на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО, която е специална по отношение на другите алинеи и представлява изключение.
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 185 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд изцяло или в отделни техни разпоредби. Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски е подзаконов нормативен акт, съдържащ административно правни норми с многократно правно действие по отношение на неограничен и неопределен брой адресати. Всеки правен субект може да ги оспори относно тяхната законосъобразност, считайки, че противоречат на норми от по висок ранг. От това произтича правният интерес от съдебно обжалване и се обуславя допустимостта на жалбата, без да е необходимо наличието на установяването на личен и пряк интерес за жалбоподателя. Редовността и допустимостта на жалбата е прецена и с определение по хода на делото от 24.04.2007 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Кодексът за социално осигуряване е с предмет уреждане обществените отношения свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт, допълнително социално осигуряване, включващо допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт, допълнително доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и допълнително доброволно осигуряване за безработица и/ или професионална квалификация. Принципите на осигуряването съгласно чл. 3 от КСО са задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица, социален диалог при управлението на осигурителната система и фондова организация на осигурителните средства. Задължително осигурени за всички осигурителни социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети по трудов договор, а осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО е и всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Размерите на осигурителните вноски са посочени в чл. 6, ал. 1 от КСО. Доходът върху който се дължат осигурителни вноски е посочен в ал. 2, като в ал. 3 е посочено, че осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения в съответните размери с посочено разпределение между осигурител и осигурен. Елементите на възнаграждението, както и доходите върху които се правят осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 13 от КСО се определят с акт на Министрески съвет по предложение на Националния осигурителен институт. В изпълнение на тази законова делегация е издадената с ПМС № 263 от 30.12.1999 г. обн. в ДВ бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В нея в раздел І " Елементи на възнаграждението и доходите за определяне на осигурителни вноски " в чл. 1, ал. 2 е посочено, че осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платени от работодателя отпуски по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от КТ, но върху не по малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основнота икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Оспорването се свежда до включването на чл. 162 от КТ като елемент на трудовото възнаграждение. Кодексът на труда в чл. 162, ал. 1 посочва, че работникът или служителят има право на обезщетение при временна неработоспособност в посочените случаи, като според ал. 3 за времето на отпуска за временна нетрудоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в сроковете и размери, определен в отделен закон. Това право на обезщетение, вместо трудово възнаграждение е предмет на уредбата в Глава четвърта, раздел І от КСО и е недопустимо според жалбоподателя да бъде включено като трудово възнаграждение в елементите му на оспорената разпоредба, след като нито КТ нито КСО го определят като такова. Тези доводи са неоснователни. В разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО е посочено, че осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Или в КСО се посочва, че за периода на временната неработоспособност се изплаща трудово възнаграждение с което обезщетението по чл. 162 от КТ се приема като трудово възнаграждение от гледна точка на осигурителните правоотношения, независимо от уредбата в КТ и чл. 40, ал. 1, от КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО е специална както по отношение на чл. 162 от КТ, така и по отношение на чл. 40, ал. 4, от КСО и представлава изключение с оглед характера на този доход. Оспорването на чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като законовите разпоредби се оспорват по друг ред и след като е действаща, следва да се приеме, че Министерският съвет е издал наредбата в оспорената част в съответствие със законовата делегация по чл. 6, ал. 13 от КСО в рамките на делегираните му правомощия и материална компетентност. Оспорването и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за текста " включително и възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от КСО" не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като е въведено след подаването на първоначалната жалба във фазата по съществото на разглеждането на делото. При изложените съображения оспорения подзаконов административен акт в обжалваните части е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение
РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на "ПРОТЕУС" ЕООД, гр. София 1612, ул. "Хайдушка поляна ", № 6, чрез управителя Антон Найденов Александров от гр. София 1233, ул. "Щросмайер", бл. 203, вх. Д, ап. 4 за частична отмяна на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн. в ДВ бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Цветана Сурлекова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Матейска
/п/ Георги Георгиев

Както виждате от решението сме загубили на първа инстанция

Понеже може би ще има въпроси какво възнамерявам да правя отговарям още сега:
Първи вариант - обжалвам решението пред петчленен състав.
Втори вариант - тъй като съгласно чл. 42 ал. 1 от КСО "Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност" завеждам дело срещу НОИ да изплащат обезщетение и за първия ден на заболяването.

А може да направя първо първия вариант и ако загубя и пред петчленен състав тогава да пристъпя към втория.
Ще помисля

Поздрави
Антон

Мда.... ей тези приказки как ми опъват нервите - бъра бъра бъра бъра, а същественото е едно изречение -

"...Оспорването на чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като законовите разпоредби се оспорват по друг ред ..."

С вашия адвокат решихте ли какво ще правите нататък? Не съм много запознат с процедурите, но не виждам смисъл да ходите до петчленка

Мерси! поне ще спрат споровете !

Преслав ме е изпреварил. И за мен цитираното от него изречение е разковничето на тази история. Радвам се, че ВАС е посочил пътя за решаване на казуса - атакуване на чл. 40 ал. 4 от КСО.

Proteus, идеята да заведете дело срещу НОИ да изплащат обезщетение и за първия ден на заболяването е много свежа, но мисля че лицето, което е ощетено с този един ден обезщетение има право да води такова дело, а не фирмата работодател

Иначе Ви поздравявам за упорството и чувството за законност !
Следя темата с интерес :)

"Втори вариант - тъй като съгласно чл. 42 ал. 1 от КСО "Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност" завеждам дело срещу НОИ да изплащат обезщетение и за първия ден на заболяването."

Това ще е интересно, то трябва добре да се обмисли и мотива и процедурата на атакуване. Става дума за 3,2% - за фонд "Общо заболяване и майчинство" при първия ден, за пенсионните едва ли ще има някакъв положителен резултат.

Ако заведете дело срещу НОИ не съм убеден, че ще се спечели - щом закона казва, че така трябва - хем плащаш болничния за първия ден, хем плащаш и осигуровки за болничен...

Вашият адвокат какво мисли по въпроса?

Лицето което е ощетено е фирмата а не работника (защото работника си получава възнаграждението но за сметка на работодателя).

456, получава си възнаграждението ! а не обезщетението - нали има право на обезщетение за всичките дни ?

Г-н Александров, пуснах линк към тази тема в Лекс.БГ - www.lex.bg/forum/viewtopic.php?p=170942#170942
Ще е интересно мнението на юристите. Не че очаквам някакъв резултат, но могат да подхвърлят някоя идея.

Текста от решението:

...Оспорването на чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като законовите разпоредби се оспорват по друг ред

е написан тъй като моля съда ако смята, че има противоречие между чл. 162, ал. 3 КТ и чл. 40, ал. 4 от КСО в изпълнение на смоите правочощия и съглясно решение № 9 от 1994 г. на Конституционния съд да сезира Конституционния съд. Но всъщност това е правомощие на петчленния състав.

По въпроса за дело срещу НОИ първо трябва да разуча на кой нормативен документ се позовават за да не плащат парично обезщетение за първия ден на болничния и тогава да реша кой има право да оспорва. Вникнете в текста на чл. 42 ал. 1 от КСО "Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност". Тоест ако работника получава от работодателя за първия ден трудово възнаграждение, а НОИ плаща парично обезщетение от втория ден то кой плаща парично обезщетение за първия ден?

Антон

Аха, ясно... дебела работа... ВАС да се обади на КС - чл.150 ал.2 от Конституцията, и нататъка вече самия Конституционен съд да реши дали му се занимава... значи има смисъл да се ходи до петчленка... Интересно е...
Ами тогава продължавайте. Просто процедурата не ми е ясна, но като че ли това е решението да се промени КСО.

За чл.42 ал.1 отново се вързат с чл.40 ал.4 - работодателя го плаща. В самия чл.42 ал.1 не са посочени страните, а като цяло - обезщетението се изплаща от първия ден, като не се говори никъде за страните.

А че текста на чл.40 ал.4 все едно са го писали с г*за си... това го говорихме много пъти. Ако заведете нова жалба, ще решат че става дума за "Осигурителят изплаща на (обезщетение) осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност (в размер) среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение."

В скобите са допълнения... това Елисавета Петрова го писа навремето. В този смисъл е и писмото на зам шефа на НАП - Красимир Стефанов (Изх. № 11-03-22/11.02.2007 Относно: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 14 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 40, ал. 4 от КСО), с което сте запознат.

Та незнам дали при петчленка могат да се допълват към представените от вас факти, доколко може да се интерпретира и дали може да се помоли ВАС да се обърне към Конст. Съд за тълкуване.
Отново да кажа, за пенсионните осигуровки едва ли нещо може да се направи, но трябва да се атакуват тези осигуровки за фонд "Временна нетрудоспособност и майчинство", защото срещу тях (за първия ден от болничните) НОИ не изплаща обезщетение, а само акумулира неоснователно пари.

темата е много интересна и бих искала да я бутна нагоре. аз мисля, че няма смисъл от обжалване - и петчленката ще реши казуса по същия начин, защото така е записано в кодекса. обаче, виж, едно дело срещу нои за първия ден си е много основателно, защото пак така си го пише в кодекса - длъжни са да го плащат. само че не знам кой би могъл да го води, мисля, че заинтересованата страна.

Не мога да намеря нормативен документ, съгласно който НОИ не плаща за първия ден на болничните. Явно основанието им да не плащат за първия ден на болничните е, тяхно тълкуване, че работодателя плаща за първия ден и затова те не трябва да плащат. Ако някой е намерил в някоя наредба изрично да пише, че НОИ плаща за всички дни без първия да ми съобщи коя е тази наредба. Върши работа и ако има някое указание на НОИ, в което да пише същото.

Поздрави
Антон

Аз също търсих. Не мога да окрия , просто няма такъв.

"Явно основанието им да не плащат за първия ден на болничните е, тяхно тълкуване, че работодателя плаща за първия ден и затова те не трябва да плащат." - напълно вярно.

Поздравления за Антон Александров за борбата му с недомислеците в нашето законодателство.
Но според мен всички усилия от тук нанатък ще бъдат напразни. Простотията "обезщетение/възнаграждение за първи ден от болничните дължим от работодателя" за 2007 няма да отпадне. Законодателя няма да си признае, че е натворил една глупост и да се промени текста. Този текст ще си остане в КСО до края на тази година и от 2008 ще отпадне. Жалкото обаче в тази битка не се чуха, нито изказаха свое становище двамата Божидаровци - Данев и Божилов. Нали трябва да защитават интересите на работодателите ? Или това е несъществен проблем за тях....

Ами, Тонев, как Божидаровците да се обадят, като на преговорите в тристранния съвет, точно те внесоха и лобираха после за гласуването на този текст.
ХХХ

Конвенция № 24 на Международната организация на труда (МОТ) от 1927 г. относно осигуровката болест (индустрия), и Конвенция № 25 на МОТ от 1927 г. относно осигуровката (земеделие), които са ратифицирани от Република България и са в сила и днес.
Не успявам да ги намеря, а може и да са от полза

НАРЕДБА
ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

(Приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г., обн., ДВ, бр. 1 от 05.01.2007 г.)

Чл. 20. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на парично обезщетение.

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

аз мисля, че наредбата не противоречи на кодекса, следователно каквито и да са доводите на нои, те са оспорими. трябва само да се докаже, че наистина плащат с един ден по-малко.

току-що разговарях със служителко от нои, нямат никакви писмени указания за първия ден. това е тяхното тълкуване на ксо, че първият ден се плаща от работодателя, а останалите от нои.

Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване
Право на обезщетение

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изискването по ал. 1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изплащането на паричните обезщетения и помощите се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.


чл.40 от КСО не ви ли дава отговор на това кой плаща първия ден от болничните.


По горнотои позоваване на чл.42 от КСО не засяга първия ден от болничните. Материята която засяга чл.42 няма отношение към първия ден.

toti-999, както винаги не си в час!
прочети цялата тема но внимателно и задълбочено ! :)

ето ти и предишната тема за да се ориентираш по-добре :)
odit.info/?s=6&i=53431&f=3

Ели прочети заглавието на темата и тогава критикувай и си отговори кой не е в час!!!

Може би господина иска да води дела във ВАС . Причината си я знае той.

И двете дела са безнадежден случай. Попитай юристи и ще видиш. Обаче юристите да се ангажират с категорично мнение.

toti-999, не прави от тази тема дежурното мазало!
като не можеш да помогнеш, поне не пречи

Ели ядосваш ме , обаче кажи колко ще заложиш на това дали човека ще спечели нещо във ВАС освен малко временни ръкопляскания в някой форум.


Няма никакви неясноти и противоречия в КСО . Ако гледаш на текстовете откъснато от цялата глава или раздел които се регулират.


чл.40 ал.4 - Осигурителят ..........изплаща на осигурения за първия работен ден....Какво неясно ..

КСО
Нещо друго се зачудих по казуса:

Чл. 117. (1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу:
1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт и откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки;

Споровете за изплащането и определянето на първия ден от работодателя са трудовоправни, което означава че нямат отношение към чл. 117, независимо че в глава четвърта е „набутана” прословутата ал. 4 на чл. 40

При това развитие на темата предлагам да бъде преместена в Battle field

Тотьо, гореща молба имам към теб! Иди моля те и си пиши в ТВОЯТА тема онази за изтриването квото си искаш! Драскай си, ръкопляскай си и си наддавай за квото щеш!

Ей сега ще пробвам Джрджи дали е премахнал функцията "предложение за изтриване". Щото определено ще пожелая да те махна.

Последната няма да ме учудиш каквото и да предприемеш.

Чакам Ели да отговори.

Включих се тук защото човека иска да направи от мухата слон. Цялата тема е това .

Тоти , мухата наистина Е СЛОН.
Ако не го разбираш - не се включвай .

ей,хора,като гледам тръгнали сте с мечката дренки да ядете...................

Предлагам когато човека реши какво да прави / сега е разкрачен/ да направим залагане тук във форума. Да видим тогава кой ще се дърпа!!!!

предложен си за изтриване !
не питай защо - трудно ще ти е да го вденеш
предлагам и този мой постинг за изтриване - дежурното мазало ... пак

Които предлага нещо за изтриване е страхлив цензур /по скоро анти демократ/ .

Народа казва при този случай - ръчичката му да изсъхне на тоз които предлага нечии мнения за изтриване.......

Sermo datur cunclis, animi sapientia paucis
тотку, пак си с липси.

Тоти, едно въпросче, да видим дали ще ме разбереш.
Представи си ситуацийката - сключваш застраховка за болнични на твой работник. Ти навит ли си да плащаш на застрахователя застраховка и едновременно с това да плащаш болничен на твоя работник.
Пита се в задачката - застрахователя за какво ще прибира парички, като аз ще плащам болничен, а той ще си клати м*****те и ще пие кафета?
За пенсионните осигуровки нямам нищо против.

Антоне, идете до петчленка и да се надяваме ВАС да се обърне към КС за тълкуване. Не я знам как е процедурата, затова вие си имате адвокат. Но в случая не е спазен принципа на осигуряването - осигуровки срещу доходи, а не осигуровки срещу нищо.

Si tacuisses, philosophus mansisses
Та така, тотку.

НА КИРИЛИЦА , НА КИРИЛИЦА - И НА БЪЛГАРСКИ ................................. тук не ги толерираме.


Недев довечера ще отговоря на въпросчето.

Totku, non bene olet, qui bene semper olet

Тотку, ето ти нещо хем на кирилица, хем на български, хем изключително подходящо за теб:
Според българската народна традиция мъжът псува, а жената кълне. Мъж, който кълне и жена, която псува, са социално ялови.

Хайде и аз! Българска народна поговорка подарък за Тотьо.

Зло търпи, зло не струвай.

Недев работодателя плаща само един ден. Ти да не би да искаш да се върне старото положение.

Застраховка за болнични - тя доколкото знам не е задължителна така че работодателя щом иска да плаща.

Искам да помоля господин - Proteus да копира и молбата до ВАС. Съда отговаря точно по текста на питането. Ние не знаем какво е питал господина и всички коментари и оценки на решението на ВАС може да са неточни с оглед на питането .

Става въпрос само за същинската част от молбата до ВАС. Пълния и точен текст обаче.

Поговорки има разни !!!!!!!

Proteus, сори че разводнихме темата по този начин

дали не би могло да се направи нещо по въпроса за това, към което ни насочва ТониЛ
Жалба за неправилно изчислен болничен от лицето

ясно е, че в сегашното законодателство има дупка -
НОИ се прави на дръж ми шапката и не плаща обезщетение за първия ден от болничния
Работодателя плаща възнаграждение и няма как да му се вмени да плаща и обезщететие за този ден
Ако започнат масови жалби за неправилно сметнати обезщетения може пък точно НОИ да стане инициатор за промяна на сегашния текст в КСО

Тука, тотку, тука: Дело във ВАС за болнични Автор: Proteus | Дата: 11.06.2007 16:23
опс- въпреки яко яловите ти клетви, те предложих за изтриване.

Тоти, въпроса не е работодателя да не плаща първия ден, а да не се осигурява за болест за този първи ден.
odit.info/?s=6&i=53431&f=3
odit.info/?s=6&i=51287&f=3

Или предлагаш цялото дело се сложи тук?

До
Върховен административен съд
София


ЖАЛБА

от ПРОТЕУС ЕООД, БУЛСТАТ 121394975
тел. 9525898, 9542923, 0888 841216
адрес 1612, София, ул. Хайдушка поляна № 6

чрез управителя Антон Найденов Александров, ЕГН 5606226681
адрес 1233, София, ул. Щросмайер бл. 203 вх. Д ап. 4


Уважаеми върховни съдии,

Обжалвам пред Вас текст от НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ на Министерски съвет, обнародвана в ДВ бр. 6 от 21 Януари 2000 г. поради противоречие с материалноправни радпоредби, несъответствие с целта на закона и поради превишаване от страна на Министерски съвет на делегирани права.


Наредбата е издадена на основание чл. 6, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда.
Считам за недопустимо с наредба на Министерски съвет сумите, изплащани от работодател на лица, работещи по трудови правоотношения за отпуски по чл. 162 от Кодекса на труда, да бъдат квалифицирани като възнаграждения и да се вменява задължение на работодателя да внася осигурителни вноски върху тях.
Глава четвърта, раздел първи от Кодекса за социално осигуряване регламентира обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване. В чл. 40, ал. 1 от този раздел е записано правото на осигурените лица да получат парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. В следващите алинеи на чл. 40 е описан начина на определяне на това обезщетение и лицата, за чиято сметка е то. По конкретно в чл. 40, ал. 3 е записано задължение на Националния осигурителен институт да изчисли и изплати обезщетението. От чл. 41, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е видно, че при изчисляване на обезщетението се ползва за база среднодневното брутно възнаграждение на лицето за предходни шест месеца. Аналогично в чл. 40, ал. 4 от КСО е описан начина на изчисляване на обезщетение за първия ден от заболяването, като за база за изчислението се ползва среднодневното брутно възнаграждение на лицето за месеца в който е настъпила нетрудоспособността. Като лице, задължено да изчисли и изплати сумата по чл. 40, ал. 4 е определен работодателя.

Считам, че дефинирането на среднодневното брутно възнаграждение като база за изчисляване на някаква сума е ирелевантно относно характера на тази сума. В чл. 6, ал. 13 от КСО е делегирано право на Министерски съвет да определи елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, но не и да определя кои суми са възнаграждения и кои суми имат обезщетителен характер. В нарушение на делегираните права Министерски съвет с оспорвания текст от чл. 1, ал. 2 от Наредбата определя сумите, изплащани от работодателя за отпуски по чл. 162 от Кодекса на труда като възнаграждения и съответно въвежда задължение за начисляване на осигурителни вноски върху тях. Видно от чл. 6, ал. 2 от КСО осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите в чл. 6, ал. 3 е прецизирано, че осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Считам за недопустимо с наредба на Министерски съвет суми, имащи характер на обезщетение, да се квалифицират като възнаграждение и да се вменява задължение на работодателите за внасяне на осигурителни вноски върху тях.
В подкрепа на гореизложеното прилагам становище на г-н Кр. Стефанов, зам. изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, изпратено до г-н Евгений Стайков, председател на Софийски апелативен съд.

Въз основа на гореизложеното моля да вземете решение за заличаване на текста “162,” от чл. 1, ал. 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски на Министерски съвет.
.

28.03.2007 г. С уважение:

София /Антон Александров/


Прилагам:
1. Становище на г-н Кр. Стефанов, зам. изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

реших да направя малко сметки

до май месец НОИ е изплатил 538 000 болнични /така пише в.Сега/
ако предположим, че половината са първични и минимум по 6 лева за първия ден, излиза една хубава сумичка над един милион и половина, които НОИ си е скътал

интересно дали ще ги извади сам или ВАС ще му помогне ;) все трябва да има начин

Че няма да ги извади сам е ясно. Може би ще трябва да му помогнем.

Господин авторе на темата , ама много се колебаеш бе . Я направи крачката. Когато си завел делото във ВАС ти е трябвало още тогава да имаш категоричен отговор . Ако загуба при тричленката , веднага обжалвам пред петчленка. Нататък що не и пред Страсбург. Въпрос на пари .

Когато обжалвате пред петчленка пуснете съобщение тук . Аз ще организирам нещо като залагане . Аз отсега залагам ,че и пред петчленката ще загубите.

Адвокатите много обичат такъв рефрен - дела ,дела ,дела .....мъни ,мъни ,мъни......

Един съвет . Намерете си по-добър адвокат които да формулира по прецизно и по ясно молбата Ви.

Много свирка в парата.........май беше обратно.

toti си е toti.
Ама и аз още когато Proteus сподели, че завежда дело, изразих съмнение дали атаката е насочена правилно към Наредбата. Той тогава се обоснова с някакви юридически процедури, които аз не разбирам. Като счетоводител, на който понякога се налага да се занимава с въпроси, свързани с ТРЗ-то, протестирам не срещу задължението на работодателя да изплаща първия ден на болничния, а срещу неправилното и противоречиво определяне на тази сума като възнаграждение или обезщетение. А неточното и определяне като възнаграждение в чл. 40 ал. 4 от КСО, не е повод да се протестира срещу задължението да се изплаща.

Недев днес е 19.07 .07 . Ти си пуснал същата тема в Лекса на 12.07.07 . Седем дена вече няма нито едно мнение по темата. Казуса ако нямаш нищо против е правен а не счетоводен. Показателно е обаче защо юристите не взимат никакво отношение. Аз бих казал защото има нещо "гнило" в самото питане.

Елисавета никой не трябва да очаква ,че срещу неговата позиция няма да има никаква опозиция. По горе има няколко народни мъдрости. Д а пусна и аз една.

Напънала се планината и родила мишка.