Тоти, казуса е и счетоводен и е жалко, че не го разбираш

Тоти, въпроса който поставих там е юридически - да се продължава ли към петчленен състав или не.. А там не вземат мнение, защото се предполага че имам адвокат :-)
Ето за това свалям шапка на юристите. Когато става дума за колегиалност, знаят как да реагират

Ели да ,е и счетоводен , но първо , първичко е правен. Ако си счети на фирма с юристконсулт питаш го него и каквото той каже това правиш. Аз поне бих правил така.

Недев в лекса щеше поне да има едно мнение което да ти каже обърни се към вещ адвокат ,но не би.

Тоти, жалиш Наредба на МС, смяташ че адвоката е некадърен?
Как си представяш един адвокат да каже това нещо за друг такъв? Може, ама на маса и само ако е с други адвокати.

Недев не жаля никаква наредба . Просто атакуването и е буря в чаша вода. Човека има пари ,може и до Страсбург да стигне. Няма проблем. Но нали си чувал израза - кауза пердута.

А за лекса. Поне едно мнениенце да имаше толко време!!!!!! Но няма.

Към toti-999 и други подобни становища
Много хора в този форум изразяваха становище, че има противоречие между чл.40, ал.4 от КСО и чл. 162, ал.3 от КТ. Включително има разминаване и между писмени становища на Мургина и Стефанов от НАП. Но никой не опита никакви законови дайствия за да се изясни противоречието и да се даде едно легално тълкуване на текста по чл.40, ал.4 от КСО. Аз реших да подам жалба до ВАС с мотиви, които аз смятам за правилни. Ако имате други предложения за разрешаване на проблема можете да ги реализирате, а не да ме плюете. В крайна сметка независимо дали спечеля или загубя делото ще има окончатебно тълкуване от съд, което е от полза за всички счетоводители и работодатели. Нали за тази полза не съм Ви поискал пари, а всичко което правя финансирам аз. Предлагам Ви вместо да оплювате едно мое действие, от което би трябвало да сте доволни, да се опитате да помогнете ако можете. Ако искате да плюете, смятам, че мястото за това не е в тази тема. За справка можете да видите решение № 9774/04.11.2002 г., публикувано в ДВ бр. 107/15.11.2002. Там е публикувано решение на ВАС, с което съм спечелил оспорване на текстове от Наредба № 4 за фискалните устройства. Тогава пак ли съм гонил някаква печалба или е било с цел полза за всички? Какво щяхте да казвате сега ако бях спечелил делото или ако спечеля на втора инстанция? Може би че съм натрупал пари от това? БЕЗОБРАЗНО Е ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ

Антон

Proteus

Всичко написано от теб е много вярно. Срам ме е заради него. Извинявам се за което, щото той няма да го направи. Лични извинения , че се поддадох да му отговарям с онези два постинга. Ще си ги предложа за изтриване.

По казуса:
.............................................
"Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност".
Тоест ако работникът получава от работодателя за първия ден трудово възнаграждение, а НОИ плаща парично обезщетение от втория ден то кой плаща парично обезщетение за първия ден?"

Така, от първия но ако лицето притежава необходимия осигурителен стаж от 6 месеца. Така бе поне до 31.12. м.г.

Мисля, че може и да се атакува по принцип и от тази посока.
Ако лицето не притежава необходимия осигурителен стаж от 6 месеца, то знаем обезщетение от НОИ не се изплаща. Това не важи обаче вече за първия ден. Осигурителят изплаща трудово възнаграждение, което КСО регламентира в Глава „Обезщетения”. И ако последно сумата е обезщетение, а не възнаграждение защо работодателят трябва да го изплати след като лицето няма необходимия осигурителен стаж?

В крайна сметка най-вероятно първо ще обжалвам решението пред 5 членен състав. Лошото е, че нямам нови аргументи в защита на първоначалната теза. ВАС е решил,...в КСО се посочва, че за периода на временната неработоспособност се изплаща трудово възнаграждение с което обезщетението по чл. 162 от КТ се приема като трудово възнаграждение от гледна точка на осигурителните правоотношения, независимо от уредбата в КТ и чл. 40, ал. 1, от КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО е специална както по отношение на чл. 162 от КТ, така и по отношение на чл. 40, ал. 4, от КСО и представлава изключение с оглед характера на този доход
Тоест за да спечеля на втора инстанция трябва да убедя съда, че специалния закон, който регламентира трудовите възнаграждения е КТ и ако има текст в друг закон (КСО), касаещ регламентиране на трудови възнаграждения, който противоречи на императивни разпоредби на КТ, трябва да се приеме, че специалния закон е КТ и съответно, че трябва да се гледат неговите разпоредби. Засега нямам нови доводи, в подкрепа на тази теза. Доводите, които имам съм изложил в писмената защита, която внесох в съда при разглеждане на делото (тази писмена защита публикувам тук - бях я публикувал и в предната тема, но я включвам пак за по - лесно проследяване на проблема)

Уважаеми върховни съдии,

С императивната разпоредба на чл. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е гарантирано правото на осигурените лица да получават от Държавното обществено осигуряване обезщетения при временна неработоспособност. Раздел І на Глава 4 “Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване” прецизира правото на това обезщетение. Съгласно чл. 42, ал. 1 осигурените лица имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността. Съгласно писмено обяснение № 73-1065-1 от 18.04.2007 г. Националния осигурителен институт изплаща парични обезщетения за временна неработоспособност на правоимащите осигурени лица за всички работни дни от периода на нетрудоспособност, през които лицето е следвало да работи, без първия работен ден. Ако приемем, че за първия ден сумата, която получава осигуреното лице е възнаграждение, а не обезщетение, то се получава противоречащата на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 от КСО ситуация за първия ден на неработоспособността осигуреното лице да не получава обезщетение. Поради това може да се направи извода, че описаните в чл. 40, ал. 3 и 4 суми, които следва да бъдат изплатени на правоимащото лице, съставляват обезщетението за периода на временна неработоспособност, като част от тях са за сметка на осигурителя, а друга част за сметка на Националния осигурителен институт. Както е видно от чл. 40, ал.4 и чл. 41, ал.1 при определянето на размера на тези суми се взима за база брутното трудово възнаграждение на осигуреното лице.
Кодекса на труда (КТ) е нормативния документ, уреждащ трудовите правоотношения, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Многобройни са текстовете в КТ, от които може да се направи обоснования извод, че трудово възнаграждение се получава за положен труд – чл. 124 и 128 визират задължение на работодателя да заплаща възнаграждение за извършена работа. Глава дванадесета от КТ регламентира трудовите възнаграждения, като в чл. 247 е записано, че размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Случаите, в които работника получава възнаграждение без да полага труд са изчерпателно изброени в КТ и това са случаи на престой (чл. 267), платен годишен отпуск (чл. 177) и др подобни. Тъй като през периода на нетрудоспособността осигуреното лице не може да извършва работа то не може да получава трудово възнаграждение. Глава осма от КТ регламентира отпуските, като в чл. 162, ал. 3 е записано правото на парично обезщетение при временна неработоспособност в размери, определени в отделен закон. Именно КСО е този отделен закон, в който са определени тези размери. КТ е специалния закон по отношение на трудовите възнаграждения, които са регламентирани в неговата глава дванадесета. КСО пък от своя страна е специалния закон, уреждащ държавното обществено осигуряване и правата на обезщетения, свързани с това осигуряване, уредени в неговата глава четвърта. По тези причини считам, че сумата по чл. 40 ал. 4 от КСО има характер на обезщетение по КСО.
Разпоредбите на чл. 6 ал. 2 от КСО определят доходите, върху които се дължат осигурителни вноски. Някои от задължително осигурените съгласно чл. 4 от КСО лица получават трудови възнаграждения. Други от тях – например лицата по чл. 4, ал. 3 имат осигурителен доход. Във връзка с това в чл. 6, ал. 3 е прецизирано, че осигурителните вноски за работниците и служителите и лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Делегираното право на Министерски съвет съгласно чл. 6, ал. 13 е да определи елементите на тези възнаграждения.


Уважаеми върховни съдии,

Въз основа на гореизложеното моля да вземете решение за заличаване на текста “162,” от чл. 1, ал. 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски на Министерски съвет.
Въз основа на гореизложеното и във връзка с чл. 168, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, въпреки че в жалбата до Вас няма направено искане, моля също така да отмените и текста “включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване” от чл. 3, ал. 1, изречение първо от същата Наредба.

Съгласно Решение № 9 от 1994 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 11 от 1994 г. “Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите. Този конституционен принцип би могъл да се спази само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви”. Моля, ако считате, че има противоречие между чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 162, ал. 3 от Кодекса на труда в изпълнение на Вашите правомощия по чл. 150 от Конституцията на Република България да сезирате Конституционния съд.

В крайна сметка най-вероятно първо ще обжалвам решението пред 5 членен състав

Г-н Протеус в крайна сметка решете какво ще правите , направете го , и след като видим резултата от направеното тогава може да коментираме.

Нали не очаквате когато правите нещо всички да Ви ръкопляскат като последната госпожа с широко отворените очи от възторг. Противното знаете какво означава .


Какъв бисер само - В крайна сметка най-вероятно Господине Вие да не би да "тренирате" за политик!!!!!!!

В отговор на тониЛ
Намерих конвенциите, за които пишеш - специално КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ОСИГУРОВКАТА БОЛЕСТ НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ ИНДУСТРИЯТА И ТЪРГОВИЯТА И ДОМАШНАТА ПРИСЛУГА
е Ратифицирана с Указ № 13 на Цар Борис III от 14.06.1929 г. - ДВ, бр. 87 от 1929 г. В сила от 30.01.1931 г. Обн. ДВ. бр.87 от 1 Януари 1929г. Поздравявам те, че знаеш, че съществува такова нещо. За съжаление не намирам в нея текстове, които да помогнат. Напротив, в нея има текст, че обезщетението може да се намали ако болния получава друга помощ, която е по-малка от размера на обезщетението - разбирай НОИ намалява обезщетението със сумата за един ден защото работодателя плаща за един ден.
Антон

"Норма" пич , ако знаеш какво означава това . Там има всичко от 1878 год. до днес

Proteus, тук нямаме навика да гледаме сериозно на тотку. Вече дори не съчувстваме на състоянието му, а се забавляваме. Толкоз за клиничните случаи.


обезщетението може да се намали ако болния получава друга помощ, която е по-малка от размера на обезщетението - разбирай НОИ намалява обезщетението със сумата за един ден защото работодателя плаща за един ден.

Добре, но ако болничният е за един работен ден? Или за два? Какви са препоръките? В тези случаи другата помощ първо не е помощ, а възнаграждение, включено в себестойността на продукцията и второ е по-голяма от обезщетението.

Какъв бисер само - В крайна сметка най-вероятно Господине Вие да не би да "тренирате" за политик!!!!!!!

Ето това е клиничен случай - голямо и дебело нещо със семки вътре!!!!!!

Абе тотсън, почвам да се моля да не става по-горещо, че взе нещо да изперкваш все повече с всеки изминал ден бе човеко :(

Кейви, за мангизите, дето ти ги дължи ли си притесняваш?

Ооо ма верно че ми виси с четири хилки още нашето момче, съвсем ги бех забравил:)) Тотшметилзен, ти какво се офлянкваш още бе, кога ще плащаш??

В отговор на OpaSna TikVa
Това, което го пишеш за сумата за първия ден и за себестойността си абсолютно права. Мисля, че и по-рано бях чел в този форум твое по-подробно становище на тази тема. За съжаление това е аргумент, който не може да бъде използван за оборване на задължението за внасяне на осигуровки за първия ден - това, че нещо е нелогично и не съответства на икономическите правила не означава, че противоречи на закона.
Антон

Proteus , това за противоречието с икономическата логика си го вмъкнах в питането просто защото ужасно ме дразни. Съжалявам, че Ви е подвело. Наистина няма място във Вашето начинание. Да питам тогава така:
Но ако болничният е за един работен ден? Или за два? Какви са препоръките? В тези случаи другата помощ е по-голяма от обезщетението.

в нея има текст, че обезщетението може да се намали ако болния получава друга помощ, която е по-малка от размера на обезщетението.

Конвенция № 24 относно осигуровката болест на работниците от индустрията, търговията и на домашната прислуга

"Чл. 3. 1. Осигуреният, неспособен за работа поради ненормалното състояние на неговото физическо или умствено здраве, има право на парично обезщетение най-малко през първите 26 седмици от неговата нетрудоспособност, считано от първия ден, за който е обезщетен.
2. Предоставянето на обезщетението може да бъде поставено във зависимост от наличието на стаж от осигурения и от изтичането на един изчаквателен срок не повече от 3 дни.
3. Изплащането на обезщетението може да бъде спряно:
а) когато осигуреният вече получава от другаде по силата на закон и за същата болест друга помощ; спирането е пълно или частично според това дали последната помощ е равна или по-малка от обезщетението, предвидено в този член;
б) за времето, през което осигуреният не губи вследствие на нетрудоспособността си обикновения си доход от работата или богато е издържан за сметка на осигуровката или на обществени фондове; спирането на изплащането на обезщетението е само частично в случаите, при които осигуреният, който е издържан по този начин, има семейни задължения;
в) за времето, през което осигурениятотказва да изпълнява без уважителни причини медицинските предписания и указания за болните или избягва контрола на осигурителните институти.
4. Обезщетението може да бъде намалено или прекратено в случай на болест, причинена умишлено от осигурения."

Благодаря ти Джон, че най-после се включи.
Не бих желала да се правя на начетеното Мимче, дето си ляга с тая Конвенция от първи клас и не я оставя докато не си я препрочете три пъти на глас. Никога не бях чувала за нея, но се разрових в казуса и попаднах на тази сламка. Исках да прочета самата Конвенция, щото така да постна извадка от статията на Карабашев и адвокат Динев /май/ - беше поместен в сайта на Недев, дето ги споменават мимоходом, някак никак не върви . Уви, нямам достъп до Норма, а тя /Норма/ ми подава само първа страница в демо версия.

Ето какво писах на Тиквата днес, вече отчаяна за помощ. Щото Proteus, ти си прочел и разбрал материала по своему. Виждаш, Тиквата прави някакъв разбор на твоя преразказ. Ама едно е да разсъждаваш върху преразказ, друго - върху оригиналия материал.

[19.07.2007 15:48] от казуса.... имам една статия на Карабашев. той много тънко вмъква следното: (което нищо може и да не означава, де)
Конвенция № 24 на МОТ от 1927 г. относно осигуровката болест (индустрия), и Конвенция № 25 на МОТ от 1927 г. относно осигуровката (земеделие), които са ратифицирани от Република България, предвиждат "изчаквателния период" от 3 дни. И двете конвенции регламентират, че правото на обезщетение може да бъде свързано с изтичането на най-малко 3 календарни дни, но не задължават работодателя да изплаща трудово възнаграждение по болест през изчаквателния период.

Отделно си разсъждавам и върху този тескт:

4) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

Питам се (и аз като Маргарита Михнева), та питам се - възможно ли би било този член някога да бъде гласуван ей така:
Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-молко от ТРИКРАТНОТО среднодневното уговорено възнаграждение.
Нататък възнаградителното обезщетението се счита все едно е възнаграждение и върху него се начисляват и внасят всички осигурителни вноски, както си му е реда. И, че не не тбявбва да превишава МОД, няма нужда да се пише. Това е ясно....
Питам се е какъв е тавана, който КСО може да НАЛОЖИ за този първи ден?

И ако може, какво ще се случи с тези болнични за временна нутрудоспособност, ако стане тази добавка?
Ще останат вял спомен, за поколенията просто......

Аз пък се питам нямаше ли да заспи работата отвсякъде и да ни спести всички терзания, ако чл. 40 от КСО беше останал само с три алинеи. Тогава е ясно, че НОИ ще плащат обезщетение за всичките дни. В краен случай да се вмъкнат 20 буквички в сегашния текст на ал. 4
4) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В РАЗМЕР НА среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
Нищо кой знае колко лошо не виждам в подобен факт. Във всеки работодател има по малко човечност да плаща първия ден от болничните на служителя си, а ако служителят злоупотребява с боледуването, работодателят ще намери начин да се справи с положението.

За последен път питам и се извинявам на Антон за лошите чувства, които предизвиквам в него - каква е процедурата да се атакува чл. 40 ал. 4 от КСО - да се премахне или промени като противоречаща на други нормативни текстове?

А аз чета - Решение № 5 от 29.06.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 4/2000 г. - Държавен вестник, бр. 55/2000 г. -

"Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията прогласява като основно право на гражданите правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата за неговото осъществяване и практическо прилагане. За реализиране на това, по своята същност, социално право трябва да се погрижи държавата. То е нейно задължение, което се предопределя и от преамбюла на Конституцията, където е обявена за "социална държава". Тя трябва да предприеме и извърши необходимите действия за създаване на нормативна система за обществено осигуряване. Тъй като нормативният акт трябва да урежда основни обществени отношения във връзка с прилагането на прогласено от Конституцията основно право на гражданите, не може да има никакво съмнение, че този нормативен акт трябва да бъде закон. Следователно в компетентността на законодателния орган е да създаде законовата уредба за обществено осигуряване, която да обезпечи реалната възможност на гражданите да се ползват от предоставеното им с чл. 51, ал. 1 от Конституцията социално право. Иначе тази конституционна разпоредба би останала една неприложима декларация. Законодателят преценява по целесъобразност каква система за обществено осигуряване да приеме и въз основа на какви принципи то да се осъществява в съответствие с конституционните норми (в този смисъл Решение № 12 от 25 септември 1997 г. по к. д. № 6 от 1997 г. - ДВ, бр. 89 от 7 октомври 1997 г., и Решение № 21 от 15 юли 1998 г. по к.д. № 18 от 1997 г. - ДВ, бр. 83 от 21 юли 1998 г.).

Общественото осигуряване е система за взаимопомощ и солидарност, чрез която се защитава общия интерес, като от набираните вноски на всички осигурени се обезпечава материалната защита на изпадналите в нужда членове на общността поради настъпването на определени осигурени рискове (болест, злополука, старост, смърт и др.). За пълното осъществяване на конституционното право на обществено осигуряване е необходимо да се създаде нормативна система с подходяща структура и принципи на осигуряването.

Кодексът за задължително обществено осигуряване създава структурата на социалноосигурителната система в България, която обхваща държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (чл. 1 ), като приема принципа на задължителност (чл. 3, т. 1 ).

На същия принцип е било изградено и действащото преди КЗОО българско законодателство за обществено осигуряване. Така още със Закона за обществените осигуровки (ДВ, бр. 289 от 25 март 1924 г.) е възприет принципът за задължително обществено осигуряване. Член 1, ал. 1 на този закон гласи: "Всички работници и служащи в държавни, обществени и частни заведения, предприятия и стопанства, на които не се правят удръжки от заплатата по някои от законите за пенсиите, се осигуряват задължително за случай на злополука, болест, майчинство, инвалидност и старост по фонда "Обществени осигуровки"." По-късно чл. 39 от Закона за общественото осигуряване (ДВ, бр. 70 от 21 март 1949 г.) разпорежда, че всички работници и служители се осигуряват задължително по осигуровки за болест и майчинство, трудова злополука и инвалидност, старост и смърт. Принципът за задължително обществено осигуряване е възприет и в Кодекса на труда - чл. 145 (Изв., бр. 91 от 13 ноември 1951 г.), Правилника за приложение на дял III от Кодекса на труда (Изв., бр. 31 от 15 април 1952 г.), Закона за пенсиите (Изв., бр. 91 от 12 ноември 1957 г.) и др."

****

" б) Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 3 КЗОО, която включва докторантите в кръга на задължително осигурените лица за социалните рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, обаче е противоконституционна. Съгласно чл. 9, ал. 1 КЗОО осигурителни вноски се дължат върху осигурителния доход, а той включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Докторантите нямат доход от трудова дейност. Те получават стипендии (чл. 70, т. 12 от Закона за висшето образование ), които имат характер на парично подпомагане. Тяхното правно положение е като това на студентите (чл. 66 - 74 от Закона за висшето образование ). Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 3 КЗОО е в явно несъответствие с чл. 9, ал. 1 с.к. (който текст не е атакуван с искането като противоконституционен), както и с норми на Закона за висшето образование. Несъвършенството на закона, изразяващо се в противоречие между негови разпоредби, и изобщо с действащото законодателство, нарушава принципа на чл. 4, ал. 1 от Конституцията за правовата държава. Този конституционен принцип изисква съдържащите се в нормативните актове разпоредби да бъдат непротиворечиви, за да регулират безпроблемно обществените отношения (в този смисъл Решение № 9 от 30 септември 1994 г. по к.д. № 11 от 1994 г. - обн. ДВ, бр. 87 от 1994 г.)."

Здравейте,
Подадох касационна жалба до ВАС - петчленен състав срещу решение № 7516 / 2007. Като насрочат дело ще Ви информирам.

Поздрави
Антон

Разбирам защо не си ни уведомил. Аз току що случайно попаднах на решението на ВАС. Съжалявам за похабената енергия. Продължавам да твърдя, че в случая трябваше да се атакува несъответствието на чл. 40 ал. 4 от КСО (редакцията от ДВ бр. 105 от 2006 г - (4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 105 от 2006 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение..) с чл. 162 ал. 3 от КТ (.(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.)

Не че това пак щеше да е гаранция, но все пак това несъответствие продължава да го има и да е очевадно.

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/13ca403e27e5b49bc22573b700295990?OpenDocument

Попаднах на коментар на Proteus тук
http://www.odit.info/?s=6&i=311061&f=3
и доста се изумих. Имах друго мнение за него. Точно поради спомена за тази тема. Намерих я сега и я вдигам, защото няма как да не изпитам задоволство, че в крайна сметка се призна обезщетителния характер на сумата по чл. 40, ал. 4 (вече 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011)
Колкото до Proteus и отказа му да влиза в одита.... NC