Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо 3-579 от 01.02.2008 г. на НАП

23 Jun 2008 17:35ч, видяна 4913 пъти
реклама
Прилагане на разпоредбите на чл.176а и чл.176б от Закона за данък върху добавената стойност

Според изложеното в запитването е постъпило заявление за регистрация за целите на ДДС по избор от „АБС” ЕООД. Собственик на капитала на едноличното дружество е лицето Х. Във връзка с проверката за регистрация е установено, че същото това лице е било:

1. съдружник в дружество „Т” ООД, участието му в което е прекратено с Решение на ОС 1226 от 18.07.2007г. За „Т”ООД има образувано изпълнително дело №…./…... за данъчни и осигурителни задължения в размер на У.УУ лв., които не са обезпечени. Допълнително е уточнено, че посочените задължения са по РА №111/27.09.2007г., като размерът на задължението по ДДС е над 5000.00 лв., а ревизираният период по ЗДДС е 01.12.2003г. – 31.12.2006г.

2. съдружник в „Е” ООД, участието в което му е прекратено с Решение на ОС № 1308 от 20.10.2004г. За „Е” ООД има образувано изпълнително дело по ДРА №222/18.10.2004г. и ДРА №333/15.07.2005г., като задълженията не са обезпечени в пълен размер. Допълнително е уточнено, че установените задължения за ДДС по посочените ДРА са, както следва:

ДРА 222/15.07.05г. – ДДС под 5000.00 лв.

ДРА 333/18.10.04г. – ДДС над 5000.00 лв.

Предвид разпоредбата на чл.176а и чл.176б от ЗДДС се поставя въпроса как следва да се процедира при формиране на преценка относно момента на възникване на задълженията, както и дали има значение обстоятелството какъв е произходът на задълженията, а именно:

1. от невнесен ДДС по СД или

2. от отказано право на данъчен кредит, осъществен в ревизионно производство в момент, към който лицето не се намира във въпросното качество?

С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./, ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./ по зададения въпрос изразяваме следното становище:

Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС/ ДВ бр.108 от 2007г./ са създадени нови разпоредби, създаващи нови предпоставки за отказ за регистрация на органите по приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал.1, т.1 от ЗДДС компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.

По смисъла на §1, т.52 от Допълнителните разпоредби на закона „неуредени задължения” са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.

Във визирания от Вас случай следва да имате предвид, че глава четиринадесета от ДОПК урежда способите за установяване на задължения за данъци и ЗОВ. Същата регламентира предварителното и окончателното установяване на задълженията.

С оглед разпоредбите на чл. 105, чл. 106 и чл. 108 от ДОПК задълженията за данък върху добавената стойност се считат установени по един от следните способи:

- по силата на подадена декларация от задълженото лице, съответно акт по чл. 106 от ДОПК. Това е т.нар. от законодателя предварително установяване на задълженията;

- данъчните задължения съгласно чл.108, ал.1 от ДОПК се установяват с ревизионен акт. Това е т.нар. окончателно установяване на задълженията. Също така следва да се има предвид, че когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизията е изтекъл задълженията по декларация се приемат за окончателно установени предвид разпоредбата на ал.2 от същата норма.

Следователно, задълженията за данък върху добавената стойност, възникнали въз основа на подадена декларация, респективно акт по чл. 106 от ДОПК или ревизионен акт, се считат за установени.

В настоящата фактическа обстановка данъчните задължения по издадените ревизионни актове се считат за изискуеми, тъй като е изтекъл срокът за доброволно изпълнение.

Както посочвате в запитването си за задълженията по издадените ревизионни актове не са наложени обезпечения в пълен размер.

С оглед гореизложеното в описания случай са налице установени изискуеми задължения, които не са обезпечени в пълен размер. При положение, че същите не са разсрочени и отсрочени по реда на ДОПК, те се считат за неуредени по смисъла на § 1, т. 52 от ДР на ЗДДС във връзка с чл. 176а, ал. 1, т. 1 от същия закон.

На следващо място друг елемент от фактическия състав на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са субектите, по отношение на които се прилага ограничението за регистрация.

Според изложената фактическа обстановка лицето Х е било съдружник в дружества с ограничена отговорност с неуредени задължения. Разпоредбата на чл.176а от ЗДДС поставя изискване по отношение на тези лица да отговарят на определението „мажоритарен съдружник или акционер”, като същото е дефинирано в т.51 от ДР на закона. Следователно необходимо е да се установи дали лицето Х е бил мажоритарен съдружник в посочените дружества – „Т” ООД и „Е” ООД. Следва да се има предвид, че разпоредбата се отнася и за случаите, при които лицето е имало или има качеството на прокурист, член на орган на управление или контрол на лица с неуредени задължения.

Фактът, че някои от задълженията са установени в един по-късен момент, след като вече е прекратено участието на лицето в дружествата в случая е без правно значение. Качеството на лицето, предвидено в закона, следва да е налице за съответните данъчни периоди, през които са възникнали тези задължения, а не към момента на установяването им.

На основание чл. 176а, ал. 1 от ЗДДС ограничението за регистрация не се прилага, ако претендиращото регистрация лице представи обезпечение във вид на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция. Обезпечението се представя за срок от една година.

Съгласно разпоредбата на чл. 176б, ал.1 от ЗДДС обезпечението се изисква писмено, като се посочват основанията, размерът и срокът за представяне, който не може да е по-малък от 7 дни. В тази връзка е удължен и срокът за извършване на проверката за регистрация, който съгласно чл.101, ал.5 от закона е 30 дни от датата на подаване на заявлението.

Размерът на обезпечението се определя съгласно чл. 176б, ал. 2 от ЗДДС, като същото е в размер на неуредените задължения, по повод които се изисква обезпечението.

Ограничението за регистрация не се прилага по отношение на регистрацията по реда на чл.99, ал.1 от ЗДДС съгласно чл.176а, ал. 2 от с.з.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР